ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
гр. Пловдив , 25.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Елена З. Калпачка
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адв.
И.Й., против Разпореждане от 23.06.2021 г., инкорпорирано в Заповед №
5522/23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 9927/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с., в частта, с която е
отхвърлено заявлението с вх. № 32071 от 16.06.2021 г. по описа на ПРС за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на жалбоподателя срещу „ЙОР –
ПРИМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Райко Даскалов“ № 71, ет. 2, за присъждане на сумата от 444 лева – неустойка за
неизпълнение на договор № М6170781, сключен на 21.11.2018 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане. Оспорва извода на районния съд за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на клаузите, въз основа на които са начислени
процесните суми за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
съобщителни услуги. Сочи аргументи с оглед вида на неустойката като компенсаторна
такава и цитира съдебна практика, вкл. на СЕС. Моли обжалваното разпореждане да се
отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесното вземане, вкл. и за мораторната лихва върху него, както и претендираните
разноски в пълен размер.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „А1 България“ ЕАД, със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЙОР – ПРИМ“ ЕООД за
вземания по Договор за използване на електронни съобщителни услуги *********,
партида *********, ID на договор М6170781 от 21.11.2018 г., и приложенията към
същия, част от които вземания са за сумата от 444 лева, представляваща начислена
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, формирана въз основа на сбора
от стандартните месечни абонаментни такси без отстъпките, считано от датата на
прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок на договора.
Претендирано е присъждане и на сторените в заповедното производство разноските.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума за неустойка,
съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна клауза. Развити са мотиви, че
уговорената в договора неустойка противоречала на добрите нрави и излизала извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото
операторът получавал уговорената до края на срока на договора престация, без да
предоставя ползване на услугите за същия срок. В тази насока е посочена и съдебна
практика от заповедния съд.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в тридневен
срока от подаване на заявлението, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави. Следователно, правилно заповедният съд е извършил проверка за
действителността на клаузите, въз основа на които се претендират процесните
вземания. Настоящият съдебен състав също така споделя и изводите, до които първата
инстанция е достигнала.
Видно от изложеното в заявлението, претендираната сума за неустойка се твърди
да се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на
услугите. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на
която се претендира тя, действително противоречи на добрите нрави, тъй като е
уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се
съобразят. В случая процесната неустойка, според начина, по който се твърди да е
уговорена, дава право на оператора да получи цялото си вземане по договора, като сам
той е освободен от задължението си да предоставя съответните услуги, поради
прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно
обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. В същия смисъл е
трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни
клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни
услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора
по инициатива или вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края
на договора.
Горното не противоречи на цитираното в частната жалба Решение на СЕС от
2
22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като основният въпрос, разгледан от СЕС,
касае дължимостта на ДДС върху подобни на процесното вземания на мобилни
оператори, както и случаи, различни от посочения в заявлението, при които е била
предоставена услуга от мобилния оператор и единствено по собствена воля абонатът
не се е възползвал от нея, поради което претендираната сума не се счита за неустойка,
а за възнаграждение.
Предвид горното въззивният съд намира, че правилно е отказано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, на основания чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за
която е било отхвърлено искането, с оглед правилното приложение на чл. 78 ГПК.
Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за
неоснователна, а атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди в обжалваната
част.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК
определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.06.2021 г., инкорпорирано в Заповед №
5522/23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 9927/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с., в ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението с вх. № 32071 от 16.06.2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1
България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „ЙОР – ПРИМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 71, ет. 2, за
присъждане на сумата от 444 лева – неустойка за неизпълнение на договор №
М6170781, сключен на 21.11.2018 г.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3