Решение по дело №2127/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1021
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20217050702127
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП                         , като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2127/21 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 210, ал. 3 и 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от Т.Г.Т. ***, ЕГН **********, и Д.Г.Т. ***, ЕГН **********, срещу Решение по Протокол № 1/03.12.2020 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община А., с което е приета оценка за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут върху част от поземлен имот с идентификатор ****.19.27 в с. К., общ. А., собственост на наследници на Г. Т. Г., и е определено еднократно обезщетение в размер на 1492 лева на собствениците на имота, засегнат от изграждането на обект „Нова въздушна електропроводна линия 110 кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ съгласно влязъл в сила на 07.05.2019 г. ПУП-ПП, одобрен със Заповед № РД-**/08.06.2020 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е значително занижено и не отговаря на актуалните цени. Жалбоподателите считат, че при определянето на обезщетението не са взети предвид ограничаването на възможността за ползване на имота и за бъдещата му продажба. Не оспорват сервитута като площ и разположение, но считат за несправедливо изплащането на обезщетението наведнъж, предвид растящите цени на земеделската земя и предвид централно преминаващата през имота ивица на сервитута, която прави имота неизползваем. Молят решението да бъде изменено, като бъде увеличено определеното обезщетение до актуалната и справедлива пазарна цена, както и да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Община А., счита решението за мотивирано, правилно и законосъобразно, прието от компетентен орган, в законоустановената форма и в съответствие с целта на закона. Твърди, че в производството не са нарушени административнопроизводствените правила, а определеното обезщетение съответства на пазарните цени съобразно чл. 65 от Закона за енергетиката. Моли решението да бъде потвърдено и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Т.К.П. изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД счита жалбата за неоснователна. Твърди, че определеното обезщетение е в съответствие със справедливата пазарна оценка, като констатираната от вещото лице в съдебното производство разлика е изключително малка. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила, моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е решение по т. I.12 по протокол № */03.12.2020 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община А., назначена със Заповед № ***/08.10.2020 г. на Кмета на Община А., с което са приети за справедливи представените оценки за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в землищата на с. О , с. К , с. К. и с. О , общ. А., засегнати от изграждането на обект „Нова въздушна електропроводна линия 110 кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“, и е определено еднократно обезщетение на собствениците на засегнатия от изграждането на обекта поземлен имот с идентификатор ****.19.27 в землището на с. К., в размер на 1492 лева.

Според представения препис-извлечение от протокола, общата площ на имота, собственост на наследниците на Г. Т. Г. е 5 дка, площта от него, която ще бъде заета от сервитута на въздушната линия е 1,64 дка, а площта, която ще бъде заета от стъпката на стълб № 72 е 0,026 дка.

С решението по т. II от протокола на възложителя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е указано, че следва да внесе общия размер на цената на безсрочните сервитути върху засегнатите имоти по сметка на Община А..

Производството, в което e издадено обжалваното решение за оценка, е образувано с писмо от 24.08.2020 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до Кмета на Община А., с което иска назначаване на комисия по чл. 210 от ЗУТ за разглеждане и одобряване на приложени към писмото оценки, с които е определен размерът на обезщетението за сервитут в засегнатите от електропровода имоти, и съобщаване на решението на комисията на страните по реда на АПК.

В преписката е представена Заповед № РД***/08.06.2020 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на проект на ПУП – парцеларен план за обект „Нова въздушна електропроводна линия 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ съгласно приети и одобрени графична и текстова част на документацията към заповедта. Според приложеното копие, заповедта е обнародвана в ДВ бр. **/16.06.2020 г.

С писмо вх. № 2600-838/1/16.09.2020 г. „ЕСО“ ЕАД внася в Община А. оценителски доклад на хартиен носител относно размера на обезщетенията. В приложения оценителски доклад, изготвен по възлагане от „ЕСО“ ЕАД от „Хемус консулт“ ЕООД чрез независим оценител Ц Н С , целта на оценката е определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут, в т.ч. трайно заетата площ от стъпката на стълб съгласно изискванията на чл. 210 и 211 от ЗУТ и чл. 64 от Закона за енергетиката. В доклада е посочено, че изходната информация е предоставена от възложителя на оценката и включва регистър на засегнатите имоти, окончателен ПУП и заповед за одобряване на ПУП-ПП.

Данните от регистъра на имотите, включени в оценителския доклад, по отношение на имота на жалбоподателите, съответстват на данните в решението.

За целите на направената в административното производство оценка на имотите по метода на посредственото сравнение са използвани офертни цени за имоти без идентификатори в землището на с. О., 4-та категория, в землището на с. К., 4-та категория и в землището на с. О., 3-та категория, въз основа на които са определени коригирани стойности на декар по землища съответно 1218 лева, 1140 лева и 948 лева. Обезщетението за имота на жалбоподателите по този метод е определено на 1 708 лева. По метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи обезщетението е определено въз основа на рентата за района и нормата на въз в размер на 2 126 лева. Пазарната стойност е изчислена като претеглена стойност от резултатите по двата метода при тежест 0,9 за първия и 0,1 за втория. По този начин е постигната оценка на обезщетението за имота на жалбоподателите 1 492 лева.

Комисията по чл. 210 от ЗУТ е назначена със Заповед № 766/08.10.2020 г. на Кмета на Община А. със задача да разгледа доклада от лицензирания оценител, да определи размера на обезщетението, което да се извърши по пазарни цени, като се използва оценка, изготвена от лицензиран оценител, в 14-дневен срок от датата на заповедта комисията да изготви предложение до кмета на общината за решение и подготовка на заповед във връзка с чл. 64 от Закона за енергетиката.

Решението е изпратено на Т.Г.Т., наследник на Г. Т. Г., с придружително писмо изх. № ***/18.08.2021 г., в което са описани и необходимите постъпки за получаване на определеното обезщетение.

Според представената обратна разписка, писмото е получено от Т. на 26.08.2021 г.

В съдебното производство жалбоподателите се легитимират като съсобственици по наследство от Г. Т. Г. на нива от 5,001 дка в местността „Черкез йолу“, имот № *** по картата на землището, възстановен с Решение № **-I от 01.10.1999 г. на Поземлена комисия А., протокол № ***от 12.10.1999 г. за въвод във владение и удостоверения за наследници изх. № **/01.09.2021 г. на Кметство с. К. и № ***/07.05.2021 г. на Община Варна, район Приморски. Качеството наследник на Г. Т. Г. има и заинтересованата страна Т.К.П..

Във връзка с установяване на обстоятелствата относно имота, засегнат от обжалвания акт, от ответника са изискани извадка от регистъра на засегнатите имоти, специализирания регистър и регистъра на стъпките на стълбовете – част от приложенията към ПУП-ПП, разпечатка от уведомление от официалната интернет страница на Община А. за образуваното производство за определяне на еднократните обезщетения за сервитутите в обхвата на трасето на обекта, публикувано на 25.09.2020 г., констативен протокол за липса на писмени искания и възражения в производството.

Назначена е съдебно-оценителна експертиза със задача вещото лице след запознаване с документите по делото и след необходимите справки да обозначи графично и да даде отговор на въпросите през коя част от имот с идентификатор ****.18.27 преминава сервитутната линия, с каква площ е и какви ограничения налага за собственика, отразява ли се наличието на въздушна електропроводна линия в имота на неговата цена и атрактивност, в каква посока спрямо имота без съоръжения и вещни тежести, какъв е размерът на справедливата пазарна стойност на учредения върху поземления имот сервитут.

Съгласно заключението на вещото лице засегнатата от изграждането на обекта площ от имота на жалбоподателите е 1640 кв.м, от които 1614 кв.м сервитутна зона и 26 кв.м стъпка на стълб № 72. Имотът отстои от гр. Варна на 3,2 км., от с. К. по въздушна линия на 450 м, не граничи с път с трайна настилка, достъпът до него е по полски път. Сервитутната зона преминава централно през северната част на имота, а сервитутът включва право на прокарване и право на преминаване на електропровода и ограничение на ползването на имота в площта, включена в сервитутната ивица, където не се допуска застрояване, засаждане на трайни насаждения и високостеблена растителност, прокарване на проводи на други мрежи от техническата инфраструктура. Наличието на електропровод се отразява частично върху цената и атрактивността на имота, тъй като не е пречка имотът да се ползва по предназначение като нива. Определената от вещото лице справедлива пазарна стойност на имота като парично обезщетение за пропуснати ползи е 1603 лева, приведено към 01.09.2020 г.

В с.з. вещото лице уточнява, че при извършване на оценката е ползвало само офертни цени в същия и в съседен кадастрален район, на които е направена редукция, тъй като няма достатъчно оферти в същия район и няма информация за реални сделки. Според вещото лице разликата с оценката в административното производство се дължи на изходните данни, които са ползвани.

Заключението е оспорено от страна на ответника и заинтересованата страна „ЕСО“ ЕАД като субективно и завишено. Във връзка с това е дадена възможност за доказателствени искания, като е указано, че ответникът може да представи документите за оферти или реални сделки, по които е работил оценителят в административното производство. Доказателства не са представени и не са направени доказателствени искания.

 

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лица, които се легитимират като носители на право на собственост върху имота, за който се отнася оценката.  Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В производството няма спор, че обектът, за който се отнася сервитутът, е нов линеен енергиен обект, и сервитутът е възникнал с влизане в сила на гореописания ПУП по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. Спор не е повдиган и относно площта от имота, засегната от сервитута. Според таблицата на засегнатите имоти, общата площ на имота на жалбоподателите е 5 дка, от която са засегнати 1,640 дка, включително стъпка на стълб с площ 0,026 дка, а имотът представлява нива VІ категория.

Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ.

Общата разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ предвижда изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения да се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Останалите алинеи на чл. 210 и чл. 211 уреждат производството за обжалване, внасяне и изплащане на обезщетенията.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съобразно чл. 210 от ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката – комисия, надлежно назначена от кмета на общината по местонахождение на засегнатите имоти. Спазени са изискванията за писмена форма и мотиви, позволяващи съдебен контрол.

Съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на обжалваното решение.

От доказателствата в преписката се установява, че оценката, разгледана от комисията по чл. 210 от ЗУТ, е изготвена и представена преди образуване на административното производство и преди назначаване на комисията от кмета на общината. Оценителският доклад е съставен по възлагане от страна в административното производство – дружеството, в чиято полза са възникнали сервитутни права – която има пряк интерес от изхода на производството, противоположен на интереса на собствениците. Изходните данни, по които е работил оценителят, също са предоставени от това дружество, не са налични в преписката и не могат да бъдат проверени в съдебното производство. Тази оценка е определена извън административното производство, тъй като вече е съществувала преди уведомяването на лицата за започване на производството по чл. 26 от АПК и преди конституиране на комисията. От своя страна комисията е разгледала този едностранно възложен от заинтересована страна, а не от нея доклад, без да даде предварително възможност на собствениците да изразят становище по него съобразно изискванията за участие на страните в производството по чл. 34 от АПК. Макар при произнасянето си по искането за оценка комисията да има право да бъде подпомогната от лица със специални знания, това трябва да стане при спазване на изискванията по чл. 49 и следващите от АПК. В настоящия случай данни за възлагане на експертиза от страна на комисията липсват, и по този начин обжалваното решение е обосновано с частна експертиза, възложена от заинтересовано лице и изготвена извън производството. Това означава, че възприетата от комисията оценка не е определена от нея в административното производство, както изисква чл. 210, ал. 1 от ЗУТ.

По съответствието на заповедта в обжалваната част с материалния закон, съдът намира следното:

Законът за енергетиката предвижда специални разпоредби за определяне на размера на обезщетението за сервитута. Критериите са предвидени в чл. 65, ал. 1 от Закона за енергетиката и те са 1) площта на имота, включена в границите на сервитута, 2) видовете ограничения на ползването, 3) срокът на ограничението и 4) справедливата пазарна оценка на имота или частта от него, която попада в границите на сервитута, и са кумулативни, тоест при определяне на обезщетението е задължително да се съобразят всички посочени критерии.

Съгласно мотивите на обжалваното решение, при анализа на представените от възложителя пазарни оценки, комисията по чл. 210 от ЗУТ е констатирала, че при изготвянето им са съобразени местоположението на имотите, площта и срока на сервитута и е използван „приложимият оценителен метод“.

Съдът констатира, че в решението на комисията за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут върху имота на жалбоподателите липсва информация за вида на сервитута. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗЕ сервитутите са три вида – право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. В съответствие с вида сервитут са правата на титуляря по чл. 64, ал. 3 от ЗЕ, от които следват ограничения на ползването. Тези ограничения се извеждат от чл. 64, ал. 3 от ЗЕ, не са идентични в хипотезите на различните сервитутни права, и за да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението, следва да са установени и обсъдени от комисията по чл. 210 от ЗУТ и описани в оценката. Ограниченията, описани в чл. 64, ал. 3 от ЗЕ, са различни по естеството и по интензитета си – от търпене на преминаване на хора и техника, до забрана за строителство и засаждане на трайни насаждения. Освен това, предвид различните характеристики на засегнатите части от имота – съответно сервитутна зона и стъпка на стълб – няма как ограниченията да са едни и същи.

В разгледания от комисията оценителски доклад, пазарните стойности по който са приети за справедливи, също липсват всякакви данни за вида сервитут в конкретните имоти, както и за вида на следващите от сервитута ограничения на ползването. Информация за вида на сервитута и ограниченията конкретно за имота на жалбоподателите не може да се изведе и от събрания в съдебното производство ПУП-ПП, в който се посочват единствено площите „с ограничение“ и площите на стъпките на стълбовете, но не и видът на ограниченията, приложими за съответните площи. След като тези ограничения не са ясно посочени, те не са и отчетени като критерий при оценяването на размера на обезщетението, което ясно се вижда от самия оценителски доклад. Видът на ограниченията може да е правен въпрос, както твърди процесуалният представител на ответника в писмо изх. № ***/02.11.2021 г., но отговорът му следва от вида на сервитута за конкретния имот, за който няма никакви данни, и освен това този отговор следва да бъде взет предвид при определяне на обезщетението и следователно има пряка връзка със законосъобразността на оспореното протоколно решение.

Що се отнася до критерия за справедливата пазарна оценка на имота или частите от него, засегнати от сервитута, съдът констатира, че в административната преписка липсват данни за използваните при оценката пазарни аналози, изходната информация, на която се базира оценката е предоставена от възложителя, а не е издирена от оценителите, и се състои в регистър на засегнатите имоти, окончателен ПУП за обекта и заповед за одобряване на ПУП-ПП. Сравнимите имоти са по един от всяко засегнато землище, представени с категория и офертна цена, която е коригирана с коефициент за пазарна реализация и коефициент за площ, без мотиви за последната корекция, и е определена коригирана стойност на 1 дка в лева за всяко землище. За землището на с. К., в което се намира имотът на жалбоподателите е определена коригирана стойност на 1 дка 1 140 лева. От таблицата, в която са представени оценките на засегнатите имоти, вкл. имота на жалбоподателите, и от обяснителната бележка преди таблицата, не се установява нито поредността на прилагане на коефициентите за площ и за категория, които допълнително се прилагат към коригираната стойност за землището, нито може да бъде възстановено изчислението, довело до резултат 1 708 лева по метода на посредственото сравнение. Липсват изходни данни относно рентата за района, поради което не може да бъде проверено доколко използваните при оценката по метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи стойности са реални и актуални. Липсват и мотиви защо при оценката са предпочетени двата метода – на посредственото сравнение и на капитализиране на бъдещите рентни приходи – нито как е приета тежестта на двете оценки в крайната оценка за размер на обезщетението 1492 лева.

За разлика от оценката в административното производство, оценката на обезщетението, изготвена в рамките на съдебно-оценителната експертиза, почива на пазарната стойност на земята, определена въз основа на офертни цени, с прилагане на коефициент за пазарна реализация, коефициент за срок и коефициент, отчитащ вида на ограниченията на сервитута. Приложеният от вещото лице коефициент за ограничения е 0,9, колкото е и приложеният коефициент за срок. Ограниченията в ползването на имота, които вещото лице предполага, че следват от ПУП-ПП за обекта, не намират обаче подкрепа в доказателствата по преписката и изводите на вещото лице в СТЕ не могат да бъдат проверени от съда. Видът на ограниченията на ползването е въпрос, който е следвало да бъде изяснен от административния орган преди издаване на обжалвания акт, и тези ограничения следва да са ясно и конкретно посочени за съответния имот в решението по чл. 210 от ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. Липсата на такива данни не позволява на съда да реши делото по същество, което налага отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. При новото разглеждане на преписката, комисията следва да установи вида на ограниченията на ползването на имота на жалбоподателите вследствие от изграждането на обекта, съответно за трайно заетата площ от стъпката на стълб и за сервитутната зона. При необходимост от специални знания за определяне на справедливата пазарна стойност на имота и съответно на обезщетението за предвидения сервитут, комисията следва да възложи експертиза по реда на чл. 49 и следващите от АПК, при която да бъдат съобразени пазарните цени, постигнати при сделки на свободния пазар с имоти със сходно местоположение и характеристики (местоположение, инфраструктура, начин на трайно ползване, категория, състояние и други). Размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на справедливата пазарна оценка и при прилагане на всички критерии по чл. 65, ал. 1, т. 1—4 от ЗЕ, с излагане на конкретни съображения, обосноваващи прилаганите корекции.

При този изход на производството претенцията на жалбоподателите за разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер 550 лева съгласно представен списък.

 

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Т.Г.Т. ***, ЕГН **********, и Д.Г.Т. ***, ЕГН **********, Решение по Протокол № **/03.12.2020 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община А., с което е приета оценка за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут върху част от поземлен имот с идентификатор ****.19.27 в с. К., общ. А. и е определено еднократно обезщетение в размер на 1492 лева на собствениците на имота, засегнат от изграждането на обект „Нова въздушна електропроводна линия 110 кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ съгласно влязъл в сила на 07.05.2019 г. ПУП-ПП, одобрен със Заповед № РД-***/08.06.2020 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството.

 

ВРЪЩА на комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община А. преписката, образувана по писмо от 24.08.2020 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, за определяне на размера и изплащане на обезщетение за сервитут върху част от поземлен имот с идентификатор ****.19.27 в с. К., общ. А., засегнат от изграждането на обект „Нова въздушна електропроводна линия 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“, при спазване задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

 

 ОСЪЖДА Община А. да заплати на Т.Г.Т. ***, ЕГН **********, и Д.Г.Т. ***, ЕГН **********, сумата 550 (Петстотин и петдесет цяло) лева, представляващи разноски по делото.  

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

                                                                              Съдия: