ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600211 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 НПК.
С Определение № 194 от 23.04.2025 г. по ЧНД № 214/2025 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК е
постановено осъденият М. О. М. да изтърпи остатъка от наказанието
лишаване от свобода в размер на 10 месеца и 6 дни – определено му със
споразумение от 11.03.2020 г. по НОХД № 116/2020 г., по описа на Окръжен
съд – Пазарджик.
В жалбата на защитника на осъдения М. М. – адв. Л. М. от АК – П., се
изразява недоволството им срещу неправилното и незаконосъобразно
приложение на чл.70, ал.7, пр.1 от НК, като се иска отмяна на определението
на окръжния съд. Излагат се доводи, че е изтекла погасителната давност от 2
години по чл.82, ал.1, т.5 от НК относно остатъка от наложеното наказание
лишаване от свобода от 10 месеца и 6 дни, за което е постановено УПО. Това
следва да стане, считано от датата на условното предсрочно освобождаване на
осъдения от 24.06.2021 г., т.е. давностният срок е изтекъл към 24.06.2023 г.
Окръжният съд не е съобразил и обстоятелството, че присъдата на унгарския
съд, довела да отмяна на условното предсрочно освобождаване, не е била
1
призната от българския съд, за да бъде вземана в предвид.
Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Счита, че присъдата на унгарския съд не е необходимо да бъде
признавана, като следва да се има предвид разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК,
защото е постановена от съд на друга държава - членка на ЕС за деяние, което
е престъпление и по българския НК - трафик на хора, като не е изтекла и
давността за наказателно преследване.
Председателят на ПС – Пазарджик също счита жалбата за
неоснователна.
Намира, че с протоколно определение от 16.06.2021 г. по ЧНД №
356/2021 г. на ОС – Пазарджик спрямо осъдения М. е постановено УПО, който
обаче не е изпълнил, наложената му по време на установения изпитателен
срок, пробационна мярка задължителни срещи с пробационен служител, като
е извършил друго престъпление в Унгария, за което му е било наложено и
изтърпяно наказание лишаване от свобода. Неправилно в жалбата на
защитника е преценено, че е изтекла погасителната давност за наложеното
наказание, която се преценя от деня, в който е изтекъл изпитателният срок от
10 месеца и 6 дни, а именно на 30.04.2022 г., като срокът е петгодишен. Затова
предлагат да се остави в сила определението на окръжния съд.
Осъденият М. се явява лично и с адв. М. като заявяват, че поддържат
жалбата по изложените в нея съображения.
Алтернативно предлагат, ако се отмени определението на окръжния съд,
да се продължи изпълнението за остатъчния изпитателен срок с
пробационната мярка и осъденият да не влиза в затвора, с оглед на неговата
ресоциализация.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
провери правилността на атакуваното определение, приема за установено
следното:
Жалбата на осъдения М. М. е подадена в законоустановения срок и от
надлежно упълномощен негов защитник срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, явява се процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
Настоящото производството по чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, вр.
чл.70, ал.7 от НК е образувано по постъпили искане на началника на РСИН –
Пазарджик и предложение на ОП – Пазарджик за постановяване от страна на
окръжния съд – изтърпяване на остатъка на наказанието лишаване от свобода,
съответно на основание чл.267б, ал.2 от ППЗИНЗС, вр. чл.70, ал.7, пр.2 от НК,
респ. по чл. 70, ал.7, пр.1 от НК.
По делото е приложено досието на осъденото лице М. О. М., от което е
2
видно, че с одобрено споразумение от 11.03.2020 г. по НОХД № 116/2020 г. на
Окръжен съд – Пазарджик за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от
НК му е определено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода,
влязло сила на 11.03.2020 г., като е приведен в затвора за неговото
изтърпяване.
С Определение № 115/16.06.2021 г. по ЧНД № 356/2021 г. на Окръжен
съд – Пазарджик, на основание чл.439 от НПК, вр. чл.70 от НК осъденият М.
О. М. е освободен условно предсрочно от остатъка на наложеното му
наказание по споразумение от 11.03.2020 г. по НОХД № 116/2020 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, като е определен изпитателен срок от 10 месеца и
6 дни, по време на който да се изпълнява пробационна мярка „Задължителни
срещи с пробационен служител“. Същото е влязло в сила на 24.06.2021 г.
На 30.06.2021 г. е започнало изпълнението на наложената пробационна
мярка по време на определения изпитателен срок.
От осъдения М. е било преустановено изпълнението на така наложената
пробационна мярка, поради обстоятелството, че същият на 17.09.2021 г. е бил
задържан от унгарските власти при извършване на престъпление. С Присъда
№ 10.В.89/2021/2./20.09.2021г. на Окръжен съд – гр. Калоча, Р Унгария, М. М.
е бил признат за виновен за престъпление по чл. 353, ал.1, ал.2, т. „а“, и „б-е“
от унгарския НК, като е осъден на наказание от 3 години и 3 месеца.
Присъдата е влязла в сила на същата дата, като наказанието лишаване от
свобода е изтърпяно от М. изцяло за времето от 17.09.2021 г. до 16.12.2024 г., с
приспадане на времето, прекарано в следствения арест, като е бил освободен.
Противно на доводите на жалбоподателя, в настоящия случай не се
налага провеждането на процедура по чл.463 и сл. от НПК, защото в тези
разпоредби се има предвид, не само признаването, но и изпълнението на
влязлата в сила присъда на чуждия съд, като подобна е безпредметно да се
прави, с оглед цялостното изпълнение на наложеното наказание лишаване от
свобода спрямо осъдения М.. Не може да се оспори фактът, че нашето
законодателство забранява изпълнението на непризната по съответния ред
чужда присъда, но когато не става въпрос за изтърпяването й в България, а за
зачитането на правните й последици, редът по чл.463 и сл. от НПК е
неприложим[1].
В конкретния случай, следва да се съобрази разпоредбата на чл.8, ал.2 от
НК, според която влязла в сила присъда, постановено в друга държава –
членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление и по българския
Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство,
което се провежда спрямо същото лице в Р България[2].
От съдържанието на горепосочената присъда е видно, че
неизпълнението на пробационната мярка по време на определения по реда на
чл.70, ал.6 от НК изпитателен срок е станало по обективни причини, с оглед
задържането на осъдения М. на територията на Р Унгария по повод на
3
извършено на 17.09.2021 г. престъпление по чл. 353, ал.1, ал.2, т. „а“, и „б-е“
от унгарския НК, за което е бил осъден и отговаря на аналогичния състав на
престъпление по чл.159а, ал.1 от българския НК за трафик на хора. В този
смисъл е налице основанието, визирано от прокуратурата по чл.70, ал.7, пр.1
от НК.
В случая не са изтекли давностните срокове за изпълнение на
наложеното на осъдения М. наказание от 2 години и 6 месеца със
споразумение от 11.03.2020 г. по НОХД № 116/2020г. на Окръжен съд –
Пазарджик, които по начало са били във визираните в чл.82, ал.2, т.4 от НК
рамки от пет години, но цялостното му изпълнение не е било приключено, с
оглед определения изпитателен срок за остатъчната му част. При условията на
чл.70, ал.1 от НК, изпълнителската давност за неизтърпения остатък от
наложеното наказание не тече още от когато е приключило изтърпяването на
предходната му част, с постановяването на определението за УПО, така както
неправилно е решил окръжният съд. В действителност тази изпълнителска
давност започва да тече едва, когато условното предсрочно освобождаване е
било отменено на основание чл.70, ал.7 от НК. Това е така, защото
неизтърпеният остатък от наложеното наказание е изпълним не от момента,
когато приключи изпълнението на предходната част от наказанието, а
впоследствие от момента на влизането в сила на отмяната на условното
предсрочно освобождаване с определението по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, вр.
чл.70, ал.7 от НК[3]. И едва тогава може да се вземе предвид, дали са налице
условията за определянето на по-кратък давностен срок за изпълнение на
остатъчната част от наложеното първоначално наказание, съобразно
хипотезите по чл.82, ал.1 от НК.
В тази връзка трябва да се обсъжда пълноценно разпоредбата на чл. 82,
ал.2 от НК, според която давността за изпълнение на наказанията започва да
тече от деня, когато присъдата е влязла в законна сила, а по отношение на
наказанието, чието изпълнение е отложено съгласно чл. 66 НК - от влизане в
сила на присъдата или определението по чл.68 от НК[4], респ. макар и
нормативно неуредено, при отложено изпълнение по чл.70 от НК – от деня на
влизане на определението по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, с което условното
предсрочно освобождаване е било отменено, т. е. няма как да е изтекла до
момента.
Затова напълно неоснователен е алтернативният довод на защитата на
осъдения М. за наличието на възможност, спрямо същия да продължи
изпълнението на наложената му пробационна мярка в рамките на
първоначално определения му изпитателен срок на УПО[5].
Всичко това налага извода, че въпреки направените забележки и
уточнения, следва да се остави без уважение жалбата на осъдения М. М. и да
се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пазарджик, като
правилно и законосъобразно.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.3, вр.
4
ал. 1, т.3 от НПК Пловдивският апелативен съд и
[1] Вж. Р № 7 от 26.02.2021 г. по н. д. № 891/2020 г., II н. о. на ВКС.
[2] Тази норма е транспонирана във основа на Рамково Решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008г., като в
настоящия казус следва да се има предвид съображение 14, а по аналогия и Решение на Съда на ЕС /пети състав/
от 21.09.2017г. Дело С – 171/16 Т.Б., позоваващо се на същото рамково решение.
[3] Вж. А.Г., Давността в наказателното право, БАН, 1992 г., с. 164 – 165.
[4] Вж. Р № 289/08.06.2011 г. по н. д. № 1564/2011 г. на I н.о.; Р № 241/24.04.2012 г. по н. д. № 610/2012 г. на I
н.о.; Р № 156/15.06.2012 г. по н. д. № 45/2021 г. на I н.о.; Р № 195/23.04.2013 г. по н.д. № 608/2013 г. на II н.о.; по-
новото Р № 218/1305.2025 г. по кнд № 236/2025 г. на I н.о. на ВКС.
[5] Неотносимо е посоченото в пледоариите от защитника Р № 102/28.02.2011 г. по н.д. № 709/2010 г. на II н.о. на
ВКС по Глава 33 от НПК, което касае неправилно проведено производство по процесуалния ред на чл. 451 и сл.
от НПК, касаещ неизпълнението на наказание пробация, вместо по чл.306, ал.1, т.3 НПК, вр. чл.70, ал.6 от НК, за
неизпълнението на пробационна мярка в рамките на УПО.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 194/23.04.2025г., постановено по
ЧНД № 214/2025 г., по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5