Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260090 16.03.2021 г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и
трети февруари две хиляди, двадесет и
първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1024 по описа за 2021 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от „А.С.В.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Г. против
Решение № 260211/20.10.2020 г., постановено по гр.дело № 4238/2019 г. по описа
на Районен съд – С.З., с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „А.С.В.“
ЕАД, гр. С., искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение
на П.Д.Ц., че му дължи сумата от 626.40 лева за главница от невърнат кредит по
договор за потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., с 91.04 лева
договорна лихва от 12.11.2016 г. до 16.09.2017 г., с 29.28 лева такса за оценка
на досие от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., със 150.15 лева такса услуга
„кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене от 19.11.2016
г. до 16.09.2017 г., с 350.30 лева такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., със
116.49 лева обезщетение за забава от 13.11.2016 г. до 31.01.2019 г., и законна
лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед № 460/05.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 668 описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд, както и искането на „А.С.В.“ ЕАД за присъждане на сторените по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 668 описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд разноски.
Въззивникът обжалва
постановеното решение на първоинстанционния съд в срока. Счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Излага подробни
съображения. Счита,
че районният съд допуснал процесуално нарушение като не съобразил направеното
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК срещу
въззиваемия. Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове с
мотива, че процесния договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
и т.11 от ЗПК, поради което бил недействителен. Дори да се приемело, че
процесният договор съдържа нищожни клаузи, съдът следвало да приложи
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и да се уважи иска за главницата и чистата стойност
по договора за кредит в размер на 367 лв.
Моли съдът да
постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение в
обжалваната част, като недопустимо и нищожно и да върне делото на друг състав
на първоинстанционния съд за произнасяне по искането му, направено по реда на
чл.238 от ГПК. Алтернативно, в случай, че съдът не приеме постановеното решение
за недопустимо, моли да го отмени, тъй като същото е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, и да се
произнесе по същество на спора. Претендира за направените разноски в хода на
настоящото производство за държавна такса.
Въззиваемият
П.Д.Ц. не е представил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В
съдебно заседание се явява лично и моли съдът да потвърди решението на РС – С.З..
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„А.С.В.” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.07.2017 г. бил сключен
договор за цесия между „И.А.М.” АД и „Ф.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „П. Ф.Б.“
ООД/, с който последното цедирало на „И.А.М.” АД вземането си по сключения с
ответника договор за потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. На 01.11.2017 г. било подписано приложение
1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., който бил сключен между „И.А.М.”
АД и ищеца, и с който „И.А.М.” АД му прехвърлило вземането си от ответника по
същия горепосочен договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен за тези цесии от „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД с
уведомителни писма, които му били изпратени с известия за доставяне от ищеца,
който бил упълномощен, в качеството си на цесионер да изпраща уведомления за
извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от законния представител на „И.А.М.”
АД. До ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017
г. от „И.А.М.” АД, чрез ищеца, за станалата продажба на вземания с посоченото
допълнително споразумение към рамковият им договор, както и уведомително писмо
изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017 г. от „П. Ф.Б.“ ООД, чрез ищеца, в
качеството му на преупълномощено от „И.А.М.” АД /пълномощник на „Ф.Б.“ ЕООД/,
лице, за цесията от 01.07.2017 г. Двете писма били изпратени едновременно до
длъжника, но се върнали с отбелязване, че не били потърсени от получателя. На
09.08.2019 г. ищецът повторно изпратил до ответника уведомително писмо, но към
датата на депозиране на исковата молба, обратната разписка, не се била върнала.
Моли съда да приеме като доказателства тези писма и ги връчи на ответника с
исковата молба и приложенията, като се позовава практика на ВКС. На 21.07.2016
г. ответникът, в качеството му на кредитополучател, сключил горепосочения
договор за потребителски кредит с „П. Ф.Б.“ ООД, при спазване на ЗПК. С
подписването му удостоверил, че преди сключването му получил стандартен
европейски формуляр и „П. Ф.Б.“ ООД му бил предоставил целия обем преддоговорна
и договорна информация за условията на договора и стойността на всички разходи
по кредита, с които се съгласил с факта на подписването му. По договора
кредиторът се задължил да му предостави потребителски кредит за лични нужди в
размер на 800 лева, която сума му била предоставена от кредитен консултант в
брой по местоживеене. Съгласно договора тази сума се олихвявала за срока му с
договорна лихва в размер на 157.80 лева. Общата стойност на усвоената главница
и договорната лихва бил 957.80 лева, които се заплащали на 60 равни седмични
погасителни вноски, всяка по 15.96 лева, като първата била платима на
30.07.2016 г., а последната на 16.09.2017 г. С подписването му,
кредитополучателят се съгласил да плати и такса за оценка на кредитно досие от 40 лева, която била разделена на 60 равни
вноски, всяка по 0.67 лева, платими на падежите на погасителните вноски.
Кредиторът се задължил да му предостави и допълнителна услуга по доставка на
заемната сума в брой по местоживеене и по седмично събиране на вноските, която
била наречена „кредит у дома“, била допълнителна, по негово желание и се
предоставяла срещу такса. При тази услуга кредитът му се предоставял в брой по
местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично също по местоживеене.
С подписването на договора удостоверявал, че разбирал, че 30% от таксата била
за разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга, както и че
била дължима при подписването на договора, но се плащала на равни вноски през
периода му, за негово улеснение. В случая таксата била 204.71 лева и била
разделена на 60 равни вноски, всяка по 3.41 лева, които били платими на
падежите на погасителните вноски. Останалата част от таксата „кредит у дома“ от
477.66 лева, била свързана с разходите на кредитора за събиране на седмичните
вноски в дома на кредитополучателя, и била дължима през срока на кредита, като
също била включена в седмичните вноски и също била разделена на 60 равни
вноски, всяка по 7.96 лева, които били платими на падежите на погасителните
вноски. Описаните такси „кредит у дома“ били посочени като обща сума в буква
„Д“ на първата страница на договора: 682.37 лева. Така общата сума, която се
задължил да върне на кредитора при сключване на договора била 1680.17 лева и
включвала главница 800 лева, договорна лихва 157.80 лева, такса за оценка на
досие 40 лева, такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене 204.71 лева и такса услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене 477.66 лева. Съгласно договора, общата
дължима сума била платима на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка по 28
лева, като в размера им били включени вноска по кредита в размер на 15.96 лева,
вноска по такса за оценка на досие 0.67 лева, вноска по такса услуга „кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене 3.41 лева и вноска по
такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене 7.96 лева. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатия кредит и го върне с начислените лихви и такси в
сроковете, указани в договора, посредством плащането на седмични вноски,
платими чрез предаване на пари на определен от кредитора кредитен консултант по
местоживеене. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
16.09.2017 г. и вземанията по него не били обявявани за предсрочно изискуеми. Ищецът
начислил обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва
от 13.11.2016 г. до подаване на заявлението в съда, общият размер на което бил
116.49 лева. Кредитополучателят не платил изцяло дължимия паричен заем. Сумата,
която била погасена до момента, била 433 лева, с която били погасени такса
услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой 54.56 лева, такса
услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене 127.36
лева, такса за оценка на досие 10.72 лева, договорна лихва 66.76 лева и
главница 173.60 лева. За ищецът подавал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което съдът уважил по образуваното ч.гр.д. №
668/2019 г., по което длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, а заповедта за изпълнение му била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 626.40 лева за главница от невърнат кредит по договора за
кредит, с 91.04 лева договорна лихва от 12.11.2016 г. до 16.09.2017 г., с 29.28
лева такса за оценка на досие от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., със 150.15
лева такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., с 350.30 лева такса услуга „кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене от 19.11.2016 г. до
16.09.2017 г., със 116.49 лева обезщетение за забава от 13.11.2016 г. до
31.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 668 описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство
разноски.
Ответникът
П.Д.Ц., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не
се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Не
е спорно по делото, че ищецът е подал на 01.02.2019 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Образувано е ч.гр.д. №
668/2019 г. на СтРС, по което на 05.02.2019 г. е издадена заповед. Заповедта е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
15.08.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно
от представения договор за потребителски кредит от 21.07.2016 г., сключен между
ответника, като кредитополучател и „П. Ф.Б.“ ООД, като кредитор, налице е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. По делото липсва
представен подписан от страните по договора погасителен план, какъвто изисква
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК като част от необходимото съдържание на договора,
а за действителността му законът изисква да е сключен в писмена форма (чл. 10,
ал. 1 ЗПК). В договора не са посочени
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин. Поради горното, съдът намира, че този процесния договор
е недействителен/нищожен, поради неспазване при сключването му на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК - чл.
22 ЗПК.
Със
сключения на 21.07.2016г. договор, „П. Ф.Б.“ ООД е предоставило на ответника в
брой на датата на сключването му на 21.07.2016 г. кредит от 800 лева, който ответникът е
трябвало да върне заедно с 40 лева такса за оценка на досие, със 157.80 лева
договорна лихва и с 682.37 лева такса за услуга „кредит у дома“, или общо
1680.17 лева, на 60 разсрочени седмични вноски, всяка по 28.01 лева и една
последна в размер на 27.58 лева, първата от които дължима на 30.07.2016 г.
Тъй
като този договор е недействителен с оглед изложеното по – горе, ответникът
дължи по него връщане само на чистата стойност на кредита, която е получил и не
е върнал, но не дължи и лихви, такси, неустойки и други разходи по този договор
- чл. 23 ЗПК.
Безспорно
е установено по делото от ЗСИЕ, че по договора ответникът е внесъл до
09.12.2016 г., на „П. Ф.Б.“ ООД, общо от 433 лева, след което е преустановил
плащанията си по него и не е извършвал други такива до приключване на съдебното
дирене по делото. При това положение, следва да се приеме, че към датата на
приключване на съдебното дирене, ответникът дължи по него съгласно чл. 23 ЗПК,
само непогасената му с тези частични плащания част от 367 лева от чистата
стойност на получения по него кредит от 800 лева.
На
01.07.2017 г. между „П. Ф.Б.“ ООД и „И.А.М.“ АД е сключен договор за цесия и
заместване в дълг. С него „П. Ф.Б.“ ООД е цедирало на „И.А.М.“ АД общо 1247.17
лева вземания от ответника по процесния договор за кредит, видно от
представеното от ищеца потвърждение за тази цесия. На 01.11.2017 г. между „И.А.М.“
АД и ищеца е сключено допълнително споразумение към рамковият им договор за
цесия от 16.11.2010 г., по което „И.А.М.“ АД е цедирало на ищеца общо 1279.99
лева вземания от ответника по процесния договор за кредит, видно от
представеното приложение към това допълнително споразумение.
Ответникът
е уведомен, за цесиите в хода на делото на 28.10.2019 г., когато е получил със
съобщението за отговор, заедно с преписа от исковата молба и приложенията към
нея, и изпратените му от ищеца, като пълномощник на цедентите, уведомления за
цесии и договорите за същите. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението за цесията, то получаването му в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, следва да се вземе
предвид като редовно.
Вярно
е, че тези уведомления не изхождат от цедентите, а от ищеца, като техен
пълномощник, упълномощен, съответно преупълномощен с представените по делото
пълномощни. Такова упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД и е редовно.
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените от ищеца
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване в негова полза на процесните
вземания по договора за кредит, са частично основателни за чистата стойност на
невърнатата главница по договора за кредит. Тъй като главницата по договора за
кредит е 800 лв., от която сума ответникът е внесъл 433 лв., то дължимият остатък
от чистата стойност на главницата е 367 лв.
Предвид горното, съдът
намира, че предявеният иск е основателен до размера на 367 лв. и следва да бъде
уважен в тази част. Решението на районният съд, с което искът е отхвърлен
изцяло, като неправилно следва да бъде отменено до размера на чистата стойност
по кредита 367 лв. В останалата му част,
исковете правилно са отхвърлени, поради което решението на районния съд следва
да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато нарушение
на процесуалните правила от съда като не приложил разпоредбата на чл. 238 ГПК и
не постановил неприсъствено решение. Районният съд се е произнесъл по молбите
на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 238 ГПК, като ги е оставил
без уважение. Не е налице такова процесуално нарушение от съда. В този смисъл
постановеното по делото решение от районния съд не е недопустимо.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият следва да заплати на въззивника
разноските по делото за двете инстанции за държавни такси, възнаграждение за юрисконсулт
и разноски за експертизи в размер на 216.52 лв. както и разноските в заповедното производство
– 20.18 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260211/20.10.2020 г., постановено по гр.дело № 4238/2019 г. по описа на Районен
съд – С.З., в частта му, в която е отхвърлен предявения от „А.С.В.“ ЕАД, гр. С., против П.Д.Ц. *** иск за признаване на
установено вземането на ищеца до размера на 367 лв. - главница от невърнат
кредит по договор за потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., заедно със
законната лихва, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П.Д.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, съществуването на вземането на „А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. бул. *********, за сумата от 367
/триста шестдесет и седем/ лева - главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които парични задължения е издадена заповед № 460/05.02.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 668 описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА П.Д.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. бул. *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 20.18 лв. - разноски за заповедното производство и
сумата и 216.52 лв. - направените разноски за юрисконсултско възнаграждение,
държавна такса за двете инстанции и възнаграждение на вещо лице.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: