Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова - Тонева
Василена
Дранчовска
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното
от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. №
13503 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадена в
законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Е.м.З.“ АД (с предходно
наименование „Ч.Р.Б.“ АД) срещу решение № 20215045 от 04.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 10172/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е
уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1355 лв.,
представляваща неплатено регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена
застраховка „Имущества“ за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2017 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 23.11.2017
г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение
на процесуалните правила и необоснованост, доколкото съдът е кредитирал частни
свидетелстващи документи и показания на свидетели, които не са имали непосредствени
впечатления от процеса на увреждане на машината. Оспорва заключението на
допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ, като счита, че вещото лице
е пристрастно и изводите му са необосновани, като в съвкупност събраните
доказателства не установявали пълно и главно основателността на претенцията. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемият ЗАД „Б.В.И.Г.подава отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да
бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният
съд намира, че претенцията на ищеца следва да се квалифицира по чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за
причинени вреди върху застраховано при ищеца имущество от виновно поведение на
ответника вследствие на прекъсване на електрозахранването, като предвид
обстоятелството, че ответното дружество е лицензиран
оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. София, то е
налице облигационно правоотношение между него и потребителите на ел. енергия.
Следователно, твърди се наличието на регресно вземане срещу причинителя на
вредата, произтичаща от договорно неизпълнение, а не от непозволено увреждане
(в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, каквато квалификация е посочена в
определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК), нито регресното
вземане е насочено срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния
делинквент (каквато е хипотезата на чл. 411, ал. 1 КЗ, посочен като
квалификация на иска в обжалваното решение). При тези твърдения настоящият
съдебен състав приема, че се касае за осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя
на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост
на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а
фактите, на които се основава и които в случая са били прецени и обсъдени от
първоинстанционния съд, който в решението е обосновал наличието на отговорност
в тежест на ответника именно с неизпълненото му договорно задължение за
осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
електрическата енергия (следователно, в случая не е било допуснато нарушение на
диспозитивното начало в процеса).
За възникване на регресното вземане по предявения иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на
който и в следствие на неизпълнението на договорно задължение от страна на
ответника (за доставка на електрическа енергия в съответствие с изискванията за
качество и безопасност, за обезпечаване сигурността на електроснабдяването, непрекъснатостта
и качеството на електрическата енергия, както и за съхраняването на
собствеността на гражданите) да е настъпило застрахователно събитие, което
представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от приетите писмени
доказателства (застрахователна полица и спецификация към нея, заявление за щета,
преводно нареждане) се установява, че към датата на застрахователното събитие е
съществувало валидно правоотношение по комбинирана имуществена застраховка „Всички
рискове: имуществени вреди и прекъсване на дейността“ № **********R00759/16.11.2016 г. между ищеца и собственика на
увреденото имущество, че на 09.05.2017 г. е настъпило прекъсване на
електрозахранването в обект на застрахованото лице, което представлява покрит
риск по договора, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1355 лв. за описаните щети. Спорни по делото остават обстоятелствата
дали застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с договорното
неизпълнение на ответника, респ. какъв е размерът на действително претърпените
вреди.
Страните не спорят, че между ответника и „Д.“ ООД е
налице облигационно отношение по договор за използване на
електроразпределителната мрежа при общи условия по отношение на обект, находящ
се в гр. София, бул. ******. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал. 1, т. 2 ЗЕ
ответното дружество, в качеството си на лицензиран оператор на
електроразпределителната мрежа на територията на гр. София, осигурява
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия,
като при нарушаване на тези си задължения, когато е налице неправомерно
прекъсване на електроснабдяването, при доставка на ел. енергия в мястото на
присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата
нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически
съоръжения, негова собственост, същият носи отговорност за щетите, нанесени на
потребителите (арг. чл. 42 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, приложени към отговора на
исковата молба).
От констативен протокол, издаден от „И.“ ООД на
09.05.2017 г., както и от протокол за ремонт от 09.05.2017 г. се установява, че
на посочената дата е възникнал проблем с работата на баланс машина за колела на
леки и лекотоварни автомобили на посочения обект на „Д.“ ООД, като сервизен
техник е констатирал изгоряла захранваща платка код 5-102761 и поради
невъзможност същата да се ремонтира е била заменена с нова. Като причина за
повредата в протоколите е посочено „променливо напрежение в електрическата
мрежа“ и „токов удар“, като в приложената към отговора на исковата молба
справка от дневника за смущенията и нарушенията в електроразпределителната
мрежа, изготвена от ответното дружество, е отразено прекъсване на
електрозахранването на клиентите, присъединени към трафопост МКТП Център Д., на
09.05.2017 г. в периода от 09:19 ч. до 09:30 ч. и от 16:19 ч. до 16:34 ч.,
поради ремонтно-експлоатационно обслужване. Прекъсванията в електрозахранването
на посочената дата се потвърждават от разпитания като свидетел служител в „Д.“
ООД А.Н.Г.който разказва, че аварията с баланс машината се е случила след
поредица от токови удари в същия ден. Свидетелят допълва, че са извикали
служител на „И.“, който да отстрани повредата в машината и след извършената от
него диагностика се оказало, че предвид собственото захранване на машината,
след всяко прекъсване на тока тя се включва и изключва и тъй като това се е случило
няколко пъти в рамките на кратък период от време, машината спряла да работи.
Наличието на причинна връзка между настъпилата повреда в
баланс машината за колела и прекъсванията в електрозахранването се установява и
от заключението на допуснатата СТЕ в първоинстанционното производство, като
предвид оспорването й от ответника, във въззивното производство е допусната
повторна СТЕ, която потвърждава експертните изводи на вещото лице Б. по
експертизата пред СРС. Вещото лице П. изяснява, че по делото са налице несъмнени
данни за смущения в електрозахранването на процесната дата, като в писмо от
„ЧЕЗ България“ АД като причина за прекъсването на електрозахранването е
посочено „възникнали аварии в района на обекта“, а в справката от дневника за
смущения и нарушения на електроразпределителната мрежа – ремонтно-експлоатационно
обслужване. Според заключението на повторната СТЕ, аварийното спиране на
електрозахранването предизвиква различни преходни процеси в електрическите
мрежи (внезапно спадане и увеличаване на напрежението, инерционни ефекти,
възстановяване на товара с промени в тока и напрежението), които водят до резки
промени в напрежението, а това е една от основните причини за повреда в
захранващата платка, поради което с голяма степен на увереност може да се каже,
че има причинна връзка между повредата на захранващата платка на баланс
машината и прекъсванията в електрозахранването. В открито съдебно заседание
вещото лице П. допълва, че е без значение кога точно е прекъснато електрозахранването
и колко време е продължила аварията, като повредата в машината се случва в
момента на прекъсването или в момента на възстановяването на напрежението.
Настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението
на допуснатата повторна СТЕ, като вещото лице е отговорило мотивирано на
поставените задачи и не съществуват индиции за необоснованост на неговите
изводи. Във връзка с възраженията на въззивника следва да се отбележи, че
предвид изминалия период от време от застрахователното събитие, посещение на
вещото лице на място при увредената машина би било напълно безпредметно – както
самият експерт изяснява, повредената захранваща платка вече е сменена и на
машината е поставена нова, на която няма как да има следи от токов удар, поради
което преглед на машината към настоящия момент е ненужен. Фактът, че има
известно противоречие в часовете на прекъсване на електрозахранването на
09.05.2017 г., отразени в приетите по делото писмени доказателства, също е
ирелевантен, тъй като от съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал, включително на представените от ответника доказателства, несъмнено се
установява, че на процесната дата са се случили няколко прекъсвания в
електрозахранването на застрахования обект, като според вещото лице е без
значение времетраенето на прекъсването, а според събраните свидетелски
показания повредата в машината се е случила именно при едно от тези спирания на
тока.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът намира, че застрахователното събитие е настъпило
единствено в резултат на договорното неизпълнение на ответника да осигурява
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия, в
причинна връзка с което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахованото при ищеца имущество. Във въззивната жалба не са изложени
конкретни доводи срещу размера на дължимото обезщетение, поради което принципно
въззивната инстанция не дължи обсъждане на този въпрос по същество. За пълнота
на изложението и с оглед приетото заключение на повторната СТЕ следва да се
отбележи, че по делото се доказва стойност на повредената захранваща платка по
средни пазарни цени в размер на платената от ищеца сума от 1355 лв., като вещото
лице изяснява, че оторизиран доставчик на производителя е бил именно „И.“ ООД,
служител на който е извършил процесния ремонт и смяна на увредената част, като
извършената от него услуга е придружена от необходимата гаранция за качество,
поради което предложената от него цена е била най-достоверната за пазара към
онзи момент.
С оглед на изложеното и предвид установяване на всички
елементи от фактическия състав на спорното право, предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е основателен и следва да се уважи изцяло.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено при конкретизация на правната
квалификация на иска съобразно изложените по-горе мотиви.
Решението се явява недопустимо и следва да се обезсили
частично по отношение на присъдената законна лихва. Същата се дължи върху
основателната част на иска от датата на предявяването му, но в случая исковата
молба срещу „Е.м.З.“ АД (с предишно наименование „Ч.Р.Б.“ АД) не е подадена на
посочената начална дата, от която е присъдена законната лихва – 23.11.2017 г.
На тази дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и оттогава се счита предявен установителният
иск срещу този ответник (арг. чл. 422 ГПК), но с молба в открито съдебно
заседание от 14.02.2019 г. ищецът се е отказал от този иск и е предявил нов
осъдителен иск срещу различен ответник – „Ч.Р.Б.“ АД. На основание чл. 228, ал.
3, изр. 2 ГПК искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който
исковата молба срещу него е постъпила в съда – 14.02.2019 г., от която дата
следва да се присъди законната лихва върху уважената главница от 1355 лв. За
периода от 23.11.2017 г. до 13.02.2019 г. присъждането на законна лихва не е
поискано от ищеца и е недопустимо, поради което обжалваното първоинстанционно
решение в тази част следва да се обезсили.
При този изход на спора, въззиваемият има право на
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 390 лв.,
възнаграждение за един адвокат, което предвид фактическата и правна сложност на
делото не се явява прекомерно (с оглед релевираното от насрещната страна възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20215045 от 04.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 10172/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която по
предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, срещу „Е.М.З.“ АД (с предишно
наименование „Ч.Р.Б.“ АД), ЕИК ******, осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ е присъдена законна лихва върху главницата за периода от
23.11.2017 г. до 13.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215045 от 04.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 10172/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която е уважен
предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, срещу „Е.М.З.“ АД (с предишно
наименование „Ч.Р.Б.“ АД), ЕИК ******, осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 1355
лв., представляваща неплатено регресно вземане за изплатено обезщетение по
имуществена застраховка „Имущества“ за застрахователно събитие, настъпило на
09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „Ч.Р.Б.“ АД), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 390
лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.