№ 9632
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110122303 по описа за 2023 година
Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на искова молба на В. И. Л. (ищца) срещу „.“ ЕАД
(ответник).
Ищцата твърди, че през 2011 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в
полза на ответника по гр. дело № 1966 по описа на Софийския градски съд, VI-4
състав, за 2011 г. Съгласно изпълнителния лист ищцата била осъдена да заплати в
полза на ответника сумата 5 224 лева и 50 стотинки главница ведно със законовата
лихва от 29. 08. 2016 г., която до предявяването на настоящия иск била в размер на 3
521 лева и 89 стотинки, неолихвяема сума в размер на 4 619 лева и 64 стотинки, както
и дължима сума по т. 26 в размер на 1 198 лева и 29 стотинки. Твърди, че вече не
дължи изпълнение на задълженията по издадения изпълнителен лист поради
продължително петгодишно бездействие на кредитора да извърши валидно
изпълнително действие. Уточнява, че последното валидно предприето изпълнително
действие е било налагането на запор на трудово възнаграждение на 02. 04. 2015 г.
Заявява, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, а за вземанията по
изпълнителния лист е изтекла погасителната давност. Позовава се на тълкувателната
практика, която посочва изпълнителните действия, прекъсващи течението на
погасителната давност. Поддържа, че нови действия, поискани или извършени след
настъпването на перемпцията, не са от естество да породят каквито и да било правни
последици, в това число и да прекъснат течението на погасителната давност. Иска от
съда да признае за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер 14 552 лева
и 33 стотинки, представляваща присъдена главница по изпълнителен лист , издаден на
29. 08. 2011 г. по гр. дело № 1966 по описа на Софийския градски съд, VI-4 състав, за
2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10. 01. 2011 до окончателното
изплащане, поради погасяването й по давност.
1
Ответникът приема предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага
доводи, че придобил от третото лице „Профи Кредит“ вземанията по изпълнителния
лист срещу ищцата, която била уведомена надлежно за извършената цесия. Твърди, че
още с молбата за образуването на изпълнителното дело първоначалният взискател е
възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, с което е прекъснал течението на
погасителната давност съобразно тълкувателната съдебна практика. Излага накратко
хронология на процесуалните действия по изпълнителното дело. Прави извод, че
погасителната давност е била прекъсвана на 26. 09. 2018 г. с молбата за конституиране
на нов взискател, с която е било поискано и насрочването на опис на движими вещи;
на 07. 05. 2019 г. с отправено искане за налагане на запори; както и с ново искане за
налагане на запор от 17. 08. 2020 г. Освен това намира, че с молба от 22. 07. 2021 г. за
вдигане на наложен запор ищцата е признала задълженията по изпълнителния лист.
Допълва, че на 28. 04. 2022 г. е поискал налагане на възбрани, а на 22. 03. 2023 г. е
направил искане за насрочването на опис на движими вещи. Изтъква, че не е
необходимо предприетото действие на принудително изпълнение да е завършило
успешно, за да бъде прекъсната погасителната давност. Позовава се на казуална
съдебна практика, според която искането за прилагане на изпълнителен способ след
като перемпцията е настъпила е годно да прекъсне течението на погасителната
давност. Обосновава и че до 26. 06. 2015 г. съгласно Постановление на Пленума на ВС
от 1980 г. погасителната давност е била спряла да тече. Позовава се на практика на
Европейския съд по правата на човека, както и на новото Тълкувателно решение № 3
от 2023 г. по тълк. дело № 3 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Прави извод, че
погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва
наличието на правен интерес на ответницата да води отрицателен установителен иск,
понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на
погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви
отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече
погасителната давност – според твърденията й налагането на запор на трудово
възнаграждение на 02. 04. 2015 г. В тежест на ответника е да докаже твърдените
основания за прекъсване или/и спиране на погасителната давност.
На 29. 08. 2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „..“ ЕООД, с който
ищцата е осъдена да заплати сумата от 7 906 лева и 50 стотинки ведно със законна
лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата 80 лева разноски за арбитражното производство, както и
втори изпълнителен лист от същата дата, с който е осъдена да заплати и 50 лева,
представляваща разноски пред Софийския градски съд. С молба от 20. 10. 2011 г. по
молба на взискателя „..“ ЕООД. е образувано изпълнително дело № 7543/ 2011 г., като
със същата молба са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 24. 10. 2011 г. са изпратени запорни съобщения от ЧСИ Милен Бъзински до
2
множество банки.
На 22. 11. 2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата. На
същия ден тя е подала молба да заплаща задължението разсрочено и е предложила да
внася по 100 лв., като е помолила да й бъде вдигнат запора в „Юробанк“, защото по
съответната платежна сметка тя получавала детски надбавки и издръжка за деца, като
представила и удостоверение от съответната дирекция за социално подпомагане. На 30.
11. 2011 г. съдебният изпълнител вдигнал наложения запор върху вземанията на
ищцата при „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Ищцата обаче заплатила еднократно
на 14. 02. 2012 г. сума в размер на 100 лв.
На 08. 03. 2012 г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. На 16. 03. 2012 г. съдебният изпълнител получил
съобщение от работодателя й „КМБ България“ ЕАД, че работодателят ще превежда
частта определена съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК. Така в периода 30. 05. 2012 г. – 05. 12.
2013 г. работодателят периодично нареждал по сметка на съдебния изпълнител суми в
размер на 98 лв. На 02. 04. 2015 г. съдебният изпълнител отново изпратил съобщение
за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при същия
работодател.
На 08. 08. 2018 г. „..“ ЕООД цедирало в полза на ответното дружество
паричните си притезания срещу ищцата по издадения изпълнителен лист.
На 16. 04. 2019 г. е постъпила молба отответното дружество за проучване на
сключените от ищцата трудови договори и за налагане на запори върху трудовите й
възнаграждения.
На 09. 05. 2019 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение до работодателя на
ищцата „Кауфланд България“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение. Работодателят отговорил, че това е вторият по ред запор на трудовото
й възнаграждение. След това на 10. 12. 2019 г. в кантората на съдебния изпълнител
било получено писмо от работодателя, с което той уведомил съдебния изпълнител, че
трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на 18. 11. 2019 г.
На 07. 07. 2021 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до
работодателя „Пепко България“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
На 20. 07. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпила молба от
ответното дружество, с която е поискано да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
На 20. 07. 2021 г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до„..“ АД
и „.“ АД за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на В. И. Л. ищцата.
На 22. 07. 2021 г. ищцата подала молба до съдебния изпълнител, с която
поискала да бъде вдигнат запора на банковата й сметка, защото по тази сметка се
превеждали детските й надбавки и издръжка, а работодателят й щял да внася по 200 лв.
ежемесечно от 08. 2021 г. Така на 10. 08. 2021 г. работодателят на ищцата превел в
полза на съдебния изпълнител сумата 455 лева и 18 стотинки, а на 17. 08. 2021 г.
съдебният изпълнител вдигнал запора върху банковата й сметка при „.“ АД (по други
било върнато съобщение от „..“ АД за липса на авоари).
На 17. 08. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител освен това постъпила
молба от ответното дружество, с която то отново поискало да бъдат проучени
сключените от ищцата трудови договори и евентуално да бъдат наложени съответни
3
запори.
На 18. 08. 2021 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо от
работодателя на ищцата, с което той уведомил съдебния изпълнител, че трудовото й
правоотношение е прекратено от 28. 07. 2021 г.
На 28. 04. 2022 г. е постъпила молба от ответното дружество, с която е поискано
да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на ищцата, ако такива бъдат
установени от съдебния изпълнител при поискана справка. На 22. 03. 2023 г. в
кантората на съдебния изпълнител постъпила молба от ответното дружество, с която се
искало извършването на опис, оценка и публична продан на движимите вещи,
находящи се в дома на ищцата. На 28. 03. 2023 г. съдебният изпълнител изпратил не е
запор на движими вещи, а опис!!! съобщение до ищцата за пристъпване към
принудително изпълнение чрез опис на движимите й вещи.
На 27. 04. 2023 г. ищцата поискала от съдебния изпълнител да спре
изпълнителното производство или евентуално да пренасрочи описа на движими вещи.
На същата дата тя предявила и настоящия иск.
При така установената обстановка съдът направи следните изводи.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение,
съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни
способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния
изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на
вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо
или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната
давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към
извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както
е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на
погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително
действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече
цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
В настоящия случай с молбата от 20. 11. 2011 г. от страна на „..“ ЕООД
погасителната давност е била прекъсната, доколкото кредиторът към този момент и
взискател по изпълнителното дело е възложил правата по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Давността е прекъсната отново с наложените запори върху банковите сметки на
ищцата и върху трудовото й възнаграждение. Следва да се отбележи, че с всяко
постъпило плащане от страна на длъжника, което съставлява конклудентно признание
на задълженията по изпълнителния лист, течението на погасителната давност също се
е прекъсвало на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Действително, в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия в
периода 02.04.2015 г. до 16.04.2019 г., нито са постъпвали плащания от ищцата. Всички
вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист, се погасяват с петгодишна
давност, без значение от техния характер, щом като съществуването им е било
установено с влязло в сила арбитражно решение, съответно съдебно определение.
Настоящият състав не споделя твърденията на ищцата, че извършените
4
изпълнителни действия след настъпването на перемпцията нямат никакви правни
последици. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява в случай, че в период на две години не са извършвани изпълнителни
действия. Според разбирането на настоящия съдебен състав прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (което става по
право без да е необходимо какъвто и да било акт на съдебния изпълнител) обуславя
единствено процесуалната незаконосъобразност на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че перимирането на първоначалното
изпълнителното производство не изключва възможността да бъде поискано
предприемането на последващи действия по принудително изпълнение, които да
прекъснат течението на погасителната давност, която е институт на материалното
право. Сходно принципно разграничение между процесуална и материална
незаконосъобразност на изпълнителното производство е проведено в съдебната
практика, която настоящият съдебен състав споделя. „Материална
незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени
материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а
именно: съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото,
върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Процесуална незаконосъобразност
на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за законност
на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание и
изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните
задължения и правомощия на съдебния изпълнител“ – определение № 81, постановено
на 20. 02. 2012 г. по ч. гр. дело по описа на ВКС, I г. о., за 2011 г. Погасителната
давност е институт на материалното право. Изтичането й води до погасяването на
възможността носителят на материалното право да се възползува от средствата на
държавната принуда за неговото осъществяване, в това число и чрез провеждането на
изпълнителен процес. Затова изтичането на погасителната давност относно
притезания, за които иначе е бил издаден изпълнителен лист, обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес. Предмет на предявения отрицателен
установителен иск е тъкмо преценката дали в разглеждания случай погасителната
давност за паричните притезания по изпълнителния лист е изтекла, тоест дали
изпълнителното производство, образувано въз основа на съответния изпълнителен
лист, е материално незаконосъобразно.
Често пъти обаче в практиката се допуска смешение на въпросите за
процесуалната и материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство.
Това се дължи на обстоятелството, че продължителното неоправдано бездействие на
кредитора/взискателя може да доведе както до изтичането на погасителната давност
(институт на материалното право), така и до изтичането на така наречения
перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (институт на процесуалното право).
Действително, този факт е релевантен както за материалния, така и за процесуалния
закон. Но правните последици, които двата закона свързват с него, са различни. В
светлината на вече изложеното, изтичането на погасителната давност поради липса на
предприети от кредитора действия на принудително изпълнение обуславя
материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство, докато
изтичането на перемпционния срок поради пропуска на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия прави продължаването на изпълнителното
производство процесуално незаконосъобразно. Поради различието в
продължителността на материалноправния и процесуалноправния срок на практика е
възможно в рамките на едно изпълнително производство единият да е изтекъл, а
5
другият да не е изтекъл. Тоест възможно е принудителното изпълнение да е
процесуално незаконосъобразно, но същевременно да е материално законосъобразно.
В такъв случай трябва да се признае, че след прекратяването на процесуално
незаконосъобразното изпълнително производство, кредиторът може въз основа на
изпълнителния лист да образува ново изпълнително дело, доколкото правото му да
търси принудително изпълнение на притезанията все още не се е погасило по давност
(в дадения случай съдебният изпълнител е пропуснал да констатира перимирането на
изпълнителното дело и е продължил да осъществява действия на принудително
изпълнение по него въпреки това). По изложените съображения настоящият съдебен
състав споделя крайните изводи на онази съдебна практика, според която перемпцията
е без правно значение за погасителната давност (решение № 37, постановено на 24. 02.
2021 г. по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, IV г. о., за 2020 г.). Обезсилването по
право на действията на принудително изпълнение поради изтичането на един чисто
процесуален срок, което се обсъжда в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според настоящия съдебен
състав не заличава с обратна сила материалноправните им последици (прекъсванията
на погасителната давност).
При това положение съдът намира, че макар и изпълнителното дело да се е
прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то погасителната давност е
била периодично прекъсвана и към момента на устните състезания пред
първостепенния съд не е изтекла. По тези съображения предявеният иск е
неоснователен.
По разноските
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответното
дружество съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда, като в настоящия случай същото следва да бъде
определено в размер на 50 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Л. с ЕГН **********, адрес ., с правно основание чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не
дължи на ответното дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
сума в общ размер 14 552,33 лв, представляваща присъдена главница по изпълнителен
лист, издаден на 29. 08. 2011 г. по гр. дело № 1966 по описа на Софийския градски съд,
VI-4 състав, за 2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10. 01. 2011 до
окончателното изплащане, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.
дело № 20118380407543 по описа на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински,
рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд.
ОСЪЖДА ищцата В. И. Л. с ЕГН **********, адрес . да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление . сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7