№ 49
гр. Плевен, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600026 по описа за 2022 година
Като разгледа докладваното то съдия Мариан Иванов ВНОХД № 26/2022 г.
по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:
Районен съд гр.Кнежа, с присъда № 17/07.12.2021 г., постановена по
НОХД № 261/2020г. по описа на съда, признал подсъдимият В. В. М., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 16.10.2021г. , в 00.30 часа, в с.***, по
ул.“Г.д.“ №*, управлявал МПС- л.а..“Волво“, с рег.|№ .№***, негова
солственост, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, а именно 1,74 на хиляда , установено по надлеген ред с техническо
средство“Алкотест Дрегер“7510, с фабр. №ARBA 0164, констатирано с
АУАН , с бланков № 539703/06.10.2021г. по описа на Сектор “Пътна
полиция“ при ОДМВР-Плевен- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
На основание чл.343б, ал.1,във вр.чл.54 НК му наложил наказание в
размер на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание намалил
с една трета и определил окончателно наказание в размер на 8 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК,
1
отложил за срок от три години.
На основание чл.343г от НК, лишил подсъдимия В. В. М. от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца, считано от дата на отнемането на
СУМПС.
Със същата присъда на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът отнел
в поза на държавата л.а. “Волво“, с рег.№ ***, върху който е бил наложен
запор от РС-Кнежа с Обезпечителна заповед № 8/13.10.2021г. по ЧНД
№236/2021г. на същия съд.
Недоволен от постановената присъда, подсъдимия В. В. М., чрез
защитника си- адвокат Ц.А. -АК-Плевен, я обжалва. С въззивната жалба се
правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност само в частта, с
която е отнетото МПС.Изагат се доводи и съдебна практика относно
разгарничаване на понятията „предмет“ и „средство“ на
престъплението.Твърди се, че формално при управление на МПС, след
употреба на алкохол, средството за извършване на това престъпление е
именно употребения алкохол и МПС, не може да се отнема.Като
аргумен се сочи, че МПС е предмет на престъплението, тъй като е част, както
при всички транспортни престъпления, от защитените обществени
отношения, поради което не може да се отнеме на основание чл.53, ал.1, б.“а“
от НК.В тази връзка, като довод се сочи също, че в особената част на НК, в
раздела за престъплениета по транспорта, не е предвидено отнема на
предмета на престъплението.Моли се въззивният съд да постанови решение, с
което да се отмени постановената присъда в частта, в която е отнет в полза на
държавата, л.а..“Волво“, с рег.№***.
В съдебното заседание, пред въззивната инстанция, доводите в жалбата
се подържат.Отново се иска отменя на присъдата в частта , с която е
постановено отнемането на МПС.
Въззивният жалбоподател В. В. М.- редовно призован не се явава, като се
представлява от защитника си-адвокат Ц.А.-АК-Плевен.
Представителят на ОП-Плевен, счита, че жалбата е основателна и не са
налице условията на чл.53 от НК, както и на други основания за отнемане на
лекия автомобил.
2
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства,
изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и след цялостна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира, че при
първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т. 2 от НПК, по следните
съображения:
На първо място следва да се почи следното: Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие, при условията на глава 27-чл.371 т.2 от НПК.По смисъла на т.8 от
ТР №1/06.04.2009г. на ВКС, по т.д №1/2008г. ОСНК, въззивният съд
проверява първоинстанцинната присъда, постановена след надлежно
проведено по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 от НПК, съдебно следствие.
Въззивният съд констатира, че процесуалната дейност на
първоинстанционният съд не е проведена, съобразно нормативната уредба на
деференцираната процедура по глава 27-чл.371,т. НПК. Същата е непрецизна
и незаконосъобразно е допуснато смесване, при разглеждане на делото, на
двете разновидности на съкратеното съдебно следствие, непосредствено след
проведено разпоредително заседание.Следва да се обърне внимание на
първоинстанционния съд, че има многобройна съдебна практика относно
провеждане на разпоредителното заседание и последващо незабавно
разглеждане на делото по реда на глав 27, от НПК-„Съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция“, в конкретния случай съобразно чл.371,
т.2 от НПК, съответно и по водене на протокола от съдебното
заседание.Съобразно чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, в процедура по
чл.371,т.2 от НПК, не се провежда разпит на подсъдим/в конкретния случай
подсъдимия се е признал за виновен и е бил поканен да даде обяснения/,
свидетели и вещи лица, нито се одобрява съгласие съобразно чл.372, ал.3 от
НПК, тъй като то е за случайте по чл.371, т.1 от НПК. Друг е и въпроса, че в
определението на съда от разпоредителното заседания и записано първо, че
делото ще се разгледа по реда на “Глава XXIX“ от НПК, пък после, че
„следва да продължи по глава 27,чл.371,т.2 от НПК“.Тази непрецизност, като
процесуално нарушение, не е съществено в случая, което да е основание за
отмяна на първоинстан- ционната присъда
На второ място обаче, въззивният съд счита, че в конкретния случай е
3
налице абсолютно нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
както в частична липса така и в пълна липса на мотиви, по основните
въпроси съобразно чл.305, ал.3, изр.1 от НПК.
В мотивите на първоинстанционният съд по същество няма изложена
фактическа обстановка.Изрично е посочено и в разпоредбата на чл.373, ал.3
от НПК, че съдът в мотивите си приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятествената част на обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателства, събрани на досъдебното
производство, които ги подкрепят.От тук следва, че в мотивите на съда
следва да се изложи фактическа обстановка и посочат доказателствата
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Изложеното за установено в
мотивите на проверяваната присъда, представлява копие на диспозитива на
присъдата и съответно на диспозитива на обвинителния акт.Липсва в
мотивите на първоинстан- ционния съд, въз основа на кои доказателства е
направен и правният извод за доказаност на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.Няма анализ на доказателства.
Проведената процедура не освобождава първоинстанционния съд от
задълженията му по чл.305, ал.3 от НПК.При определяне на наказанието и по-
конкретно по приложението на чл.66 от НК, също липсват мотиви за взетото
решение от съда.Правните изводи са бланкетни и необосновани.При
определяне на наказанията, което е най-важният въпрос при спазена
процесуална дейност по тази процедура,първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимия не е осъждан, но това не е така.Видно от справката за съдимост е,
че подсъдимия е осъждан и само по едно от осъжданията е отбелязана
настъпила реабилитация.Последното осъждане макар и отделалечено във
времето е било за същото престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.Липсват
мотиви защо е прието тогава , че подсъмия не е осъждан.Дори и да са налице
условията на чл.88а от НК, следвало е съдът да се обоснове.В този смисъл,
следва да се посочи, че реабилитацията заличава осъждането и последиците
занапред, но не и факта за извършено престъпление.По направените
съображения от защитата възражение, във връзка с прилагането на чл.53 от
НПК, мотивите също са бланкетни.По същество лепсват такива защо съда е
приел,че МПС е средство за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК.В тази част те са и декларативни.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се по
4
същество в липса на мотиви към първоинстанционната присъда, е съществено
и не може да се отстрани от въззивната инстанция.
Ето защо присъдата следва да се отмени изцяло и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, от стадия на разпоредително заседание.
При това положение не следва въззивният съд да разглежда подадената
жалбата по същество.При новото разглеждане на делото, следва съда да се
съобрази с изложеното в настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 17/07.12.2021 г., постановена по НОХД №
261/2020г. на РС-Кнежа.
5
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Кнежа, от
стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6