Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………………………………2020 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 26.02.2020 г., при участието на секретаря Камелия Александрова, изслуша докладваното от председателя
административно дело № 1984/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК.
Инициирано е
по жалба от С.К.К., срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№19-0819-001196/20.06.2019г., издадена от Н.П.на длъжност „Полицейски
инспектор“ към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171,
т.1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до отпадане на основанието за това.
Жалбоподателят
бланкетно навежда довод за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като твърди, че не му е било назначено и проведено медицинска изследване.
Заявява, че желае свидетелството му за управление на МПС да бъде върнато, за да
продължи да упражнява професията си на таксиметров шофьор. Не счита себе си за
опасен, както за самия него, така и за околните.
С уточняваща молба с.д. №12271 депозирана на
06.08.2019г., чрез процесуалния си представител доуточнява доводите за
незаконосъобразност като посочва, че цитираният от административният орган
текст на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП не предвижда
несъответствието с изискванията да е установено чрез медицинско
изследване и заключение, какъвто счита че е
неговия случай. Твърди, че наличието на медицинска книжка и заключение,
че не отговаря на изискванията за
психологическа и физическа годност като
водач на МПС би било основание за лишаване от правото му да управлява МПС, а не
за налагане на временна мярка по този ред.
Въз основа на изложеното формира петитум с искане за
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
наведените в жалбата доводи, като счита, че са налице предвидените в закона
предпоставки за издаването на заповедта, които са установени от събраните по
делото и преписката доказателства.
Въз основа на горното моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като все предвид доводите на страните и ги съобрази с данните и доказателствата по делото и с
относимата правна уредба, прие следното:
Жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна процесната заповед е мотивирана с
наличието на постъпили сведения в сектор ПП при ОД на МВР-Варна с УРИ
№443р-15453/14.06.2019г., че в Първо РУ-Варна срещу жалбоподателя се водят ДП
№289/2018г. и ДП №255/2019г. като и по двете
е изискана справка с характеристични данни на жалбоподателя. В хода на
проверката е установено, че С.К. работи като таксиметров шофьор към „Омега
такси“.
От получено уведомително писмо от УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД е установено, че С.К. е настаняван в Психиатрични клиники на болничното
заведение два пъти. Първата хоспитализация е от 10.11.2016г. до 29.11.2016г., а
втората е от 15.02.2019г. до 28.02.2019г. К. е с поставена диагноза МКБ F-20
„Параноидна шизофрения“. Видно от приложената към преписката Епикриза на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД – ID:338345 окончателната диагноза е F-23.1 „Остро полиморфно психотично
разстройство с шизофренни симтоми“.
Така описаното заболяване фигурира в Наредба
№3/11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС от
различни категории и е описано в т.24 от Приложение №1 към чл.4, ал.2 като „Ендогенни
заболявания – М. Блойлер, остри и преходни психотични разстройства –
от F.20 – F.29 – в състояние на дълготрайни ремисии, без клинично
изразена промяна на личността и нужда от поддържаща медикаментозна терапия.“
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав, при спазване на
изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от
правна страна, следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно представената заповед на директора на ОД на МВР Варна № 365з-2747 от 20.07.2017 г. и е в
предвидената в закона писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 59 от АПК. В производството по издаване на оспорения акт няма допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да са
самостоятелно основание за отмяна на същия. Преди да издаде акта си,
административният орган е събрал достатъчно по обем допустими, относими и
необходими за правилното изясняване на случая писмени доказателства, поради
което не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК.
В този
смисъл, съдът приема извод, че не са налице основанията по чл. 146, т.2-3 от АПК.
Не е налице
и основанието по чл. 146, т.4 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Посочените в
обстоятелствената й част факти и обстоятелства, а именно констатирано заболяване,
при наличието на което се налагат ограничения за притежаването на свидетелство
за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС основават наличие на материално правните предпоставки
за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „а“ от ЗДвП.
Същите съдът приема за безспорно установени,
неоспорени и необорени в хода на съдебното производство, предвид следното:
При
настоящата законова регламентация, необходимата материално-правна предпоставка
за налагане на мярката е, когато видимо се установи, че водачът не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания да управлява МПС. Мярката е
необходима, като защитна, по отношение безопасността по пътищата и
предотвратяваща извършването на последващи нарушения. Допустимо е да се наложи
поради постъпили сведения, водещи до обосновано предположение у
административния орган, че лицето няма психологическа годност да управлява
моторно превозно средство. Т.е. за да се приложи законосъобразно ПАМ по реда
на чл. 171, т.1 б."а" от ЗДвП е достатъчно установяването на
обстоятелството, че водачът видимо не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания, като мярката е с временен характер – до отпадане
на основанието за прилагането й.
В конкретния
случай административният орган се позовава на представена Епикриза на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – ID:338345, според която приемната
диагноза на жалбоподателя е F-23.1 „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни
симтоми“, а окончателната е F-20 „Параноидна шизофрения“. По делото с писмо с.д. №2295/13.02.2020г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна бе приета цялата
медицинска документация относно двата болнични престоя на жалбоподателя в
психиатричните клиники на лечебното заведение, които документи не бяха оспорени от него. От същите доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят страда от
психическо заболяване, което попада в Приложение №1 към Наредба
№3/11.05.2011г. към датата на
заповедта и прави същият негоден за управление на МПС от гледна точка
на медицинските изисквания за това. Жалбоподателят не представи никакви доказателства, които
да опровергават събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства
за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, направено в становището по същество, че смисълът
на чл.171, т.1, б.„а“ от ЗДвП е несъответствието да е видимо, а не се изисква
то да е установено чрез медицинско изследване. Обстоятелството, че законодателят използва думата
"видимо", като начин на установяване, че лицето не отговаря на медицинските
или психологическите изисквания, не означава, че тези факти не могат да се
установяват с предвидените в закона доказателствени средства, вкл. и с писмени такива. При положение, че в случая се установява по несъмнен начин от представените епикризи, че водачът не отговаря на медицинските изисквания да управлява МПС,
правилно спрямо него се прилага процесната ПАМ, защото за компетентния орган е
достатъчно констатирането по надлежен ред на релевираното в нормата
обстоятелство, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочената мярка. Безспорно управлението на МПС е дейност, която е източник на повишен риск не само за жалбоподателя като
водач, но и за останалите участници в движението, които биха могли да бъдат
поставени в опасност в резултат от невъзможност за правилна
преценка и неадекватност на реакциите на жалбоподателя. Нещо повече работата му като шофьор на
такси би могла да бъде пряка опасност не само за него, но и за клиентите на
таксиметровата фирма. В този случай налагането на ПАМ се явява превенция срещу извършването на правонарушения по ЗДвП, като по този начин ще се постигне и възпиращият ефект на мярката.
Мярката е с
временен характер, при осигурена от закона възможност годността или негодността
на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти съгласно изискванията на Наредба №3/11.05.2011 г. Временният
характер на мярката, гарантира правото му на защита, но тъй като общественият
интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда
тази процедура. Именно затова законодателят е предвидил срок за
временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на
основанието. т. е. ако след съответен медицински преглед или освидетелстване по реда предвиден в Наредба №3 се установи, че лицето отговаря на изискванията, то прилагането на ПАМ ще
бъде преустановено.
Наложената
мярка съответства на целта на закона, тъй като органът действа в условията на
обвързана компетентност, при които законодателят е извършил предварително
преценка за съответствие с целта на закона.
Видно от горното в процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се
констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК – процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на
релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на
материалния закон и е съобразена с целта на ЗДвП, поради което подадената срещу нея жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
С оглед правния резултат от спора и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно и следва да го уважи в минимален
размер от 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2 предложение последно от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №19-0819-001196/20.06.2019г., издадена от Н.П.на длъжност
„Полицейски инспектор“ към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, да заплати
на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, с-р „Пътна полиция“ Н.Г.П., сумата
от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5
от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: