РЕШЕНИЕ
№………
гр. София, 19.8.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в
публичното заседание на десети юни през две хиляди и двадесета и втора година в
състав:
Съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
507/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от З.Д.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******, с която са предявени искове, както следва:
-
установителен
иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 146, ал.1
ЗЗП, че ищците не дължат на ответника сумата от 51326,74 лв., представляваща
курсова разлика, получена от продажба на левове срещу швейцарски франкове,
включена без правно основание в главницата по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от 20.04.2012 г. за
рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL 36727/2008 г.;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
24934,38 лв., от които по 12467,19 лв. на ищец, получена от начисляване на
възнаградителна лихва за периода 10.06.2012 г. – 10.01.2020 г. върху сумата от
51326,74 лв., представляваща курсова разлика, получена от продажба на 196500
лв. срещу покупката на 120465,12 CHF с цел издължаване на задълженията в
швейцарски франкове по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL 36727/2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане;
-
установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че ищците не дължат на ответника
сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на 5208,34
CHF, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), представляваща капитализирани
суми по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
36727/2008 г., включена без правно основание към главницата по договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012 г.;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
3331,44 лв., от които по 1665,72 лв. на ищец, представляваща възнаградителни
лихви за периода 10.06.2012 г. – 10.01.2020 г., начислявана върху сумата от 5208,34
CHF, представляваща вземания, капитализирани към главницата по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
до окончателното плащане;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
6647,09 лв., от които по 3323,55 лв. на ищец, представляваща курсова разлика от
превалутиране на суми по курс лев-швейцарски франк в периода 11.07.2008 г. –
11.04.2012 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
до окончателното плащане;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
1027,75 CHF, от които по 513,88 CHF на ищец, представляваща възнаградителни
лихви за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2009 г., формирана от едностранно
увеличаване от ответника на лихвения процент по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.01.2021 г. до окончателното плащане;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
1733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса за усвояване
на заемната сума по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до
окончателното плащане;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
1608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси за управление
на кредита за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане;
-
осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
2509,41 лв., от които по 1254,70 лв. на ищец, представляваща такси за
управление на кредита за периода 10.06.2012 г. – 08.11.2016 г. по договор за
рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че с договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008 г. са договорили с „Ю.Б.“ АД,
че банката ще им предостави кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 70 000 евро. С договора е предвиден механизъм на двойно
превалутиране на предоставения кредит – швейцарските франкове се предоставят на
кредитополучателите по блокирана сметка след представяне на молба от тяхна
страна за превалутиране на заема от франкове в евро (чл. 2, ал. 1),
впоследствие франковете са превалутирани служебно от банката в евро по курс
„купува“ швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването, които евра
са преведени по откритата в банката сметка на кредитополучателите (чл. 2, ал.
3). Твърдят, че с договора върху кредитополучателите е прехвърлен изцяло
валутният риск от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк като
твърдят, че през 2008 г. е имало индикации, че светът навлиза в икономическа
криза и това обстоятелство е било известно на банката. Размерът на
възнаградителната лихва е договорен в чл. 3, ал. 1 от договора и се формира от
базов лихвен процент – БЛП и фиксирана надбавка. Съгласно чл. 6, ал. 3 от
договора банката има право да променя БЛП, което води до автоматична промяна на
размера на месечните погасителни вноски. Съгласно чл. 12 от договора банката
има право да изменя едностранно дължимите лихви и такси. На основание посочените
клаузи банката е увеличила цената на кредита, което заедно с нарастващата
стойност на швейцарския франк е създало затруднения на кредитополучателите да
изплащат месечните погасителни вноски. Със споразумения към договора за кредит
от 21.04.2009 г., 20.04.2010 г. и 23.04.2011 г. кредитополучателите и банката
са договорили период на облекчено погасяване на дълга. С допълнителните
споразумения към главния дълг е капитализирана договорна лихва, както следва:
със споразумението от 21.04.2009 г. е капитализирана лихва в размер на 227,37
CHF, с допълнителното споразумение от 20.04.2010 г. – 208,97 CHF, със
споразумението от 27.04.2011 г. –
184.06 CHF. Главният дълг е нараснал допълнително поради капитализиране на
възнаградителната лихва, която е начислявана, но не е погасявана чрез плащане
през периодите на облекченото погасяване на дълга. Поради това, че швейцарският
франк е започнал значително да повишава курсовата си стойност спрямо българския
лев и с цел да намалят размера на месечните погасителни вноски ищците са
сключили с банката договор за рефинансиране на жилищен кредит
HL56964/10.04.2012 г., на основание на който, са превалутирали остатъчният
размер на кредита в швейцарски франкове по договор HL36727 от 22.05.2008 г. в
левове и на 17.05.2012 г. са усвоили 196 063 лв. Впоследствие, условията
на договор № HL56964/10.04.2012 г. са изменени с допълнително споразумение от
08.11.2016 г. и с допълнително споразумение от 12.07.2017 г. Твърдят, че
размерът на главницата по договора за кредит от 2012 г. е по-малък от приетия
за установен в отношенията между страните с втория договор. Твърдят, че
договорът за кредит от 2012 г. е новация и същата е нищожна и не е произвела
правен ефект, тъй като новираният дълг в швейцарски франкове е недействителен
на основание това, че валутният риск от поскъпване на чуждата валута е
прехвърлен изцяло върху потребителите, на които кредиторът при сключване на
кредитната сделка през 2008 г. не е предоставил достатъчна и пълна информация
за икономическите последици на поемането на задължение във високорискова
валута. Развиват подробни съображения, че банката е следвало да предостави на
потребителите достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да
поскъпне спрямо българския лев, както и, че рискът при кредитиране в швейцарски
франкове се увеличава, когато доходите на потребителя не се получават в същата
валута, като такава информация не е била предоставена. Навеждат доводи за
неравноправност на клаузите за поемане на валутния риск от кредитополучателите
и предоставяне на кредита в швейцарски франкове. На следващо място, навеждат
доводи за нищожност на основание чл. 17 ЗЗД на клаузите, уреждащи задължение на
ищците да престират швейцарски франкове и твърдят, че волята на страните е била
да сключат договор за кредит в евро. Твърдят, че не е налице валидно уговорен
дълг в швейцарски франкове, който да бъде подновен. Освен това, твърдят
нищожност на новационната сделка и поради това, че съставлява спогодба върху
непозволен договор и като такава не е произвела правно действие съгласно чл.
366 ЗЗД. Новационната сделка е и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 18 ЗЗП. На следващо място, твърдят, че през 2012 г. е извършено
рефинансиране на частично недължим дълг, тъй като главницата по кредита от 2008
г. е преоформяна на основание допълнителните споразумения от 21.04.2009 г.,
20.04.2010 г., 23.04.2011 г., които не са породили правно действие.
Алтернативно, ако съдът не приеме, че допълнителните споразумения са изцяло
недействителни, твърдят, че капитализирането на възнаградителната лихва
представлява нарушение на забраната за анатоцизъм в отношенията между физически
лица и търговци; капитализирането на възнаградителната лихва към главницата не
е произвело правно действие и поради това, твърдят, че банката не е имала правно
основание през 2012 г. да новира дълга за главница, формирана от добавената към
нея лихва. Навеждат доводи, че с недействителната новационна сделка по договор
№ HL56964/10.04.2012 г. кредиторът неправомерно е увеличил размера на дължимата
главница, като е включил и курсова разлика от 51326,74 лв., получена от
продажба на 196 500 лв. срещу покупката на 120465,12 CHF с цел издължаване
на задълженията в швейцарски франкове по договор за кредит HL36727/2008 г.
Твърдят, че сумата от 51326,74 лв. съставлява разлика между размера на остатъка
по кредита от 120465,12 CHF, изчислен по курса на ЕЦБ 1,65066175 за евро –
франк, приложим при усвояването през 2008 г. и остатъкът по кредита от
120465,12 CHF, изчислен по курса на ЕЦБ 1,62755 лв. франк - лева, приложим при
превалутирането през 2012 г. Твърдят, че доставчикът на финансовия ресурс се е
обогатил от получаваната от него без правно основание възнаградителна лихва в
размер на 24934,38 лв., начислявана и погасявана след 2012 г. върху тази
неоснователно включена при рефинансирането в главницата сума от 51326,74 лв.,
съставляваща недължима курсова разлика. Твърдят, че кредиторът неправомерно е
увеличил главницата по договора за кредит HL36727/2008 г. със сумата от 3208,34
CHF (равностойност 5221,73 лв., изчислена по курс на ЕЦБ към датата на
сключване на договора за рефинансиране от 20.04.2012 г.), представляваща
незаконосъобразно капитализирани редовни лихви и лихви, начислявани през
периодите на облекченото погасяване, договорени с допълнителните споразумения
от 21.04.2009 г., 20.04.2010 г. и 23.04.2011 г. Позовават се на съдебна
практика на СЕС и твърдят, че едва през 2020 г. са узнали за неравноправния
характер на новационния договор от 2012 г., на трите допълнителни споразумения
към договора за банков кредит от 2008 г., както и, че неравновесие в кредитното
правоотношение е внесено от клаузите на договора от 2008 г., предвиждащи
прехвърляне на валутния риск изцяло върху кредитополучателите, както и клаузите
на договора от 2008 г., оправомощаващи банката да увеличи едностранно
възнаградителната лихва на основание неравноправно уговорената плаваща
компонента на БЛП. В тази връзка твърдят, че претендират и, че не са погасени
по давност вземанията на ищците в общ размер на 6647,09 лв., представляващи
курсови разлики, получени от банката в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г.,
както и вземанията на ищците в общ размер на 1027,75 CHF, получена от банката
като възнаградителна лихва за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2009 г. от
неправомерно едностранно увеличаване на лихвения процент. Развиват доводи за
неравноправност на клаузите за възнаградителна лихва в договора, позволяващи на
банката едностранно да променя лихвения процент. Твърдят, че са платили на
11.06.2008 г. сумата от 1733,21 CHF като такса за усвояване на заемната сума по
договора за кредит от 2008 г., както и такси за управление на кредита в периода
11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. в общ размер на 1608,75 CHF като твърдят, че тези
суми са получени от банката без правно основание. Твърдят, че в чл. 4, т. 2 от
договора за кредит от 2008 г. е предвидено, че кредитополучателите заплащат на
банката ежемесечни такси за управление на кредита в размер на 0,03 % върху
размера на остатъчната непогасена главница, въпреки, че съгласно чл. 4, т. 1 от
същия договор е предвидено, че на банката се заплаща такса за управление в
размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит. Твърдят, че заплащането на
многократни такси за извършване на едно и също действие води до неоснователно
обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ
получаването на престация без правно основание, позовава се на чл. 10а ЗПК и
чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗКНИП. Твърдят, че възнаградителната лихва включва, освен
печалбата на търговеца, и неговите разходи по администрирането на кредита,
поради което, е лишено от основание заплащането и на такса за администриране на
кредита. Твърдят, че вземането по чл. 4, т. 2 от договора за кредит за такса за
управление на кредита е средство за неоснователно обогатяване на банката –
кредитор, тъй като, на първо място, срещу него тя не оказва услуга на
потребителя. На следващо място, тази такса не обезвъзмездява и конкретно
определени административни разходи срещу извършваните от него действия по
администриране на кредита; цената, която получава банката е формулирана в
абсолютен размер от 0,03 % върху остатъчната главница, т.е. не се формира на
база на действително извършваните от банката разходи по осъществяване на
дейността по кредитирането. Твърдят също, че клаузата на чл. 4, т. 2 от
договора е нищожна, освен, защото е уговорена в противоречие на добрите нрави,
но и защото е неравноправна; позовава се на практика на СЕС. Твърдят, че и
уговорката в чл. 4, т. 1, уреждаща заплащането на такса за усвояване на
кредита, противоречи на изискванията за добросъвестност, както и добрите нрави
– тази такса не кореспондира с действителните разходи на кредитора, свързани с
оказана на потребителя услуга или с действия по оценка на кредитоспособността
на кредитоискателите или такива по административното обслужване усвояването на кредитните
средства; кредиторът не е формирал размера на таксата въз основа на публично
оповестени данни за механизма на изчислението й, за да може кредитоискателите
да преценят какво е съдържанието и обема на действията, които овъзмездява с
тази престация. По същите съображения, твърдят, че е недължимо получена от
кредитора и таксата за управление в общ размер на 2509,41 лв., изчислена по
реда на чл. 4.1. от договора за кредит от 2012 г. в размер на 0,025 % върху
размера на непогасената главница по кредита, считано от заплащането на всяка
месечна вноска и получена от кредитора в периода 10.06.2012 г. – 08.11.2016 г.
Твърдят, че сделката по договора за кредит от 2012 г. е частично недействителна
в частта относно извършената новационна сделка, с която е променена валутата на
кредита и в останалата част поражда правни последици. Претендират разноски по
делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за погасени по давност вземания. Оспорва качеството потребител
на ищците, оспорва кредитите да са използван за задоволяване на лични
потребителски нужди. Твърди и навежда доводи, че ищците имали знание и
квалификация, които ги поставят над нивото на средния потребител. Оспорва да е
разполагал с информация за предстоящо увеличение на курса на швейцарски франк.
Оспорва твърдението, че заемната сума по договора за кредит от 2008 г. не е
отпусната и усвоена във валута швейцарски франкове; твърди, че ищците са се
съгласили да получат заемната сума в швейцарски франкове; че сумата реално е
преведена по сметка на ищците. Оспорва твърденията, че клаузите на договора за
кредит са неясни и неразбираеми, че не са индивидуално договорени; че не бил
разяснил на ищците рисковете от кредит в швейцарски франкове; че валутният риск
е възложен върху ищците. Оспорва твърдението за нищожност на клаузите, касаещи
размерът на възнаградителната лихва. Твърди, че методологията на банката за
определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, както и е
публикувана на интернет страницата и всеки има свободен достъп до нея; развива
доводи, че сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от
закона. Твърди, че е било налице изключение по чл. 144, ал. 2 ЗЗП и за промяна
на лихвата са били налице основателни причини извън контрола на банката и на
кредитополучателя, които са оказали значение върху цената на паричния ресурс,
придобиван от банката и следователно, върху стойността на БЛП, която отразява
този паричен ресурс. Развива доводи, че няма изискване основателната причина за
промяна на лихвата да е посочена в договора; твърди, че е налице изключение по
чл. 144, ал. 3 ЗЗП и промяната на БЛП е свързана с обективни фактори на
финансовия пазар, извън контрола на доставчика. Оспорва твърдението за
нищожност на клаузата на чл. 12 от договора. Оспорва договорът от 2012 г. да е
спогодба; навежда доводи, че кредитът по договора от 2008 г. следва да се върне
в швейцарски франкове. Навежда доводи, че капитализирането на лихви е форма на
преструктуриране на кредита и не представлява анатоцизъм. Оспорва твърденията
за нищожност на клаузите, свързани с таксите за управление и усвояване на двата
процесни договора. Сочи, че цитираните от ищците разпоредби на по-късно приетия
ЗКНИП и изменения в ЗПК не са приложими към процесния договор за кредит,
сключен през 2008 г. Твърди, че по кредитът са правени плащания от трети лица.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
оспорва твърдението на ищците, че не следва да дължат разноски, ако исковете им
не бъдат уважени.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и се установява от
писмените доказателства, че между страните е възникнало правоотношение на
основание договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008 г., по силата на което, ответникът
се е задължил да предостави на ищците, а ищците – да върнат, заемна сума в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 70000 евро по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за посочените в
договора цели – за покупка на описания в договора недвижим имот, за други
разплащания, за довършване на закупения с банков кредит недвижим имот (чл. 1,
ал. 1 от договора). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и
усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на
кредита е 360 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1 от договора). Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит
(чл. 3, ал. 1), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по
кредита (чл. 3, ал. 2). Договорът
съдържа съществените условия на договора за банков кредит (чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ).
От приложение №1
към договора за кредит се установява, че договорената заемна сума е усвоена от
кредитополучателите на 11.06.2008г., което се установява и от приетото
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (вж. отговор на
задача 1). Следователно, банката е изпълнила задължението си за предоставяне на
договорената заемна сума, постигнато с договора за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008 г. и за кредитополучателите е възникнало задължението да я
върнат, ведно с договорената възнаградителна лихва, неустойка и такси съгласно
уговореното в договора, с изключение на уговореното съгласно клаузи, които са
нищожни.
От
писмените доказателства (нотариален акт за продажба на недвижими имоти от
03.06.2008 г.) се установява, че сумата, която е предоставена от кредитора на
кредитополучателите по договора за кредит за покупка на недвижимия имот е
използвана от кредитополучателите в евро.
От
писмените доказателства се установява също, че условията на договора за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008 г. са
изменени с допълнителни споразумения от 21.04.2009 г., 20.04.2010 г. и
27.04.2011 г.
Установява
се също,
че с договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от
20.04.2012 г., банката се е задължила да предостави на ответниците сумата от
196 500 лв. за рефинансиране на жилищен кредит HL36727, а ответниците са
се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и
при условията на настоящия договор. В ал. 2 е въведена клауза за солидарна
отговорност на ответниците за задълженията по договора. Условията на договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от 20.04.2012 г. са изменени
с допълнителни споразумения от 08.11.2016 г. и от 12.07.2017 г.
По иска с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗП, че ищците
не дължат на ответника сумата от 51326,74 лв., представляваща курсова разлика,
получена от продажба на левове срещу швейцарски франкове, включена без правно
основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL 56964 от 20.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.:
Ищците са физически лица, на които, по силата на сключения с банката договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот HL36727 от 22.05.2008 г. е предоставен
банков кредит за покупка на апартамент. От събраните по делото доказателства не
се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност от страна на ищците, поради което,
същите има качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите за защита на потребителите в същия
закон.
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. първо ГПК
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Съществен за спорния въпрос относно иска
за недължимо платена сума поради валутна курсова разлика, получена от покупка
на швейцарски франкове срещу български лева, е въпросът за валидността на клаузите в чл. 20-22 в
договора.
Съгласно чл. 20, ал. 1 кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на
банката. Съгласно чл. 20, ал. 2 с подписването на настоящия договор
кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира
кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за
съответната валута и вид на кредита.
Съгласно ал. 1 на чл. 22 кредитополучателите
декларират, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро,
както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно ал. 2 на
чл. 22 кредитополучателите декларират, че са изцяло запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от този договор, както и че са съгласни с настъпването им. Следователно,
с клаузите на чл. 22 кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро.
Съставът споделя становището, застъпено в решение №
295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о., в което въз основа на
задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС, както и практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см.
Решение № 384/29.03.2019 г. по дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№ 294/27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело
С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17 СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017
г. по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС,
т.2, т.3, т.54 и т.56 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, т.
55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело №
С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Договорната клауза на чл. 22, ал. 1 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост.
Не е доказано банката
да е предоставила на потребителите към момента на сключване на договора за
кредит подробна информация, която да им позволи да преценят икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които
ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване на валутата,
в която получават доходите си, както и да им е разяснила реално икономическите аспекти и
рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове.
Предоставената от банката информация, декларирана в сочената клауза, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на
швейцарския франк и, че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в
евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна
информираност” на потребителите. Кредитополучателите са сключили договора за
кредит в швейцарски франкове при необходим им, с оглед целта на кредита (вж.
чл. 1, ал. 1 от договора, както и нотариалния акт за продажба на недвижими
имоти), паричен ресурс в евро – „резервната валута” на страната (вж. чл. 29 ЗБНБ), при клауза в
договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен
ресурс в швейцарски франкове (вж. по-долу за клаузите за валутата на кредита).
Това води до извод, че към момента на сключването на договора потребителите са
възприели предлаганият им кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския
лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. Не е доказано, обаче, че на потребителите, като
по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на
информираност, е предоставена информация при сключването на договор за жилищен
кредит със срок на издължаване от 360 месеца (вж. чл. 5 от договора) за
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и
какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално
значимите икономически последици върху финансовите им задължения от валутния
риск, който поемат със сключването на договора за кредит в тази валута, и са се
съгласили с установените предварително от банката условия, без да може да
повлияят на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 22, ал. 2 от
договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора“. С непредоставянето на
необходимата информация на потребителите банката като икономически по-силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл.
22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните (вж. по-долу
са осъдителните искове). Потребителите не са защитени от клаузата на чл. 20, ал. 1 от
договора, предвиждаща, че кредиторът има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в български лева или евро, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни на кредитополучателите икономически интереси.
Поради това, че с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на потребителите върху
него се прехвърля изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на
чл. 143, ал. 1, т. 20 ЗЗП. Следователно, клаузата е неравноправна.
Неравноправна е и клаузата на ал. 2 на чл. 22, т.к. макар и да съдържа декларация
на кредитополучателя, че е запознат и разбира икономическият смисъл и правните
последици на посочените разпоредби, тази декларация се базира на неясни условия
на договора като от
съдържанието на договора и събраните доказателства не може да се установи, че
действително кредитополучателят е разбирал икономическия смисъл и правните
последици на посочените в клаузата разпоредби.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца /
доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т.см.
решение № 98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
77/22.04.2015 г. по гр.д.№ 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО). Съгласно практиката на ВКС по приложението
на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се
в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи
именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т.см. решение № 98/17 г.
по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. №
504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. №
4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са ангажирани доказателства
потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора,
вкл. по клаузите на чл. 22 от него, както да са имали възможност да повлияят
върху съдържанието им. Следователно, не е доказано, че спорните клаузи са
индивидуално договорени. Предвид
неравноправния им характер, и поради това, че не е доказано клаузите да са
индивидуално уговорени, същите (клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2) са нищожни
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП.
Относно клаузата за валутата на кредита:
С чл. 1, ал. 1 е уговорено банката да предостави на
кредитополучателя кредитният лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 70000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 29232 за покупка на недвижим имот,
описан в договора за кредит, равностойността в швейцарски франкове на 25768
евро за други разплащания, равностойността в швейцарски франкове на 15000 евро
за довършване на закупения с банков кредит имот, а кредитополучателите се
задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора за кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 общият размер на
предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава
максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора. С чл. 1, ал. 3 е
уговорено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение №1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от
него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския
франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове. С Приложение №
1 към договора страните са уговорили датата, на която кредитът е усвоен
(11.06.2008 г.), както и, че към датата на усвояването приложимият курс
„купува“ за шв. франк към евро на банката е 1,65066175 шв. франка за 1 евро;
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит е
105643 шв. франка. В чл. 1, ал. 5 от договора за кредит е уговорено, че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката.
В чл. 2, ал. 1 е договорено, че кредитът се усвоява по
блокирана сметка на кредитополучателите в швейцарски франкове в банката след
представяне на посочените в клаузата документи. В чл. 2, ал. 5 е договорено, че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в
евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателите в съответната валута като е посочено, че с
подписване на настоящия договор кредитополучателите дават своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощават банката за служебно извършване на горните
действия.
Съгласно чл. 6, ал. 1 кредитополучателите погасяват
кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план (Приложение №2)
към настоящия договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно ал. 2,
изр. първо погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, а съгласно изр. второ в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския
франк към лева/евро, за което кредитополучателите с подписването на настоящия
договор дават своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощават банката.
С решение № 136 от
20.01.2021 г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд. съдебният състав е формирал извод,
че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а
не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния
договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се
счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За да даде този отговор,
съдебният състав се е позовал на задължителната практика на Съда на Европейския
съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС
(определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г.
по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС (решение №
295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по
описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение
№ 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.). Видно от
съдържанието на договора за кредит кредитополучателите са изразили ясно
съгласието си да получат равностойността
на 70000 евро във
франкове. Волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове,
равностойни на 70 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план, оформен като приложение към договора и представляващ
неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3,
чл. 2, ал. 1 и ал. 5
и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор. Приложените погасителни планове
съдържат точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по кредита,
изразени в швейцарски франкове - падеж, вноска за лихва, месечна вноска.
Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 70000 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на
специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към кредитополучателите в
швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения
кредит на разположение на кредитополучателите в резервната валута на страната
(евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в
кредитния договор, въз основа на заявенo от кредитополучателите искане за
усвояване на суми по кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане
за превалутиране с посочен размер на швейцарските франкове и курс на
швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен в
резервната валута на страната (евро), т. е. че валутата, в която е договорен и
предоставен кредитът, е евро (в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС,
ТК, II отд.).
Клаузата
на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е проявление на поетия от
кредитополучателите с клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора валутен риск, приета по изложените по-горе
съображения за неравноправна, и поради това, клаузата на изр. второ на чл. 6,
ал. 2 от договора в частта, че при служебното превалутиране на налични средства
в лева или евро се прилага курсът на банката за швейцарския франк към евро към
датата на превалутирането е също неравноправна и съответно – нищожна на
основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка
с чл. 146, ал. 1 ЗЗП (следва да се прилага курсът към датата на усвояването на
кредита).
Неоснователни са твърденията на ищците,
че поради нищожност на клаузата за поемане на валутния риск от
кредитополучателите в договора за кредит от 2008 г., целия договор за кредит от
20.04.2012 г. е нищожен,
както и защото представлява спогодба върху непозволен договор. Както се посочи
по-горе клаузата за поемане на валутния риск не води до нищожност на целия
договор за кредит от 2008 г. и се отразява само на част от дълга, рефинансиран
с договора за кредит от 2012 г. От клаузите на двата договора за кредит,
следва, че страните биха сключили договора за кредит от 2012 г. за остатъчната
сума от дълга по договора за кредит от 2008 г. без да се включва сумата от
49949,76 лв. (чл. 26, ал. 4, предл. второ ЗЗД).
Изводът за наличие на платена без основание сума,
представляваща курсова разлика, получена от продажба на левове срещу
швейцарски франкове, включена без правно основание в главницата по договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964 от 20.04.2012 г. за
рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL 36727/2008 г. следва да се направи при съобразяване на
направения по-горе извод за нищожност на клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите
(чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния договор),
както и нищожност на уговорката в чл. 1, ал. 1 от договора за кредит за
предоставяне на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в евро
по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както и изрично посочения в Приложение №1 курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Установява се от
приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира в тази част, че
курсовата разлика, включена в главницата при рефинансирането през 2012 г. и
формирана при превалутирането на швейцарски франкове в евро на задълженията по
договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г. е в
размер на 49949,76 лв. Тази сума е била включена в главницата на договора за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012 г. без
основание. Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата до 49949,76
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 51326,74 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
Относно иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 24934,38 лв., от
които по 12467,19 лв. на ищец, получена от начисляване на възнаградителна лихва
за периода 10.06.2012 г. – 10.01.2020 г. върху сумата от 51326,74 лв.,
представляваща курсова разлика, получена от продажба на 196500 лв. срещу
покупката на 120465,12 CHF:
С клаузите на чл. 3, ал. 1 – ал. 6 от договора за
кредит от 2012 г. е договорена възнаградителната лихва, която се начислява
върху заемната сума. С клаузите на чл. 1, ал. 1 – ал. 8 от допълнителното
споразумение от 08.11.2016 г., както и клаузите на чл. 1, ал. 1 – ал. 8 от
допълнителното споразумение от 12.07.2017 г. са изменени уговорките на
приложимата възнаградителна лихва. След като ищците нe дължат сумата от 49949,76
лв., то и начисляването на възнаградителна лихва върху тази сума е
неоснователно. Поради това за преценка на основателността на иска не е
необходимо да се изследват посочените клаузи. От заключението на вещото лице се
установява, че за
периода 10.06.2012 г. – 10.01.2020 г. банката е получила като възнаградителна
лихва сума в общ размер на 19638,65 лв. като сумата от 1531,29 лв. е платена за
сметка на ищцата З.Д., а сумата от 17902,61 лв. – за сметка на ищеца К.Д.. С
оглед характера на иска – за неоснователно обогатяване, следва всеки от ищците да получи това, с което
ответникът се е обогатил за негова сметка и до претендираната сума, съответно -
З.Д. - сумата от 1531,29 лв., К.Д. – сумата от 12467,19 лв.
Относно възражението за давност: Не са
доказани, съответно – са неоснователни твърденията на кредитополучателите, че са разбрали
за неравноправния характер на договора за кредит от 2012 г. едва през 2020 г.
Страните не оспорват положените от тях подписи върху двата договора за кредит,
клаузите на същите са такива, каквито са договорени от страните към датата на
подписване на всеки от договорите и следва да се преценяват съобразно заложения
в тях смисъл при подписване на договорите. Задължението за връщане на дадено
при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото
и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г.
При връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване
на имущественото благо, вземането е изискуемо; началото на изискуемостта е
начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, е
основателно възражението на ответника за погасено по давност вземане за сумите,
платени преди 14.01.2016 г. От заключението на вещото лице се установява, че
преди 14.01.2016 г. З.Д. е извършвала плащания за възнаградителна лихва върху
сумата от 49949,76 лв. в размер на 1225,97 лв.
Във връзка с възражението на ответника за погасено по давност вземане сумата в
размер на 1225,97 лв. е погасена по давност. Установява се също, че преди
14.01.2016 г. ищецът К.Д. е платил без основание сумата от 9623,42 лв.,
представляваща възнаградителна лихва върху сумата от 49949,76 лв., съответно – до сумата от 9623,42 лв. искът е погасен по
давност.
С оглед
гореизложеното, ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищците, както следва; на ищеца З.Д. сумата от 305,32 лв.,
представляваща сума, начислена върху
сумата от 49949,76 лв. и платена на ответника
без основание като възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. - 10.01.2020
г., за разликата на сумата от 305,32 лв. до
1531,29 лв., платена за периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. искът от З.Д.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за сумата от 1531,29 лв. до
пълния предявен размер от 12467,19 лв. – искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен;
на ищеца
К.Д. - сумата от 8279,19 лв., начислена върху сумата от
49949,76 лв. и платена на ответника от К.Д.
без основание като възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. - 10.01.2020
г., а за разликата на сумата от 8279,19
лв. до пълния предявен размер от
12467,19 лв., платена за периода 10.06.2012
г. – 14.01.2016 г. искът от К.Д. следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Поради частично уважаване на главния иск, следва да
бъде уважен и акцесорния иск за закона лихва върху присъдените суми, считано от
14.01.2021 г. до окончателното плащане.
По иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че ищците не дължат на ответника сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на 5208,34 CHF,
изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), представляваща капитализирани суми
по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.,
включена без правно основание към главницата по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL56964 от 20.04.2012 г.:
С т. IV на
допълнителното споразумение от 21.04.2009 г., е уговорено, че сумата,
представляваща разликата между погасената сума по т. III и
общия сбор на сумата по т. I.1. (просрочена
главница) и т. I.2. (просрочена
лихва) да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т. I.3. от споразумението. С чл. 3, ал. 1 от допълнителното
споразумение от 27.04.2011 г. страните са се уговорили, че плащанията,
представляващи просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси,
просрочени плащания по застраховки се преоформят служебно от кредитора към
датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата. С чл. 5 от допълнителното споразумение от
27.04.2011 г. след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
С чл. 6 от допълнителното споразумение от 27.04.2011 г. страните са се
договорили, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно чл. 5, се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата базов
лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0.16 пункта, като след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички
други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни погасителни вноски съгласно погасителния план, неразделна част от
допълнителното споразумение. Прибавянето на
задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II
отд.), какъвто не е настоящия случай. Капитализирането на такси и други
плащания към редовната главница не е анатоцизъм и не е забранено от закона (в
т. см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II
отд.). Следователно, клаузите от двете допълнителни споразумения са
недействителни в частта за капитализиране на лихвите по кредита поради
противоречие със закона. Клаузите, касаещи капитализиране на такси и други суми
към главницата не са недействителни.От клаузите на допълнителното
споразумение от 20.04.2010 г. и погасителния план към него се установява, че
страните не са уговаряли капитализиране на лихви към размера на главницата.
Следователно, твърденията на ищеца, че страните са предвидили капитализиране на
лихви към главница с това допълнително споразумение са неоснователни.
От приетото заключение на вещото лице се установява,
че по договора за кредит от 2008 г. ответникът е капитализирал следните суми
към главницата по кредита: на 11.04.2010 г. е капитализирана сума в размер на 2425,44 швейцарски
франка, на 11.04.2011 г. – сума в
размер на 2598,44
швейцарски франка, на 11.05.2012 г. – сума в размер на 184,06 швейцарски франка. Общият
размер на капитализираните суми е 5208,34 швейцарски франка. Установява се
също, че левовата равностойност на сумата от 5208,34 швейцарски франка е
8481,10 лв. по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г. като е включена в главницата по
договора за кредит от 2012 г. за рефинансиране на задълженията по договора за
кредит от 2008 г. Следователно, искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 3331,44 лв., от които по 1665,72 лв. на
ищец, представляваща възнаградителни лихви за периода 10.06.2012 г. –
10.01.2020 г., начислявана върху сумата от 5208,34 CHF, представляваща
вземания, капитализирани към главницата по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане
След като ищците нe дължат
сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от 5208,34 швейцарски
франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), то и начисляването на
възнаградителна лихва върху тази сума е неоснователно. От заключението на
вещото лице се установява, че за периода 10.06.2012 г. – 10.01.2020 г. банката е
получила като възнаградителна лихва, начислена върху капитализираните суми в
общ размер на 8481,10 лв., сума в общ размер
на 3331,44 лв. От тази сума, сума в общ размер на 260 лв. е платена за сметка
на З.Д., а в общ размер на 3071,44 лв. – за сметка на К.Д..
С оглед
характера на иска – за неоснователно обогатяване, следва всеки от ищците да
получи това, с което ответникът се е обогатил за негова сметка и до
претендираната сума, съответно - З.Д. - сумата от 260 лв., К.Д. – сумата от
1665,72 лв.
Относно възражението за давност: По
изложените вече съображения, е основателно възражението за погасени по давност
вземания за сумите, получени преди 14.01.2016 г. (виж аргументите относно иска
по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД по-горе за сумата от 24934,38 лв.). От
заключението на вещото лице се установява, че преди 14.01.2016 г. З.Д. е
извършвала плащания за възнаградителна лихва върху сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от
5208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.) в размер
на 208,16 лв., а К.Д. – сумата от 1634,01 лв., съответно – посочените суми са
погасени по давност. Следователно, ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищците, както следва: по отношение на З.Д. –
да плати сумата от 51,84 лв. (разлика между сумата от 260 лв. и 208,16 лв.),
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. – 10.01.2020 г.,
начислени върху сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от
5208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.) като за
разликата от 51,84 лв. до 260 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност за периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г., а за сумата от 260 лв. до
предявения размер от 1665,72 лв. – отхвърлен като неоснователен; по отношение
на К.Д. – ответникът следва да бъде осъден да плати сумата от 31,71 лв.
(разлика между претендираната сума от 1665,72 лв. и 1634,01 лв.), които суми
представляват възнаградителни лихви за периода 14.01.2016 г. – 10.01.2020 г.,
начислени върху сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от
5208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), а за
остатъкът до сумата от 1665,72 лв. за периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. –
погасен по давност.
Поради частично уважаване на главния иск, следва да
бъде уважен и акцесорния иск за закона лихва върху присъдените суми, считано от
14.01.2021 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 6647,09 лв., от които по 3323,55 лв. на
ищец, представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс
лев-швейцарски франк в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
до окончателното плащане:
Поради това, че сумите,
превеждани по сметката, обслужваща кредита, са плащани за погасяване на
задълженията по договора за кредита, за които са солидарно отговорни ищците,
вътрешните отношения между кредитополучателите и третите лица (дали последните
са надарили с преведената сумата ищцците, дали са ги превели в изпълнение на
двустранен договор между тях и т.н.) са без правно значение. Поради това,
съставът счита, че преведените
от третите лица суми не следва да се изключват при изчисляване на сумите,
платени без основание. Доколкото не се твърди в полза на кой от ищците са
извършвани плащанията като и двамата ищци са кредитополучатели, сумата, внесена
от третите лица следва да се разпредели между тях поравно. Предвид изводът, че
кредитополучателите не носят валутния риск от промяна на валутния курс не
следва да се изключват от изчисленията сумите, платени директно във франкове.
От заключението на вещото лице се
установява, че курсовата разлика, получена от ответника, представляваща курсова
разлика от превалутиране на суми по курс лев-швейцарски франк в периода
11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL 36727/2008 г. е в размер на 6647,09 лв., от които: 4451,46 лв.
– за сметка на З.Д., 125,66 лв. – за сметка на К.Д., 2069,97 лв. – за сметка на
трети лица. По изложените по-горе съображения, сумата, внесена от третите лица,
следва да се разпредели между ищците поравно, т.е. по 1034,99 лв. на ищец.
Следователно, съобразно установеното и заявената искова претенция, ответникът
следва да върне на ищеца З.Д. сумата от 3323,55 лв., а на К.Д. – 1160,65 лв.
Относно възражението за давност: Ответникът е направил
възражение за
погасено по давност вземане, което е основателно - арг. чл. 110 ЗЗД (виж и
аргументите относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД по-горе за сумата
от 24934,38 лв.). Сумите са платени в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2009 г. и
следователно – са погасени по давност. Следователно, искът на З.Д. за сумата от
3323,55 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност; искът на К.Д. за
сумата до 1160,65 лв. следва да бъде погасен по давност, а за разликата на
сумата от 1160,65 лв. до 3323,55 лв. – отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск за законна лихва.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 1027,75 CHF, от които по 513,88 CHF на ищец, представляваща
възнаградителни лихви за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2009 г., формирана от
едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане:
Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1.15 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.
Клаузата
на чл. 3, ал. 1 касае цената на договора - определянето на размера на
възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка
(1.15 пункт) и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (4.5%
към момента на сключване на договора). От текста на клаузата се установява, че страните
са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове
и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната
надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната
лихва и поради това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за
неравноправността на клаузата в коментираната част не следва да се разглежда
(арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата, обаче, е неравноправна в частта, че
годишната лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата“, тъй като с всяка промяна на приложимия БЛП би се
променяла и приложимата възнаградителна лихва като в договора не са посочени
конкретните критерии, на основание на които банката ще може да променя лихвения
процент. Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на неравноправна
клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице
фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги (разпоредбата изрично реферира към
чл. 143, т. 7, 10 и 12, но, предвид измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19
следва да се тълкува корективно и да се отнася съответно за чл. 143, ал. 2, т.
7, 11 и 13). Основният критерий за приложението на посоченото изключение е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо
(в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно
описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“
на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното
изключение.
В разглеждания случай
не е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП:
1) доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7-дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати.
Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е уговорена - в
процесния договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на
потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от клаузите на чл. 8 и 9 от
договора. Последните не установяват правото на потребителя да прекрати договора
в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната лихва. Същите
предвиждат единствено възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно
дълга по кредита- изцяло или частично. Правото на потребителя едностранно да
прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на
договорната връзка да може да се упражни свободно, т.е. без за потребителя да
се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни
такси, лихви, комисионни и т.н., каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал.
