№ 3633
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100511920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20098730/19.04.2021 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав,
е отхвърлен предявения иск от „С.Р.“ ЕООД срещу „С. И.“ ЕООД, с правно
основание чл.75 ЗС – за осъждане на ответника да предаде владението върху
недвижим имот, представляващ УПИ І, отреден за атракционно увеселителен
център, кв.1, по плана на гр. София, м. „ГГЦ - *******-4“, одобрен със
заповед № РД-09-50-17/26.01.2001 г., по графични данни 21 456 кв. м. , а по
акт за собственост 19650 кв. м., намиращ се в гр. София, район „Възраждане“,
ж. к. „*******“, ул. ******* № 13, при граници: ул. „*******“, улица и улица,
който имот е заснет и обособен в проектен пл. № 63, нанесен в кад. лист №
356, който имот представлява част от ПИ с ид. № 68134.305.79 по
действащата КККР и който имот е отразен графично на комбинирана скица
на л.1253 по делото с кафяви линии по следните буквени точки: Д-К-сграда
20-буква Е-Ж-З-А-Б-В-Г-Д, от заключение по приетата съдебно – техническа
експертиза с вх. № 5092462/13.07.2020 г., приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, като неоснователен. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
17 530 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца „С.Р.“ ЕООД. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че следва
да докаже упражняване на владение над 6 месеца, тъй като в чл.75 ЗК е
предвидено владението да е минимум 6 месеца. Необосновано съдът е приел,
че ищцовото дружество няма качеството владелец. Поддържа, че съдът не е
обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, а избирателно е
1
обсъдил тези, представени от ответника. Съдът не е обсъдил показанията на
свидетелката Ю.Г.. Не е анализирал показанията на Р. И. и А.Б. Решаващият
съд не е обсъдил възраженията му относно представения по делото договор за
охрана, сключен между „Б.“ ООД и ответника на 29.06.2016 г. Неправилно е
възприел изискването за непрекъснатост на владението, в нарушение на
теорията и съдебната практика. Поддържа, че липсата на счетоводно
отразяване на договора за наем от 16.10.2015 г., сключен между ищцовото
дружество и „С.“ ЕООД, не означава липса на договор. По делото са
ангажирани доказателства за заплащане на наем. Решаващият съд не е
обсъдил и възражението му, че представеният по делото договор за охрана е
за част от имота – 3 000 кв. м. Свидетелските показания установяват, че
охраната на ответното дружество се е намирала в района на паркинга, който е
владян от ответника. От експертното заключение по изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза е установено, че сключените между „С.“
ЕООД и СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД договори са редовно
осчетоводени в периода на действие на договора и до края на юни 2017 г. е
имало ежемесечни плащания. По делото е установено, че имотът е бил
охраняван непрекъснато по възлагане от „С.“ ЕООД от 2015 г. до 05.06.2017
г. Охраната е била извършвана първоначално от „Б.“ ООД, а впоследствие от
служител на „С.“ ЕООД – М.Х.. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „С. И.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните
по делото доказателства е установено, че описаният в исковата молба имот не
съответства по площ и граници на ПИ с идентификатор 68134.305.79. по
действащата кадастрална карта. Такъв имот не е съществувал по кадастрална
карта преди 2016 г., съгласно изготвените и приети експертни заключения.
Такъв имот не е съществувал и фактически преди 2015 – 2016 г., когато са
изградени алеите на парка „Възраждане“. От допълненията и уточненията на
вещото лице Г., направени в открито съдебно заседание на 22.07.2020 г., е
установено, че посоченият ПИ не е идентичен с имота по предходния
регулационен план – УПИ І, кв.1, м. ПТЦ – *******-4“, одобрен със заповед
№ РД -09-50-17/26.01.2001 г. Ищецът твърди, че във владения от него имот
са разположени описаните в устава му и отменения констативен нотариален
акт 27 сгР.. Същевременно при установяване местонахождението на сгР.те
вещото лице Л. Г. индивидуализира някои от тях като разположени извън
описания в исковата молба ПИ. Ищецът е посочил, че процесният имот бил
заснет с проектен пл. № 63, нанесен в кад. лист № 359. Твърди, че скицата –
проект от това заснемане не съвпадат с границите на новия ПИ 68134.305.79.
С обжалваното решение решаващият съд е разгледал дали владението е
продължило 6 месеца, съгласно изискването на чл.75 ЗС. Счита, че е
обоснован изводът му, че ищецът не е доказал качеството си на владелец,
както и че е владял процесния имот непрекъснато, спокойно и явно в
изискуемия от закона срок. Този извод съдът е обосновал с редица факти,
сочещи за извършени от ответника множество на брой владелчески действия
за периода след влизане в сила на 06.07.2015 г. на съдебното решение по гр. д.
№ 4417/2012 г. на САС, ТО, VІ състав. Дори да се приеме, че ищецът е
2
установил владение, то многократно е било прекъсвано и смущавано от
ответника. Решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото
доказателства, като е отчел пряката заинтересованост на свидетелката Г.,
която е свързана със семейството на управителя на ищцовото дружество,
включително е възможно да действа като подставено лице. По делото е
установено, че „С.“ ЕООД е финансирало водените от ищеца дела за
процесния имот със сумата от 58 009, 16 лв., която е осчетоводена. Поддържа,
че е доказана липсата на дейност на ищеца и липса на приходи в дружеството,
поР. което „С.“ ЕООД го е финансирало безвъзмездно. Съдът е достигнал до
обоснован извод, че съществуването на договора за наем не е доказано по
делото и че не е имало действително правоотношение по възмездно ползване
между ищеца и „С.“ ЕООД. По делото е установено, ме „А.6“ ЕООД никога
не е ползвало имота по какъвто и да е начин, като сключеният със „С.“ ЕООД
договор за наем също е фиктивен, сключен между свързани лица. Същият не е
имал там своя техника. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран със владелчески иск за възстановяване на нарушено
владение с правно основание чл.75 ЗС. Ищецът твърди, че владее
непрекъснато, считано от 01.07.2004 г. следния недвижим имот: УПИ І,
ограден за атракционно увеселителен център, кв.1 по плана гр. София, м.
„ГГЦ-*******-4“, одобрен със заповед № РД-09-50-17/26.01.2001 г., по
графични данни 21 456 кв. м., а по акт за собственост 19 650 кв. м., находящ
се в гр. София, район „Възраждане“, ж. к. „*******“, ул. „******* *******,
при граници: ул. „******* *******“, улица и улица, който имот е заснет и
обособен в проектен пл. № 63, нанесен в кадастрален лист № 356, ведно с
построените в имота сгР.: гараж с РЗП-18, 70 кв. м.; административна сграда
с РЗП -280 кв. м.; сграда с РЗП 105, 90 кв. м.; хале с РЗП 863, 30 кв. м.;
пристройка към халето с РЗП 217, 30 кв. м.; жилищна сграда с РЗП 213, 80
кв. м.; жилищна сграда с РЗП 73, 80 кв. м.; хале с РЗП 1 897, 70 кв. м.; навес с
РЗП 168 кв. м.; производствено помещение с РЗП 292, 30 кв. м.;
производствено помещение с РЗП 268, 80 кв. м.; производствено помещение с
РЗП 263, 70 кв. м.; хале с РЗП 585, 90 кв. м.; сграда с РЗП 94, 50 кв. м.; сграда
с РЗП 1 160, 90 кв. м.; сграда с РЗП 124, 20 кв. м.; сграда 278, 80 кв. м.; сграда
с РЗП 129 кв. м.; сграда с РЗП 1 573, 40 кв. м.; сграда с РЗП 66, 60 кв. м.;
сграда с РЗП 39, 50 кв. м.; административна сграда с РЗП 625, 80 кв. м.;
сграда компресорно с РЗП 53, 60 кв. м.; сграда с трафопост с РЗП 57, 50 кв.
м.; сграда с РЗП 15, 60 кв. м. Тези И. са включени в капитала на „С.Р.“
ЕООД, като с решение № 2 от 16.05.2006 г. на СГС, постановено по ф. д. №
7418/2004 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството с апортна
вноска – описания недвижим имот. Учредителният акт на дружеството е
вписан в Служба по вписванията с акт 18, том VII от 19.03.2007 г.
впоследствие в полза на ищеца е издаден констативен нотариален акт, който е
вписан. Недвижимият имот е нанесен в кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с
идентификатор 68134.305.79 и площ от 24 945 кв. м. От север процесният
имот граничил с терен от около 3 000 кв. м., ползван от ответника за паркинг.
3
Между тези И. имало поставена телена ограда с метален портал, която ги
отделяла. Един от достъпите до имота, владян от ищеца, се осъществявал от
северната сграда, граничеща с ул. „******* *******“, където имало стар път
(улица). Влизането в имота с МПС се осъществявало откъм западната му
граница – от ул. „Българска морава“ (съгласно направено уточнение в
проведеното на 23.05.2018 г. открито съдебно заседание), откъдето влизали и
пешеходци. От 05.04.2016 г. до нарушаване и отнемане на владението имотът
се ползвал от пренаемател на ищеца – „А.-06“ ЕООД, по силата на сключен
договор да пренаемане на недвижим имот от 05.04.2016 г., като пренаемател е
„С.“ ЕООД, с който ищецът е сключил договор за възмездно ползване на
имота от 16.10.2015 г. Твърди, че в недвижимият имот се осъществявала
охрана от „СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД. Охраната била
денонощна и се осъществявала до 20.06.2017 г., когато договорът бил
прекратен по взаимно съгласие на страните поР. невъзможност служителите
на охранителната фирма да получат достъп в имота и да осъществяват
охраната му. Твърди, че владението върху процесния имот е било отнето от
ответника в периода 05.06.2017 г. – 07.06.2017 г. На 05.06.2017 г., преди обед
на смяна е бил служителят на охранителната фирма Р. М. И.. Ответникът е
навлязъл в имота с багер, като е премахнал изцяло намиращата се откъм ул.
„******* *******“ телена ограда, заедно с металния й портал. Тази ограда
отделяла ползвания от него имот от останалата му част от ПИ с
идентификатор 68134.305.79, ползвана от ответника за паркинг. В същия ден
в присъствието на служители на „Софийска вода“ ЕАД и на +ЧЕЗ
Електроразпределение“ ЕАД е прекъснато водоподаването, както и
електроснабдяването, използвани от служителите на охранителната фирма в
охранителната будка, която е била във владение на ищеца. В същия ден
ответникът поставил телена ограда от североизточната страна на имота,
използвана от ищеца за пешеходен достъп и по този начин възможността за
влизане в имота от север била преустановена. Ответникът предупредил
охраната, че следва да напусне имота, тъй като на следващия ден ще
премахнат охранителната будка, което сторил с багер и затворил достъпа до
имота от западната му страна – ул. „Камен Андреев“ поставил телена ограда и
натрупал сухи клони от вътрешната страна на оградата. Поставил и своя
охрана. След 07.06.2017 г. за ищеца било невъзможно да получи без
съгласието на охраната на ответника както пешеходен, така и автомобилен
достъп до владения от него имот. ПоР. невъзможността имотът да бъде
охраняван, на 20.06.20178 г. бил прекратен договора за охрана на имота.
Пренаемателят „А.-96“ ЕООД държал в част от процесния имот строителна
техника и го използвал за паркинг на своите машини. На 05.-07.06.2017 г.
техниката му не се намирала в имота, но след 07.06.2017 г. е бил
възпрепятстван и не можел да ползва имота като паркинг за техниката си.
Към момента на отнемане на владението не са съществували описаните по –
горе сгР.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
върне владението върху следния недвижим имот УПИ І, отреден за
атракционно увеселителен център, кв.1 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-
*******-4“, одобрен със заповед № РД РД-09-50-17/26.01.2001 г. по графични
данни 21 456 кв. м., а по акт за собственост 19 650 кв. м., находящ се в гр.
София, район „Възраждане“, ж. к. „*******“, ул. „******* *******, при
граници: ул. „******* *******“, улица и улица, заснет с проектен пл. № 63,
4
нанесен в кадастрален лист № 356 по кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че същият е
недопустим, тъй като не е ясно дали владението е нарушено или е отнето по
скрит или насилствен начин. Поддържа, че искът е и неоснователен. Твърди,
че фактическата власт върху процесния имот се осъществявала от ответника
от 1995 г. до настоящия момент без прекъсване. Имотът е бил държавна
собственост, а в последствие – частна общинска собственост. пред 1995 г. СО
с решение № 20 по протокол № 74 от 11 и 12.10.21995 г. на СОС, процесният
имот е предоставен за управление и стопанисване на ответното дружество,
което е със 100 % общински капитал. През 1997 г. ответникът е придобил
правото на собственост върху имота на основание извършена от СО
непарична вноска в капитала на дружеството. След 1987 г. има отреждане за
парк. До преди няколко години в имота са се намирали 21 броя сгР., част от
които са били собственост на праводатели на ищеца – бивши държавни
предприятия твърди, че от 1995 г. до настоящия момент неизменно и
непрекъснато ответното дружество е владяло процесния имот. От 2005 г.
имотът е включен в плановете на ответника за изграждане на парк
„Възраждане“, като за целта са били изработени проекти за изграждането му.
Многократно през 2017 г. са били извършвани огледи от инженери,
геодезисти и архитекти, извършвани били обследвания на имота, с цел
разработване на нов идеен, а впоследствие и инвестиционен проект за
довършване изграждането на парк „Възраждане“ част от имота – между ел.
„******* *******“ и ул. „Българска морава“, се ползвал като паркинг то
различни наемодатели. Периодично се извършвали дейности по почистване
на имота, охрана, съхраняване на собствени автомобили, събаряне и
разчистване на самосрутващи се сгР. през 2016 г., заплащане на данъци за
имота. През годините ответникът е поддържал оградата, подменят е части от
нея. Оспорва твърдението на ищеца, че е ползвал чрез трети лица процесния
имот. Излага съображения, че представените по делото договори за наем от
ищеца са фиктивни и съставени за целите на съдебния процес. Твърди, че с
влязло в сила съдебно решение е установено, че ищецът не е собственик на
процесния имот по отношение на ответника. Твърди, че ищецът не е
извършил непосредствени фактически действия върху процесния имот.
Твърди, че праводателите на ищеца са били собственици на 18 броя сгР. във
вътрешната част на имота, поР. което те, а в последствие и ищецът, са имал
достъп до сгР.те с цел тяхното използване и обслужване, както и евентуално
предотвратяване на инциденти със случайно попаднали там лица.
Понастоящем тези сгР. са премахнати. Ищецът не е имал достъп до частта на
имота откъм ул. „Камен Андреев“, нито са имали подход оттам. Ищецът не е
имал и достъп до прилежащия терен към сгР.те си от никое друго място,
различно от входа при паркинга на ул. „******* *******“. Ищецът е
монтирал будка от около 2 кв. м., разположена зад паркинга на ответника, в
северната част на имота. При разчистване и подмяна на оградата на терена
будката е била преместена и върната на ищеца. На служителите и
представителите на ответника винаги бил предоставян безпрепятствен
достъп до процесния имот. Твърди, че ищецът не осъществява търговска
5
дейност, не реализира приходи. Излага съображения, че вписването в
капитала на ищеца на непаричната вноска – право на собственост върху
процесния имот, никога не е произвело вещно – транслативен ефект, тъй като
е извършено от несобственик – обстоятелство, за което е постановено влязло
в сила съдебно решение и е отменен представения от ищеца констативен
нотариален акт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
По силата на договор за възмездно ползване на недвижим имот от
16.10.2015 г. „С.Р.“ ЕООД е предоставил на „С.“ ЕООД за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, представляващ дворно място,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******“. Договорът е сключен за срок от 3
години, като в чл.9 е предвидена възможност след изпичане на срока, ако
договорът не бъде прекратен от страните или друго не е уговорено, същият
продължава действието си за 10 години. В договора не е уговорен точен
размер на дължимото от наемателя възнаграждение.
На 05.04.2016 г. е сключен договор за пренаемане на недвижим имот,
по силата на който „С.“ ЕООД – пренаемодател е предоставил на „А.-06“
ЕООД – пренаемател, за временно и възмездно ползване част от следния
имот, с площ по графични данни от 21 456 кв. м., а по акт за собственост с
площ от 19 650 кв. м., съставляващ УПИ І, от кв.1 по плана на гр. София м.
„ГГЦ – *******-4“ по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД-09-
5017/26.01.2001 г., при граници: ул. „******* *******“ улица и улица, който
имот е заснет и обособен с проектен пл. № 63, нанесен в кадастрален лист
356. Страните са уговорили, че пренаемателят ще ползва открита площ от
1 000 кв. м., непосредствено до охранителната будка в имота, означена в
Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу заплащане на месечен
наем от 500 евро без ДДС. Уговореният срок на договора е 3 години.
На 05.04.2016 г. е съставен приемо – предавателен протокол,
подписан от страните по договора за пренаемане на недвижим имот,
удостоверяващ предаване на имота на пренаемателя.
По делото е представен анекс № 1 от 01.12.2015 г. към договор №
1080/28.09.2015 г., по силата на който „С.“ ЕООД – възложител и „СОТ –
сигнално охранителна техника“ ЕООД – изпълнител, са се съгласили, че е
налице необходимост от изменение и допълнение на посочения договор, като
са уговорили, че охраната се осигурява с 6 поста за физическа охрана Общото
количество на отработваните средномесечно охранителни часове в обекта е
2 631 часа. За извършване на договорената дейност възложителят заплаща на
изпълнителя месечно възнаграждение за охраната в размер на 5, 40 лв. за
охранителен час без ДДС. Дължимата сума за отработени средномесечно
2 531 часа възлиза на 14 207, 40 лв. без ДДС.
На 30.03.2016 г. е подписан анекс № 4 към посочения договор за
охрана, а на 20.06.2017 г. е подписан анекс № 5, по силата на който страните
са се съгласили, че считано от 20.08.2017 г. предоставяната услуга от
изпълнителя в имот в ж. к. „*******“, ул. „******* ******* се преустановява
и охраната на обекта се прекратява.
По делото е представен договор за наем от 27.01.2010 г., сключен
между ответника – наемодател и „С.С.-91“ ООД - наемател, по силата на
който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно
ползване недвижим имот – терен с площ 3 676 кв. м., представляващ реална
6
част от кв.1, за атракционно увеселителен център, целият с площ от 21 456 кв.
м. по плана на в. „*******-4“, район „Възраждане“, находящ се на ул.
„******* *******“ и ул. „Българска морава“, гр. София, срещу заплащане на
месечен наем от 6 130 лв. Срокът на договора е 3 години.
На 26.12.2010 г. между ответника и Г.Ж.Д. е сключено споразумение,
по силата на което ответникът се е съгласил върху част от УПИ І, кв.1, м.
„*******-4“, район „Възраждане“, да бъде разположен фургон за продажба на
закуски, като обслужващата към преместваемия обект част от терена е с площ
от 80 кв. м.
На 14.05.2012 г. между ответника – наемодател и „Бренд 2012“
ЕООД – наемател, е сключен договор за наем, по силата на който
наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот – терен с площ от 3 595 кв. м., част от кв.1, по плана на м.
„*******-4“, находящ се на ъгъла на ул. „******* *******“ и ул. „Българска
морава“, гр. София. Срокът на договора е 3 години.
Представен е констативен протокол, съставен от нотариус Димитър
Димитров на 15.04.2016 г., съгласно който горепосоченият имот е ограден с
мрежа, поставена на метални колове- представлява дворно място, част от
което е обособено като паркинг.
На 29.06.2016 г. между ответника – възложител и „Б.“ ООД –
изпълнител, е сключен договор за охрана, по силата на който възложителят е
възложил на изпълнителя срещу заплащане да осигури денонощен
пропускателен режим и охрана на ПИ с граници: от запад – ул. „Българска
морава“, от север – ул. „******* *******“, от изток – проектирана улица о. т.
139 - о. т. 29 и от юг – проектирана улица о. т. 29-320-31-32-33-21В, с площ
21 456 кв. м.
На 05.07.2016 г. е сключено допълнително споразумение към
договора за охрана, с което е уговорено възнаграждение от 4, 84 лв. на час.
На 29.07.2016 г. е сключен анекс към посочения договор за охрана, с
който е уговорено възнаграждение в размер на 2 366, 25 лв. без ДДС.
По делото са ангажирани решения на СОС, както и заповеди на
директора на дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на
строежи, като застрашени от самосрутване, находящи се в процесния терен,
както и протоколи относно събаряне на сгР.те.
По силата на договор от 01.07.2011 г., сключен между ищеца –
възложител и „А.-06“ ЕООД – изпълнител, последният се е задължил срещу
възнаграждение да извърши почистване и транспортиране на неопасни
битови отпадъци от обект в гр. София, район „Възраждане“, ж. к. „*******“,
ул. „******* *******.
На 01.12.2015 г. между „С.“ ЕООД – възложител и „Б.“ ООД –
изпълнител, е сключен договор за охрана, по силата на който последният се е
задължил срещу заплащане да осигури охрана чрез периодичен надзор и
наблюдение посредством 3 нерегламентирани посещения през тъмната част
на денонощието от автопатрул в обект в ж. к. „*******“, ул. „*******
*******.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Р. М. И. се
установява, че работи в „СОТ 161“ от началото на м.12.2015 г. Бил изпратен
на частен обект в ж. к. „*******“, който на север граничил с ул. „*******
*******“, от другата страна – с бл.16, платени спортове и парк. Имало ограда
7
и портал, които отделяли имота, който охранявал, от съседния имот. Порталът
се заключвал. Свидетелят притежавал ключ. Не е виждал разбит портала.
След изграждане на парка нямало такава улица. Имало будка. Задълженията
му били свързани с пропускателен режим, недопускане на външни лица и
обход на обекта. Възложител на охраната била г-жа Г.. Лица без разрешение
не влизали в имота. В същия не е имало кафене, не се продавали закуски.
Имало разположена техника на г-жа Г., на някои фирми, които били под наем
при нея. През 2016 г. дошли лица, които се представили за служители на
ответното дружество, които свидетелят не допуснал. Дошли за събарянето на
техните сгР.. В началото на 2017 г. служители на ответника дошли с полиция,
с представители на „Софийска вода“ и на „Чез Разпределение България“ АД.
Представили съдебно решение и заявили, че искат да влязат в имота. В същия
нямало вода, електричеството било спряно. След това дошли трактори и
камиони, започнали да бутат оградата и да си правят път. Дали им няколко
дни да напуснат имота. След като напуснали имота не са извършвали охрана в
него, а само обход – стояли навън в автомобил и правели обход. Влизали в
имота от ул. „******* *******“. Преди портала имало горичка. През 2015 г. –
2017 г. работел на този обект. Обходът представлявал обиколка вътре в имота
около оградата. Проверявал дали оградата не е съборена, дали няма дупка в
нея. Ако имало такъв случай, сигнализирал на г-жа Г., която изпращала хора,
за да я оправят. Горепосочените два случая били единствените, когато в
негово присъствие са идвали служители на ответника. В имота имало трактор,
който разчиствал. Свидетелят не си спомнял дали е имало други МПС. Когато
ответникът разчиствал сгР.те, тогава влизали негови камиони. Нямало
складирани строителни материали в имота. Тракторът се появил в имота през
2016 г. – 2017 г., след влизане на представители на ответника за премахване
на сгР.те. След разчистването тракторът се махнал. В този имот не е имало
друга охрана.
От показанията на свидетелката Ю. Емилова Г. се установява, че
била управител на „С.“ ЕООД от 2011 г. познавала имота в ж. к. „*******“,
който бил около 20 дка. На север граничел с ул. „П. *******“, на запад – ул.
„Българска морава“, на юг-парк, на изток – парк, в който обикновено се
разполагал циркът. Имотът бил ограден от всички страни, бил собственост на
„С. И.“ ЕАД. От северната страна имало портал. Между оградата на имота и
главната улица „******* *******“ имало една улица, която била на „С. И.“
ЕАД. От там се излизало по павирана уличка с портал, който се заключвал,
бил контролиран. Свидетелката познавала имота от 10 и повече години.
Посетила го първоначално като пълномощник на управителя на „С.Р.“, за да
даде достъп на СО, на ДАГ, за разрушаване на сгР., които се намирали вътре
в имота. Това се случило през есента на 2009-2010 г. Служителите на НАГ
дошли със заповеди. За всяка разрушена сграда се съставял протокол.
Първоначално сгР.те били около 20. От 2015 г. има наемни отношения със
„С.Р.“ ЕООД. В началото имота се охранявал от „Б. СОТ“. След това техен
служител Милуш Христов извършвал охраната. След това сключили договор
със „Бод СОТ“ за 24-часова жива охрана. На няколко метра след портала
имало будка, в която била ситуирана охраната. Тя била поставена от „С.“
ЕООД. През 2016 г. се извършвало събаряне на сгР. в имота. През м.06.2016 г.
от ответното дружество и представители на Район „Възраждане“ дошли във
връзка със събаряне на сгР. на границата с този имот, от страната на „С. И.“
8
ЕАД. Не били предупредени. Охраната ги уведомила за предстоящото
събаряне на сгР.те. Осигурили им достъп. Имало наематели на паркинг на „С.
И.“ ЕАД. Не е имало период, в който ползвания от тях имот да е имало
фургон за закуски или кафене. В съседство, на паркинга имало закуски и
кафе, в близост до будката на охраната. Отстрани, в дясно имало заведение за
хранене, което се казвало „Македонска среща“. То било на територията на
парка. Имали наемател от 2016 г. – „А.-06“. Те имали техника в имота с цел
да разчистят и да можело спокойно да се влиза и да се излиза. Имали нещо
като трактор. Охраната била в имот до м.06.2017 г. Тогава представители на
ответното дружество заявили, че имотът е техен и скат да премахнат
оградата. Охраната не оказвала съпротива, останала в буката. Достъпът до
имота бил от ул. „Българска морава“, тъй като другият достъп от ул. „*******
*******“ по павираната улица бил блокиран от изграждането на парка. През
2015 г. сключили договор за наем със „С.Р.“ ЕООД. Искали да разчистят
имота и да го дадат под наем. Предметът на тяхната дейност бил отдаване под
наем. Свидетелката не била сигурна кога е имало трактор в имота, някъде
след сключване на договора за наем. Той останал дълго време в имота. Била
упълномощена от Иво Виденов във връзка с допуска до имота още преди да
станат наематели. „А.-06“ заплащала наем в размер на 1 000 лв. месечно.
Между „С.“ ЕООД и „С.Р.“ ЕООД е имало сключен договор първо трябвало
да охраняват обекта и да го разчистят. След това имали договор за финансово
обслужване на „С.Р.“ ЕООД. Двете премахнати сгР. не били в имота, а
граничели с него, били в имота на ответника. За известен период имало
паркинг в имота в съседство.
От показанията на свидетеля Александър Василев Божилов се
установява, че работел от 2011 г. в „С.“ ЕООД. Познавал имота в ж. к.
„*******“ входът бил от север, от ул. П. *******“. От запад била ул.
„Българска морава“, от юг – тенис кортове, от изток – тревна площ, на която
поставяли цирка. Управителят на „С.“ ЕООД изпращал свидетеля като
технически организатор и поддръжка на сградата ходел е при нужда,
понякога 1-2 пъти месечно. Поддържал будката на охраната, слагал
прожектори, поддържал оградата. В имота имало охранители от „СОТ 161“
свидетелят не е виждал в този имот да се продават закуски и да има кафе. В
съседство имало друг имот, с платен паркинг, в който е имало кафене. В
процесния имот имало наемател „А.-06“ свидетелят виждал багер-товарач и
един камион. Багер – товарачът правел път за влизане откъм ул. „Българска
морава“. Тази дейност се извършвала, когато започнали да изграждат парка и
пътят откъм ул. „******* *******“ бил затворен. За строителната техника
имало обход откъм ул. „Българска морава“. Будката в имота не била нова,
налагало се поддържа дъсчения под, да подменя дъските, да поддържа ел.
инсталацията. Над будката имало 4 прожектора на пилон. През 2015 г. –
2016 г. поне два пъти поправял пода на будката. Свидетелят не знаел дали е
имало нощна охрана в имота. Имало тоалетна в съседния имот. Имало
съборени сгР. в имота. Имало тополи.
От показанията на разпитания пред СРС Цвета Асенова Кузева се
установява, че работела в ответното дружество от 1999 г., като заемала
длъжността „юрисконсулт“. Работела от този момент с документи, свързани с
процесния терен. По повод наемни правоотношения с различни наематели на
дружеството. Посещавала е имота многократно. След 2011 г. посещавала
9
имота много често във връзка с изграждането на парк „Възраждане“. В
капитала на дружеството е апортиран имот от 102 дка, който е заключен в
карето между бул. „Скобелев“, ул. „******* *******“ и ул. „Камен Андреев“
Част от имота 24-25 дка били предоставени на „Спортна София“ за
реализиране на техни мероприятия. Парк „Възраждане“ – ІІ част обхващал
участъка от ул. „******* *******“, парк и „Спортна София“. Това било един
имот, в който са имали многократно наематели. Използвали за паркинг частта
между ул. „******* *******“ и ул. „Българска морава“. В останалата част
имало две процедури – за премахване на две сгР., които се самосрутвали, след
това за премахване на оградата, която е между този терен и изградения парк
„Възраждане“. Двете сгР. били разрушени през 2016 г. една година по – късно
разрушили оградата. Свидетелката лично присъствала при разрушаването на
сградата. При посещенията си в имота заедно с други служители на ответника
не са били спирани да влязат. В частта откъм парк „Възраждане“ имало
високи дървета и висока трева. Многократно е била почиствана тази
територия. Свидетелката не е присъствала при почистването на терена, но е
определяла датата, на която ще се почиства, уведомявала Район
„Възраждане“. Събарянето на сгР.те продължило 10-15 дни. Знаела, че имало
някакви пререкания. Когато свидетелката влязла с нейни колеги в имота,
никой не я спрял. ПоС.но възстановявали оградата, която се намирала на ул.
„Българска морава“. Свидетелката присъствала първия ден при премахването
на друга ограда. Присъствали представители на ответното дружество, на
„ЧЕЗ Електро България“ АД, на „Софийска вода“ АД, на СО-Район
„Възраждане“. Следващите дни свидетелката не е присъствала. При
посещенията си в имота свидетелката е виждала паркирани във вътрешната
част на имота, а не на паркинга, автомобили на ответника. Други автомобили
не е виждала в имота. В имота имало будка на паркинга, която била
изградена от наемател на ответника. Ползвала се от всички следващи
наематели. По – навътре в имота имало будка, заедно с един-двама
служители на „С.Р.“ ЕООД. Те не са пречели на служителите на ответника да
влизат в имота. Свидетелката била запозната със сключените договори за
охрана на имота. Считано от 2016 г. имотът е охраняван. Ответното
дружество ежемесечно извършвало оглед на стопанисваните от него И., както
и ежегодно през септември – октомври месец се извършвала инвентаризация.
За извършваните ежемесечно огледи се съставяли протоколи, които се
докладвали на началника на отдел „Управление на собствеността“, както и на
изпълнителния директор. При възникнал проблем, преписката се насочвала
към правния отдел. Свидетелката не знаела да е имало някакъв проблем с
процесния имот. За него имало взето решение на СОС за реализиране на
втора част на парка. Издадена била виза за изготвяне на идейно-
инвестиционен проект. Имало е съдебен процес във връзка със собствеността
на имота. Свидетелката не знаела защо в будката в имота имало двама души.
Те не им пречили. От към ул. „******* *******“ имало нещо като портал
или решетка, както и ограда. Будката се намирала почти до портала. Никой не
минавал през този портал. Паркингът се намирал в частта от имота от
страната на ул. „******* *******“.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.В. П. се
установява, че работел при ответника от 4 години, като заема длъжността
началник на отдел „Управление на собствеността“. Процесният имот бил в
10
близост до парка. Разположен бил между ел. „******* *******, парка,
„Спортна София“ и ул. „Българска морава“. Стопанисвали този имот. Имали
автомобили, които държали там. Имали и охрана. Преди години имали и
наематели на 4 дка от имота, на платения паркинг между ел. „*******
*******“ и ул. „Българска морава“. Свидетелят ходил в имота многократно.
Периодично се оглеждали всички И.. Имали служител, който обикалял И.те,
правел снимки, оглеждал съС.ието им, дали имало някаква промяна. В
процесния имот огледите били по – чести свидетелят не е имал проблем с
влизането в целия имот. В задната част на имота имало полуразрушен сграден
фонд, а по – навътре имало тревни площи с гъста растителност. СгР.те били
премахнати през 2016 г. имотът бил около 20 дка. В близост до парка имало
ограда, която представлявала зид. Премахнали я през лятото на 2017 г. наели
фирма, имало охрана на „СОТ 161“. В централната част и близо до оградата
имало малки буки, в които имало служители. Обяснили на служителите, че
трябва да премахната оградата, тъй като имотът е техен. Служителят
обяснил, че неговият работодател му е възложил да стои там. След
премахването на двете сгР. през 2016 г., държали в имота 5-7 автомобила,
които не ги използвали. За имота имало сключена охрана с „Б. Сот“, който
охранявал целия имот. От 2016 г. поС.но поддържали оградата.
Охранителите обхождали имота. Те се помещавали в будка откъм ул.
„******* *******“, където се намирал стария портал на паркинга. Там също
имало ограда, бариера. Будката не била захранена с ток. В съседните И. имало
електричество.
От показанията на свидетеля И.Б.Т. се установява, че работел при
ответника от 2001 г. – 2002 г. знае за процесния имот, който се намирал от
първата част на парка „Възраждане“ до „Спортна София“. За него е
предвидено изграждане на втората част на парк „Възраждане“. Поддържали
имота, почиствали го. Имало паркинг в горния край на имота, за която част
имало наемател, която съставлявала около 1/3 част от терена. В имота
държали автомобили на ответното дружество. Имало охрана на „С. И.“ ЕАД в
имота. Свидетелят лично участвал в ремонта на оградата на процесния имот.
Свидетелят отговарял за транспорта и придвижването, извозвал работниците,
които оправяли оградата. Веднъж - два пъти един човек с куче, в една будка,
питал свидетеля защо е там. Тази бука била разположена от страната на
ресторант „Македноска среща“ и техния паркинг. Обяснил, че е служител на
ответното дружество и че теренът е на същото. Не му попречил да влезе в
имота. Влизал от страната на „Спортна София“, както и от страната на
паркинга. Свидетелят е бил в имота над 50 пъти. Там е имало строителна
техника, с която е разрушена стената. Свидетелят не е виждал да се извършва
нещо в този имот. Охраната на ответника охранявала целия имот. На
свидетеля не му било известно да е имало проблем с обхождането на имота,
както и с достъпа на служители на ответника. Имало разположени
автомобили на ответника на различни места в имота.
От заключението на вещите лица арх. Г.Г. и инж. Л.М. по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че процесната
част от ПИ 68134.305.79 е с площ от 21 207 кв. м., а частта на паркинга в
западната част е с площ от 3 738 кв. м. ПИ 16834.305.79 по кадастралната
карта е идентичен с УПИ І, кв.1 по действащия регулационен план. Вещите
лица са изготвили комбинирани скици, в които са описани спорния имот,
11
съществуващите сгР. към 2008 г., премахнатите през 2009 г. – 2010 г.
сгР./останки от сгР., премахнатите през 2014 г. сгР./останки от сгР.;
премахнатите през 2016 г. сгР./останки от сгР., павираната улица за достъп до
имота откъм ул. „******* *******“.
При изслушване на вещите лице в открито съдебно заседание
същите са обяснили, че по документ за собственост площта на имота е 19 дка.
От изток границата на имота е парк „Възраждане“ по изградената ограда,
която съвпада с границата по кадастралната карта. На юг граничи с алеята,
която минава между „Спортна София“ и оградата на процесния имот, която
по кадастрална карта и по геодезическо заснемане съвпада. На запад е налице
известна разлика между кадастралната карта и изградената ограда, тази
ограда обаче стои само частично, тъй като частично е премахната. Налице са
малки разлики. Съществуващата алея е затрупана със строителни отпадъци и
не може да се посочи точната граница. Тя минавала отстрани на имота и
граничила с паркинга. Бетоновите площадки в имота са остатъци от сгР.те,
които са останали след събарянето на сгР.те. Те частично за затрупани.
Уточнено е, че идентичността се отнася за границите между И.те. По
регулационния план от 2001 г. има само частична идентичност между ПИ
68134.305.79 с УПИ І, кв.1, тъй като УПИ е бил по – голям. Към 28.05.2016 г.
част от сгР.те, включени в капитала на ищцовото дружество, са нанесени в
кадастралната карта. Вещото лице не може да посочи дали към тази дата са
били съборени или не. За сгР.те, премахнати пред 2016 г. вещото лице не е
намерило констативни протоколи, като е ползвало представените по делото
документи. Действащият вход към момента е от страната на ул. „*******
*******“. Там оградата е скоро построена. Теренът е затрупан със строителни
отпадъци.
От заключението на вещото лице А.Б. по изслушаната в
производството пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
съгласно подадени годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за периода
2004 г. – 2017 г. ищецът има дейност само пред 2005 г. и 2006 г. Няма данни
да е подаден отчета за 2005 г., както и не е подписан. За 2007 г. липсват данни
за подадена годишна данъчна декларация, а пред останалите години – 2004 г.
и от 2008 г. до 2017 г. ищцовото дружество не е осъществявало дейност. По
договора за наем, сключен от ищцовото дружество и „С.“ ЕООД няма
издавани фактури. За периода м.12.2012 г. – м.05.2018 г. „С.“ ЕООД е
извършила плащания за процесния имот само към ЧЕЗ в общ размер на 1 941,
79 лв. По договор за пренаемане на недвижим имот от 05.04.2016 г. за
периода 05.04.2016 г. – 07.07.2017 г. са издадени данъчни фактури за наем в
общ размер на 17 602, 56 лв., които са платени в брой, по банков път и чрез
прихващане, както следва: 2 347 лв. – платени в брой; 14 277, 58 лв. – по
банков път и 977, 92 лв. – приспаднат депозит. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството на „С.“ ЕООД по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, партида
„А.6“ ЕООД. Съгласно инвентарната книга на „А.6“ ЕООД дружеството
притежава ДМА с отчетна стойност от 760 259, 38 лв. На основание
сключения договор за охрана № 1080 от 28-09.2015 г. и анексите към него за
периода м.12.2015 г. – м.06.2017 г. ежемесечно са издавани справки за
отработените дежурства от охранителите „СОТ – сигнално-охранителна
техника“ ЕООД към „С.“ ЕООД за обект № 1080-02 (частен имот Бона Б5) и
данъчни фактури. Всички са платени по банков път. Общата стойност на
12
охранителните услуги е 67 424, 40 лв. Получател по фактурите е „С.“ ЕООД.
Процесните фактури са осчетоводени в търговските книги на „С.“ ЕООД и
„СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД, както и е начислен ДДС по тях.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е изготвила
експертизата въз основа на представените материали, като не е справила
справки на място. За всички счетоводни записвания е ползвала първични
счетоводни документи. Вещото лице посетило офиса на ищцовото дружество,
където се явили представители и на останалите дружества. Не е правила
справки в СОТ, както и в НАП. Ползвала е справките – декларации по ДДС,
дневниците за продажби. Всички необходими документи били представени на
вещото лице.
Експертното заключение по т.2 е оспорено от ответника. Счита, че
договорът за възмездно ползване съставлява бартерна сделка и следва да
намери счетоводно отразяване.
Пред СРС е изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л.М.. От експертното заключение
се установява, че ПИ 68134.305.79 по кадастралната карта е идентичен с УПИ
1, кв.1 по действащия регулационен план. В капитала на „С.Р.“ ЕООД са
включени 27 сгР.. Към 2008 г. съществуващите в имота сгР. са: А, Д, Е; 5 с
пристроената от източната страна сграда; остатъци от сгР. Б1 и Б2, двете сгР.
Г; сгР. 18, 17, 16, остатъци от сгР. 10, 1, 2, 3, 4, 14, 11, 12, 13, 7, както и
остатък от премахната пред периода 2003 г. – 2005 г. сграда на север, остатъка
от която съществувала и при извършения оглед на имота от вещото ли.е;
обозначената като навес сграда 6, която е естакада за ремонт на автомобили,
която е съществувала към 2008 г., както и при огледа на имота. Пред 2009 г.
– 2010 г. са премахнати сгР., отразени с номера от 1 до 21 на изготвената от
вещото лице комбинирана скица. Премахнатите през периода 2014 г. сгР., са
отразени в комбинираната скица с букви А, Б3, В, Г, Е, Ж, З, И. СгР.те Б1 и Б2
са премахнати през 2016 г. местоположението на будката на ищцовото
дружество преди отстраняването й е в югоизточния ъгъл на бившата сграда
Б1.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че номерацията на
сгР.те не е от 1 до 27, тъй като тя съответства на констативните актове и на
заповедите за премахване на сгР.те. Не е ползвал строителните книжа за 27-те
сгР.. Вещото лице е пояснило, че е допусната грешка в експертизата, тъй като
сгР.те Б1 и Б2 са съборени през 2016 г., а от Б3 са останали остатъци, които са
били премахнати при разчистване на терена. През 2019 г. теренът е разчистен
и няма остатъци от сградата.
Експертното заключение е оспорено от ответника.
От заключението на вещото лице Д.Й.Ц. по изслушаната съдебно –
почеркова експертиза се установява, че подписите за работник – 3 броя, в
трудов договор № 133/19.10.2015 г., сключен между „С.“ ЕООД и М. И.Х.,
както и за „Работник/Служител“ в длъжностна характеристика за пазач,
връчена от „С.“ ЕООД на М. И.Х., са положени от М. И.Х.. Подписите за
„Работник/Служител“ и „Декларатор“ в акт № 154/16.03.2017 г. за
прекратяване на трудов договор не са положени от М. И.Х..
От заключението на вещото лице инж. Л. И. Г. по изслушаната пред
СРС повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният
имот е с площ от около 23 603 кв. м., като частта от север на поземления
13
имот, използвана за паркинг, е около 3 738 кв. м. при съвместяване на ПИ
68134.305.79 п от КККР и УПИ І, кв.1 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-
*******,4“, одобрен със заповед № РД-09-50-17/26.01.2001 г. е налице
идентичност по буквите А-Б-В-Г-Д-Е.А по приложената комбинирана кхема и
площите им съвпадат. Оградата на процесния имот е описана в заповед №
РД-20-85/09.10.2014 г. на директора на Дирекция „Общински строителен
контрол“ на НАГ-СО. Общата дължина на оградата е около 692 м. и не
съответства на предвижзанията на действащия ПУП. Оградата от източната
страна на имота е нанесена на комбинираната скица и минава по източните
фасади на сгР.те с номера 16, 17, 18, 19 и 21 по букви Е-Ж. от север, запад и
юг оградата съвпада с имотните граници на имот без планоснимачен номер от
кадастралния план от 1977 г. и е по букви Ж-З-И-К. с горепосочената заповед
е наредено на „С.Р.“ ЕООД и „С. И.“ ЕАД да премахнат строеж „Ограда“,
находящ се около и в ?УПИ І – за парк, кв-1, в. „*******,4“, район
„Възраждане“ – СО. Описаните в капитала на ищцовото дружество сгР. са
идентични с тези, описани в нотариален акт № 197/2008 г. и са отразени в
комбинираната скица. Към 14.03.2008 г. съществуващите в имота сграда,
съгласно представената по делото сателитна снимка са: жилищна сграда № 6,
хале № 5 и пристройката към халето (от запад), сгР. А, Б1, В, Г, Е, Ж, З, И,
сгР. с номера 8, 20, 19, 21, 18, 17 и 16. Останалите сгР. са частично или
напълно разрушени. В периода 2009 г. – 2010 г. не са разрушени сгР.,
означени А, Б1, В, Г, Д, Ж, З, И. на аероснимката от 01.05.2010 г. се виждат
останки от сгР. Б3, Б2, 10 и 11. Всички останалите сгР. са премахнати. През
2014 г. са премахнати всички сгР. от А до И, като има остатъци от сгР. Б2 и
Б3, съгласно сателитна снимка от 17.03.2015 г. Съгласно сателитна снимка от
04.09.2016 г. всички сгР. в процесния имот са напълно разрушени, както и
паркингът не се ползвал. От изток и юг на процесния имот са реализирани
алеите по предвидения по регулация парк.. входът в южната част на западната
граница е откъм ул. „Българска морава“, входа за паркинга е от ул. „*******
*******“. Съгласно сателитна снимка от 11.08.2017 г. върху бетоновата
площадка на мястото на сграда Б2 е имало паркирани автомобили. Павирната
улица за достъп до имота откъм ул. „******* *******“ е бил главния вход на
имота, който е бил по продължение на ул. „*******о“ (старо име „*******“).
От улицата в процесния терен се е влизало вдясно, пред вход покрай сгР.
номера 20 и 8, след което нямало между сгР. З и Ж и КПП с индекс И. Частта
на имота, отдавана под наем от ответника като паркинг, е по букви АБВГД от
юг и изток, а от север и запад са ул. „******* *******“ и ул. „Българска
морава“, като площта му е 3 738 кв. м. вещото лице не може да посочи частта
от имота, отдавана под наем от ответника като прилежащ терен към фургон,
както и местоположението на будката на ищеца преди отстраняването й. На
сателитната снимка от 04.09.2016 г. от източната страна на бетоновата
площадка вероятно е описания фургон.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че на сателитна
снимка от 23.02.2016 г. има останали ограждащи стени без покрив на сгР. Б2 и
Б3, а съгласно сателитна снимка от 04.09.2016 г. сгР.те са напълно
разрушени. Това е станало през м.08.2016 г., предвид снимка от 17.08.2016 г.
Вещото лице е съобразило сателитните снимки при формиране на изводите
си. Към 10.06.2016 г. е имало останки от сгР. Б2 и Б3, срутени основани, а
към 17.08.2016 г. сгР.те са били разрушени. Оградата в комбинираната скица
14
по т.А, Б, В е посочена въз основа на геодезическото заснемане, направено от
вещото лице М.. По сателитните снимки не се вижда съществуваща ограда.
Има ограда по т.В и Г, която е изградена от бетон, а по т.Г и Д оградата е
изградена от мрежи. Вещото лице не е намерило данни след 2016 г. да е
имало ограда или остатъци от ограда с т. В и Г след събарянето на сгР.те Б1,
Б2 и Б3 Фактически е ползвана като ограда фасадите на сграда А и сграда 9
преди събарянето им.
От заключението на вещото лице Е.С. по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че след регистрацията на
ищцовото дружество през 2004 г. То е извършвало дейност през 2005 г. и
2006 г., за които е подало съответните декларации. Дейността му е свързана с
техническо обслужване и ремонт на автомобили. През този период дейността
му е била облагана с патентен данък, който е заплатен. Във връзка с
постигнатите уговорки между „С.Р.“ ЕООД и „С.“ ЕООД в чл.4 от договора
за възмездно ползване на недвижим имот от 16.10.2015 г. вещото лице
приела, че разходите за охрана, които са направени от „С.“ ЕООД не следва
да бъдат отразявани като стойност на насрещната престация и съответно за
тях не би следвало да се издава фактура от страна на ищеца. За периода на
действие на договора „С.“ ЕООД не е изплащало суми за дребни поправки на
имота, уговорени в чл.5 от същия, поР. което няма насрещни бартерни
отношения с ищеца, които да бъдат оформени с фактура за престация от
страна на ищеца. Във връзка със сключения на 05.04.2016 г. между „С.“
ЕООД и „А.6“ ЕООД договор за пренаемане на недвижим имот ищцовото
дружество не следва да отразява приход във връзка с фактурите, които „С.“
ЕООД заплаща за охрана на обекта и съответно не следва да начислява и
плаща данъци върху тях. По силата на сключения на 05.04.2016 г. между „С.“
ЕООД и „А.6“ ЕООД договор за пренаемане на недвижим имот, при месечен
наем от 500 евро без ДДС, издадените от пренаемателя фактури са надлежно
осчетоводени. Общата стойност на осчетоводените разходи за наем са в
размер на 14 668, 50 лв. и е начислен ДДС в размер на 2 934 лв. Общият
размер на сумите възлиза на 17 602, 50 лв. При преглед на предоставените на
вещото лице извлечения от счетоводния продукт на „С.“ ЕООД е установено,
че издадените от „СОТ-сигнално охранителна техника“ ЕООД фактури са
осчетоводени и е начислен ДДС. Същите са осчетоводени и при „СОТ-
сигнално охранителна техника“ ЕООД. Във връзка с договор за охрана от
01.12.2015 г., сключен между „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД относно охрана на
процесния имот „С.“ ЕООД е осчетоводило разходи за охрана в размер на
2 420 лв. и начислен ДДС в размер на 484 лв. Общата стойност възлиза на
2 904 лв. По договор за наем от 27.01.2010 г., сключен между „С. И.“ ЕООД е
„С.С. 91“ ЕООД за възмездно ползване на терен от 3 675 кв. м., за периода
м.02.2010 г. – м.12.2010 г. са издадени месечни фактури в размер на 57 747, 23
лв., от които е платена сумата от 36 141, 85 лв. за имота на обект „П.
*******“ и ул. „Народен певец“. Във връзка с подписаното на 08.12.2010 г.
споразумение между „С. И.“ ЕАД и Г.Ж.Д. относно разполагане на фургон за
продажба на закуски за периода м.01.2012 г. – 31.05.2012 г. „С. И.“ ЕАД е
издал фактури на обща стойност от 660, 11 лв., от които са платени и
осчетоводени 289, 24 лв. по силата на договор за охрана от 29.06.2016,
сключен между „С. И.“ ЕАД и „Б.“ ООД в ответното дружество са
осчетоводени издадените фактури за периода 03.06.2016 г. – 31.12.2018 г.
15
общо 31 на брой които са заплатени по банков път ежемесечно в
уговорения срок. За 2011 г. и 2012 г. ищцовото дружество не е отчитало нито
приходи, нито разходи. то не е регистрирано лице по ЗДДС.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че счетоводните
данни за ищеца е взела от балансите, публикувани в Търговския регистър.
Съдът възприема експертните заключения, тъй като същите са
компетентно дадени и задълбочено обосновани. Вещите лица са ползвали
относимите материали във връзка с поставените им задачи, като са
достигнали до непротиворечиви изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен владелчески иск. Нормата на чл.75
ЗС регламентира, че владението на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило повече от
шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът
може да се предяви в шестмесечен срок от деня на нарушението. В случая
ищецът е спазил установеният в посочената норма преклузивен срок,
доколкото са заявени нарушения, извършени след 05.06.2017 г., а искът е
предявен на 02.08.2017 г.
