ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 27.10.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, шести административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Любомира
Кръстева
като разгледа докладваното от съдията Кръстева адм.д. № 368
по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 111,
ал. 4 от ЗИНЗС.
Производството е образувано по жалба с
вх.№ 3488/19.10.2022 г. подадена от л.св. Е.А.В., ЕГН**********, лишен от
свобода, ***, чрез процесуален представител А.М.В. ***, срещу № Л-927/07.10.2022 г. издадена от Началник на
Затвора – Ловеч, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 и чл. 97, т.
4 от ЗИНЗС, изпълняващо състава на чл.100, ал.1 и ал.2, т.1, 5 и 7 от ЗИНЗС, на
основание чл. 101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14
денонощия.
Първоначално делото е разпределено на
съдия Вълков. С определение от 26.10.2022 г. съдията се е отвел от разглеждане
на делото. На настоящия докладчик делото е разпределено в края на работния ден,
в 16,30 ч. на същата дата.
По делото е представена административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В придружителното писмо е посочено,
че заповедта е приведена в изпълнение на 17.10.2022 г.
В жалбата се съдържа особено искане за
спиране на изпълнението на Заповед № Л-927/07.10.2022 г. на Началник на Затвора
– Ловеч.
Съдът намира искането за допустимо:
насочено е срещу подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл. 111,
ал. 4 от ЗИНЗС индивидуален административен акт, по отношение на който
съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по
съдебен ред, заявено е от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледано по същество искането за спиране
изпълнението на заповедта е неоснователно поради следното:
Предварителното изпълнение на оспорената заповед
на Началник на Затвора – Ловеч е допуснато по силата на закона - чл. 111,
ал. 4 от ЗИНЗС и е обосновано с изпълнение на целите по чл. 60 от АПК и чл. 111 от ЗИНЗС, за постигане на
които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК.
Жалбоподателят сочи, че от предварителното
изпълнение могат да настъпят „тежки
последици (психологически) и вреди (здравни), които не могат да бъдат поправени
в последствие“, но не сочи в какво се състоят, особено здравните такива, и доказателства
за това. Твърди се, че с предварителното изпълнение на заповедта, което е
допуснато по силата на закона, „доверието
в съда ще бъде подкопано, като същевременно се уронва престижа на съдебната
власт“.
От ответната страна – Началник на Затвора
– Ловеч не е ангажирано изрично становище за неоснователност на искането за
спиране, а единствено становище за неоснователност на жалбата по същество.
Съдът, като взе предвид доказателствата,
представени с административната преписка и жалбата, намира, че молбата за
спиране е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС жалбата не спира
изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго. ЗИНЗС
не е предвидил при наличието на какви условия може да се спре допуснатото от
закона предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което по
аналогия следва да се приложи общата норма на чл. 60 от АПК, в която са уредени общите основания за
допускане на предварително изпълнение: презюмиране на важни обществени
интереси, в защита на които е взето законодателно решение за предварително
изпълнение на акта. За да бъде спряно предварителното изпълнение, допуснато от
закона, молителят следва да докаже, че допуснатото предварително изпълнение ще
засегне в същата степен негови права и интереси, противопоставими на
презумирания от закона обществен интерес, като би им нанесло значителни и
трудно поправими вреди. Тези вреди не се презумират, поради което
жалбоподателят следва да ги посочи и докаже.
В случаите, когато законът допуска
предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той
презумира наличието в тези случаи на една или повече от предпоставките на чл.
60, ал. 1 АПК. Условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е
наличието на такова засягане на друг интерес, който е равен на защитения
обществен интерес, като в тежест на жалбоподателя е да докаже, че от
предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно
поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.
Оспорващият не е представил доказателства
за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от незабавното
изпълнение на административния акт.
В хипотезата, в която законодателят е
допуснал предварително изпълнение на индивидуален административен акт, съдът
може да спре предварителното изпълнение само, когато по делото е доказано, че
самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за наличието на тези нови
факти и обстоятелства и въздействието им, е на жалбоподателя.
Какви са били мотивите на законодателя за
изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата, е
ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре
предварителното изпълнение.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с
ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и
обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма
да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права
и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността
на правото, чиято защита се търси.
В настоящия случай жалбоподателят не сочи
доказателства за настъпването на вреди от изпълнението, а вредите не се
презумират. Общото посочване, че ще настъпят неконкретизирани вреди за здравето на жалбоподателя, не е
доказателство, че здравето му ще бъде застрашено от увреждане от
предварителното изпълнение на заповедта, не е посочено и по какъв начин
предварителното изпълнение би могло да увреди здравето на жалбоподателя.
Не се твърди настъпването на каквито и да
било конкретни вреди за В., противопоставими на охранявания от закона обществен
интерес. Искането е недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, с които да установи факти и обстоятелства, въз основа на които
да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото
предварително изпълнение. Той е натоварен с доказателствената тежест да обори законовата
презумпция за надделяващ обществен интерес от предварителното изпълнение на
конкретната принудителна мярка.
В допълнение съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови
обстоятелства, каквито нито се твърдят, нито се сочат доказателства за такива.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че основание за спиране на изпълнението е продължаването на производството
по настоящото дело „значителен период от
време“, т.к. за производствата по чл. 111 от ЗИНЗС законът предвижда кратки
срокове за разглеждане и произнасяне на съда. А дали самата заповед е
законосъобразна, е въпрос на преценка по съществото на съдебното й обжалване.
По изложените съображения и на основание
на чл. на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС Ловешкият административен съд, шести административен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на л.св. Е.А.В.,
ЕГН**********, лишен от свобода, І група, ***, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №
Л-927/07.10.2022 г. издадена от Началник на Затвора – Ловеч.
Определението може да бъде обжалвано по
реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен
състав на Административен съд - Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му.
Да се изпрати препис от определението на страните.
Административен
съдия: