Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262527 22.11.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16251
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд против Ш.М.А.,
ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 288,
ал.12 от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата молба е посочено, че
на 01.12.2015 г., около 16.50 ч., в с. Б.п., по ул. Р. ***, настъпило ПТП по
вина на ответника, който управлявал като неправоспособен водач мотоциклет
„Хонда“ без ДК № и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост,
навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещият се лек автомобил
„Мазда 6“, с ДК № ******, собственост на Д.Х.Д..
На
увредения автомобил били нанесени редица щети, възлизащи на обща стойност от
512.80 лева, формирана както следва: труд за демонтаж и монтаж (монтьорски) –
30.40 лева, труд за възстановителни операции (тенекеджийски) – 96 лева, труд за
бояджийски операции – 102.40 лева, материали (бояджийски и др.) – 284 лева.
Ответникът управлявал превозното средство, без
да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като ищецът
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ /отм./, (сега чл. 557, ал. 1,
т. 2, б „а“ КЗ) изплатил на увредения собственик по щета № ***/17.01.2017 г. с преводно нареждане от 21.03.2017 г.
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Въпреки, че ответникът бил поканен да
възстанови изплатената сума, до момента той не изпълнил задължението си.
Моли се за присъждане на посочената сума от 512.80 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска –
04.12.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени лично на ответника Ш.М.А., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил
от същия писмен отговор на исковата молба.
Ответникът Ш.М.А. е бил редовно призован за първото
съдебно заседание, лично, като в изпратената призовка, ведно с
Определението по чл.140 ГПК № 263199/07.07.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 28.10.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.63/ и
доказателства за плащане на 50 – държавна такса, които следва да се възложат в
тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ш.М.А., ЕГН **********,
с
адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./
(чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /нов/, сумата от общо 512.80 лева /петстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
от Гаранционния фонд по щета № ***/17.01.2017 г. обезщетение
за имуществени вреди на лек автомобил марка „Мазда 6” с рег. № ******, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2015 г., в с. Б.п., по
ул. Р. ***, вследствие на виновно поведение на Ш.М.А., като неправоспособен
водач на мотоциклет „Хонда“ без ДК №, като е управлявал МПС, без да е имал
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 04.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК – разноските по делото в размер на общо 50 лева /петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с
оригинала!
РЦ