Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9105 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.И.А. и С.Е.А.
срещу З. „А.“ АД за осъждането му да им заплати по 100 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и по
1 864.83 лева мораторни лихви върху главниците за периода от 12.05.2017 г.
до 17.07.2017 г. – датата на подаването на исковата молба.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че в случая приложимото материално право е това на
Република Унгария, тъй като увреждането е настъпило на нейна територия.
Твърди независимо съизвършителство от страна на водачи на
други МПС. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, които били без поставени обезопасителни колани и за превишаване
броя на пътниците в микробус „Фолксваген“, модел „Каравел“ с ДК № *****.
Оспорва и причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и получените от ищците увреждания.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Относно приложимото
материално право съдът съобрази нормата на чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ №
864/2007 г. на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г., според която в случай, че
лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване
в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото
на тази държава. Установява се, че както водачът, чиято гражданска отговорност
на автомобилистите е застрахована при ответното дружество, така и пострадалите
лица са с обичайно местопребиваване в РБ. Поради това предявените субективно
активно и обективно съединени искове намират правното си основани в нормата на чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили претенциите
си пред ответното дружество на 12.05.2017 г., а с писмо от 16.05.2017 г. З. „А.“
АД е поискал представяне на допълнителни документи.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Каравел“ с ДК № *****е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. „А.“ АД към 15.02.2017 г. и това
обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 28.11.2017
г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
От
изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява, че на 15.02.2017
г. около 07.25 ч. в Република Унгария, па АМ А-43в в района на км. 57+700
поради затруднена пропусквателност на граничния пункт с Република Румъния при
Чанадпалота в аварийната лента се образувала колона от автомобили с дължина 1
км. Времето е било мъгливо, с видимост 50 м, а асфалтовата настилка била влажна
от кондензат на мъглата. В дясна активна пътна лента от гр. Сегет към Румъния
се движил т.а. „Скания 124L“ с рег. № ***** със
скорост около 82 км/ч. Водачът късно възприел колоната, предприел спиране и от
гледна точка на безопасност завил наляво и се престроил с левите колела в лява
пътна лента, зад т.а. „Мерцедес “ с рег. № BV13DVL и прикачено ремарке „Кроне“.
В същото
време в дясна лента се движил т.а. микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № B16FEF със скорост 105 км/ч и се ударил
в задната част на тегленото от т.а. „Скания“ ремарке. Автокомпозицията е
отблъсната напред, а микробусът продължил напред и надясно, доближавайки се до
ремаркето на т.а. „Мерцедес“.
В лява
пътна лента се движил друг микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № AG24FEL със скорост 111 км/ч, но водачът
успял да реагира своевременно, като завил наляво и успял да спре, без
реализиране на удар. За този автомобил се движили два пътнически микробуса „Фолксваген“,
марка „Каравел“. Отпред, в лява пътна лента, се движил микробус с ДК № *****
със скорост около 112 км/ч. Водачът предприел спиране и завиване надясно, при
което се ударил с предна лява част в задна дясна част на полуремарке на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № BV13DVL.
Описаните
от вещото лице последващи удари не са от значение, доколкото т.а. „Фолксваген“,
марка „Каравел“ с ДК № ***** не е участвал в тях и съответно за пътниците не са
произтекли вреди, различни от получените при единичния удар в полуремарке на
т.а. „Мерцедес“ в дясна пътна лента.
Вещото
лице е заключило, че причина за настъпване на произшествието са субективните
действия на всички водачи, допуснали в условията на променяща се по гъстота
мъгла и намалена видимост да се движат с висока скорост. В случая безопасната
скорост е била около 65 км/ч. Описаният от вещото лице механизъм води до
категоричния извод, че водачът на т.а. „Фолксваген“ с ДК № ***** не е съобразил
с особеностите на метеорогичната обстановка и не е избрал скорост на движение,
при която да контролира непрекъснато управляваното от него МПС.
Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – З. „А.“ АД.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
По делото
са изслушани и приети две комплексни съдебно-медицински експертизи за
установяване на здравословното състояние на пострадалите при ПТП на 15.02.2017
г. Е.А. и С.А..
В причинна
връзка с произшествието са получените от Е.А. счупване на десен ставен израстък
на тилната кост, травматична луксация на първи прешлен със счупване на
напречния му израстък с деформация на гръбначно-мозъчния канал на нивото,
счупване на бодлестия израстък на седми шиен прешлен без изместване, счупване
на тялото на шести гръден прешлен със счупване на бодлестия му израстък без
изместване, счупване на тялото на седми гръден прешлен в предно-горната му
част, счупване на тялото на пети гръден прешлен със счупване на левите напречни
израстъци на пети гръден и шести гръден прешлени и травматична контузия на
двата бели дроба дорзално с ляв пневмоторакс с размер 3 см. Счупванията са
причинили затруднения в движението на шийния отдел на гръбначния стълб за
период от по-дълъг от тридесет дни и затруднения в движението на снагата за
период до шест месеца. Проведено е било стационарно болнично лечение, включващо
активно неврологично наблюдение и медикаменти. За левостранни пневмоторакс е
поставен гръден тръбен дрен за евакуация на въздуха. Фрактурата на шести гръден
прешлен е наложила провеждане на оперативна интервенция. Луксацията и
счупването на шийния прешлен са лекувани с поставяне на шийна яка. По време на
болничното лечение до 08.03.2017 г. неврологичният статус на Е.А. не е показал
отклонения от нормата.
В
ежедневното си обслужване А. срещал трудности поради поставената твърда шийна
яка, а също и затруднения в движението на снагата поради счупването на гръдните
прешлени за период, по-дълъг от тридесет дни. При прегледа е установено, че е
желателно да се проведе рехабилитация за подобряване тонуса на гръдната
мускулатура.
От
допълнително приложени медицински документи са установени счупвания и на други
шийни прешлени, луксация на първи горен десет и трети горен десен зъби,
счупване на алвеоларния израстък на долната челюст вдясно и множество
охлузвания по лицето и контузи с оток на устните. Увредените зъби са
екстрактирани.
При
инцидента на 15.02.2017 г. С.А. е получила увреди, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма – сътресение на мозъка, мозъчен оток, контузия на
главата – травматично подкожно кръвонасядане в дясна челна област, счупване на
първо ребро вдясно с разместване и на второ ребро вдясно без разместване,
травматична контузия на десния бял дроб с дебелина 4 см и травматична контузия
дорзално в левия бял дроб с дебелина 3 см, липса на въздух в долните лобове на
белия дроб, травматично охлузване на дясно коляно с диаметър около 2 см и
счупване на първи горен резец вляво. Черепно-мозъчната травма протекла без
данни за безсъзнателно състояние (кома) и не е довела до опасност за живота на
пострадалата. Опасност са представлявали полученият мозъчен оток и контузията
на белите дробове. Подкожният кръвоизлив й причинил болки и страдания за период
от 15 дни, счупването на ребрата – затруднение в движението на снагата за
период до 30 дни, а счупването на ляв горен резец – трайно затруднение в
храненето. Болничното лечение се е изразявало в постелен режим, активно
неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Неврологичният й статус е бил в
норма. След изписването имала епизоди на главоболие с челна локализация,
замайване при лягане и ставане. От мозъчното сътресение не са настъпили
травматични промени в мозъчната тъкан. При извършения на 11.04.2018 г. преглед
се е установило приключено лечение, без изгледи за усложнения. Липсвали и данни
за епилептична активност, както и фрактури на костите, образуващи дясна коленна
и дясна раменна стави.
По делото
са събрани и гласни доказателства – показанията на И.И., син на ищците. Твърди,
че видял родителите си в деня след произшествието. Родителите му били в
интензивно отделение на болница в коматозно състояние. Майка му била в
безсъзнание 10-11 дни, а баща му – 20 дни. Останали в болницата около месец.
Майка му не познавала не никого, включително свидетеля. С.А. изгубила желание
да общува и се страхувала да излиза навън. Дори веднъж се изгубила. Баща му
работел преди 15.02.2017 г., а сега му била необходима чужда помощ. И двамата
проявявали нервност. С.А. се оплаквала от болки в ръката. Приемала медикаменти
за успокоение и за диабет.
Дадените
от И. показания съдът намира за силно преувеличени досежно здравословното
състояние на родителите му непосредствено след произшествието. Нито в
медицинската документация, нито в дадените от вещите лица заключения се
съдържат данни за безсъзнателно състояние на ищците. Болките в ръката на С.А.
не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Е.А. и С.А.
са били на 57 години към датата на ПТП. Всеки от тях е получил политравматични
увреждания, като някои от тях са били животозастрашаващи. По-многобройни и
тежки са се оказали уврежданията на Е.А., като се е наложило да претърпи и оперативна
интервенция. По-дълъг е бил и периодът на възстановяването му, а състоянието му
налага допълнителни грижи чрез провеждане на рехабилитационни процедури за
укрепване на гръдната мускулатура. Препятствана е и възможността му да води
пълноценен начин на живот. Справедливият размер на обезщетението съдът определя
на 60 000 лева.
С.А. се е
възстановила напълно, като оплакванията, които е възможно да има от получените
увреждания при ПТП на 15.02.2017 г. са периодично главоболие при емоционално
или физическо напрежение и промяна на атмосферното налягане. Доколкото нейният
ритъм и начин на живот също са нарушени, а и е съществувала опасност за живота
й, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП на
30 000 лева.
Размерите
на обезщетенията съдът определя и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 15.02.2017 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищците, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и отговорите на вещите лица при приемане
на заключенията на 01.03.2019 г., съдът намира за изцяло недоказано направеното
от ответника възражение за съпричиняване. Микробусът е бил снабден с предпазни
колани, но евентуалното им непоставяне от ищците не се доказа да е довело до
по-тежки наранявания от тези, които биха получили при поставен предпазен колан.
Този извод се подкрепя и от факта, че скоростта на движение на превозното
средство е била 112 км/ч и ефективността на колана на практика е била нулева,
предвид траекторията на движение на телата в микробуса, в който са пътували.
Поради това определените от съда
обезщетения следва да бъдат присъдени в тези размери – 60 000 лева и
съответно 30 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищците са сезирали
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователни
обезщетения на 17.05.2017 г. С писмо от 16.05.2017 г. З. „А.“ АД не е
постановил отказ за изплащане на обезщетението, а е изискал други
доказателства, за да се произнесе по претенцията. Според чл. 106, ал. 5 от КЗ,
не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Случаят е точно такъв. Към молбата от 12.05.2017 г. са били приложени
достатъчно доказателства за получени от ищците увреди при ПТП на 15.02.2017 г.,
за да се определят и съответно изплатят обезщетения.
Събраните в хода
на настоящото производство допълнителни доказателства не са от съществено значение
за определяне на размери на обезщетенията. Не е била налице пречка ответникът да
се произнесе по претенцията. В случай, че е счел документите за недостатъчни, З.
„А.“ АД е могъл да изиска документите от компетентните органи или лица (чл.
496, ал. 4 от КЗ).
Неоснователно
е възражението за непосочени сметки на ищците. Непосочването им не представлява
пречка застрахователят да определи обезщетението. В конкретния случай
непосочването на сметки е ирелевантно, доколкото и в рамките на настоящото производство
ответникът не е определил размери на обезщетенията, а изразява становище за
неоснователност на исковете, което е поддържал до приключване на устните
състезания. Поради това З. „А.“ АД е следвало да определи обезщетенията в срок
от 15 работни дни, т.е. до 05.06.2017 г. Законната лихва върху обезщетенията
следва да се начисли от 06.06.2017 г.
Ищците са били освободени от държавна такса и разноски. Ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати по сметка на СГС сумата
от 3 600 лева държавна такса и 405 лева депозити за експертизи по делото. ЗАД „А.“
следва да заплати и разноски за превод от унгарски език, съразмерно на
уважената част от исковете – 690.30 лева.
Ищците
са били представлявани от адвокат Ж. Т., която е оказала безплатна правна
помощ, поради което й се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3 812.40
лева.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
съдебно предявените претенции – 367.50 лева – от Е.А. и 735 лева – от С.А..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.И.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 15.02.2017
г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 100 000 лева и за заплащане на законни лихви
за периода 12.05.2017 г. – 05.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.Е.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 15.02.2017
г., ведно със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 100 000 лева и за заплащане на законни лихви
за периода 12.05.2017 г. – 05.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 4 695.30 лева държавни такси и разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв., З. „А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат Ж.В.Т., с адрес ***, офис № 7а сумата от 3 812.40 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.И.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 367.50 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Е.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 735 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: