№ 15777
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110169779 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с която са
предявени искове за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №
********* г., евентуално че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за кредит е нищожна, както и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, като част от сумата от
110,84 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за паричен заем,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.11.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2023 г. между А. И. и „Вивус.БГ" ЕООД
/с предишно наименование „4финанс“/ е сключен договор за паричен заем за сумата от
450 лева и срок на погасяване до 12.01.2024 г. В договор е посочено, че ГПР е в размер
на 49,60 %, лихвения процент по кредита в размер на 40,99 %, а дължимата сума за
лихва за срока на договора - 15,16 лева, както и че кредитополучателят дължи сума в
размер на 110,84 лева такса за бързо разглеждане. Ищцата излага твърдения, че е
погасила сумата по договора, като е заплатила по сметка на дружеството 576 лева,
включително таксата за експресно разглеждане. Ищцата развива аргументи, че
договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като в него е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти
по-висок от посочения и е над законоустановения максимален размер на ГПР.
Поддържа, че услугата за разглеждане на искането за кредит е такава, свързана с
неговото усвояване и управление, и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за нея
заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и в противоречие с чл. 143, т. 19 ЗЗП. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ“" ЕООД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Признава, че между страните на 13.12.2023 г. е сключен посочения в исковата молба
договор. Излага съображения, че в общия случай и когато кредитоискателят не желае
използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на
1
кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на
подаване на искането, а когато изрично е заявена услуга за бързо разглеждане, същата
гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от
извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което
ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Твърди, че ползването на
допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит не е
задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на
кредитополучателя да получи кредит. Излага твърдения, че отпусната сума по
договора е преведена на ищцата на 13.12.2023 г. по сметка на каса на „Изипей“ АД,
като на 14.12.2023 г. по сметки на дружеството е постъпила сума в размер на 505.93
лева, с която са били изцяло погасени, както следва: − главница – 450 лева; −
договорна лихва – 0,51 лева и − такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане – 55,42 лева. Поддържа, че тъй като ищцата е изтеглила и погасила
задължението си на следващия ден, реалната сума на договорната лихва за периода на
ползване на кредита е била в размер от 0,51 лева, а във връзка с промоционална
кампания на дружеството, ищцата е получила отстъпка и от първоначално уговорената
такса за бързо разглеждане на заявката, която е била намалена и събрана в размер от
55,42 лева. Ответникът поддържа, че са спазени всички законови изисквания при
отпускането и управлението на кредити, включително и това на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Излага съображения, че не са налице предпоставки за оказване на безплатна правна
помощ на ищцата, както и за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4
и ал. 5 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, под евентуалност - чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, както и иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) сключването на договора за заем със
соченото в исковата молба съдържание, 2) че същият, респективно клаузата от него,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит са
нищожни на сочените основания; 3) заплащането на ответника на твърдяната в
исковата молба сума за погасяване на задълженията си по процесния договора.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
1) договорът, респ. клаузата от него, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на искането за кредит, е действителен, 2) че при сключването на договора
са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, 3) че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора; 4) правно основание за получаване, съответно за задържане на получената от
2
ищцата сума за погасяване на задълженията й по процесния договор, т.е. въз основа на
валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорно между страните е
обстоятелството, че на 13.12.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за
паричен заем за сумата от 450 лева, че в договора е било посочено, че ГПР е в размер
на 49,60 %, дължимата сума за лихва за срока на договора е в размер на 15,16 лева, а
таксата за бързо разглеждане – 110,84 лева.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
Съдът намира искането на ищцата за задължаване на ответника да представи
цялата преписка по договора за паричен заем за ненеобходимо, доколкото ответникът е
представил конкретно поисканите от ищеца документи.
Произнасянето на доказателственото искане на ищцата за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза следва да бъде отложено за датата на първото
открито съдебно заседание по делото.
Съдът намира искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, с
което да се снабди с информация от БНБ за всички сключени между нея и ответника
договори за потребителски кредит за неотносимо към предмета на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2025 г.
от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на ищцата, с оглед становището на ответника, в едноседмичен срок
от съобщението, да заяви каква сума твърди да е престирала в полза на „Вивус.БГ“
ЕООД: посочената в исковата молба сума в размер на 576 лева или заявената от
ответника в отговора сума в размер на 505,93 лева.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на съдебно-
икономическа експертиза за датата на първото открито съдебно заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК ответникът да бъде задължение да представи цялата преписка по процесния
договор за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
3
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по
делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в
размер на сумата от 3,20 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при
неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
4
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5