Владелческата (посесорна) защита представлява уредени от правото
средства за възстановяване на владението като фактическо отношение
(съС.ие). Формираната въз основа на влязло в сила съдебно решение сила на
пресъдено нещо решение по предявен иск по чл.108 ЗС между същите страни
и за същия имот и неговите последици за конкретно поисканата
владелческата защита подлежи на анализ и преценка по съществото на спора
само от гледна точна на поведението на лицето - собственик и поведението на
лицето несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на
страните за нарушеното владение. При защита на владението със владелчески
иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо съС.ие, чия е
собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е установена със
сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от законодателя
фактически състав на исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС и тяхната допустимост
по сми на чл.130 ГПК. В този смисъл са разясненията дадени с решение №
124 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
Предмет на иска по чл.75 ЗС е защитата на владението като
фактическо съС.ие. В производството по иск за защита и възстановяване на
владение се проверява само факта на владението и на нарушението, като
документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид
само доколкото установяват факта на владението, предвид нормата на чл.357
ГПК (решение № 11 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 234/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ
ГО). Ето защо ангажираните от страните доказателства относно
16
принадлежността на правото на собственост относно процесния недвижим
имот, включително и постановеното влязло в сила съдебно решение по
предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, не следва
да се обсъждат, тъй като се отнасят за обстоятелства, които са извън спорния
предмет на делото.
Нарушението по смисъла на чл.75 ЗС съставлява всяко действие, с
което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и
което е вън и независимо от неговата воля. Ответникът по владелческия иск
може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи
на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическата власт
върху имота, така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане
на владението от владелеца.
Спори се между страните в производството относно обстоятелството
дали ищецът е упражнявал владение върху процесния имот или не.
По делото се установи, че ищецът е притежавал сгР. в процесния
имот, които от 2008 г. до 2016 г. са разрушени, съгласно експертните
заключения по изслушаните съдебно – технически експертизи и
ангажираните писмени доказателства.
Жалбоподателят поддържа, че до 05.06.2017 г. е владял непрекъснато
процесния имот.
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на
жалбоподателя – ищец е да докаже наличието на владение, продължило
повече от 6 месеца. За установяване на това обстоятелство ищецът е
ангажирал по делото договор за възмездно ползване от 16.10.2015 г., договор
за пренаемане на недвижим имот от 05.04.2016 г., договор за охрана от
28.09.2015 г., показанията на свидетеля Р. И., А.Б.и Ю. Г.. Ответникът
своевременно е оспорил достоверността на датите на представените договори.
Същите съставляват частни документи и като такива се ползват с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството. Ето защо съдът
следва да цени тези частни документ по вътрешно убеждение и с оглед на
всички обстоятелства по делото. Тъй като тези частни документи не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, при оспорване
на удостоверените от тях факти, включително относно датата на съставянето
им, те подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл.153, чл.154 и
чл.155 (решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ГО, ІV
ГО).
По делото се установи, че ищцовото дружество е осъществявало
търговска дейност през 2005 г. и 2006 г., след което не е представяло годишни
данъчни декларации. Ето защо към датата на подписване на оспорените
документи ищецът не е осъществявал търговска дейност. Не са налице и
счетоводни записвания относно сключването и изпълнението на договора за
наем от 16.10.2015 г. в счетоводството на ищеца и наемателя „С.“ ЕООД.
Следва да се отбележи, че в договора за възмездно ползване на недвижим
имот от 16.10.2015 г., сключен между ищеца - наемодател и „С.“ ЕООД –
наемател, обектът на договора не е надлежно индивидуализиран. В чл.1 от
договора е посочено, че собственикът предоставя на ползвателя за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ дворно
място, находящ се в гр. София, ж. к. „Зона Б5“, без посочване на неговото
точно местонахождение, административен адрес, площ, граници. Това
17
препятства възможността да се определи точно недвижимия имот, за който е
сключен договора и съответно за който се поддържа да е упражнявано
владение. Допуснатите на ищеца свидетели дават показания за извършване на
охрана на процесния имот. При преценка доказателствената стойност на
свидетелските показания, ценени по реда на чл.172 ГПК, както и във връзка с
останалите събрани по делото доказателства, включително и ангажираните
свидетелски показания на допуснатите на ответника свидетели, въззивният
съд счита, че охраната на имота, възложена от наемателя на имота „С.“ ЕООД
съответно на „Б.“ ООД по силата на договор от 01.12.2015 г. и на „СОТ-
сигнално охранителна техника“ ЕООД по силата на договор от 01.12.2015 г., е
свързана с охрана на намиращите се в имота сгР. на ищеца. От ангажираните
по делото доказателства се установи, че тези сгР. са били самосрутващи се и е
организирано тяхното събаряне в периодите, посочени по – горе в обсъдените
експертни заключения по изслушаните съдебно - технически експертизи.
Наличието на техника на пренаемателя „А.6“ ЕООД в процесния имот е
свързано с възложеното на същия почистване на имота от строителни
отпадъци, но не се установи да е свързано с упражняване на фактическа власт
върху процесния имот от името на ищеца, който от своя страна да свои
същия.
Допуснатите на ответника свидетели дават непротиворечиви
показания относно организиране на охрана на целия имот, извършването на
ежемесечен обход на терена. Техните показания изцяло кореспондират с
представения по делото договор за охрана от 29.06.2016 г., който се отнася за
целия имот, както и ангажираните договори за наем от 07.01.2010 г. за реална
част от имота – атракционно увеселителен център; договор за наем от
14.05.2012 г. за терен с площ от 3 595 кв. м. Договорите са надлежно
осчетоводени от ответника, издавани са фактури и са осчетоводени
извършените плащания, съгласно експертното заключение по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза.
По изложените съображения и с оглед ангажираните по делото
доказателства въззивният съд счита, че е обоснован изводът на решаващия
съд, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи по
делото, че ищецът е владял процесния имот непрекъснато, спокойно и явно да
период, повече от 6 месеца преди датата на отнемането му от ответника.
Следва да се отбележи, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване упражняването на владение на
процесния недвижим имот, което е продължило непрекъснато повече от 6
месеца. Ответникът от своя страна провежда насрещно доказване, за да
разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този
начин да осуети пълното доказване, което следва да осъществи ищецът. От
ангажираните по делото доказателства, обсъдени по – горе, ценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, не се установи изпълнение на доказателствената
тежест от страна на ищеца.
Исковете за защита на владението са съдебни средства за защита при
нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим
имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди със силата на
пресъдено нещо преустановяване на нарушението и възстановяване на онези
фактически отношения, съществували до нарушението. При липса на
осъществено доказване относно релевантните фактически отношения –
18
владение на имота от ищеца, продължило непрекъснато повече от 6 месеца и
доколкото елементите от фактическия състав, регламентиран в нормата на
чл.75 ЗЗД, следва да участват в условията на кумулативност, предявеният иск
се явява неоснователен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника следва да се присъди сумата от 15 600 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098730 от 19.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 53346/2017 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА „С.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София,, ул.
******* и съдебен адрес гр. София, ул. ******* – адв. В. Х., да заплати на „С.
И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, ет.6 и съдебен адрес
гр. София, бул. „******* ап.24 – адв. С. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 15 600 (петнадесет хиляди и шестстотин) лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19