№ 1296
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501718 по описа за 2024 година
С решение № 260099 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 7725/2018 г., СГС, 22 с-
в, ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, ЗК
"Олимпик" АД в принудителна ликвидация/несъстоятелност, Кипър,
представлявано от П. Н. и Х. П., на длъжност ръководител на фирмения
регистър и официален синдик на Република Кипър, в качеството им на
ликвидатори чрез "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ,
да заплати на Р. Д. (Д.) Т.-Х., гражданин на САЩ, сумата от 58 710 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП на 11.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
11.07.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
жалба от Р. Д. (Д.) Т.-Х.. Твърди, че е нарушен чл. 52 ЗЗД, не са ценени
надлежно свидетелските показания, не е отчетена възрастта на пострадалата и
песимистичната прогноза за възстановяване й, както и че уврежданията се
отразили в здравословен и социален план. Намира, че не са съобразени
1
инфлационните процеси, като в заседанието пред САС подчертава, че
конкретния застраховател не изплаща лихви. Моли да се присъди пълния
размер и разноски.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
Застрахователна компания "Олимпик" АД. Намира размерът за завишен,
като подчертава, че влошаването във функциите на ръката са настъпили много
след инцидента, поради което няма причинна връзка с него. Поддържа, че е
налице принос от пострадалата, тъй като не е използвала предпазен колан.
Претендира разноски.
Ответниците Застрахователна компания "Олимпик" АД и Р. Д. (Д.) Т.-Х.
взаимно оспорват жалбите си. Ищцата сочи, че причинната връзка се
установява от влязла в сила присъда, а застрахователя акцентира, че ищцата е
съобщила за периодични падания и прави възражение относно разноските й в
процеса.
Ответникът по иска Г. Д. А. не взема становище в писмен отговор по
жалбата на Р. Д. (Д.) Т.-Х..
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищцата Р. Д. (Д.) Т.-Х. твърди, че на 11.07.2013 г. пътувала с поставен
колан на втори ред в ляво в автомобил, който станал участник в ПТП.
Последното било причинено от водач, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника. Ищцата получила счупване на дясна раменна
кост и счупване на две съседни ребра вдясно в долната част на гръдния кош в
областта на ребрената дъга. Ищцата твърди, че търпяла силни болки, имала
трудности в ежедневието, ръката не се възстановила напълно, страдала от
главоболие, преживяла силен стрес (особено поради факта, че пътуването
било свързано със сватба на близки). Претендира застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач да й заплати обезщетение на
търпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на ПТП и разноски. Евентуално претендира сумата от водача
Г. Д. А..
2
Ответникът Застрахователна компания "Олимпик" АД оспорва исковата
претенция по основание и размер, твърди, че липсва причинна връзка, като
счита, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и е допринесла за
щетите.
Ответникът Г. Д. А. не релевира становище.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят в настоящия етап на производството относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение, противоправното
поведение и вината на водача. Спорът е съсредоточен до преценката какъв
следва да бъде размера на обезщетението с оглед тежестта на преживените
болки и страдания, както и дали ищцата е допринесла за тяхното настъпване,
поради неизползване на колан.
Няма спор, че с влязла в сила присъда Г. А. е признат за виновен и
осъден за това, че (при независимо съизвършителство с друг водач), е
причинил смъртта на две лица и телесни увреждания на други лица, между
които и ищцата, която е претърпяла счупване на дясна мишнична кост и
счупване на две ребра в долната част на гръдния кош, в областта на ребрената
дъга.
Св. М. Д. Н. (л. 191) сочи, че ищцата (62 г. към ПТП) пътувала на най-
задната седалка на 7-местния автомобил, в който и самата свидетелка
пътувала. След травмата рамото на пострадалата било обездвижено с мека
превръзка в болницата. Проблемите продължавали и по настоящем, тя не
можела да се служи пълноценно с дясната ръка, тя не я слушала, не можела да
я насочва, не можела да вдига тежко, нямала пълен обхват на движение,
живеела сама и не можела да се справя с ежедневните дейности, дори
храненето било с усилие. Като се върнала в САЩ провела рехабилитации и
физиотерапия, но лекарите й казали, че няма да може да се възстанови.
Ищцата работела в търговската сфера и имала проблеми с намиране на работа.
От материалите по делото и приетата КСМАТЕ (л. 210) се установява, че
ищцата е получила многофрагментно счупване на дясната раменна кост в
областта на хирургическата шийка с откършек от голямата върга (туберкул) и
счупване на 8-мо и 9-то десни ребра. Фрактурата в рамото е довела до трайно
3
затруднение на движението на крайник (дясната ръка) за срок не по-малък от
2,5 месеца при обичаен ход на възстановителния процес, а тази на двете ребра
в дясно – до 20-25 дни. От контролни прегледи извършени в САЩ се
установява минимално разместване, липса на значителен калус, повдигане на
ръката 95°. Отразено е по анамнестични данни падане на 14.10.2013 г. на
лявата страна с удар и върху дясно рамо. Отразено е загуба на част от
диапазона на движение и чувство за слабост, констатиран е калус. На по-
късни прегледи - на 22.11.2013 г. по анамнеза са посочени периодични
падания, и установено повдигане на ръката напред 90-120°, а на 10.01.2014 г. –
напред до 120°. На 31.10.2013 г. при физиотерапевтичен преглед е описано
затруднение в ежедневието в обличането, слаб захват с дясната ръка (не може
да се отвори буркан или шише с вода), повдигане на ръка 90° и има болка при
писане с дясната ръка. Описан е зелено лилав оток на десния бицепс. На
16.04.2015 г. при проведен контролен преглед е описана намалена сила на
ръка, намален обхват на движенията на дясното рамо, намалена функционална
възможност за десния горен крайник - завъртане навътре - навън зад гърба.
Практически според вещото лице има зарастване на счупената кост, но поради
вида и характера на счупването са останали остатъчни явления, които не се
очаква да преминат, а ще останат завинаги. Според заключението, което е
отчело механизма и вида на уврежданията, ищцата е била без колан. Посочено
е, че с правилно поставен колан тя не би получила същите травми, но би
получила значително по-тежки увреди, вкл. и смъртоносни такива, поради
силния удар отляво на автомобила, където тя е седяла.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както бе посочено, страните не спорят, че на 11.07.2013 г. е настъпило
ПТП, поради виновното и противоправно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Според влязлата в сила
присъда на наказателния съд и с оглед правилото на чл. 300 ГПК се
установява, че ищцата е получила фрактура на дясна мишнична кост и
счупване на две ребра в долната част на гръдния кош, в областта на ребрената
дъга. Тези травми са затруднили движенията на пострадалото лице, особено в
областта на ръката, като от показанията и медицинските книжа, изследвани от
СМЕ, се установява, че тя трайно не се използва в нормален обем и това
създава ежедневни трудности на ищцата, която живее сама. Не може да се
4
приемат за основателни оплакванията на въззивния жалбоподател, че лошото
функционално състояние на крайника се дължи на допълнителни падания –
същите са отразени в документи по анамнестични данни, без да има яснота
каква е фактологията около такива инциденти, действително ли при тях е
засегната и увредена дясната ръка и в каква степен. От друга страна,
показанията на свидетелката също следва да бъдат критично ценени, тъй като
тя не е посочила, че общува често с ищцата, живееща в САЩ, следователно
възприятията на свидетелката са опосредени от разказ на самата ищца. От
значение за казуса е да се отчете, че травмите са в две зони на тялото, но не са
създали опасност за живота, лечението е било консервативно без оперативни
интервенции, без поставяне на гипсова имобилизация, но с траен ефект на
слабост и намален обем на функционалност на дясната ръка. Безспорно
ищцата е преживяла и силен емоционален и психически стрес, тъй като тя е
пътувала във връзка с щастливо събитие, а е претърпяла трагичен инцидент в
чужда държава.
При тези данни съдът приема, че общото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 30 000 лв. Тази сума е съответна и на момента на
инцидента (2013 г.) и обществено икономическите условия към същия (310 лв.
минимална работна заплата), обичайната практика на съдилищата по подобен
род дела, възрастта на пострадалата, както и принципа за справедливост. Не
може да се възприеме възражението на жалбоподателката, че съдът следва да
отчете инфлационните процеси и да съобрази факта, че конкретния
застраховател поради несъстоятелността си не изплаща лихви.
Обезщетенията, както константно се приеме от практиката на съдилищата, се
определят към момента на реализирането на деликта (2013 г.) и
съществуващите към него социално-икономически условия. Постъпили в
последствие изменение в същите могат да бъдат компенсирани само с
начисляването на законна лихва.
Посочения по-горе размер не следва да се редуцира поради принос.
Категорично необосновано е възражението, че травмите са настъпили поради
неизползване на колан. Приетата КСМАТЕ дава еднозначен извод, че липсата
на колан не само не е усложнила механизма и естеството на причиняване на
травмите, а обратно – посочено е, че ако е бил използван колан, то вредите са
щели да бъдат в по-голям обем, вкл. и фатален.
5
При тези аргументи решението следва да бъде частично отменено, като
се отхвърли иска за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер от 58 710
лв. Решението следва да се отмени и в частта, в която застрахователят е
осъден да заплати такса над сумата от 1148,40 лв. до сумата от 2685,74 лв.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски, а
застрахователя не е ангажирал доказателства за сторени такива за
процесуално представителство пред въззивния съд. Жалбоподателката следва
да възстанови на застрахователя само частично държавна такса в размер на
574,20 лв. за въззивното обжалване.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260099 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 7725/2018 г.,
СГС, 22 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) ЗК "Олимпик" АД в принудителна ликвидация/несъстоятелност,
Кипър, представлявано от П. Н. и Х. П., на длъжност ръководител на
фирмения регистър и официален синдик на Република Кипър, в качеството им
на ликвидатори чрез "Застрахователна компания Олимпик - клон България"
КЧТ да заплати на Р. Д. (Д.) Т.-Х., гражданин на САЩ, сумата над 30 000 лв.
до сумата от 58 710 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпяно от ПТП на 11.07.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и
в частта в която ЗК "Олимпик" АД е осъдено да заплати държавна такса по
сметка на съда над сумата от 1148,40 лв. до сумата от 2685,74 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) предявен
от Р. Д. (Д.) Т.-Х., гражданин на САЩ, срещу ЗК "Олимпик" АД в
принудителна ликвидация/несъстоятелност, Кипър, представлявано от П. Н. и
Х. П., на длъжност ръководител на фирмения регистър и официален синдик на
Република Кипър, в качеството им на ликвидатори чрез "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, за сумата над 30 000 лв. до сумата
от 58 710 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП на 11.07.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 58 710 лв. до 100 000 лв.
В останалата част, в която са присъдени 30 000 лв., решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Р. Д. (Д.) Т.-Х., гражданин на САЩ, родена на 22.09.1951 г.,
да заплати на ЗК "Олимпик" АД в принудителна ликвидация/несъстоятелност
сумата от 574,20 лв. като разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7