РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500041 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. В. В. против
решение № 311/31.03.2021г. по гр.д.№ 10402/2020г. на Районен съд- Пловдив, ІV бр.с. ,
поправено с решение № 1587/23.09.202г., в частта, с която дължимата от жалбоподателя
издръжка за малолетната му дъщеря В. е увеличена от 150 лева на 250 лева месечно, като
решението се обжалва само за разликата над 200 лева месечно до уважения размер от 250
лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се твърди, че без да са налице каквито и да е
доказателства в тази насока районният съд е приел, че от определяне на първоначалния
размер на издръжката обстоятелствата, които са от значение за размера й, са се променили.
Твърди се, че такава промяна не е налице. Сочи се, че промяната в икономическите условия
в страната обосновава увеличение на издръжката единствено до размер от 200 лева. Сочи се
също така, че районният съд напълно безкритично е възприел показанията на свидетеля Б.,
като на база на същите е приел за установено, че жалбоподателят реализира странични
доходи. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд относно нуждите на детето от
издръжка. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.
От ЕК. Г. Б., в качеството й на майка и законен представител на малолетната В., е
подадена насрещна въззивна жалба, с която решението на ПдРС се обжалва в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата от 250 лева до пълния претендиран размер от
300 лева месечно. Сочи се, че решението в тази му обжалвана част не е съобразено с
нуждите на детето от издръжка. Твърди се също така, че бащата разполага с достатъчно
доходи, за да заплаща издръжка в претендирания размер от 300 лева.
От Н.В. е подаден отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна. Поддържат се доводите изложени в подадената от него въззивна жалба.
1
От Е.Б. е подаден и отговор на въззивната жалба от Н.В., с който се поддържа, че
решението на Районен съд в частта, с която размера на издръжката е увеличен от 150 лева
на 250 лева е правилно и законосъобразно и в тази му част следва да се потвърди.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 10402/2020г. на ПдРС, ІV бр.с. е образувано по искова
молба от ЕК. Г. Б., в качеството й на майка и законен представител на малолетната В. Н. В.,
против бащата на детето Н. В. В. Предявен, с която е предявен иск по чл.150 от СК за
увеличаване размера на дължимата за детето издръжка от 150 лева на 300 лева месечно. В
исковата молба се твърди, че с решението по гр.д. № 1238/2016г. на ПдРС, І бр.с., Н.В. бил
осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150 лева. Обстоятелствата,
при които била определена тази издръжка, се променили чувствително. Детето порастнало и
се увеличили потребностите му. През учебната 2020- 2021 година то щяло да бъде в
четвърти клас в ОУ„*****"- с. *****. Към момента на подаване на исковата молба
предстояло закупуването на необходимите училищни помагала, раница, спортен екип,
маратонки и др. През учебната година В. посещавала занималия и предпочитала да се храни
в училищния стол, за който майката заплащала между 40 и 50 лева месечно. Детето обичало
да участва в училищните мероприятия- екскурзии, олимпиади, зелено училище. Те също
били свързани с допълнителни разходи. В. посещавала школа по художествена гимнастика в
СКХГ „*****" - **** вече повече от пет години. Многократно била награждавана.
Ответникът обещал да заплаща разходите за това допълнително занимание, но не удържал
на думата си, макар че разполагал с много добри доходи, които през годините се
увеличавали. Майката на детето била безработна. Трудовото й правоотношение било
прекратено със Заповед N9 00145/17.04.2020г. на управителя на „*****"ЕООД- с. *****.
Регистрирана била в „Бюро по труда"- ***** и получавала обезщетение в размер от около
600 лева месечно. Е.Б. имала и второ дете- Г. В. В., роден на *****.2016г..
С подадения от Н. В. В. отговор на исковата молба предявеният иск е оспорен като
неоснователен. Не се оспорва факта, че В. е баща на малолетната В. Н. В., а също така, че
упражняването на родителските права по отношение на нея е предоставено на нейната
майка Е.Б.. От влизане в сила на Решение № 3759 от 30.10.2017г. по гр.д. № 1238/2016г. на
ПдРС, с което бил определен първоначалния размер на издръжката от 150 лева, бил изминал
период от по- малко от три години. През този период обстоятелствата, взети предвид при
определяне на първоначалната издръжка, не се били променили съществено. Твърденията в
исковата молба за увеличени потребности на детето, с оглед възрастта му, били лишени от
основание, тъй като не били посочени обективни обстоятелства в подкрепа на тези
твърдения. Издръжката не представлява средство за удовлетворяване на потребностите на
родителя, упражняващ родителските права, а средство за удовлетворяване на
действителните потребности на детето. Сочените обстоятелства във връзка обучението на В.
в училище не били нови и не обосновавали необходимостта от издръжка в по- висок размер.
И през предходните години детето било подготвяно за училище и обядвало в училищния
стол. Н.В. също бил закупувал учебни помагала и пособия на детето, необходими за
училище, като постоянно му купувал нови дрехи и всеки ден му давал джобни пари.
Твърдението за разходи, свързани с училищни екскурзии, олимпиади и зелено училище,
били нелогични предвид епидемичната обстановка в страната. След развода, когато В. бил
осъден да заплаща издръжка и изпитвал особени финансови затруднения, спрял да поема
разходите за посещенията на В. на школата по художествена гимнастика. Това обаче не
означавало, че той не участвал извън определената от съда издръжка в осигуряване и
задоволяване на материалните потребности на дъщеря си. Тя често била в домът му. Той
поемал ежедневно нейни разходи за храна, лекарства и джобни пари, купувал й играчки и
дрехи. Майката била в работоспособна възраст и наред с бащата и тя била длъжна да
участва в издръжката на детето, като положи усилие да реализира доходи. Майката- по
нейни твърдения- получавала 600 лева от бюрото по труда, но В. се издържал дори и с много
по- малко от 600 лева, тъй като изплащал заеми с месечна вноска в размер от 390 лева
месечо, които бил ползвал за подобрение на условията в жилището, в което живеел, както и
2
разходи, свързани с обучението му в академията на МВР. Като служител в РУ – ***** през
последните три години му не се били увеличили. Той нямал собствено жилище и живеел под
наем в с.*****. Счита, че с предявяване на иска се цели упражняване на тормоз над него, а
от друга страна набавяне на допълнителни доходите за Е.Б. за нейни лични нужди.
Безспорно между страните е, че с Решение № 3759 от 30.10.2017г. по гр.д. №
1238/2016г. на ПдРС, I бр.с. е прекратен бракът между Н. В. В. и ЕК. Г. Б., упражняването на
родителските права спрямо малолетната В. Н. В. е предоставено на майката ЕК. Г. Б. и
бащата Н. В. В. е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си в размер от 150 лева. Всъщност,
видно от приетото по първоинстнационното дело заверено копие от горепосоченото
решение, със същото е утвърдено споразумение между страните, от което следва, че
размерът на издръжката е определен по общо тяхно съгласие.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Г. И. Б. / дядо на В. по
майчина линия/ и С. Н. С. / без родство/. Свидетелят Б. сочи, В. е много интелигентно дете.
Имала влечение към спорта, към природни изкуства и тези неща изисквали средства. Тя
била в четвърти клас в момента. Ползвала училищен стол, защото така било по- лесно за
всички. Давали й закуска вкъщи. Според свидетеля, дъщеря му дава на детето всекидневно
джобни пари, а не бащата. Той бил пряк свидетел на това, понеже водил и вземал детето от
училище. Един единствен път бащата изявил желание да даде на дъщеря си джобни пари,
понеже тя споделила, че е забравила парите си вкъщи. В. вече започвала да има свои
индивидуални изисквания към облеклото си, към стила и цветовете на дрехите. За обяда в
стола плащали такса в размер от 50 лева. По- предишна година, след развода, таксата за
стола била 25- 30 лева месечно. За да бъде детето по-ефективно в онлайн обучението, майка
му му купила нов телефон, който струвал около 500 лева. Наложило се да смени и стария
компютър с по-нов. В момента нямало екскурзии, нямало зелено училище, но
междувременно разходите за отопление, за ток, вода постоянно растяли. Разходите на детето
за козметика били около 20- 30 лева месечно. В. се с художествена гимнастика от близо
шест години. Ходела на тренировки в гр. **** по три пъти в седмицата. През миналата
година /има се предвид 2020г./ имали само едно състезание, но през по- предните години
били по две, три, четири и повече състезания. Разходите във връзка с тренировките и
състезанията били около 1500-1600 лева годишно, като в тях се включвали месечните такси,
разходите за спортни облекла, включително и трико за състезания, които били доста скъпи-
над 200 лева. През лятото се организирал лагер- школа от клуба по художествен гимнастика,
който се плащал допълнително. Пътували на тренировки с личния автомобил на свидетеля.
След тренировки излизали да се почерпят. Стараели се вкъщи да осигурят на детето
здравословна храна- повече плодове, зеленчуци, като избягват бързи пържени храни. Това
също било свързано с разходи. От три години и малко повече бащата не успявал да закара В.
нито веднъж на тренировка или да заплати дължимата такса. Състезанията били в различни
градове на България- Бургас, Стара Загора, Пазарджик. В. била фен на диамантени картини,
които били доста занимателни. Също била фен на рисуването. Много рисувала, постоянно
трябвало да взимат блокчета, други пособия. Н. живеел на квартира, но свидетелят знаел, че
не плаща наем. Знаел, защото той му съдействал да наеме квартирата. Собствениците били
техни близки, братовчеди и роднини. От детето свидетелят също така знаел, че бившият му
зет е правил подобрения в имота, в който живее. Преди да стане полицай, той работел като
***** и *****. Имало хора, които казвали на свидетеля, че Н. работил у тях и сега, след като
е *****, в извънработно време.
Свидетелят С. сочи, че с Н. са започнали работа в ***** през 2013г.. В доста добри
приятелски отношения били, още повече, че свидетелят преди три години му станал
кръстник. Н. се разбирал с дъщеря си В. и винаги когато тя искала идвала при него в дома
му. Н. живеел в ***** под наем. Свидетелят знаел, че уговорката с наемодателите била да
влага пари в къщата, да прави подобрения по нея и затова не плащал наем. Направил
основен ремонт на целия първи етаж на къщата. За доста от нещата свидетелят му помагал,
защото пари за майстори нямало. Миналата година монтирали в къщата и парно. Преди да
започне работа в *****, Н. се занимавал с *****, ***** и др. Сега свидетелят не го бил
3
виждал да работи извън работата в ***** Н. му казвал, че купува подаръци за рождения ден
на детето. Според свидетеля детето би трябвало да посещава все още художествена
гимнастика, защото бил виждал, че дядо й я кара с автомобила си. Н. му споделял, че В.
била доста добра гимнастичка, имала медали и бил виждал снимки във „Фейсбук“. На
свидетеля не му е известно, дали бащата дава на детето джобни пари. Когато се виждал с
дъщеря си, жалбоподателят й купувал каквото тя поиска.
По първоинстанционното дело е приет изготвен от ДСП-***** социален доклад, в
който е отразено, че малолетната В. живее в къща, собственост на родителите на майка й,
при много добри битови условия. Тя се виждала редовно със своя баща, който редовно
изплащал определената за нея издръжка. Жалбоподателката Е.Б. работела на трудов договор
като ***** в офис- магазин на "*****"ЕАД в гр.*****. Работното й време било от 09 ч. до
18 ч.. с почивни дни събота и неделя. Пред социалния работник тя е заявила, че брутното й
трудово възнаграждение е в размер от 1200 лева. Получавала месечни добавки за двете си
деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в общ размер от 90 лева. Жалбоподателят Н.В. работел като
***** в **** на *****-***** на ненормирано работно време. Той е заявил, че месечното му
нетно възнаграждение варира между 1100 и 1200 лева в зависимост от положения
извънреден труд. Той споделил също така, че има потребителски кредит, по който
ежемесечно заплаща малко под 400 лева.
Приета е справка от НАП, видно от която страните нямат регистрирани фирми по ТЗ,
нито участие в търговски дружества. От изисканата и приложена справка за актуално
състояние на действащи трудови договори за Е.Б. от „Регистъра на осигурителите за
регистрирани трудови договори" за период от 01.01.2018г. до 25.01.2021г. се установява, че
същата има регистриран трудов договор с „*****“ЕАД, с основна заплата от 750 лева. За
същия период тя е имала осигурителен доход средно от около 900 лева. Няма декларирани
недвижими имоти и МПС по данни на общините. От месец април 2020г. Е.Б. е регистрирана
като безработна в „Бюро по труда“- гр.****, с дневно възнаграждение в размер от 27,29
лева. На л.160 по първоинстанционното дело е налице удостоверение от СКХГ „*****“,
видно от което месечната такса за тренировките по художествена гимнастика е в размер от
60 лева, таксата за летен лагер- в размер от 100 лева, цената на тренировъчен екип- 25 лева,
цената на представителен анцуг- 60 лева, и цената на представително трико- 200 лева. По
отношение на жалбоподателя Н.В. от приетата по делото на ПдРС Справка- данни за
осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2018г. до 25.01.2021г. се установява, че има
осигурителен доход средно от около 1300 лева. Няма данни за изплатени суми по
извънтрудови правоотношения. Има декларирани лек автомобил марка „***** и лек
автомобил марка „*****“. От справките от НАП за периода, относим към определяне на
първоначалния размер на издръжка, се установява, че през 2016г. В. е получавал
средномесечно трудово възнаграждение в размер от около 850 лева.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Ето защо, при решаване на спора по делото следва да се изходи преди
всичко от нуждата на детето от издръжка. По отношение на размера на дължимите средства
за издръжката на малолетната В.В. настоящият състав на съда намира, че са необходими
поне 450 лева месечно, като доводите за това са следните: Съгласно чл.142, ал.2 от СК,
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. През 2016г. минималната работна заплата е в размер от 420 лева, през
2017г.- 460 лева, през 2018г.- 510 лева, през 2019г.- 560 лева, през 2020г.- 610 лева, през
2021г.- 650 лева, а от 01.01.2022г. тя е в размер от 710 лева. Увеличението за времето от
2016г. до настоящия момент е с близо 1,45 %. Като приемем, че през 2016г. страните са
постигнали съгласие, че дъщеря им се нуждае от издръжка в размер от около 300 лева, то
съобразно с нарастването на минималната работна заплата, минималните й нужди
понастоящем следва да са в размер от около 435 лева. Тази сума обаче се получава
единствено и само при отчитане на промяната в икономическите условия в страната. Не без
значение е, че понастоящем В. е вече на единадесет години, навлиза във възраст, в която тя
4
формира все по- индивидуални вкусове и предпочитания. От показанията на нейния дядо,
които не се опровергават от други доказателства по делото конкретно в частта относно
развитието на малолетната В., се установява, че тя има специфични интереси, занимания и
предпочитания за облекло. Безспорно е, че тренира редовно художествена гимнастика и
участва в състезания и лагер- школи, като разходите за такси са поне в размер от 60 лева
месечно.
От приетата по настоящето дело служебна бележка от **** на ****- гр.****се
установява, че през периода от м.август 2020г. до м.юли 2021г. жалбоподателят Н.В. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер средно от около 1545 лева. От приетите
по първоинстанционното дело / л.109 и сл./ заверени копия от трудово договор №
290/23.09.2020г. и фишове за заплати, се установява, че след прекратяване на трудовото й
правоотношение със „*****“ЕООД и няколко месеца оставане без работа жалбоподателката
Е.Б. е встъпила в трудово правоотношение с „*****“ЕАД и получава трудово
възнаграждение в размер от около 1200- 1300 лева. И двамата родители имат осигурени
жилища, при което, макар жалбоподателят Н.В., да живее на квартира, не се установява това
да е свързано с определени негови лични разходи. Освен това Е.Б. има второ дете на пет
години, за което също следва да полага материални грижи. Неотносимо е твърдението на
жалбоподателя В., че той не е длъжен да заплаща по- висок размер на издръжка заради дете,
чийто баща не е той. Съгласно трайната съдебна практика, задължените за предоставяне на
издръжка на по- голям брой деца обективно рефлектира на материалните възможността на
съответния родител и следва да бъде отчетено при определяне на неговото участие в
необходимата издръжка. Ето защо, съдът намира, че определенията от първоинстанционния
съд размер на издръжка от 250 лева е съобразен както с нуждите на малолетната В., така и с
материалните възможности на нейните родители. Съответно- обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в двете му части. За пълнота
на мотивите следва само да се добави, че относно размера, до който следва да бъде
увеличена издръжката, е без значение дали жалбоподателят В. е купувал определени вещи за
дъщеря си и дали й е давал джобни пари, тъй като съответните средства не могат да се
прихванат от дължимата издръжка.
Съобразно с решението по делото и неоснователността и на двете жалби, всяка от
които е с равен материален интерес, направените от страните съдебни разноски не следва да
им бъдат присъдени, като ще следва да останат в тяхна тежест.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 311/31.03.2021г. по гр.д.№ 10402/2020г. на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с., поправено с решение № 1587/23.09.202г., както в частта, с която
дължимата от жалбоподателя Н. В. В. издръжка за малолетната му дъщеря В. Н. В. е
увеличена от 150 лева на 250 лева месечно, в която част решението се обжалва от Н.В. само
за разликата над 200 лева месечно до уважения размер от 250 лева, така и в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата от 250 лева до пълния претендиран размер от
300 лева месечно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6