Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 27.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 398 по описа за
Производство
по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят Г.С.Г.
обжалва НП № 19-0268-000475/03.05.2019г. на Началника на сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица- К.К., с
което му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 2000.00 лв.,
както и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и
четири месеца, на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Със същото НП на Г. на основание чл. 183 ал.1
т.1 пр.3 и на основание чл.185 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер от 10 лева и глоба от
20 лева.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, опорочили процедурата по налагане на административното
наказание.
Въззиваемата страна РУ МВР
Горна Оряховица не се представлява и не заема становище по наведените
основания в жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и основанията, изложени в
жалбата, приема за установено следното:
На
21.04.2019г. в 19:30 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Ауди А4” рег.№ *****по ул.”П.Р.Славейков”
в гр.Горна Оряховица. Автомобилът, управляван от жалбоподателя се движел в
посока ул.”Ю.Гагарин”, когато бил забелязан от
полицейските служители Е.С. и К..
Те решили да спрат Г. за проверка.
Извършена била проверка на документите на водача, при която е канстатирано нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП- не носел
СРМПС и нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП- наложено адм.наказание
глоба, незаплатена в срок. По отношение на тези две нарушения защитникът на Г.
в СЗ заявява, че НП се обжалва само в тази му част, касаеща нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП/л.41/.Полицейските служители уведомили водача, че следва да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества, поради което бил придружен до сградата на РУ МВР Горна Оряховица. Там св.М.М. предложил на жалбоподателя да
бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Drеger
drugtest
В
сградата на РУ на МВР Горна Оряховица на Г. бил съставен АУАН №
178129/21.04.2019 г. за извършено нарушение
на чл. 174 ал. 3 пр.2 от ЗДвП/л.7 от делото/ - за това, че на същата
дата в 19:30 часа управлявал МПС л.а. „Ауди А4” рег.№ *****по ул.”П.Р.Славейков”
в гр.Горна Оряховица, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Drеger
drugtest
В
законоустановения срок по ЗАНН не постъпили писмени възражения от
жалбоподателя, поради което не било извършвано разследване от административнонаказващия
орган на спорни обстоятелства.
Въз основа на
съставения АУАН, на 03.05.2019 г., било издадено обжалваното НП №
19-0268-000475/л.4 от делото/, с което
на Г., на основание чл. 174 ал. 3 ЗДП
било наложено административно наказание Глоба в размер от 2000.00 лв. и лишаване
от правоуправление за срок от двадесет и четири месеца. На основание Наредба № Із-2539 на водача били отнети 12 к.
т. във връзка с наложеното наказание по чл. 174 ал. 3 ЗДП.
Тук е мястото да се
посочи във връзка с отнемането на контролни точки на нарушителя, както и
основанието, на което се отнемат, че това не е предмет на разглеждане в
настоящото производство, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Iз-2539 от
17.12.2012 г., контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП. И тъй като в разпоредбата на чл.6,
ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
водача се отнемат 12 контролни точки, то съдът следва да отбележи, че направеното в НП отбелязване
относно контролните точки, които подлежат на отнемане, не подлежи на
коригиране, както и на съдебен контрол в конкретния случай.
Била издадена и
Заповед за ПАМ(л. 5 от делото), с която
СУМПС на жалбоподателя в настоящото производство било отнето. Заповедта била
връчена на 23.05.2019 г.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване.
По същество се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Безспорно
е установен в настоящото производство факта на управление на МПС -
„Ауди А4” рег.№ *****по ул.”П.Р.Славейков” в гр.Горна
Оряховица от жалбоподателя на 21.04.2019 г., както и
отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, или техни
аналози с техническо средство „Drеger
drugtest
Извършеното деяние съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение,
изразяващо се в отказ от извършване на
проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, посредством техническо средство или медицинско
изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива
на наказателното постановление законова норма на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата
законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е
наложил съответните за извършеното нарушение наказания, които са определени от
закона в абсолютен размер.
Става
въпрос за едно деяние, а именно отказ да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични
или други упойващи вещества по някой установените в закона способи. Тези
способи са алтернативно установени и само отказът
да бъде извършена проверка по който и да е от тях, съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. В случая се установява, че извършващият проверката
полицейски служител е предложил на жалбоподателя проверка посредством двата
способа, в последователността по ЗДвП, като водачът е отказал използването на който и да е от тях. Този отказ е изрично обективиран
и на практика не се спори от жалбоподателя.
С оглед фактическото
описание на нарушението не съществува съмнение, че жалбоподателят е осъществил
и двете хипотези на административното нарушение, съдържащи се в санкционната
разпоредба на чл. 174 ал. 3 ЗДП. В случая не следва да се налагат две отделни
наказания на жалбоподателя, тъй като нарушението е едно - управление на МПС и отказ да бъде извършена
проверка както с техническо средство за употреба на наркотични вещества, така
и да бъде изпълнено предписание за медицинско изследване относно употребата на
наркотични вещества или техни аналози/в тази насока е имал възможност да се
произнесе и Адм.съд В.Търново в свое решение от
18.01.18г. по КАНД № 10282/17г./.
Контролният орган е установил и документирал отказа на Г.
да бъде изпробван както с техническо
средство „Drеger drugtest
Обстоятелствата
във връзка с извършеното нарушение са точно и ясно описани в АУАН и в НП, съобразно изискванията на чл. 42 т. 4 и чл.
57 ал. 1 т. 5 ЗДП. Описана е нарушената законова разпоредба, както и е приложена санкционната разпоредба със съответното
наказание. Жалбоподателят в пълнота е
имал възможност да се запознае с обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и да организира защитата си, като от съда не се установява
несъответствие между тях от една страна. От друга страна - липсва
несъответствие между обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, нарушената
законова разпоредба и санкционната такава.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и
чл. 43 ал. 1 ЗАНН, както и същият има необходимото съдържание съобразно чл. 42 ЗАНН.
Относно възражението
на защитата, касаещо присъствието на свидетелите Е.С. и К. в момента, в
който актосъставителят М. поканил водача Г. да бъде
тестван: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези
четири категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства.
От анализа на
разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят
разграничава актосъставителя от свидетелите,
присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи
на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в
зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на
свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, актът се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите.
От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или
АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква
актът да бъде съставен в присъствието на
двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето
на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение. В настоящия случай от приетите по делото
доказателства се установи, че посочените
в АУАН свидетели Е.С. и К. се явяват свидетели при съставянето на акта.
Те са спрели водача, а впоследствие са присъствали при съставянето на АУАН. Във
връзка с посоченото, съдът намира, че в съответствие със ЗАНН актосъставителят е съставил АУАН в присъствието на двамата
свидетели, независимо, че отказът на Г. да бъде тестван не е обективиран пред тях.
НП е издадено при
спазване на изискванията на чл. 57 ЗАНН, като в него в пълнота са описани и всички обстоятелства, установени
от контролния орган и обуславящи извършеното
нарушение от обективна и субективна страна. В хода на провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяна на
атакуваното НП на това основание.
Въз
основа на изложеното, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно в посочената му част, касаеща административнонаказателното
обвинение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
По останалите две административнонаказателни
обвинения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 100 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1.
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория; 2. свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява; 3. документ за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно
средство, което управлява; и превозните документи, определени от министъра на
транспорта и съобщенията. На следващо място, съгл. нормата на чл.183 ал.1 т.1
от ЗДВП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не изпълни задължението си за носене на определените документи - свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство, както и документ за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност"/т.2/.
Жалбоподателят е
санкциониран от административнонаказващия орган при
наличието на безспорност относно неговата вина за констатирано нарушение, санкционирано по реда на 183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП- неносене и непредставяне на свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство /СРМПС/. Настоящата инстанция намира,
че в случая и АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е
формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя относно това административнонаказателно
обвинение, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и
неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
Относно
законосъобразността на процедурата по издаване на акта и НП не се констатираха
съществени нарушения, довели до незаконосъобразност на обжалвания акт. По
достатъчно категоричен начин, адм.наказващият
орган/АНО/ е прецизирал квалификацията на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и
относно третото административнонаказателно обвинение.
Жалбоподателят не оспорва извършването му в жалбата до съда и в съдебно
заседание.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0268-000475/03.05.2019г. на Началника на сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица- К.К., издадено въз основа на АУАН №
178129 от 21.04.2019г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: