РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102980 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "БНП Пърсънъл
Файненс" С.А., чрез "БНП Пърсънъл Файненс" С.А., клон България - град София
срещу М. ИВ. ИЛ.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения,
че на 16.01.2017 година между страните по делото е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-14408956, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника
заем в общ размер на 4 200.00 лева за срок от 60 месеца, за периода от 20.02.2017
година до 20.01.2022 година. Посочва, че за ответника е възникнало задължение да
заплати на дружеството 60 месечни погасителни вноски в размер на 126.77 лева, в
които са включени главница по кредита и надбавка /възнаградителна лихва/,
съставляваща печалба на кредитора. Твърди, че ответникът е преустановил
плащанията си по договора за кредит на 20.06.2018 година и е погасил само 13 месечни
погасителни вноски. На основание чл. 5 от договора, при забава на една или повече
месечни вноски кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва, а при просрочие на две или повече вноски, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо за целия му размер. Посочва, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 2154/2019 година на ВТРС е прието за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество падежиралите вноски за главница, договорна лихва и
1
законна лихва, като за разликата предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен
поради непроведена процедура за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Навежда доводи, че в исковата молба се съдържа изрично заявление на кредитора, че
на основание чл. 5 от договора счита кредита за предсрочно изискуем, поради което
предявеният осъдителен иск се явява процесуално допустим. Направено е искане М.
ИВ. ИЛ. да бъде осъден да заплати на "БНП Пърсънъл Файненс" С.А., чрез "БНП
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България - град София сумата в размер на 2 025.71
лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14408956 от 16.01.2017 година; сумата в размер на 210.98 лева - възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2020 година до 20.11.2020 година, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни. Посочва, че договорът е
сключен при нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКП, поради което и на
основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен. Посочва, че е нарушена и
разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Няма спор по делото, а и от представения заверен препис на Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14408956 от 16.01.2017 година /л. 8-14 от
делото/ се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и
ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника кредит в размер на 4 200.00 лева, като последният се задължил да я върне
ведно с уговорената договорна лихва. Страните по договора са уговорили и
„Застрахователна премия“ в размер на 1 411.20 лева, като застрахователната премия
бъде платена директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" както и „Такса
ангажимент“ в размер на 105.00 лева. Общата стойност на договорените плащания е в
размер на 7 606.20 лева, която сума страните са постигнали договорка да бъде платена
на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 126.77 лева с падеж на първата – на
20.02.2017 година и падеж на последната – на 20.01.2022 година. Посоченият в
договора Годишният процент на разходите е 19.07 %. В чл. 3 от Условията на договора
страните са постигнали съгласие, че с погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата за кредитора. В чл. 5
от същите пък е уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
2
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и
с обезщетението за забава без да е необходимо изпращане на съобщение за това.
Видно от приложения по делото Сертификат № PLUS-14408956 от 16.01.2017
година, ведно с ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
договорите за паричен кредит /л. 16-24/ на датата на сключване на договора за
потребителски кредит между „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и
„Кардиф Общо застраховане, Клон България”, чрез „Директ Сървисис“ ЕАД - от една
страна и ответника М. ИВ. ИЛ. - от друга, е сключена застраховка „Защита на
плащанията“ и „Злополука”, при общи условия, според която последният е дал
съгласието си при настъпване на застрахователно събитие плащането да бъде
извършено в ползва на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
По делото са приложени и заверени копия на Медицински въпросник за
приемане на застраховане от 16.01.2017 година /л. 15/, както и Стандартен европейски
формуляр от 16.01.2017 година /л. 25-26/, въз основа на който е сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS-14408956 от 16.01.2017 година.
Няма спор по делото, а и след извършена служебна проверка в деловодната
програма на ВТРС, се установява че с влязло в сила Решение от 05.05.2020 година по
гр.д. № 2154/2019 година на ВТРС съдът е уважил предявения от ищеца срещу
ответника иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата в размер на 1 613.89 лева –
падежирали вноски за главница по процесния договор за кредит; за сумата в размер на
941.42 лева – падежирала възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 година до
20.02.2020 година, за сумата в размер на 114.72 лева – обезщетение за забава за
периода от 20.04.2018 година до 08.03.2019 година, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по Ч.гр.д. № 921/2019 година на ВТРС. Поради ненастъпила изискуемост
на вноските с падеж след 20.02.2020 година, за разликата над уважените размери
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени.
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 108-119/ на 17.01.2017 година по сметка на кредитополучателя в
„Уникредит Булбанк“ АД е преведена отпуснатата с договора за потребителски кредит
сума в размер на 4 095.00 лева /л. 120/. Сумата в размер на 105.00 лева е приспадната
от наредения превод като такса ангажимент. Кредитополучателят е погасил 13 месечни
вноски, като е преустановил плащанията на 20.06.2018 година, към която дата е
погасил сумата в размер на 1 648.01 лева. Непогасената сума за периода от
преустановяване на плащанията до изтичане срока на договора за главница по
погасителния план към договора е в размер общо на 3 616.08 лева, размерът на
непогасената възнаградителна лихва е в размер на 1 330.75 лева, а непогасеният размер
на главница застраховка кредит е в размер на 23.52 лева. Размерът на лихвата за забава
върху просрочената главница за периода от 20.02.2018 година до 14.07.2020 година е в
3
размер на 1 010.48 лева, а до 22.10.2021 година е в размер 1 237.45 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на делото са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД. В
този смисъл, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса е
необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на
валидно облигационно отношение с ответника по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита
и размера на претендираните отделни вземания.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника
сумата, посочена в договора. От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза и приложеното към нея заверено копие на платежно нареждане
/л. 120/ безспорно се установява, че кредитодателят е превел по сметка на М. ИВ. ИЛ.
уговорената сума в размер на 4 095.00 лева на 17.01.2017 година, като е приспадната
сумата в размер на 105.00 лева за такса ангажимент. Това от своя страна е породило
задължението на ответника да върне заетата сума на 60 броя месечни вноски, с падеж
на първата – на 20.02.2017 година и падеж на последната – на 20.01.2022 година.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ответникът е
извършил плащане по кредита в размер на 1 648.01 лева, като считано от 20.06.2018
година е преустановил плащанията по договора.
Следва да се има предвид обстоятелството, че с влязло в сила Решение от
05.05.2020 година по гр.д. № 2154/2019 година на ВТРС съдът е уважил предявения от
ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 422 ГПК за вноските по процесния
договор с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания в
производството – 20.02.2020 година, а именно за сумата в размер на 1 613.89 лева –
падежирали вноски за главница по процесния договор за кредит, в която са включени и
вноските за застрахователната премия; за сумата в размер на 941.42 лева – падежирала
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 година до 20.02.2020 година, за сумата
в размер на 114.72 лева – обезщетение за забава за периода от 20.04.2018 година до
08.03.2019 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №
921/2019 година на ВТРС. Поради ненастъпила изискуемост на вноските с падеж след
20.02.2020 година, за разликата над уважените размери предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени. В този смисъл с влизане в сила на
решението по гр.д. № 2154/2019 година на ВТРС е формирана сила на пресъдено нещо
4
по отношение дължимостта на вноските с настъпил падеж до 20.02.2020 година, както
и на включените в тях отделни компоненти, поради което и предвид разпоредбата на
297 ГПК същото е задължително за настоящият съдебен състав. Ето защо и с оглед
влязлото в сила решение по гр.д. № 2154/2019 година на ВТРС относно дължимостта
на „застрахователната премия“ за вноските, за които съдът се е произнесъл с
решението си, е недопустимо този въпрос да се пререшава в настоящото производство,
респективно – неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на
ответника във връзка с нея. В случая по делото с исковата молба ищецът претендира
заплащането на вноските след 20.02.2020 година, като в претенцията за главница не е
включена сумата по „застрахователната премия“ и съдът не дължи произнасяне по
дължимостта й.
Действително от събраните по делото доказателства не се установява преди
подаване на исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита
предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответника по договора са станали
изискуеми с настъпване на падежа на всяка една от погасителните вноски. Трайна е
практиката на съдилищата, в това число Решение № 139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012
г. на ВКС, I т.о., Решение № 198/18.1.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 114/7.9.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др., в която се приема,
че ако волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост се съдържа в
исковата молба може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което
моментът на предсрочната изискуемост настъпва с получаването на преписа от
исковата молба, включително и чрез назначения му по делото особен представител. С
оглед изложеното и доколкото към този момент са били налице предпоставките на чл.
5 от условията по договора, то вземанията за главница по договора са станали
предсрочно изискуеми с получаването на преписа от исковата молба. Така ответникът
дължи на ищцовото дружество заплащането на главницата, както на вноските с
настъпил падеж след 20.02.2020 година, така и на тези, за които е обявена предсрочна
изискуемост с връчването на препис от исковата молба, които възлизат в размер общо
на 2 025.71 лева. Освен това същият дължи и уговорената с договора възнаградителна
лихва за вноските с настъпил падеж след 20.02.2020 година до 20.11.2020 година -. до
датата на подаване на исковата молба, която възлиза в размер на 210.98 лева.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
ответника за недължимост на уговорената с договора такса ангажимент, доколкото не е
ясно за какво и при какви условия се дължи същата. Видно от договора в т. 2 от
условията по него, изрично е предвидено, че същата е дължима за задължението на
кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5
ЗПК, при съдържащите се условия, размери и срокове, като таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът я удържа от общия
5
размер на кредита и с която такса ответникът изрично се е съгласил.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявените по делото искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД се явяват основателни, поради което и като такива следва
да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото общо в
размер на 817.60 лева, от които 131.03 лева – внесена държавна такса, 386.57 лева –
внесено възнаграждение за назначаване на особен представител, 200.00 лева - депозит
по изготвената ССЕ, като същевременно дружеството е представлявано от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер
на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като
процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени молби
по делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИВ. ИЛ. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А. Париж, рег. № *********, чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 14, с ЕИК
********* СУМАТА в размер на 2 025.75 лева /две хиляди двадесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинка/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14408956 от 16.01.2017 година и
СУМАТА в размер на 210.98 лева /двеста и десет лева и деветдесет и осем стотинки/
- възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 година до 20.11.2020 година, , ведно
със законната лихва върху главницата от датата на получаване на препис от исковата
– 14.07.2021 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИЛ. от *, с ЕГН **********да заплати на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А. Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А, клон България, със седалище и адрес на управление
град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 14, с ЕИК ********* сумата
в размер на 817.60 лева /осемстотин и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направените от дружеството съдебни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7