Р Е Ш Е Н И Е
№ 689 18.06.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 343 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.144, чл.156,
ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.
Делото е образувано по жалба от Л.Г.М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 75807-1/10.12.2019г., издаден от Соня Г. на длъжност
главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при
община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-43144/1/15.01.2020г. на директора на
Дирекция „МПДТР” при община Бургас.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен или изменение на определените й
задължения за ТБО за съсобствения й имот за 2019г. в размер на 173.42 лева,
съобразно притежаваната от нея част от имота.
В съдебно заседание оспорващата Л.Г.М., не се явява лично, за нея се
явява процесуален представител адв. Х., надлежно упълномощена по делото, която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира за присъждане на
разноски, за които представя списък.
Ответната
страна – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„МЕСТНИ ПРИХОДИ ОТ ДАНЪЦИ, ТАКСИ И РЕКЛАМА“ ПРИ ОБЩИНА БУРГАС се представлява от гл.
ю. к. М., който оспорва жалбата като неоснователна. Процесуалният представител
на ответника представя писмени бележки, в които излага допълнителни съображения
за неоснователността на жалбата и за законосъобразността на оспорения акт и
претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответната
страна.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Обект
на данъчно облагане е недвижим имот, за който е подадена данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ, вх.№ **********/16.04.2018г. /л.38-47 от делото/ относно
търговски обект, находящ се на адрес: гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1. Декларацията
е подадена от В.Х. Караджиян, която заедно с жалбоподателката Л.Г.М. и Павел Х.М.
са съсобственици на процесния имот. Всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от имота,
като наследници на Х. Кеворк М., починал на 01.03.2018г., който е придобил
имота с нотариален акт за покупко-продажба № 23,
т.І, рег.№ 311, дело № 22/2002г. (л.48-50 по делото/.
С АУЗД № СВ
75807-1/10.12.2019г. /л.36-37 от делото/, издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община
Бургас, оправомощен със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета
на община Бургас, по отношение на жалбоподателката Л.Г.М. са установени задължения
за такса битови отпадъци на основание подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ,
вх.№ **********/16.04.2018г. за процесния търговски обект за
2109г. в размер на 482.00 лева. Посочено е, че е за погасяване на задължението
е внесена сума в размер на 86.71 лева и остава дължима сума за главница в
размер на 395.29 лева и лихва 9.62 лева или общо дължима сума в размер на
404.91 лева.
АУЗД е
бил връчен на задълженото лице М. с известие за доставяне по пощата на
16.12.2019г. /л.35 от делото/.
С жалба вх.№
94-01-43144/30.12.2019 /л.28-32 от делото/ те оспорила по административен ред
установените задължения. По същество в тази жалба се излагат възражения срещу
начина на формиране на размера на данъчната оценка на сградата.
С Решение № 94-01-43144/1/15.01.2020г. на
директора на Дирекция „МПДТР” при община Бургас /л.25-27 от делото/ жалбата на Л.М.
против АУЗД № СВ 75807-1/10.12.2019г. била оставена без
уважение.
Решението било връчено на задълженото
лице М. с известие за доставяне по пощата на 17.01.2020г. /л.24 от делото/.
Недоволна
от решението на горестоящия административен орган Л.М. оспорила решението му чрез
административния орган пред Административен съд Бургас с жалба вх.№
94-01-3736/31.01.2020г. /л.4-10 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат
на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество
същата се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители,
а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган - главен експерт в
Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас,
оправомощен със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас /л.52 от
делото/. Със заповедта кметът на община Бургас, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 и ал.4 от ДОПК, е определил служителите на общинската администрация с права и задължения
на органи по приходите, сред които е попада и издателя на оспорения акт главния
експерт в дирекция „МПДТР”. Според приложеното по делото удостоверение №
24-00-1976/1/10.11.2014г. /л.54 от делото/. Соня Г. Илиева заема длъжността
главен експерт „Ревизии” в отдел „Контрол и принудително събиране” към дирекция
„МПДТР” при община Бургас. По тази причина съдът приема, че при издаването на
акта, същият е действал в качеството на орган по приходите и е разполагал с
необходимата компетентност.
Актът
е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на
закона.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден в нарушение на
материалните разпоредби на закона и принципите за съразмерност прокламиран в
чл.6 от АПК. С процесният АУЗД са определени задължения за ТБО за недвижим имот
– търговски обект, собственост на физически лица, сред които и жалбоподателя, за който е подадена
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ **********/16.04.2018г. Търговският
обект се намира в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1, декларацията е подадена от В.Х.
Караджиян, която заедно с жалбоподателката Л.Г.М. и Павел Х.М. са съсобственици
на процесния имот, като всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от имота, като
наследници на Х. Кеворк М., починал на 01.03.2018г.
Оспореният
административен акт е в съответствие с приложимия материален закон - чл.17,
ал.3, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински
съвет Бургас, по т.2, Протокол № 21/20.112.2016г. с последващи изменения.
Според актуалното съдържание на посочената разпоредба, действаща към момента на
издаване на оспорения акт,, за нежилищните имоти размерът на таксата за
услугата по поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване се
определя пропорционално /в промил/ върху данъчната оценка на имота за граждани/
или отчетната стойност на активите – сгради, земя /за предприятия/. Съгласно
чл.17, ал.4, т.4 във връзка с ал.3, т.1, таксата за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения
таксата се определя пропорционално /в
промил/ върху данъчната оценка на имота за граждани/ или отчетната стойност на
активите – сгради, земя /за предприятия/. В конкретния случай данъчната оценка
на процесния имот – търговски обект е 209 565.90 лева, а общият промил за
трите услуги за 2019г. е 6.9. На тази основа и след съответните математически
изчисления дължимата ТБО за имота се изчислява на 1 446.00 лева. По отношение
на жалбоподателката таксата се редуцира до една трета от посочената сума
съобразно размера на съсобствената й идеална част и възлиза на 482.00 лева.
Подробно обосновка на посочените изчисления се съдържа в приложеното по делото
писмо вх.№ 3615/22.05.2020г. /л.97 от делото/.
С
оглед изложеното съдът намира, че размерът на ТБО , който следва да бъде
заплатен от жалбоподателката за календарната 2019г. за процесния имот,
определен правилно, съобразно действащите материалноправни разпоредби.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореният
административен акт противоречи на принципа на съразмерност, тъй като
административният орган е действал добросъвестно и не е засегнал правата и
задълженията на жалбоподателката в степен по-голяма от необходимото за
постигане целта на закона, поради което не е налице основание за отмяната на
акта. Не е налице и противоречие на приложимата в конкретния случай разпоредба
на чл.17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Бургас с разпоредби на нормативен акт от
висша степен, каквото е другото изложено от оспорваща възражение. Размерът на
ТБО за процесния имот е съобразен и изчислен по реда на посочения член от
наредбата, която от своя страна е приета в съответствие с относимите разпоредби
на чл.62 и 66 от ЗМДТ.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 75807-1/10.12.2019г е издаден от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата на Л.М. против него е неоснователна и не следва
да бъде уважена.
При този изход на делото
направеното своевременно искане на процесуалния представител
на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, следва да бъде
уважено на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и определено съобразно чл.8,
ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 75807-1/10.12.2019г., издаден от Соня Г.
на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-43144/1/15.01.2020г. на
директора на Дирекция „МПДТР” при община Бургас.
ОСЪЖДА Л.Г.М.,
ЕГН ********** *** направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: