РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. , 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20211220200551 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалба подадена от И. Л. Г. с ЕГН ********** от село Б., община Г.,
област Бл. против Наказателно постановление № 20-0266- 00519 от 21.07.2020
г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Благоевград, РУ-Гоце Делчев. Иска
се отмяната на обжалваното НП като се излагат съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и за недоказаност на
нарушението.
Наказващият орган с писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и потвърждаване на НП.
Районна прокуратура гр. Гоце Делчев не взема отношение по
същата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установени следните факти:
С обжалваното НП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
Нарушението за което са наложени наказанията се заключава в това че “ НА
24.05.2020Г. ОКОЛО 10.40 ЧАСА В СЕЛО ОГ. ПО ЕДНА ОТ УЛИЦИТЕ УПРАВЛЯВА
СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ СЪГЛАСНО ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА
".******" С РЕГ.№********, СЛЕД КАТО АВТОМОБИЛА Е С ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ
НА 23.11.2018Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 143, АЛ. 15 ОТ ЗДВП. НЕ ПРЕДСТАВЯ СВИДЕТЕЛСТВО
1
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС. КОНТРОЛЕН ТАЛОН И СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ
ЧАСТ II. е извършил: 1) УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ
РЕД.., с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП“.
Наложените наказания са само за първото нарушение.
Свидетелите Д. и Б. са служители на наказващия орган. На 24.05.2020г. около
10.40 часа същите изпълнявали служебните си задължения по осигуряване на
безопасността на движението в с. Ог., общ. Г.. Около 10.45 часа, по една от
улиците, спрели за проверка описания в НП лек автомобил, който бил
управляван от жалбоподателя. Същият бил собственик на автомобила. При
извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена
регистрация през 2018г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Веднага, в присъствието
на жалбоподателя и свидетеля, бил съставен приложения по делото акт за
установяване на административно нарушение. Същият бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. Когато го
уведомили, че автомобилът е с прекратена регистрация, жалбоподателят се
изненадал. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация.
При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази
следното:
Жалбата е подадена в срок от наказаното по административен ред
лице поради което следва да бъде разгледана като допустима.
Разгледана по същество съдът я намира основателна по следните
съображения.
От обективна страна са налице всички елементи от състава на нарушението за
което е наказан жалбоподателят. Същият е управлявал описания в НП лек
автомобила, който към датата на нарушението е бил с временно прекратена
регистрация.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на обжалваното НП, налагащи отмяната на същото. В НП не е
посочен актът въз основа на който се издава. Това е императивно изискване
на разпоредбата на чл.57, ал.1,т. 3 от ЗАНН. Неяснотата в тази насока в
случая се задълбочава от обстоятелството, че по преписката освен АУАН е
налице и постановление на РП за отказ да се образува наказателно
производство. Последното също би могло да послужи като основание за
издаване на НП. С оглед на това в случая остава неясно на кое от посочените
две основания почива издаденото НП.
Налице и още едно нарушение по чл.57 от ЗАНН. В НП не е посочено
достатъчно ясно и мястото на нарушението. Посочено е само, че същото е
извършено по една от улиците на с. Ог.. Това е нарушение по чл.57, ал.1,т.5
от ЗАНН. Същото нарушение е налице и в АУАН. И двете нарушения са
съществени, тъй като внасят неяснота относно елемент от състава на
нарушението и относно основанието за издаване на НП, което от своя страна
рефлектира върху правото на защита на лицето срещу което се води
административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи, че съдът намира възражението за това, че
нарушението не е доказано от субективна страна за основателно. В ЗДвП и в
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
2
пътни превозни средства, не е предвидено изрично уведомяване на
собственика на МПС при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание. Задължение на лицето придобило собственост върху МПС е да
регистрира същото в КАТ. При неизпълнение на това задължение,
приобретателят следва да очаква да бъде прекратена регистрацията на същото
след изтичането на посочения в закона срок от придобиването. В същото
време, законът не предвижда автоматично прекратяване на регистрацията.
Същата се прекратява с чрез действие на съответните органи. Това действие
може да бъде извършено, но може и да не бъде извършено по различни
причини. В случая регистрацията е прекратена и няма данни по делото
жалбоподателят да е узнал за това. Същият е управлявал автомобила със
съзнанието, че същият е редовно регистриран, като показателна в това
отношение е реакцията му, когато му било съобщено че автомобила е с
прекратена регистрация. За неизпълнение на задължението си да регистрира
закупеното МПС в КАТ в определения от закона срок, жалбоподателят би
следвало да понесе съответната отговорност, но това представлява
евентуално нарушение по друг текст от ЗДвП.
Това налага извода, че нарушението, за което е наказан жалбоподателя не е
доказано от субективна страна, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено и на това основание.
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за заплащане на разноски по делото и се представени доказателства за
направени такива в размер на 400лв. за адвокатски хонорар. С оглед на това и
на основание чл.63д от ЗАНН искането следва да бъде уважено.
По горните съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0266-00519 от 21.07.2020
г. , с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200лева и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца. И на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да заплати на жалбоподателя
сумата от 400лв. за разноски по делото – за адвокатски хонорар.
Решението на съда може да се обжалва с касационна жалба пред
АС - Благоевград в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3