2 от договора - 4 % върху размера на предсрочно погасената главница (вж.
по-долу за клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора).
Не е доказано
коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора да е индивидуално
уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото
клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената на договора) и
доколкото при неприлагане на коментираната част от клаузата, се запазва уговорката за дължима
възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема, че сделката би била
сключена и без недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на
чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните, при изследване на въпроса за дължимата
и съответно - надплатена възнаградителна лихва за процесния период следва да се
приложи без приетата за нищожна част, т.е., че кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) към момента на сключване на
настоящия договор – 4.5 % плюс договорна надбавка от 1.15 пункта (общо 5.65 %
на годишна база). Така прочетена останалата част от клаузата (без частта, която
е нищожна) е ясна и разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
Съгласно ал. 5 на чл. 3
действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила, чрез обявяване им на видно място в банковите салони.
Договорените в договора надбавки не се променят. В договора не са посочени
критериите, при които банката ще може да променя БЛП и поради това, не
отговарят на изискванията за яснота и разбираемост. Поради това, макар, че
клаузата касае цена на договора, подлежи на преценка за неравноправност (арг.
чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Възнаградителната лихва е цената за предоставената заемна
сума. Коментираната клауза на договора покрива хипотеза на едностранна промяна
от търговеца на характеристиките на стоката или услугата без основание, изрично
регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП (вж. по-горе
относно неприложимост на изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП). От
събраните доказателства не се установява клаузата да е индивидуално уговорена,
съответно – приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следователно, клаузата на чл. 3, ал. 5 е нищожна и не
следва да се прилага в отношенията между страните.
От заключението на вещото лице се
установява, че банката е извършвала едностранно увеличаване на лихвения процент
за процесния период 11.07.2008 г. – 11.04.2009 г. като са платени неоснователно
следните суми: за сметка на З.Д. – 738,52 швейцарски франка, за сметка на К.Д.
– 143,92 швейцарски франка, за сметка на трети лица – 143,98 швейцарски франка.
По изложените по-горе съображения, касаещи плащания от трети лица относно иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 6647,09 лв.,
представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс лев-швейцарски
франк в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договора за кредит от 2008 г.,
съставът прима, че преведените от третите
лица суми не следва да се изключват при изчисляване на сумите, внесени без
основание. Доколкото не се твърди за чия сметка са извършвани преводите като и
двамата ищци са кредитополучатели, сумата, внесена от третите лица следва да се
разпредели между тях поравно, т.е. по 71.99 швейцарски франка на ищец.
Следователно, съобразно установеното и заявената искова претенция, ответникът
следва да върне на ищеца З.Д. сумата от 513,88 швейцарски франка, а на К.Д. –
215,91 швейцарски франка.
Относно възражението за давност:
Ответникът е направил възражение за погасено по давност вземане, което е
основателно (арг. чл. 110 ЗЗД). Следователно, искът от З.Д. за сумата от 513,88 швейцарски франка следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност, а искът от К.Д. – за сумата до 215,91 швейцарски франка – като погасен по
давност, а за разликата на сумата от 215,91 швейцарски франка до 513,88
швейцарски франка – като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск за законна лихва.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 1733,21 швейцарски франка, от които по
866,61 швейцарски франка на ищец, представляваща такса за усвояване на заемната
сума по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до
окончателното плащане
Съгласно чл. 4, т. 1 от договора за
кредит кредитополучателят заплаща на такса за управление – 1,5 % върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита.
От заключението на вещото
лице се установява, че на 11.06.2008 г. банката е получила сума в размер на
1733,21 швейцарски франка за такса за усвояване на кредита по чл. 4, ат. 1 от
договора за кредит от 2008 г. От приложените доказателства не може да се
направи извод ищецът да е предоставил действително услуги или да е извършил разходи, за които да се
дължи вземане за такса за управление при първото усвояване на кредита (чл.4,
т.1 от договора). Поради това, сумата е получена без основание и следва да се
върне.
Основателно е възражението
на ответника за погасени по давност вземане (в тази връзка, виж аргументите за
възражението по давност за първия иск по-горе по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД). Следователно, исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъдат
отхвърлен и акцесорния иск за законна лихва.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 1608,75 швейцарски франка, от които по
804,38 швейцарски франка на ищец, представляваща такси за управление на кредита
за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане:
Съгласно чл. 4, т. 2. комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на
плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в размер на 0,03 % върху
размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
От заключението
на вещото лице се установява, че в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г.
банката е получила суми в размер на 1608,75 швейцарски франка за такси за
управление на кредита по чл. 4, т. 2 от договора за кредит от 2008 г. От
приложените доказателства не може да се направи извод ищецът да е предоставил
действително услуги или да е извършил разходи, за които да се дължи вземане за
комисионна за управление на кредита. Освен това с посочената клауза е уговорено
вземане, което да е пряко обвързано в процентно съотношение с размера на
непогасената главница. Създава се впечатление, че в полза на финансовата
институция е предвидено допълнително възнаграждение, наред с договорената
възнаградителна лихва. Предвид защитата, която Директива 93/13 цели да
предостави на потребителя, тъй като е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на
степента си на информираност, е важно естеството на действително предоставените
услуги да може разумно да бъде разбрано или изведено от разглеждането на целия
договор /т.43 от Решение на СЕС С-621/17/. Следователно, налице е значителна
неравнопоставеност между произтичащите по договора права и задължения, в
противоречие с изискването за добросъвестност по отношение на клаузата на чл.
4, т. 2 от договора, поради което като недействителна не следва да се прилага в
отношенията между страните. В този смисъл неоснователно част от погасената от
кредитополучателите сума от 1608,75 швейцарски франка е отнесена за погасяване
на несъществуващо задължение за такси за управление на кредита по чл. 4, т. 2
от договора за кредит от 2008 г.
Основателно е възражението на ответника за погасени
по давност вземания (арг. чл. 110 ЗЗД). Следователно, искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск за законна лихва.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 2509,41 лв., от които по 1254,70 лв. на
ищец, представляваща такси за управление на кредита за периода 10.06.2012 г. –
08.11.2016 г. по договор за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964/10.04.2012
г., ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане:
Съгласно чл. 4, т. 1. от договора за
кредит от 2012 г. кредитополучателят заплаща на банката комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането
спрямо месечната погасителна вноска, в размер на 0.025 % върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
От заключението на вещото лице се установява,
че в периода 10.06.2012 г. – 08.11.2016 г. банката е получила суми в общ размер на 2456,26
лв. като такси за управление на кредита по чл. 4.1. от договора за кредит от
2012 г. По изложените по-горе съображения, касаещи искът с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за такси за управление на кредита за периода
11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договора за кредит от 2008 г., неоснователно част от погасената от
кредитополучателите сума от 2456,26 лв. (1228,13 лв. на ищец) е отнесена за погасяване
на несъществуващо задължение за такси за управление на кредита по чл. 4, т. 1
от договора за кредит от 2012 г.
Основателно е възражението на ответника
за погасени по давност вземания преди 14.01.2016 г. (в тази връзка, виж
аргументите за възражението по давност за първия иск по-горе по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД). Следователно, искът следва да бъде уважен за периода
14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. От заключението на вещото лице се установява, че
за периода 14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. ответникът е получил сума в общ размер
на 449,78 лв. Сумата следва да бъде разпределена поравно между ищците.
Следователно, искът по отношение на всеки ищец следва да бъде уважен за сумата
до 224,89 лв., за остатъкът от 224,89 лв. до 1228,13 лв. – погасен по давност,
а за остатъкът от сумата от 1228,13 лв. до 1254,70 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
Поради частично уважаване на главния иск, следва да
бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдените суми.
По разноските:
С оглед искането по чл.
78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, на ищците следва да се присъдят направените
разноски (за държавна такса, експертизи, адвокатско възнаграждение) съразмерно
с уважената част на исковете. С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на
делото на ответника също следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно - делото
се отличава с фактическа и правна сложност, обусловена от броя на заведените
искове и предмета на делото. По същите съображения е неоснователно възражението
на ищците за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. На
ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 3236,79 лв., както
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лв. На ответника
следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 308,80 лв., както и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 108 лв.
По изложените
съображения Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска, предявен от З.Д.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН
********** срещу
Ю.Б. АД, ЕИК *******, с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗП, че ищците не дължат
на ответника сумата от 49949,76 лв., представляваща курсова разлика, получена
от продажба на левове срещу швейцарски франкове, включена без правно основание
в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 56964
от 20.04.2012 г. за рефинансиране на задълженията по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска, с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 146, ал.1
ЗЗП, за разликата на сумата от 49949,76 лв. до пълния предявен размер от
51326,74 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на З.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 305,32 лв.,
начислена
върху сумата от 49949,76 лв. и платена на
ответника без основание като възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. - 10.01.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното
плащане.
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 12467,19
лв., като неоснователен, като за разликата на сумата
от 305,32 лв. до 1531,29 лв., платена за периода 10.06.2012 г. –
14.01.2016 г. искът е погасен по давност.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на К.В.Д., ЕГН **********, сумата от 8279,19
лв., начислена
върху сумата от 49949,76 лв. и платена на
ответника без основание като възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. - 10.01.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното
плащане.
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 12467,19
лв., като неоснователен, като за разликата на
сумата от 8279,19 лв. до 12467,19 лв., платена за периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. искът е погасен по
давност.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от З.Д.Д.,
ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че
ищците не дължат на ответника сумата от 8481,10
лв. (левовата равностойност на 5208,34 CHF, изчислена по курс на ЕЦБ към
20.04.2012 г.), представляваща капитализирани суми по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., включена без правно
основание към главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит HL56964 от 20.04.2012 г.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на З.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 51,84 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. – 10.01.2020 г.,
начислени върху сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от
5208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.), ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер от 1665,72 лв., като неоснователен, като за
разликата на сумата от 51,84 лв. до 260 лв., платена за периода 10.06.2012 г. –
14.01.2016 г. искът е погасен по давност.
ОСЪЖДА
Ю.Б. АД, ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на
К.В.Д., ЕГН **********, сумата от 31,71 лв., начислена върху сумата от 8481,10 лв. (левовата равностойност на сумата от
5208,34 швейцарски франка, изчислена по курс на ЕЦБ към 20.04.2012 г.) и
платена на ответника без основание като възнаградителна лихва за периода
14.01.2016 г. - 10.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2021 г. до окончателното плащане.
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата на сумата от 31,71 лв. до пълния
предявен размер от 1665,72 лв., платена за
периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от З.Д.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******,
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за сумата от 3323,55
лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс
лев-швейцарски франк в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., като погасен
по давност, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от К.В.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******,
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за сумата за сумата от
3323,55 лв., представляваща курсова разлика от превалутиране на суми по курс
лев-швейцарски франк в периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., като
неоснователен, като за сумата до 1160,65 лв. искът е погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от З.Д.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******,
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за сумата от 513,88
CHF, представляваща възнаградителни лихви за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2009
г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения процент по
договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г.,
като погасен по давност, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от К.В.Д., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за сумата от 513,88 швейцарски
франка, представляваща възнаградителни лихви за периода 11.07.2008 г. –
11.04.2009 г., формирана от едностранно увеличаване от ответника на лихвения
процент по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
36727/2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до
окончателното плащане, като неоснователен, като за сумата до 215,91 швейцарски
франка искът е погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от З.Д.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН
********** срещу
Ю.Б. АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
за сумата от 1733,21 CHF, от които по 866,61 CHF на ищец, представляваща такса
за усвояване на заемната сума по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL 36727/2008 г., като погасен по давност, ведно със законната
лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от З.Д.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН
********** срещу
Ю.Б. АД, ЕИК *******, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
за сумата от 1608,75 CHF, от които по 804,38 CHF на ищец, представляваща такси
за управление на кредита за периода 11.07.2008 г. – 11.04.2012 г. по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 36727/2008 г., като погасен
по давност, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на З.Д.Д.,
ЕГН **********, сумата от 224,89 лв., представляваща такси за управление на
кредита за периода 14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. по договор за рефинансиране на
жилищен кредит HL 56964/10.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2021 г. до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер от 1254,70 лв. като за разликата на сумата от 224,89 лв.
до 1228,13 лв., представляваща платени такси за управление на кредита за
периода за периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. искът е погасен по давност.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, да плати на К.В.Д.,
ЕГН **********, сумата от 224,89 лв., представляваща такси за управление на
кредита за периода 14.01.2016 г. – 08.11.2016 г. по договор за рефинансиране на
жилищен кредит HL 56964/10.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2021 г. до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер от 1254,70 лв. като за разликата на сумата от 224,89 лв.
до 1228,13 лв., представляваща платени такси за управление на кредита за
периода 10.06.2012 г. – 14.01.2016 г. искът е погасен по давност.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *******, да заплати на З.Д.Д., ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3236,79 лв., представляваща направени
съдебни разноски, и сумата от 2880 лв. – разноски за адвокатското
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Д.Д.,
ЕГН ********** и К.В.Д., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 308,80 лв., представляваща съдебни
разноски и сумата от 108 лв. - разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: