О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19.08.2019 година, град Пазарджик
Пазарджишкият Районен съд
ІХ граждански състав на 19.08.2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЙА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от Районен
съдия ПОПОВА гражданско дело
№ 5167, по
описа на съда за 2018година
Производството е по реда на
чл.140 от ГПК във вр. с чл.146 от ГПК.
Делото е образувано по повод на депозирана
искова молба от
Предявени са обективно съединение
искове иск с правно основание чл.422,чл. 415 от ГПК ,чл.9,т.11,т.7 и т.11 от ЗПК във вр с чл.240 от ЗЗД, чл.33 от ЗПК във вр.с чл.719 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
от БНП от Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. срещу: Т.Г.Ч. ЕГН: ********** ***. заплащане на дължими суми по договор.
Твърди се в исковата молба, че с
Договор за потребителски заем с номер CREX-14520019 от 12,02.2017, ищцовото
дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер
на 214.92 /ДВЕСТА И ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЛЕВА и 92 СТОТИНКИ / лв. на ответника Ч..
Сумата, предмет на горепосочения
договр била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с
което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума Т.Г.Ч. е удостоверил с полагането на подписа си
в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия,
за ответника възниква задължението да погаси заемана 9 месечни вноски - всяка
по 27.94 лв. , които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите - 44,02% и годишния
лихвен процент - 37,03%, посочени в параметрите по договора.
Сочи се ,че длъжникът Т.Г.Ч. е
преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-14520019 на 20.07.2017,
като към тази дата са погасени 4 месечни вноски. На основание чл.З от договора
вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечни /а вноска. По
този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 139.64 лв., представляващ оставащите 5.00 броя погасителни
вноски към 20.08.2017, към която дата кредита е станал изискуем в целия му
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Твърди се, че всички претенции за
дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на
20.11.2017 г., Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по
кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което се считало
вземането за исикуемо на посоченото основание, поради което ответника Ч. дължал
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 11.29 лв. за
периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.08.2017 до 11.06.2018.
Ищцовата претенция е, че към
настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми: Главница - 137.17лв; Възнаградителна лихва -
2.47лв.; Законна лихва за забава - 11.29лв. и или общо 150.93лв.
Предвид последвали от РС
Пазарджик указания, заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание
чл.415, ал.2 от ГПК,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, предявявало астоящият иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България след подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПКкъм Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело No 2541/2018 г.,9 с-в
е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Отправена е молба в случай че е
налице хипотезата на чл.238 от ГПК да бъде постановено не неприсъствено решение
срещу ответника.
Оформен е петитум, съдът да
постанови решение, с което да признаеза установено, че е налице вземане от
страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Т.Г.Ч. в размер на: 137.17лв., представляваща главница по кредита, 2.47 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 11.29 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.08.2017 до 11.06.2018, на основания
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се сторените по исковото и заповедното производство разноски, които разноски в
заповедното производство са в размер на 25.00 лв. ДТ и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 / петдесет / лв., в исковото държавната такса
за завеждане на иск в размерна 125.00лв. както и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв..
С определение на съда №1664/29.05.2019г.е
назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника Ч.
–адв.Д.К., която в качеството си на процесуален представител по делото и в с
който срока па чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска
като основателен, недоказан по основание и размер.
Изложени са следните съображения:
При така изложените в
исковата молба твърдения в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти - валидно сключен договор между
страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна
страна по съглашението и настъпила предсрочна изискуемост на паричните
задължения на контрахента-длъжник (чл. 154. ал. 1. ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД).
Облигационната връзка между страните във връзка със сключения между тях на
12.02.2017 г. писмен срочен договор за кредит е безспорен факт. В случая е
недоказано твърдението на ищеца за настъпила на 20.08.2017 г. предсрочна
изискуемост, съгл. т. 3 от общите условия на ищеца. Този вид изменение на
договора изисква волеизявлението на изправната страна (в случая -
ищецът-кредитор) да достигне до неизправната (ответникът-длъжник). По делото
няма доказателства за това обстоятелство - ако все пак има такава към цялото
исково производство, то същото не ни е представено с исковата молба, като е
отправена молба към съда да се обърне внимание, дали в същата не се съдържа
позоваване на вече обявена предсрочна изискуемост, съответно дали има данни да
е извършено самото обявяване до длъжника, кога е обявена самата изискуемост и
кога и как е било съобщено на адресата-длъжник. Волята на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да достигне до длъжника, което
обстоятелство в случая се счита от ответната страна, че не е налице, поради
което т. 3. от общите условия на договора не поражда действие между страните/
т. 18 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС/. Такова първоначално изявление на ищеца за
обявяване предсрочната изискуемост не било направено в заповедното и, или в
исковото производство/не се представят ли доказателства в тази посока, поради
което установителните искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
На следващо място в исковото
молба се претендирали лихви, но без да е посочено, на кое основание от договора
се позовава ищеца, което от своя страна ограничавало правото на защита, т.е.
къде е заложена клаузата за лихвите и в какъв размер са те. Счита се, че
претендираните суми са начислени въз основа на неравноправни клаузи в договора
за кредит,като неравноправна била тази клауза в договора, която не отговаряла
на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или
двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе
до увреждането на последния.
В исковата молба се претендирали
лихви, като не ставало ясно на кое основание се претендират, а още по-малко как
били изчислени същите - неясна оставала и методика - поради противоречие е чл.
146 вp. чл. 143. ал.1. т.З. т. 10 т. 12 и т.18 от ЗЗП
Твърди се, че всякакви уговорки в
договора, съгласно които Банката уведомявала кредитополучателя/картодържателя
за новия размер лихвите и таксите съгласно банковите тарифи и датата, от която
са в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, чрез месечно
извлечение или по друг начин следвало да бъдат тълкувани с оглед възможността
на картодържателя да направи преценка за сключване на договора при подписването
му, за добросъвестността на по-силния икономически субект Банката и за това
дали тези промени не увреждат по-слабия субект.
Оформен е петитум, съдът, след
като се увери, че претендираните суми са начислени въз основа на неравноправни
клаузи в договора, поради което същите са нищожни, че уговорките в процесния
договор са едновременно неясни и създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и до
увреждането на последния, да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
Отправена е молба съдът да присъдите
Банката ищец да възстанови на Националното бюро по правна помощ сторените по
делото разноски.
В
производството по делото доказателствената тежест се носи от всяка от страните
за доказване на твърдените в нейна полза факти и обстоятелства.
Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните,че могат да постигнат спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
Воден от
горното и на основание чл.140 ал.1 и
ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора по чл. 131
от ГПК писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.10.2019г. от 11.50 часа, да се призоват страните.
Да се изпрати на страните настоящето определение и проект
от доклада. Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: