РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. гр. Хасково, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100157 по описа за 2023 година
Предявен е от „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 И, против В.
П. П., ЕГН **********, от гр.**************, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92,
ал.1 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД – за установяване на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2590/2022г. по описа на Районен съд-
Хасково.
В исковата молба се твърди, че възоснова на подадено заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответницата било образувано Ч.гр.д. № 2590/2022г. по
описа на Районен съд – Хасково. Била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Обстоятелствата, от които произтичало вземането на ищеца, били сключени
между страните по делото Договор за телекомуникационни услуги с дати и
тарифни планове, както следва: 1. Договор № 171302002072021-51836231,
сключен на 02.07.2021г. със срок на действие 24 месеца, съответно крайна дата
02.07.2023г., прекратен поради неплащане на 19.10.2021г. за следните услуги:
1
мобилна услуга Unlimited 150 номер на услугата: **********. С договора
било закупено устройство със сериен номер 354566519338109 на
преференциална цена от 243.46 лв. при стандартна цена при свободна
продажба от 479.00 лв., т.е. с отстъпка от 149.90 лв. 2. Договор №
171302002072021-51837022, сключен на 02.07.2021г., със срок на действие 24
месеца, съответно крайна дата 02.07.2023г., прекратен поради неплащане на
19.10.2021г. за следните услуги: мобилна услуга Unlimited 150 номер на
услугата: **********. Длъжникът преустановил плащанията по описаните
договори, съгласно условието, съдържащо се в тях, но продължил да използва
предоставяните услуги, за което били издадени съответните фактури. Всяка
фактура съдържала подробен опис на услугите, които били ползвани в
изтеклия месец и месечната им цена, също така информация за задължението
с разбивка по всеки отделен договор, включително тарифен план, тип услуга,
потребление, отстъпки, неустойки и лихви за забава на плащанията, както
следва: 1) Фактура № **********, дата на фактура: 22.07.2021г., падеж:
09.08.2021г., дължима сума по фактура: 146.90 лв., от които: Главница в
размер на 135,92 лв.; Месечна вноска за закупено устройство на лизинг в
размер на 10.98 лв.; 2) Фактура № **********, дата на фактура: 22.08.2021г.,
падеж: 08.09.2021г., дължима сума по фактура: 99.25 лв., от които: Главница в
размер на 88.27 лв.; Месечна вноска за закупено устройство на лизинг в
размер на 10.98 лв.; 3/ Фактура № **********, дата на фактура: 22.09.2021г.,
падеж: 11.10.2021г., дължима сума по фактура: 100.40 лв., от които: Главница в
размер на 87.98 лв.; Месечна вноска за закупено устройство на лизинг в
размер на 10.98 лв.; Лихва за забавено плащане по предходната фактура в
размер на 1.44 лв. за период 22.08.2021г. - 21.09.2021г.; 4/ Фактура №
**********, дата на фактура: 22.10.2021г., падеж: 08.11.2021г., дължима сума
по фактура: 967.36 лв., от които: Главница в размер на 5.86 лв.; Лихва за
забавено плащане по предходната фактура в размер на 2.06 лв. за период
22.09.2021г. - 21.10.2021г.; Посочва се още в исковата молба, че сумата за
предсрочно изискуеми лизингови вноски от датата на последно платената
вноска до края на срока на договора била в размер на 215,04 лв.; Неустойката
за предсрочно прекратяване на горепосочения договор била в размер на
756.12 лв. Относно дължимата неустойка, която била част от общо дължимата
сума, описана във фактурата по-горе, се твърди, че същата била дължима на
основание предсрочно прекратяване на гореописания договор, както следва:
2
756.12 лв. представлявали неустойка за предсрочно прекратяване на
посочения договор, съгласно условието, съдържащо се в него за предсрочно
прекратяване, а именно: „Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора“. Подробна разбивка на начислената неустойка по
отделните тарифни планове и услуги се съдържала на страница № 2 от
месечна сметка № **********, издадена на 22.10.2021г. Относно начислената
лихва за забава на плащанията, описана във фактурите по-горе, се посочва, че
във фактурите била начислена договорно уговорената лихва за забава върху
падежиралите и неплатени месечни задължения в размер на 9% на годишна
база, уредена в общите условия, приложими към съответните услуги, а
именно: „Абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от
издаване на фактурата. При незаплащане на дължимите суми в определените
за това срокове, Абонатът дължи лихва за забава в размер на 1/365- та част от
9 процента от размера на неплатените в срок задължения, за всеки един ден
закъснение след срока за плащане, до датата на окончателното плащане.
Лихвите при забавено плащане на задълженията за плащане на услугите се
включват в издадените първични счетоводни документи на отделен ред преди
сумата за плащане“. Описаните задължения по ползваните
телекомуникационни услуги възлизали в размер от 1 313,91 лв., които не били
заплатени от длъжника. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумите от 306.31 лева – главница, представляващи
неизпълнени парични задължения, произтичащи от 2 бр. договори за мобилни
услуги от 02.07.2021г., сключени между страните; 3.50 лева – лихва за забава
за периода от 22.08.2021г. до 21.10.2021г.; 756.12 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на двата договора от 02.07.2021г.; 32.94 лева –
3
неизплатени вноски за лизинг устройство и 215.04 лева – предсрочно
изискуем лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 06.10.2022г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.
Назначеният на ответницата особен представител счита предявените
искове за допусими, но неоснователни и недоказани, като оспорва същите по
основание и размер. Счита за основателна единствено претенцията за
главница по двата договора в общ размер на 306.31 лева, ведно с дължимите
договорни и мораторни лихви.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото и по заповедното производство са представени
Заявление/Договор №171302002072021-51836231, подписан с абонат В. П. П.
на дата 05.07.2021г., ведно с Приложение №1 към договор
№171302002072021-51836231, Договорни условия за лизинг на устройство
(№**********), Приемо-предавателен протокол №********** от 02.07.2021г.,
с получател В. П. и доставчик „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, Приемо-предавателен протокол №********** от 02.07.2021г., с
получател В. П. и доставчик „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
Декларация, на основание чл.147а, ал.2и ал.З от Закона за защита на
потребителите, подписана на 02.07.2021г. от В. П. П., Заявление/Договор
№171302002072021-51837022, подписан с абонат В. П. П. на дата 05.07.2021г.,
Кредитна Сметка №:**********, издадена на 22.10.2021г. от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №:**********,
издадена на 22.07.2021г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
Месечна сметка №:**********, издадена на 22.08.2021г. от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №:**********,
издадена на 22.09.2021г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
Мобилна услуга – Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и
Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез
обществените мобилни наземни мрежи на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД („Общи условия“, в сила от 04.09.2022г. и приложими за
4
абонати, сключили договор след 15.11.2019г.), и от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще
бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2590/2022г. по описа на
Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. №
16265/07.10.2022г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за
изпълнение № 1231/10.10.2022г. за сумата от 306.31 лева – главница,
представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от 2 бр.
договори за мобилни услуги от 02.07.2021г., сключени между „Виваком
България“ ЕАД и В. П. П., 3.50 лева – лихва за забава за периода от
22.08.2021г. до 21.10.2021г., 756.12 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на двата договора от 02.07.2021г., 32.94 лева – неизплатени
вноски за лизинг устройство и 215.04 лева – предсрочно изискуем лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.10.2022г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия установителен иск.
По делото съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която възприема изцяло като компетентно и обективно
дадено. От същото се установява, че общият размер на длъжимите от
ответницата към ищеца суми по процесните фактури е 1313.91 лева, в това
число: текущи задължения в размер на 342.75 лева /306.31+3.50+32.94/;
неустойки – 756.12 лева и лизинг – предсрочно изискуем – 215.04 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД, които са
5
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, като
съображенията за това са следните:
От приетите и неоспорени Договор за мобилни услуги, както и от Общи
условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и абонатите и потребителите на
електгронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на „БТК“ ЕАД по несъмнен начин се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата
на което дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни
услуги срещу задължението от страна на ответницата да заплаща дължимото
възнаграждение за това. Съдържанието му е подробно регламентирано в
горепосочените документи, които са подписани и от ответницата, която не е
възразила срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е
оспорила относно автентичността им или пък от гледна точка верността им,
въпреки че е разполагала с възможност за това. Ето защо и на на основание чл.
20а, ал. 1 ЗЗД процесните договори имат силата на закон за страните.
Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, тя попада
под приложното поле на ТЗ, а само за неуредените в него положения се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл.288 от ТЗ. Тук е
уместно да се отбележи, че в договора за мобилни услуги изрично е посочено,
че потребителят е получил и е запознат с Общите условия и е съгласен да ги
спазва, като същото обстоятелство се установява и от декларацията от
02.07.2021г., поради което и на основание чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ те също
са задължителни за нея. Безспорно е, а и от съдържанието на събраните
писмени доказателства се установява, че спорното вземане в размер на 306.31
лева представлява дължимата сума за неплатени задължения за предоставени
далекосъобщителни услуги /месечни абонаменти/. От ответницата не се
твърди, че не й е бил осигурен достъп до мрежата на оператора, т.е.
категоричен е изводът, че за процесния период абонатът е бил в обхвата на
договорите и е получавал и потрeбявал предоставени мобилни услуги. Няма
6
данни по делото за получена информация за жалби и/или оплаквания от
абоната, че е бил лишен от достъп до мобилни услуги за процесния период.
При това положение ответницата дължи на ищеца претендираните
абонаментни такси и предоставени услуги за релевантния период, а именно
сумата от 306.31 лева. Относно настъпването на изискуемостта на вземането,
безспорно се установява, че плащането се извършва в срока, указан на
фактурата, и след като плащане от страна на ответницата на дължимите по
фактурите суми не е последвало в срока, указан в същите, а именно – 18-
дневен срок от издаване на фактурата, то се дължи обезщетение за забава в
размер на 3.50 лева за периода от 22.08.2021г. до 21.10.2021г.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от 306.31 лева.
Вземането по този иск е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. № 2590/2022г. по описа на
РС – Хасково – 06.10.2022г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
По изложените по-горе аргументи основателен и доказан е и искът по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 3.50 лева.
Доказан и основателен е и искът с правно основание чл.205 от ЗЗД:
Безспорно е според съда, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключени договори. Съдържанието му е
уредено в същите договори и в Общите условия към тях. На следващо място,
безспорно е, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и
лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройствата
/вещите/ във вид, годен за употреба и съответстващ напълно на договорените
технически характеристики и комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта. При това положение следва да се приеме, че
в тежест на ответницата е възникнало насрещното задължение да заплаща
дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите, съобразно
договорните клаузи. Безспорно е и че тя не го е изпълнявала надлежно, тъй
като по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно
7
изпълнението на тези изискуеми задължения на ответницата, поради което и
този иск следва да се уважи в пълния предявен размер от 247.98 лева –
представляващи неплатени задължения за лизингови вноски за
предоставените устройства /32.94 лева – текущи задължения за дължими
месечни лизингови вноски и 215.04 лева – предсрочно изискуем лизинг за
периода от прекратяване на договора за лизинг поради неплащане –
19.10.2021г. до крайната дата на договора – 02.07.2023г.
По отношение на претендираната неустойка по договорите съдът намира
следното:
В договорите, сключени между страните по делото, е прието, че с
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на договорения срок по искане или по вина
на абоната, включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услуги на срочен абонамент, за който
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
/закупени или предоставени на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на
договора. След като, както вече бе посочено и по-горе, ответницата не е
изпълнявала задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни
такси и използваните услуги по договорите за мобилни услуги, ищецът е
начислил сумата за неустойка. Казаното налага извода, че нарушението на
договорното задължение е предвидено като самостоятелно основание за
претендиране от ищеца на неустойка. От друга страна, цитираните клаузи
предвиждат, че неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартния месечен абонамент. Съгласно безпротиворечивата съдебна
практика, когато в неустоечната клауза изрично е уговорено, че неустойката
не може да надвишавата три абонаментни такси, тя не е нищожна и не е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Относно неустойката,
представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена при сключване на договора, в тази
част клаузата също не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава
8
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице
обоснована вероятност за това. В случая претендираната от ищеца неустойка
за предоставеното устройство е по-ниска от разликата между цената на
устройството по ценова листа и цената, на която то е предоставено на
ответницата. Така предвиден, размерът на тази неустойка не противоречи на
добрите нрави и не води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Казаното налага извода,
че претендираната от ищеца неустойка не излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Ето защо, съдът счита, че и искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1
от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от 756.12 лева.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила
процесните вземания. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността й за
сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 2590/2022г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и следа да бъдат присъдени в пълен размер, а
именно – 75 лева.
С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, а именно сумата от 1057
лева.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и
чл.205 от ЗЗД, по отношение на В. П. П., ЕГН **********, от
гр.**************, че дължи на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
115 И, сумата от 306.31 лева – главница, представляваща неизпълнени
парични задължения, произтичащи от 2 бр. договори за мобилни услуги от
02.07.2021г., сключени между страните, 3.50 лева – лихва за забава за периода
от 22.08.2021г. до 21.10.2021г., 756.12 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на двата договора от 02.07.2021г., 32.94 лева – неизплатени
вноски за лизинг устройство и 215.04 лева – предсрочно изискуем лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от от датата на подаване
на заявлението – 06.10.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1231 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 10.10.2022г. по Ч.гр.д. № 2590/2022г. по описа на Районен съд -
Хасково.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, от гр.**************, да заплати на
„Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 И, сумата от 1 132
лева, от която 1057 лева, представляваща направени разноски по настоящото
дело и 75 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 2590/2022г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10