Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Хасково,04.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд шести граждански състав
На деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар : Румяна Русева
като разгледа докладваното от съдията Серафимова
гр.дело № 18 по описа за 2021 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.дело № 18/2021 г. по описа на ОС-Хасково е образувано след изпращане по подсъдност на гр.дело № 2884/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково образувано по постъпила искова молба,с вх.№ 266712/08.12.2020 г. от Д.Б.Б., с ЕГН ********** *** против Н.Ж.К.,с ЕГН ********** ***.
С определение №260587/10.12.2020г.,Районен съд - Хасково е прекратил производството по гр.дело №2884/2020 г. образувано по подадена искова молба с правно основание чл.422 ГПК от Д.Б.Б., с ЕГН ********** *** против Н.Ж.К., с ЕГН ********** *** и на основание чл.118,ал.2 от ГПК е изпратил делото на ОС-Хасково, който е родово подсъден да разгледа предявения иск с цена на иска 30 000 лева, съгласно чл.104,т.4 от ГПК.
В изпълнение на разпореждане № 260036 /18.01.2021 г.,с което исковата молба е оставена без движение, по делото е постъпила молба от Д.Б.Б., с вх.№ 260723/26.01.2021 г.,с която ищецът заявява,че предявява осъдителен иск против ответника за сумата от 30 000 лева, представляваща дължима, но не върната сума по сключен с ответника договор за паричен заем от 27.08.2018 г., от която 20 500 лева предадени в брой в момента на сключване на договора,а останалите 9500 лева преведени по негова банкова сметка,***влението – 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата по следната банкова сметка,*** : IBAN: ***. С молбата е представен платежен документ – вносна бележка установяваща довнесена ДТ в размер на 2 % върху сумата от 30 000 лева - 600 лева, внесени по сметката на ОС-Хасково.
В исковата молба подадена пред Районен съд- Хасково ищецът твърди, че с ответника сключили писмен договор за заем на 27.08.2018 г.,по силата на който договор ищецът предал на ответника сума в размер на 30 000 лв., от които 20 500 лв. му предал в брой в момента на подписване на договора,а останалите 9 500 лв. по банкова сметка ***.08.2018 г.Ответникът трябвало да върне сумата на заемодателя до 15.11.2018 г. Търсил многократно ответника след тази дата, но последният постоянно отказвал да върне сумата. На 09.09.2020г. ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, като било образувало ч.гр.д. № 1897/2020 г. на РС – Хасково, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 825 от 10.09.2020 г. Ответникът депозирал възражение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск в едномесечен срок. С оглед изложените в исковата молба факти и твърдения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 30 000 лв., която представлявала дължима, но не върната сума по сключен писмен договор за паричен заем от 27.98.2018 г., от които 20 500 лв. предадени на ответника в брой в момента на сключване на договора, а останалите 9 500 лв. преведени по банкова сметка, ***влението – 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Н.Ж.К., чрез процесуалния си представител адв.Я.,*** оспорва иска като недопустим.Твърди се в отговора на исковата молба,че доколкото исковата претенция се явява продължение на защитата на ищеца в заповедното производство и РС-Хасково е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 825/10.09.2020 г. по силата на която на ответника Н.К. е било вече разпоредено да заплати на ищеца Д.Б. сума в размер на 30 000 лева дължима по договор за паричен заем от 27.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 09.09.2020 г., ищецът няма правен интерес да предявява втори осъдителен иск срещу същия ответник за същото вземане. От друга страна издадената от РС-Хасково на 10.09.2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 1897/2020 г. по описа на същия съд все още била действаща и заповедният съд не се е произнесъл за нейната допустимост въпреки,че с подаденото от ответника възражение по чл.414 ГПК с вх.№ 14380/24.11.2020 г. изрично е направено възражение за нейната недопустимост на основание чл.410,ал.1,т.1 от ГПК,вр. чл. 103,вр.чл.104,т.4 от ГПК.Заповедта за изпълнение съгласно чл.410,ал.1,т.1 от ГПК се издавала за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд и за вземания до 25 000 лева.От друга страна към момента на предявяване на иска за съществуване на вземането по чл.422,ал.1 от ГПК, в полза на кредитора е налице изпълнително основание – заповед за изпълнение, която не е влязла в сила, имаща характер на съдебно изпълнително основание,поради което не е допустимо в полза на кредитора по пътя на исковата защита да се създава ново основание за същото вземане – влязло в сила решение по осъдителен иск.
Ответникът оспорва предявения осъдителен иск в размер от 30 000 лева, за която сума се твърди,че е предадена в заем по договор за паричен заем от 27.08.2018 г.и и като неоснователен.Счита,че искът е частично основателен само и единствено досежно сумата от 9500 лева ,която действително му била преведена по банков път в деня на сключване на процесния договор за паричен заем на 27.08.2018 г. по банковата му сметка в „Алианц Банк България“ АД, но не и по отношение на претендираната от ищеца сума в размер на 20 500 лева,за която сума твърди,че не е била предоставена от ищеца в като заемодател и не е била получена от него като заемател по договора за заем от 27.08.2018г.По делото липсвали писмени доказателства, които да удостоверяват изплащането в брой на претендираната с иска сума от 20 500 лева, като заем по процесния договор за заем от 27.08.2018 г., поради което предявеният иск в тази му част моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
С исковата молба е представен договор за заем от 27.08.2018 г.,сключен между ищеца Д.Б.Б., с ЕГН **********, в качеството на заемодател и ответника Н.Ж.К.,в качеството на заемател. Съгласно договора заемодателят Д.Б.Б. дава на заемателя Н.Ж.К. сумата от 30 000 лева,като 20 500 лева в брой а 9500лева по сметка в Банка Алианц. По делото е представено авизо по платежно нареждане, видно от което на 27.08.2018 г. ,Д.Б.Б. е превел по сметката на Н. Ж.К. в Алианц Банк България сумата от 9500 лева. Съгласно договора сумата следва да бъде възстановена до 15.11.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 20205640101897/2020 г. по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Д.Б.Б.,с ЕГН ********** *** против Н.Ж.К.,с ЕГН ********** *** на 10.09.2020 г.е била издадена заповед № 825 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с която РС-Хасково е разпоредил длъжникът Н.Ж.К., с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора Д.Б.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 30 000 лева главница,ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600,00 лева –разноски по делото за ДТ в заповедта е посочено,че вземането произтича от договор за паричен заем от 27.08.2018 г.Заповедта е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на 26.10.2020 г. и му е било указано,че в двуседмичен срок от 26.10.2020 г. следва да се уви в канцеларията на съда за получаване на съобщение по ч.гр.дело гр.дело № 20205640101897 заедно с приложените книжа.На 24.11.2020 г., длъжникът Н.Ж.К. е подал възражение, с вх.№ 14380/24.11.2020 г.от адв.Д. К.Я. ***, като пълномощник,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.С разпореждане от 26.11.2020 г. съдът е указал на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК че може да предяви иск в едномесечен срок ,като довнесе ДТ.С молба вх.№ 14409/08.12.2020 г. заявителят е представил входирана искова молба с вх.№ 266712/08.12.2020 г. по реда на чл.422 от ГПК и документ за довнесена ДТ в размер на 600 лева / платежно нареждане от 07.12.2020 г. по сметката на РС-Хасково.
С определение № 260587/10.12.2020г.,РС-Хасково е прекратил производството по гр.дело №2884/2020 г. образувано по подадена искова молба с правно основание чл.422 ГПК от Д.Б.Б., с ЕГН ********** *** против Н.Ж.К., с ЕГН ********** *** и на основание чл.118,ал.2 от ГПК е изпратил делото на ОС-Хасково, който е родово подсъден да разгледа предявения иск с цена на иска 30 000 лева, съгласно чл.104,т.4 от ГПК.
В изпълнение на разпореждане № 260036 /18.01.2021 г.,с което исковата молба е оставена без движение, по делото е постъпила молба, с вх.№ 260723/26.01.2021 г.,с която ищецът заявява,че предявява осъдителен иск против ответника за сумата от 30 000 лева, представляваща дължима, но не върната сума по сключен с ответника договор за паричен заем от 27.08.2018 г., от които 20 500 лева предадени в брой в момента на сключване на договора, а останалите 9500 лева преведени по негова банкова сметка, ***влението – 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата по следната банкова сметка,*** : IBAN: ***.Представена е и вносна бележка за довнесена ДТ от 2%. - 600 лева, внесени по сметката на ОС-Хасково.
Други доказателства по делото не са представени.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. чл.240 ЗЗД.
Искът е допустим.В хипотезата на издадена заповед по чл.410,ал.1,т.1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева,какъвто е настоящия случай, установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК е недопустим, предвид обусловеността на предмета му от заповедното производство.Предмет на този иск могат да бъдат вземанията,за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение,като при възражение по чл.414,ал.1 от ГПК срещу такава заповед, защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК,а чрез осъдителен иск за парично вземане, съгласно разпоредбата на чл.415,ал.3,вр.ал.1,т.3 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният от ищеца срещу ответника осъдителен иск е частично основателен.
Твърди се изрично от ищеца Д.Б.Б., в исковата молба,че по силата на писмен договор за заем, на 27.08.2018 г. е предал на ответника Н.Ж.К. в заем сумата от 30 000 лева, от които 20 500 лева му предал в брой, в момента на подписване на договора,а останалите 9500 лева по банкова сметка ***.08.2018 г.Твърди се също,че ответникът е приел сумата от 30 000 лева, със задължение да я върне до 15.11.2018 г.
За установяване на твърдените в исковата молба положителни факти пораждащи спорното материално право, в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК е да докаже че е предал на ответника Н.Ж.К. в заем сумата от 30 000 лева, както и да установи ,че ответникът е приел сумата със задължение да я върне.
Ответникът е оспорил твърдението на ищеца ,че е получил в момента на сключване на договора за заем сумата от 20 500 лева, поради което в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване реалното предаване на сумата от 20 500 лева. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които да установяват момента на предаване на сумата от 20 500 лева в брой и че предаването е станало в момента на сключване на договора за заем на 27.08.2018 г.
Заемът е реален договор и за да е действителен е необходимо не само постигане на съгласие между страните за поетите от тях задължения ,но й предаване на сумата предмет на договора.Договорът за заем е частен писмен документ,като в частта му с която се удостоверява предаването на заемната сума той има характер на частен свидетелстващ писмен документ.При оспорването му в частта за предаване и приемане на заемната сума договорът за заем не съставлява разписка за получаване на сумата, ако не са представени други надлежни писмени доказателства установяващи предаването на сумата, предвид реалния характер на договора за заем. По делото не са ангажирани доказателства от страна ищеца,които да установяват момента на предаване на сумата от 20 500 лева в брой и че предаването е станало в момента на сключване на договора. С оглед реалния характер на договора за заем,времето и обстоятелства при които следва да е дадена и получена процесната заемна сума са от значение за завършване на фактическия състав пораждащ възникването на валидно договорно правоотношение между страните.
С оглед изложеното и тъй като в подкрепа на твърденията си,че е предал ,а ответникът е получил общо сумата в размер на 30 000 лева, ищецът представя като доказателство авизо по платежно нареждане, видно от което на 27.08.2018 г. ,Д.Б.Б. е превел по сметката на Н. Ж.К. в Алианц Банк България сумата от 9500 лева, предявеният иск се явява основателен до размера от 9500,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 9500,00 лева, представляваща дължима, но не върната сума по сключен с ответника договор за паричен заем от 27.08.2018 г. и преведени по банкова сметка ***, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба -08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата която сума да се преведе по банкова сметка: ***: ***. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и по отношение на претендираната лихва, считано от датата на заявлението -09.09.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 380,00 лева,съгласно приложения списък за разноски представен по делото и съобразно уважената част на иска.
На основание чл.78,ал.3 ГПК следва в полза на ответната страна да се присъдят разноски в размер на 1025,00 лева,съгласно приложения списък за разноски и съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Ж.К.,с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Б.Б., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 9500 лева, представляваща получена и невърната сума по сключен договор за паричен заем от 27.08.2018 г., ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба -08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума да се преведе, по банкова сметка: ***: ***.
Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лева както и в частта на претендираната лихва считано от датата на заявлението -09.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Ж.К.,с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Б.Б., с ЕГН **********
*** сумата в размер на 380,00 лева - разноски
по делото, съобразно уважената
част на иска.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., с ЕГН ********** ***,да
заплати на Н.Ж.К.,с ЕГН ********** *** сумата
в размер на 1025,00 лева -
разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: