Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
29 март 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Лилова и с
участието на прокурор Коцева, като разгледа докладваното от съдията Кристина
ТОДОРОВА в.н.а.д. № 236/2020 г. по описа на съда, въз основа на събраните по
делото доказателства и на основание чл.334 т.2 във вр. с чл.336 ал.1, т.3, вр.
чл.378 ал.5 от НПК:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 45 от 24.02.2020 г. на Районен съд – гр.И., постановено по н.а.х.д. №
53/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която обвиняемите Х.А.А. и Р.В.С.
са признати за виновни за престъпления по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК са освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемата Х.А.А., родена на ***г. в гр.К., ЕГН **********,***,
българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, ръководител -
движение в „Метрополитен“, ЗА НЕВИНОВНА
в това, че в периода от 15.09.2014 г. до 19.03.2015 г., в гр.И.,
обл.Софийска, в съучастие с Р.В.С.,***, като съизвършител, и в условията на
продължавано престъпление е съставила неистински частни документи и ги е
употребила, като ги е представила чрез Р.В.С., пред длъжностно лице от
общинската администрация при Община И. и лицензиран геодезист – И. П., вписан в
регистъра на правоспособните лица по чл.12, т.7 от ЗКИР, за да докаже, че
съществуват права, както следва:
- на неустановена дата в периода от 15.09.2014 г. до
06.03.2015 г. е съставила неистински частен документ - Анкета за определяне на
границите на ПН 11 от строителен полигон на махала „Б.“, като е положила подпис
от името на собственика П. С. П. и го е употребила чрез Р.В.С., който го е
представил пред лицензиран геодезист И. П. - вписан в регистъра на
правоспособните лица по чл.12,т.7 от ЗКИР, за да докаже , че съществува правото
на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН
11, с площ 382кв.м., с посочените в документа граници;
- на 19.03.2015г. в гр.И., обл.Софийска е съставила
неистински частен документ Акт № 6 от 19.03.2015г. за непълноти и грешки в
одобрен кадастрален план, като в частта „Заинтересовани лица“ е положила подпис
в графа № 1 - от името на собственика П. С. П. и го употребила чрез Р.В.С.,
който го е представил пред длъжностно лице при Община И. - Гл.специалист Е. К.,
за да докаже, че съществува правото на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния
полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН 11 с площ 382кв.м, сгради /ПЖ,ПЖ и МЖ/,
съгласно Нотариален акт № 72, том I, дело № 192 от 1992г. , представляващ част
от имота описан в нотариалния акт, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. с чл.26 ал.1
от НК.
ПРИЗНАВА
обвиняемия Р.В.С., роден на *** ***, ЕГН **********,***,
, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 15.09.2014 г. до 19.03.2015 г.,
в гр.И., обл.Софийска, в съучастие с Х.А. ***, като съизвършител, и в условията
на продължавано престъпление, е съставил неистински частни документи чрез друго
лице - Х.А.А. и ги е употребил, като ги е представил пред длъжностно лице от
общинската администрация при Община И. и лицензиран геодезист – И. П., вписан в
регистъра на правоспособните лица по чл.12,т.7 от ЗКИР , за да докаже, че
съществуват права,както следва:
- на неустановена дата в периода от 15.09.2014г. до
06.03.2015г. е съставил неистински частен документ - Анкета за определяне на
границите на ПН 11 от строителен полигон на махала „Б.“, чрез Х.А.А., която е
положила подпис от името на собственика П. С. П. и го е употребил, като го е
представил пред лицензиран геодезист И. П. - вписан в регистъра на
правоспособните лица по чл.12,т.7 от ЗКИР, за да докаже , че съществува правото
на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН
11, с площ 382кв.м., с посочените в документа граници;
- на 19.03.2015 г., в гр.И., обл.Софийска, е съставил
неистински частен документ - Акт № 6/19.03.2015г. за непълноти и грешки в
одобрен кадастрален план, чрез Х.А.А., която в частта „Заинтересовани лица“, е
положила подпис в графа № 1 - от името на собственика П. С. П.и го е употребил
като го е представил пред длъжностно лице при Община И. - Гл.специалист Е. К.,
за да докаже, че съществува правото на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния
полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН 11 с площ 382кв.м , сгради /ПЖ,ПЖ и МЖ/,
съгласно Нотариален акт № 72, том I, дело № 192 от 1992г. , представляващ част
от имота описан в нотариалния акт, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател:………………….
/Пламен
Петков/
Членове: 1…………………
/Недялка Николова/
2………………….
/Кристина Тодорова/
МОТИВИ на решение от 29.03.2021 г., постановено по
в.н.а.д. № 236/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, първи въззивен състав.
С
решение № 45 от 24.02.2020 г. на Районен съд – гр.И., постановено по а.н.д. №
53/2020 г. по описа на същия съд, обвиняемата Х.А.А., от гр.К., с ЕГН **********,
е призната за виновна в това, че в периода от 15.09.2014 г. до 19.03.2015 г., в
гр.И., обл.Софийска, в съучастие с Р.В.С.,***,
като съизвършител, в условията на продължавано престъпление, е съставила
неистински частни документи и ги е употребила, като ги е представила чрез Р.В.С.,
пред длъжностно лице от общинската администрация при Община И. и лицензиран
геодезист – И. П., вписан в регистъра на правоспособните лица по чл.12, т.7 от ЗКИР, за да докаже, че съществуват права, както следва:
- на неустановена дата в периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2015 г. е съставила неистински частен документ - Анкета за
определяне на границите на ПН 11 от строителен полигон на махала „Б.",
като е положила подпис от името на собственика П. С. П.и го е употребила чрез Р.В.С.,
който го е представил пред лицензиран геодезист И.
П. - вписан в регистъра на правоспособните
лица по чл.12,т.7 от ЗКИР, за да докаже, че съществува правото на В. С. Х., да
бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН 11, с площ
382кв.м., с посочените в документа граници;
- на 19.03.2015 г., в гр.И., обл.Софийска,
е съставила неистински частен документ - Акт №
6/ 19.03.2015г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, като в частта
„Заинтересовани лица" е положила подпис в графа № 1 - от името на
собственика П. С. П.и го употребила чрез Р.В.С., който го е представил пред
длъжностно лице при Община И. - Гл. специалист Е.
К., за да докаже, че съществува правото на В. С. Х., да
бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН 11 с площ 382кв.м,
сгради /ПЖ,ПЖ и МЖ/, съгласно Нотариален акт № 72, том I, дело № 192 от 1992г.,
представляващ част от имота описан в нотариалния акт - престъпление по чл.309,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна
отговорност за посоченото престъпление и й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.
Със същото решение обвиняемата Х.А.А. е призната за невиновна в това, че на 30.10.2014 г. е съставила неистински частен документ - Заявление за допълване /поправка/ на кадастрален план и изменение на подробен устройствен
план с вх.рег. № 004244/ 30.10.2014 г., от името на В. С. ***, като е изпълнила текста в документа и е
положила подпис от името на заявителя - В. С. Х. и го е употребила, чрез Р.В.С.,
който го е представил пред длъжностно лице при общинската администрация в
Община И., за да се докаже, че съществува правно отношение - иницииране на процедура за изменения по
кадастралния план на с.Б., общ.И., мах.Б., относно имот в строителния полигон
на с.Б., махала Б. съгласно нотариален акт № 72/24.03.1992 г. – престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдана по повдигнатото й обвинение за това престъпление.
С горепосоченото решение
обвиняемия Р.В.С.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 15.09.2014 г. до 19.03.2015 г., в гр.И., обл.Софийска, в
съучастие с Х.А. ***, като съизвършител, в условията на продължавано
престъпление, е съставил неистински частни документи чрез друго лице - Х.А.А. и
ги е употребил, като ги е представил пред длъжностно лице от общинската
администрация при Община И. и лицензиран геодезист - И. П., вписан в регистъра
на правоспособните лица по чл.12,т.7 от ЗКИР, за да докаже, че съществуват
права, както следва:
- на неустановена дата в периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2015 г. е съставил неистински частен документ - Анкета за
определяне на границите на ПН 11 от строителен полигон на махала „Б.",
чрез Х.А.А., която е положила подпис от името на собственика П. С. П.и го е
употребил, като го е представил пред лицензиран геодезист И. П. - вписан в регистъра на
правоспособните лица по чл.12,т.7 от ЗКИР, за да докаже, че съществува правото
на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б., имот ПН
11, с площ 382кв.м., с посочените в документа граници;
- на 19.03.2015 г., в гр.И., обл.Софийска е съставил неистински частен
документ - Акт № 6/19.03.2015г. за непълноти и грешки
в одобрен кадастрален план, чрез Х.А.А., като в
частта „Заинтересовани лица", е положила подпис в графа № 1 - от името на
собственика П. С. П.и го е употребил като го е представил пред длъжностно лице
при Община И. - Гл.специалист Е. К., за да докаже, че съществува правото на В. С. Х., да бъде нанесен в строителния полигон на мах.Б., км.Б.,
имот ПН 11 с площ 382 кв.м., сгради /ПЖ,ПЖ и МЖ/, съгласно Нотариален акт № 72,
том I, дело № 192 от 1992г., представляващ част от имота описан в нотариалния
акт - престъпление по чл.309, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. с чл.26 ал.1
от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност за посоченото престъпление и
му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева.
С решението обвиняемия Р.В.С. е
признат за невиновен в това, че на 30.10.2014 г., е съставил неистински частен
документ - Заявление за допълване /поправка/ кадастрален план и изменение на
подробен устройствен план с вх.рег. № 004244/30.10.2014 г., от името на В. С. ***,
чрез Х.А.А., която е изписала текста в документа и е положила подпис от името
на заявителя - В. С. Х., и е го употребил, като го е представил пред длъжностно
лице при общинската администрация в Община И., за да се докаже, че съществува
правно отношение - иницииране на процедура за изменения по кадастралния план на
с.Б., общ.И., мах.Б., относно имот в строителния полигон на с.Б., махала Б.,
съгласно нотариален акт № 72/24.03.1992 г. – престъпление по чл. 309, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за това престъпление.
С
това решение всеки един от обвиняемите Р.В.С. и Х.А.А. са осъдени на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплатят /не е посочено в чия полза/ направените по делото разноски
в размер на 1887,26 лева.
Срещу
осъдителната част на така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адвокат А. М. – упълномощен защитник на обвиняемите Р.В.С. и Х.А.А., с
оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност в тази му част. Твърди
се на първо място от защитата, че е налице съществено несъответствие между
диспозитива и мотивите на атакуваното решение, както и вътрешно противоречие в
мотивната част на същото, касаещо изградената и изнесена фактологична конструкция на инкриминираните
деяния. В частност се сочи, че докато в диспозитива на първоинстанционното
решение обвиняемите са признати за виновни за това, че цел да докажат
съществуването на право, са употребили пред трето лице, неистински частни
документи /анкетна карта и акт № 6/19.03.2015 г./, то в мотивната част на
същото са приети съществено противостоящи на така квалифицираните престъпления,
фактически констатации: - че двата процесни документа са официални такива по
см. на чл.93 т.7 от НК; - че същите са съставени не от обвиняемите, а от
съответни длъжностни лица П. и К.; - че само отделни части от тези документи
всъщност съставляват предмет на процесните престъпления. При това положение,
според защитникът, атакуваният съдебен акт на първата инстанция разкрива
съществени разминавания между мотивите и диспозитива му, което не позволява да
се установи действителната воля на съда и съответно затруднява правото на
защита на обвиняемите. Излагат се и твърдения за неправилност и доказателствена
необезпеченост по същество на направените в решението фактически изводи относно
авторството на инкриминираните подправки и техния предмет, употреба на
процесния документ от обвиняемата А., субективното отношение на обвиняемите към
деянията. Изтъкват се и съображения от защитата за напълно игнориране от
първостепенния съд на сторените пред него възражения за малозначителност на
инкриминираните на обвиняемите деяния, по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Иска се
от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части,
като постанови ново такова, с което всеки от обвиняемите Р.С. и Х.А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато
им обвинение за извършено престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд,
упълномощеният защитник на обвиняемите Р.С.
и Х.А. –
адвокат М., поддържа жалбата по изложените в същата съображения за неправилност
и необоснованост на атакуваното решение. В частност, защитникът поддържа
основните си оплаквания в жалбата за несъставомерност на инкриминираните на
двамата подсъдими престъпни деяния и при условията на алтернативност – за
недоказаност на повдигнатите за същите обвинения срещу обвиняемите. С тези аргументи, защитата на обвиняемите А. и С.,
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с
което обвиняемите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им
обвинения.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СОП оспорва
жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение, с твърдение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Аргументи в
полза на тези си доводи, представителят на СОП не излага.
Пред
настоящата втора инстанция обвиняемите Р.С. и Х.А. редовно уведомени, не се явяват
и не изразяват становище.
С.
окръжен съд, след като обсъди изложените в жалбата съображения, както и
доводите на страните във връзка с данните по делото и след като сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваното решение по реда на чл.314 от НПК,
намира следното:
Въз
основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след анализ на цялата
доказателствена съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за
безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на
делото фактическа обстановка, а именно:
Х. С. Х., А. С. Х., Д. С.
Г., В. С. Х. и М. С. С. са наследниците по закон на С. Х. Г., който е бил
собственик на недвижим имот, находящ се в строителен полигон в местността Б.,
Кметство Б., община И., целият с площ 3600 кв.м. Наследниците на Г. предявили
иск за разпределение на ползването на имота, по който било образувано гр. дело
№ № 75/1991 г. по описа на PC-И.. Освен него било образувано дело за делба /гр.
дело № 437/1991 г. по описа на PC-И./, по което с протоколно определение от 24.07.1991
г. съдът е одобрил спогодба, съгласно която всеки от наследниците получил 1/5
идеална част от имота. По делото са били обособени дялове без фактически да е
извършена реална делба между страните. Дял I, бил определен за Х. С. Х., Дял II
- за А. С. Х., Дял III - за Д. С. Г., Дял IV - за В. С. Х., Дял V - за М. С. С..
Въз основа на
извършената съдебна делба, по молба на свидетелят В. С. Х. бил издаден нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба на
наследство №72/ 24.03.1992 г., по нотариално дело № 192/1992 г. С този
нотариален акт свидетеля В. Х. е бил признат за собственик на 1/5 идеална част
от дворното място, находящо се в с. Б., махала Б..
Х. Х. е починал през
1996 г., като е бил наследен от свидетеля Х. М. и Д. К., които през 2012 г.
продали дела на наследодателя си, представляващ дворно място с площ от 720 кв.
м, съставляващ имот № 8 в строителния полигон на махала Б., с. Б..
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 145, том II, дело № 700/1991 г. на И.
районен съдия, свидетеля А. Х. е бил признат за собственик на 1/5 идеална част
от дворното място, цялото с площ от 3600 кв. м, ведно с идеални части от
построените в него две къщи, работилница, кошара два навеса и плевня, находящи
се в махала Б., с. Б..
В
определения дял на М. С. останала основната жилищна сграда, която била отредена
за свидетеля В. С. Х.. М. С. ползвала своя дял до смъртта си през 1995 година,
след което същият останал в наследство на дъщеря й – свидетелката П. П.
Свидетелят
В. Х. имал двама сина, един от които бил обвиняемият Р.С., който живеел на
семейни начала е обвиняемата Х.А.. През 2014-2015 г. свидетелят Х. решил да
прехвърли своя дял от процесния имот на сина си – обвиняемия Р.С.. През есента
на 2014 г. обвиняемият Р.С. посетил Техническата служба към Община И., за да
придобие информация относно реда за въвеждане в регулация на поземления имот и
за издаването на скица за имота. Служител в администрацията му обяснил, че не
може да се издаде скица за идеална част от общ имот, тъй като тя не е с реални
граници. Обяснил му и, че доколкото имотът се намирал в строителен полигон, за
който няма кадастрална карта и регистри към тях, от които да е видно кои са
съседите му, било необходимо да бъде подадено заявление от собственика на имота
за допълване на кадастралния план. Освен това, било нужно собственикът на имота
да наеме лицензиран геодезист, който да изготви проектно геодезическо заснемане
на имота, при което собствениците на имота сами показват на геодезиста,
извършващ заснемането, границите и съседите на имота. Въз основа на така заявеното
от собствениците, които са поискали заснемането, лицензираният геодезист
изготвя скица-проект на имота, която съответният собственик да представи в
Община И. за разглеждане от експертен съвет.
През
месец септември 2014 г. обвиняемият Р.С. потърсил услугите на лицензиран
геодезист — свидетелката И. Г. П., е искане да бъде извършено геодезическо
заснемане, измерване и изготвяне на скица-проект. Геодезистът го уведомил, че
следва да доведе съседите си по имот за съставяне на анкетна карта за
определяне границите на имота. По данните, посочени от обвиняемия Р.С.,
свидетелката И. П. депозирала в Община И. Заявление с № АС004156 / 15.09.2014г.
до Кмета на Община И. да и бъдат предоставени проектни номера за махала Б.,
кметство с.Б., необходими за нанасяне на два имота в строителния полигон на
махала Б.. Въз основа на подаденото от свидетелката П. заявление е била
издадена служебна бележка от Община И. № 196/02.10.2014г. за това, че свободен
проектен имотен номер за строителния полигон на махала Б., кметство Б. е
планоснимачен номер 11 /ПН 11/.
През есента на 2014 г.
св. П. извършила заснемането на имота, при което на мястото присъствал обвиняемия
Р.С., който споделил с геодезиста, че баща му В. Х., който е фактическият
собственик, е възрастен и не може да присъства. Обвиняемият Р.С. посочил на
свидетелката П. границите на имота, както и имената на собствениците на
съседните имоти – свидетелите П. С. П., М. Й. Г., Д. С. Г., А. С. Х., Х. П. М.
и П. С. П.. Свидетелката И. П. изготвила анкетна карта за определяне на
границите на имота на В. Х. от строителен полигон на махала „Б.“, в която
посочила имената на посочените собственици. След това предоставила на
обвиняемия Р.С. анкетата, за да може той да запознае съседите на имота, които
чрез полагане на подпис за удостоверят, че са съгласни с така определените
граници. Полагането на подписи в анкетата било пожелателно, с цел да се улесни
Община И. при изпращането на съобщенията до собствениците. На тази анкетна
карта били отбелязани съседните имоти, имената и адресите на техните
собственици – свидетелите П. С. П., М. Й. Г., Д. С. Г., А. С. Х., Х. П. М. и П.
С. П., като били положени и подписи от лицата.
Въз основа на
попълнената анкетна карта, геоздезистът – свидетелката П. изготвила две скици
проект за нанасяне в строителен полигон № 1/22.10.2014 г. за имот с
планоснимаченв № 11 с площ от 382 кв. м и скица № 2/22.10.2014 г. за имот с
планоснимачен № 12 с площ от 340 кв. м.
На датата 30.10.2014 г.
до Кмета на Община И. било депозирано заявление за допълване /поправка/
кадастрален план и изменение на подробен устройствен план с вх.рег. № 004244/
30.10.2014г., от името на свидетеля В. С. Х.. С заявлението следвало да се
инициира процедура за изменение на кадастралния план на с.Б., общ.И., мах.Б., в
който е следвало да бъде нанесен имот от строителния полигон на с.Б., махала Б.,
съгласно нотариален акт № 72/ 24.03.1992 г.
Въз основа на
представената документация, касаеща имот ПН 11, на 15.01.2015г. свидетелката Е.
К. – длъжностно лице в община И., съставила Акт №1/15.01.2015г. за непълноти
/грешки/ в одобрен кадастрален план, който бил подписан от свидетеля В. Х. за
„собственик" и свидетелите П. С. П.и М. Й. Г. под съответно № 1 и № 2 за
„заинтересовани лица". Върху акта свидетелката К. отбелязала със „забележка"
на стр. 2, че не са се явили всички заинтересовани страни и не са положили
подписите си.
Преписката била
докладвана на главният архитект на Община И. — свидетелката Р. П., която я
върнала, за да се преработи проекто-скицата от лицензираният геодезист, тъй
като според изготвената проекто-скица поземленият имот е бил разделен на две
части, без достъп до път. На 06.03.2015 г. св. И. П. изготвил нова проекто-скица
само за ПН 11 с площ 382 кв.м., която била представена в техническа служба на
Община И. и на 09.03.2015г. е било подадено ново заявление вх. № АС 004244/
09.03.2015г. от името на свидетеля В. Х..
На 19.03.2015г. свидетелката Е. К. съставила Акт № 6/19.03.2015г., в който посочила и
имената на собствениците на съседните имоти, като заинтересовани лица –
свидетелите П. П., М. Г., Д. Г., А. Х., П. П. и Х. М.. След като съставила
акта, го предоставила заедно с цялата преписка на всички присъстващи на място
заинтересовани лица. След като последните се запознали със съдържанието на
акта, положили подписите си и го върнали на свидетелката К..
Впоследствие така окомплектованата преписка била
докладвана на Общински експертен съвет и с решение на ОЕС, протокол № 2 от
08.04.2015г., заключение № П-1 и на основание § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР е
бил одобрен проектът на лицензирания геодезист И. П. за нанасяне на поземлен
имот с проектен №11 в строителният полигон на махала Б., кметство Б. с площ 382
кв.м. и сгради. Имотът е бил нанесен в полигона с нов проектен номер на
основание Заповед № 394 от 15.04.2015г. на Кмета на община И..
На 22.05.2015г. бил съставен нотариален акт
за собственост на недвижим имот с per. № 721, том 1, акт № 108, дело № 85/22.05.2015г., с който е В. С. Х. бил
признат за собственик на недвижим имот с площ 720 кв.м., находящ се в
строителен полигон махала Б., кметство Б., община И.. На същата дата с нотариален
акт № 109, том 1, per. № 722, дело № 86/22.05.2015
г. В. С. Х. и неговата съпруга – С. Х.
Х., продали имота на сина си – обвиняемия Р.С..
От заключението
на назначената и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза по протокол №
113/2018 г. /л.19-48, т.3 от ДП/ се установява следното: - ръкописният текст в
заявление с рег. № АС 004244/09.03.2015 г., подадено от В. С. ***, не е
написано от последния и подписът под заявлението не е положен от това лице, а
вероятно е написано и подписа е положен от подсъдимата Х.А.А.; - подписите като
заинтересовани лица под №1 до № 6 в Акт № 6 от 19.03.2015 г. за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план на Община И., не са положени от тези лица –
свидетелите П. П., М. Г., Д. Г., А. Х., П. П. и Х. М., а подписът за собственик
– не е положен от лицето В. Х.. Според вещото лице, подписът като
заинтересовано лице № 1 в този акт № 6 вероятно е положен от подсъдимата Х.А..
Съгласно
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза
по протокол № 226/20.06.2019 г. /л.140-147, т.5 от ДП/, подписите в Анкета за
определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, не са положени от
лицата П. П., М. Г., Д. Г., А. Х., П. П. и Х. М., а представляват имитация на
подписите, положени за съответното лице в графите от № 1 до № 6 за
„заинтересовани лица” в Акт № 6/19.03.2015 г. Вещото лице не е могло да
отговори на въпроса дали тези подписи са положени от едно и също лице, но
е посочило, че подписът за лицето П. П.
в изследваната Анкета – вероятно е положен от подсъдимата Х.А..
В хода на проведеното от настоящата инстанция
въззивно съдебно следствие е допусната, изслушана и приета повторна
съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която се установява следното:
- подписът за „подпис” както и ръкописния буквен и цифров текст, написан върху
редовете на процесното заявление с рег. № АС 004244/09.03.2015 г., не са
изпълнени от подсъдимите Х.А. или Р.С.; - подписите за собствениците на
съответните имоти – обекти в Анкета за определяне на границите на ПИ11 на
строителния полигон „Б.”, община И., не са положени от някой от подсъдимите Х.А.
или Р.С.; - подписите за „заинтересовани лица” от № 1 до № 6 в Акт № 6 от
19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община И., не
са положени от някой от подсъдимите Х.А. или Р.С..
Гореизложената
фактическа обстановка, въззивният съд прие за установена по несъмнен начин въз
основа на следните събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: изцяло от показанията на свидетелите В. Х.,
И. П., М. Г., П. П., П. П., Г. С., А. Х., Х. М., Е. К., дадени от тях на
досъдебното произовдство и прценени от въззивния съд съобразно разпоредбата на
чл.378 ал.2 от НПК; заключения на изготвените по делото съдебно-почеркова
експертиза по протокол № 113/2018 г., допълнителна съдебно-почеркова експертиза
по протокол № 226/20.06.2019 г. и повторна съдебно-почеркова експертиза;
приобщените писмени доказателства.
При
анализа на съществуващата доказателствена съвкупност, въззивният съд напълно се
довери на показанията на свидетелите В. Х., М. Г., П. П., П. П., Г. С., А. Х.,
Х. М., тъй като същите са последователни, детайлни,
логични, непротиворечиви, кореспондиращи изцяло както по между си, така и с
останалия събран доказателствен материал. В показанията си тези свидетели
подробно изясняват обстоятелствата относно правния статут на процесния имот,
находящ се в землището на с.Б., община И.; собственическите им права по
отношение на този имот; обстоятелствата, че на датата на съставяне на
инкриминирания акт № 6/19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен
кадастрален план, не са се явявали в Община И. и съответно не са присъствали
при съставянето му, и не са полагали подписите си за „заинтересовани лица” в
същия този акт. Относно тези обстоятелства, обсъжданите свидетелски показания
срещат пълна подкрепа от останалите събрани по делото доказателства – писмените
доказателствени източници, както и заключението на съдебно-почерковата експертиза по протокол №
113/2018 г. /л.19-48, т.3 от ДП/, установяваща, че подписите като
заинтересовани лица под №1 до № 6 в Акт № 6 от 19.03.2015 г., не са положени от
тези лица – свидетелите П. П., М. Г., Д. Г., А. Х., П. П. и Х. М., а подписът
за собственик – не е положен от лицето В. Х..
Въззивният
съд даде вяра и на показанията на свидетелката Елизабет Крушарска относно
обстоятелствата, при които пред нея като „главен специалист по архитектура и
строителство” при Община И. протича процедурата по одобряване и нанасяне на
имот в границите на строителния полигон; обстоятелствата по изготвянето и
съставянето на процесния акт № 6, присъствалите лица при съставянето му и
техните действия, изготвените документи във връзка с процедурата по въвеждане
на имота в регулация.
Относно
показанията на свидетелката И. П. въззивният съд намира, че те също следва да
бъдат кредитирани изцяло, тъй като тези показания не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. В показанията си
свидетелката П. изяснява обстоятелствата по изготвяне на документите за
геодезическото заснемане на порцесния имот и в частност – по изготвяне на
инкриминираната Анкета за определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон
„Б.”, община И. и факта, че подписите в същата за „собственици” не са били
положени лично пред нея.
Въззивната
инстанция кредитира заключението на назначената, изслушана и приета в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, повторна съдебно-почеркова експертиза,
като намира същото за компетентно изготвено, обосновано и в изискуемата се
пълнота и яснота. Доколкото тази експертиза е дала категорично заключение по
поставените й задачи - дали подписите за собствениците на съответните имоти –
обекти в Анкета за определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”,
община И., както и подписите за „заинтересовани лица” от № 1 до № 6 в Акт № 6
от 19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община И.,
са положени от някой от обвиняемите Х.А. или Р.С., то въззвиният съдебен състав
се довери именно на това експертно заключение.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
По отношение на признаването на
виновност на обвиняемите Х.А. и Р.С. по обвинението им за съвместно извършване
на престъплението по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, според настоящият съдебен състав е налице допуснато от първостепенния съд
нарушение при приложението на материалния закон. Правилно установените от
първата инстанция горепосочени фактически положения, не са намерили вярна
правна интерпретация, поради което законът е приложен неправилно. Първостепенният
съд не е съобразил обективните признаци на състава на документното престъпление
по чл.309 ал.1 от НК, както и задължителното тълкуване, дадено в ППлВС № 3/1982
г., като е допуснал смесване на понятията за официален и частен документ, за
неистински документ и документ с невярно съдържание, а оттам е стигнал и до
погрешно сторена от него квалификация на инкриминираните деяния.
Против обвиняемата Х.А. е
повдигнато обвинение за това, че в процесния период, в гр.И., в съучастие с
обвиняемия Р.С., като съизвършител и в условията на продължавано престъпление,
е съставила неистински частни документи - Анкета за определяне на
границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И., и Акт № 6 от
19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община И.
/като и в двата документа положила подпис от името на единия от собствениците П.
П./ и ги е употребила – чрез обвиняемия Р.С., който ги представил пред
длъжностно лице от общинската администрация и пред лицензиран геодезист, за да
докаже съществуването на права.
Спрямо обвиняемият Р.С. обвинението също е за
престъпление по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, а
именно за това, че през процесния период, в гр.И., в
съучастие с обвиняемата Х.А., като съизвършител и в условията на продължавано
престъпление, е съставил неистински частни документи /посочените по-горе/ чрез
друго лице – Х.А., която и в двата документа положила подпис от името на
единия от собствениците П. П./ и ги употребил, като ги представил пред
длъжностно лице от общинската администрация и пред лицензиран геодезист, за да
докаже съществуването на права.
При така конструираното обвинение от страна на
прокурора, на преден план се проявяват два съществени проблема, които касаят
съставомерността на описаната деятелност от страна на всеки от обвиняемите А. и
С., от обективна страна.
Този състав
на СОС споделя извода на първата инстанция, че инкриминираните два документа -
Анкета за определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И.
и Акт № 6 от 19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на
Община И. са официални удостоверителни документи. Така, актът за непълноти и
грешки в кадастралния план е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК,
с удостоверителна сила, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му – в случая от длъжностно лице от общинската администрация на гр.И.
– главен специалист „Управление ***.
Принципно актът по чл.53 ал.3 от ЗКИР по своята
правна природа има предназначение да установи липсата на имуществен спор между
заявителя на искането за попълване на кадастралния план и трети лица. Предвид
това е въведено законово изискване актът да бъде съставен на самото място и да
бъде представен за подпис на заинтересованите лица, като чрез подписването му
от тях, заявителя и длъжностното лице, се гарантира липсата на какъвто и да е
имуществен спор /спор за граници или площ/. По този начин заинтересованите лица
изразяват съгласието си с изменението на кадастралния план. Правните последици
пък от неподписването на акта е издаване на отказ за отстраняване на
непълнотата и грешката в кадастъра, а от друга страна – индиция за наличие на спор
за материално право, което разкрива принципна невъзможност за нанасяне на
исканото изменение преди спора да е разрешен по общия исков ред.
От своя страна, процесната Анкета за определяне на
границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И., също представлява
официален удостоверителен документ, тъй като е изготвена от длъжностно лице в
кръга на службата му – лицензиран геодезист /свидетелката И. П./, в рамките на възложената
й функция и удостоверява, че заинтересованите лица, посочени в нея са се
подписали, че са запознати с геодезическото заснемане на имота.
Предвид очертаните същностни
характеристики на акта за непълноти и грешки в кадастралния план и на анкетната
карта за определянето на граници на поземлен имот, които първоинстанционният
съд правилно е съзрял и съответно отбелязал, то по-нататък в мотивите си,
същият незаконосъобразно е приел, че всеки от тези два документа представлява
комплекс от документи /частен и официален документ/ на една и съща материална
основа.Това становище на първата инстанция, СОС счита за неправилно. Посочената
хипотеза на „особен документ” е налице само при нотариално заверения частен документ,
при който е материализирано писмено изявление на частно лице, а съответното
лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на датата или
съдържанието на документа, или подписите на лицата, съставили документа, без
обаче тази заверка да засяга самото изявление направено от частното лице /В
този смисъл ППВС № 3/1982 г./. При процесните два документа – актът за
непълноти и грешки в кадастъра и анкетната карта, това обаче не е така. Същите
се издават по установен от закона ред и форма, от длъжностно лице в кръга на
службата му. При липсата на положени в акта подписи от страна на
заинтересованите лица, този документ не губи правното си значение, както е при
обсъжданите „комплексни документи”, при които ако липсва изявление на частно
лице, липсва и създаден частен документ.
Както бе посочено по-горе, правните последици от неподписването на акта
от страна на заинтересованите лица се свеждат до издаване на отказ за
отстраняване на непълнотата и грешката в кадастъра, доколкото посоченото е
индиция за наличие на спор за материално право, което разкрива принципна
невъзможност за нанасяне на исканото изменение преди спора да е разрешен по
общия исков ред.
Същото е важимо и за процесната анкета
за определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И.,
чийто автор е също длъжностно лице –
лицензиран геодезист, който в рамките на възложената му функция, извършва
геодезическото заснемане на имота и съответно на неговите граници /заснемане на
съседните имоти и техните собственици/.
Поради изложените съображения, при
избраната от прокурора конструкция на обвинението по чл.309 ал.1,
вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, същото се явява обективно
несъставомерно.
Другият проблем, който следва да се постави на
плоскостта на горните разсъждения, е този засягащ обективната съставомерност на
инкриминираната на обвиняемата А. деятелност по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и на друго основание.
В първият акт на престъплението по чл.309 ал.1 от НК /което е двуактно/, подправеният частен документ е възможно да е съставен
лично от дееца, т.е. „сам” да извърши подправката или във втората форма „чрез
другиго”, а във втория акт на изпълнителното деяние, документът трябва да бъде
употребен лично от дееца, за да се докаже съществуването или не на някое право
или задължение, или правоотношение от правно значение, като двата акта са
функционално свързани /в този смисъл Р. № 131/2014 г., 3 н.о. на ВКС/. В
случая, повдигнатото срещу обвиняемата А. обвинение е за съставянето лично от
нея на неистински частни документи - актът за
непълноти и грешки в кадастъра и анкетната карта, и за употреба на тези
документи не от нея, а от друго лице – обвиняемия Р.С., който ги представил
пред съответните длъжностни лица. Ето защо, така възведената правна конструкция
на повдигнатото срещу обвиняемата А. обвинение е правно недопустима, поради
което и инкриминираното й деяние е обективно несъставомерно, само на това
основание.
Извън гореизложените изводи,
неправилно е прието от първата инстанция, че обвиняемата Х.А. следва да
отговаря за авторството на съставянето на процесните частни документи. Съставът
на СОС прие, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи поддържаната
от обвинението теза, че обвиняемата А. е извършител на инкриминираната
документна подправка.
Така, на първо място по делото е
останало недоказано обвинителното твърдение, че обвиняемата А. е съставила и
съответно употребила процесните неистински частни документа - Анкета за определяне на границите
на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И. и Акт № 6 от 19.03.2015 г. за
непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община И.. Преди всичко по
делото не се установи тези два документа да са неистински по смисъла на чл.93
т.6 от НК, доколкото в действителност те произхождат от лицата, които са
посочени като техни автори, т.е. авторството им не е преиначено /извън това, че
те не са и частни документи по своята същност/. Както бе казано и по-горе,
актът за непълноти и грешки в кадастъра е издаден от компетентното длъжностно
лице от общинската администрация на гр.И. – главен специалист „Управление ***
/така, както е посочено в самия него/, а анкетната карта – от лицензиран
геодезист в рамките на възложената му функция, т.е. от съответните длъжности
лица, които са посочени като автори на документите.
От ангажираните по делото доказателства се
установява единствено, че подписите на посочените в процесния акт № 6, като
заинтересовани лица, не са положени от тях, т.е. този е акт е с невярно
съдържание, тъй като отразените в него факти и обстоятелства /че посочените в
него заинтересовани лица са положили подписите си, с което са се съгласили с
исканото изменение на кадастралния план/ не отговарят на обективната
действителност. Същото е важимо и за процесната анкетна карта – тя е с невярно
съдържание, защото удостоверява, че собствениците на съседните имоти, посочени
в нея, с подписите си са изразили съгласие с геодезическото заснемане на имота.
На следващо място, по делото не се
доказа и обвинителното твърдение, че обвиняемата А. е положила подписа си за
заинтересовано лице № 1 в процесния акт за непълноти и грешки в кадастъра,
както и в анкетната карта – за собственика П. П.. Приобщената от първата
инстанция съдебно-почеркова експертиза е дала заключение, че обвиняемата А.
„вероятно” е положила подписите в посочените документи, а приетата от
настоящата инстанция повторна графологична експертиза, категорично е отхвърлила
възможността някой от подписите в посочените два процесни документа да са
положени от обвиняемата. Предвид това, констатацията на първостепенният съд, че
посочените подписи в двата документа са имитирани от обвиняемата А., е формална
и декларативно изведена, основаваща се единствено на предположения.
С оглед на тези съображения,
обвиняемата Х.А. не следва да отговаря за инкриминираното й престъпно съставяне
и ползване на неистински частни документи, съгласно обвинението й по чл.309
ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и следва да бъде
оправдана, което настоящата инстанция направи с постановеното ново решение.
Въззивната инстанция прие и, че по
делото не са събрани доказателства, подкрепящи и поддържаната от обвинението
теза, че обвиняемия Р.С. е извършител на инкриминираната му документна
подправка – да е съставил и съответно употребил
неистински частни документа - Анкета
за определяне на границите на ПИ11 на строителния полигон „Б.”, община И. и Акт
№ 6 от 19.03.2015 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на Община
И.. Както бе отбелязано по-горе, по
делото не се установи тези два документа да са неистински по смисъла на чл.93
т.6 от НК, доколкото в действителност те произхождат от лицата, които са
посочени като техни автори, т.е. авторството им не е преиначено /извън това, че
те не са и частни документи по своята същност/.
В частност, повдигнатото срещу обвиняемия Р.С.
обвинение е за съставяне „чрез другиго” на неистинските частни документи – при
условията на съучастие /съизвършителство/ с обвиняемата Х.А. /положила
подписите за собственика П. П. в двата документа/. Доколкото по делото не се
доказа, че обвиняемата Х.А. следва да отговаря за авторството на съставянето на
процесните неистински частни документи /по изложените по-горе съображения/, т.е.
не се доказа обвиняемия С. да е извършил първия акт на инкриминираната му
подправка на процесните два документа /при условията на съизвършителство с А./,
то същият не следва да носи отговорност за осъществяването въобще на
инкриминираната му документна подправка. В частност, от наличната
доказателствена съвкупност не се установява обвиняемия С. да е извършил и
втория акт от изпълнителното деяние на коментираното престъпление /употребата
на подправения документ/, тъй като той не е „представил” процесните документи
пред съответните длъжностни лица, така както и възведено обвинението срещу него.
Това е така, защото в действителност тези длъжностни лица /лицензирания
геодезист И. П. и гл.специалист при Община И. Е. К./ са автори на процесните
документи – съответно на анкетна карта и на акт № 6 за непълноти и грешки в
кадастъра, поради което няма как обвиняемия „да ги е употребил, като ги е
представил пред тях”, съгласно обвинителната теза.
По тези съображения настоящият
състав на въззивната инстанция намери за необосновани, неправилни и
незаконсъобразни изводите на първостепенния съд, че обвиняемия Р.С. е
осъществил състава на престъплението по чл.309 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.,
вр. чл.26 ал.1 НК, с оглед на което е направен и крайния му решаващ извод за
признаването му за виновен по обвинението за това престъпление.
Съобразно
това и предвид гореизложеното на основание чл.336 ал.1,т.3 вр.чл.334 т.2 от НПК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.378 ал.5 от НПК, въззивният съд
намери, че следва да бъде отменено първоинстанционното решение относно осъждането
на обвиняемите за предметните престъпления и
постанови ново решение, с което всеки от обвиняемите А. и С. беше
признат за невиновен и оправдан в извършването на тези престъпления.
Доколкото
липсва подаден протест срещу първоинстанционното решение в частта, с която
всеки от обвиняемите А. и С. за признати за невиновни и съответно оправдани по
обвиненията им за извършена подправка на частен документ – заявление с вх. №
004244/30.10.2014 г. за допълване /подправка/ на кадастралния план и изменение
на подробен устройствен план, СОС не намира за необходимо да обсъжда тази
инкриминирана на обвиняемите престъпна деятелност. С оглед задължението на
въззивната инстанция по чл.314 ал.1 от НПК, единствено следва да се отбележи,
че отново на предположения са формиране изводите на първата инстанция за
наличие на доказателства за авторството на обвиняемите А. и С. в съвместното
извършване /съставянето и употребата/ на посочения частен документ. В тази
насока неправилно първостепенният съд се е позовал на приобщената от него съдебно-почеркова
експертиза по протокол № 113/2018 г., която установява единствено вероятност
ръкописният текст в заявление с рег. № АС 004244/09.03.2015 г., подадено от В. С.
***, да е написано от обвиняемата А. и също такава вероятност подписа в
заявлението да е имитиран от нея. Заключението на изслушаната и приета в хода
на въззивното съдебно следствие, повторна съдебно-графологична експертиза е
стигнала до категоричен извод, че подписът, ръкописния буквен и цифрен текст,
написан върху редовете на процесното заявление, на са изпълнени от никой от
обвиняемите А. и С.. Преди всичко, обаче следва да се отбележи, че и тук
досежно обвинението на обвиняемата А. първостепенният съд е подходил с неразбиране
към обективните признаци на престъплението по чл.309 ал.1 от НК /което е
двуактно/ и във втория акт на изпълнителното деяние на което документът трябва
да бъде употребен лично от дееца. В крайна сметка обаче заключителните изводи
на първата инстанция за оправдаването на обвиняемите А. и С. по тази част от
повдигнатите им обвинения, са правилни и законосъобразни.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, въззивният съд постанови решението
си.
Председател:
Членове:1.
2.