МОТИВИ : Срещу подсъдимия Б.Х.Х., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава ІІ-ра, Раздел VІІ-ми от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 11.09.2019 година, в гр. Габрово, обидил тъжителя П.К.Г. *** – нарекъл го „педераст”, като обидата е била нанесена публично – в присъствието на други лица, и по отношение на длъжностно лице – полицейски служител, при изпълнение на неговите служебни задължения – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

В рамките на образуваното по делото съдебно производство e приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на тъжителя П.Г. срещу подс. Б.Х., с цена в размер на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – морални болки и страдания, претърпени в резултат на престъплението по чл. 148 ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за което той е предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати тази сума в случай, че бъде признат за виновен в извършването на това престъпление, както и направените от тъжителя съдебни и деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение за повереник.

В следствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изразеното от негова страна желание за това, посоченият тъжител е конституиран и като граждански ищец в наказателния процес, съгласно разпоредбата на чл. 84 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.

Подсъдимия Б.Х. потвърждава, че е получил препис от тъжбата, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той не се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар (чрез дадените обяснения в рамките на съдебното следствие) да излага описание на фактическата обстановка във връзка с извършването на отнасящото се до същото престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в приложените писмени и гласни доказателствени средства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия Б.Х., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

I. С Присъда № 182 от 15.03.2010 година по НОХД № 214/2010 г. на Районен съд Габрово, подсъдимия Б.Х. е признат за виновен в престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, осъществено на 24.02.2010 година, за което е бил осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”. Чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Три години”, считано от 31.03.2010 г. – датата за влизане на присъдата в сила. С последната на същият (въз основа на чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК) е било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година”.

II. Чрез Определение № 2 за одобряване на споразумение с предмет прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 126/2010 г. на Районен съд Дряново, постановено на 24.01.2011 година и влязло в сила на тази дата, подс. Х. е признат за виновен в престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 27.02.2010 година, за което е бил осъден на „Три месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане в сила на определението за одобряване на споразумението от съда.

III. С Присъда № 723/25.11.2013 година по НОХД № 1255/2012 г. на Районен съд - Габрово, подс. Б.Х. е признат за виновен в престъпления по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 170, ал. 2, пр. 1-во и 3-то във вр. с ал. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, осъществени на 28.01.2011 година, за които по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „Закрит тип”, съобразно предвиденото в чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС. С тази присъда съдът е привел (по реда на чл. 68, ал. 1 от НК) в изпълнение и отделните наказания, наложени на Х. по НОХД № 214/2010 г. на РС Габрово и НОХД № 126/2010 г. на РС Дряново. След привеждането на същите в изпълнение е определил (съгласно чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК) едно общо наказание по тях, възлизащо на „Шест месеца лишаване от свобода”, към което – въз основа на чл. 23, ал. 2 от НК, е присъединил и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година”. Общото наказание по тези дела е изтърпяно отделно от другото общо наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода” също при „Първоначален общ режим”, определен въз основа на посочените по-горе разпоредби от ЗИНЗПС. От данните, които са отразени в приложената по делото справка за съдимост, се уста, че изпълнението на тези наказания е приключило на 30.09.2014 г., на която дата подс. Х. е бил освободен от Затвора в гр. Ловеч.

От 02.07.2012 г. тъжителя П.К.Г. заема длъжност „старши полицай (водач на патрулен автомобил)” в група „Охрана на обществения ред” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово. Тази длъжност същият е заемал и в средата на месец септември 2019 година, поради което се е явявал длъжностно лице по смисъла на указаното в чл. 93, т. 1, б. „А” от НК към инкриминираната дата. Приложената на л. 58-58 типова длъжностна характеристика установява, че освен с останалите упоменати в нея задължения, Г. е бил натоварен и със служебното задължение да осигурява обществения ред, като предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната от него територия. То е било изпълнявано от  него и на 10 срещу 11.09.2019 година, когато тъжителя е осъществявал патрулно-постова дейност на територията на гр. Габрово заедно със св. Т.И. и Т.К..

Около 02,10 часа на 11.09.2019 година автопатрулния екип с тъжителя и двамата посочени по-горе полицейски служители бил изпратен до бензиностанция „Марешки” на ул. „Найден Геров” № 8 в гр. Габрово по сигнал за нарушаване на нощната тишина. При отиването си на това място те установили подсъдимия Б.Х., който бил застанал до лек автомобил „БМВ” с Рег. № ЕВ 11-00 ВК, паркиран в близост до входа на бензиностанцията, и бил усилил звука от музикалната уредба на МПС. В автомобила, който бил с отворени врати и прозорци, се намирала св. И.Д.Г., а Х. употребявал алкохол (бира) и танцувал около него. Полицейските служители му разпоредили да намали музиката и да преустанови употребата на алкохол на публично място. Подсъдимият намалил звука, но продължил да употребява алкохол. Продължил да употребява такъв и след повторно устно разпореждане да прекрати това нарушение, и отново усилил музиката от автомобила. Поради изложеното на Х. били съставени актове за нарушения по Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово. Последният отказал да ги подпише и да получи копия от тях, като нарекъл тъжителя П.Г. „педераст”. Тази дума била отправена към тъжителя не само в присъствието на неговите колеги,  но и в присъствието на свид. С.Д., който работел на бензиностанцията. Поради агресивното поведение на подсъдимия към полицейските служители, отправяните от него обиди и закани за саморазправа с тях и отказа да се подчини на отправените му устни разпореждания за прекратяване на извършваните нарушения, на Х. е било разпоредено да постави ръце зад гърба си, за да му бъдат поставени белезници. Той отказал да изпълни това нареждане, и тъй като се опитал да влезе в автомобила, за да напусне мястото, бил задържан и отведен в сградата на РУ Габрово. В нея е съставена Заповед Рег. № 1752зз-334/11.09.2019 г., от която е видно, че подсъдимият е бил задържан въз основа на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – поради обстоятелството, че след надлежно предупреждение е пречил на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Периода на задържането е продължил от 02,30 часа до 06,10 часа на посочената дата, когато Х. е бил освободен. В сградата на РУ Габрово против подсъдимия бил съставен и акт за установяване на нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, който той отказал да получи и подпише.

Отправената обидна дума е мотивирала тъжителя да подаде частна тъжба пред Районен съд Габрово, въз основа на която (след нейното постъпване на 07.10.2019 г., или в определения по чл. 81, ал. 3 от НПК срок) е образувано производството по настоящото НЧХД № 1026 по описа за 2019 година.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Б.Х., дадени на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на разпитаните св. И.Г., С.Д., Т.И.,Т.К., както и от приложените писмени материали (писмо Рег. № 264000-3526 от 28.02.2020 година на ОД на МВР Габрово до Районен съд Габрово, типова длъжностна характеристика – л. 57-59; писмо № УРИ 175200-5462/02.02.2020 г. на РУ Габрово до РС Габрово – л. 61, докладни записки – л. 64-66, акт за установяване на административно нарушение и заповед за задържае на лице – л. 67-68; справка за съдимост – л. 83-84), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Събраните по делото доказателства водят до заключение, че подс. Б.Х. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение. Съществуването на сочената в тъжбата дума – „педераст”, е установено чрез показанията, дадени от страна на на св. С.Д., Т.И. и Т.К.. Думата е била изречена в личното им присъствие, т.е. при условията на публичност по смисъла на указаното в чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, които са възникнали и заради характера на самото място, на което тя е била отправена по адрес на тъжителя П.Г.. Показанията на тези три лица са дадени под страх от наказателна отговорност, като се явяват вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си. След като това е така, а по делото не са събрани доказателства за действителното наличие на обстоятелства, които да налагат съмнения във връзка с  истинността на заявеното от тях, следва да се заключи, че показанията на същите са характеризират с една достатъчно висока степен на убедителност, която позволява да бъдат кредитирани с доверие при преценката на доказателствения материал. Потвърдените от тримата факти опровергават изложените твърдения в показанията на св. И.Г. и обясненията на  подс. Б.Х.. Поради това не би могло да се счита, че последният не е отправил описаната дума към тъжителя, тъй като тези твърдения следва да бъдат окачествени като очевидно проявление на една защитна теза, която не намира опора в събраните по делото доказателства. От тях е видно, че думата е била отправена по отношение на длъжностно лице, както и че това се е случило при изпълнение на службата му. Самата дума „педераст” е обидна, тъй като от аспект на нейното естество и приетите в обществото морални правила за нормално човешко общуване тя действително се явява унизителна за достойнството и  честта на тъжителя П.Г., в чието присъствие е била и изречена. Последният я е възприел лично и е бил засегнат от нея, което води до заключение, че престъплението по това обвинение е било осъществено от обективна страна. При отправянето на тази дума подс. Б.Х. е действал с пряк умисъл, тъй като безспорно е осъзнавал не само унизителния характер на същата за честта и достойнството на тъжителя, но и съответните обществено-опасните последици от извършеното, като е целял пряко тяхното настъпване.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след на 11.09.2019 г., в град Габрово, в личното присъствие на тъжителя П.К.Г. – полицейски служител на длъжност „старши полицай (водач на патрулен автомобил)” в група „ООР” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, е изрекъл дума, унизителна за честта и неговото достойнство – нарекъл го „педераст”, като обидата е била нанесена публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му, подсъдимия Б.Х.Х. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Издадената присъда по НОХД № 1255/2012 г. на Районен съд – Габрово и вида на наложеното чрез нея общо наказание са довели до невъзможност за настъпване на реабилитация по право във връзка с последиците, които са произтекли както от осъждането по това дело, така и по отношение на тези, свързани с осъжданията по НОХД № 214/2010 г. на РС Габрово и НОХД № 126/2010 г. на РС 126/2010 г. на РС. С оглед на изложеното, при вече настъпилата реабилитация по право във връзка с друго осъждане, постановено по отношение на подс. Б.Х. по НОХД № 325/2002 г. на РС Свищов и липсата на данни за реабилитацията на последният при условията на чл. 87 от НК, се налага извод, че последиците от осъжданията по посочените дела биха могли да бъдат заличени само въз основа на предвиденото с чл. 88а, ал. 1 от НК.  За да настъпи реабилитация по този текст, e било необходимо през съответния (определен според указаното с чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК) петгодишен период, започнал да тече от датата за окончателното изтърпяване (30.09.2014 г.) на наказанията по тях и изтичащ на 30.09.2019 г., деецът да се е въздържал от извършване на отразените в чл. 88а, ал. 1 от НК умишлени престъпления, за които да са предвидени наказания „Лишаване от свобода”. Престъплението, за което е предаден на съд, е било извършено преди този срок, а това обстоятелство не само че е изключило възможността за реабилитация относно произтеклите последици от осъжданията по посочените дела независимо от вида на предвидените за същото наказания, но е довело и до наличие на предпоставка, посочена в чл. 78а, ал. 1, б. „Б”, пр.1-во от НК, която не позволява подс. Х. да бъде освободен от наказателна отговорност за него.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от подсъдимия Б.Х. по време на съдебното следствие, чрез които, макар и да не се е признал за виновен, той е спомогнал да разкриване на обективната истина; значителния период от време, изминал между датата за изтърпяване на наложените наказания „Лишаване от свобода” и инкриминираната дата, през който същият не е извършвал други противообществени прояви; по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, произтичаща от броя на постановените по отношение на него присъди за други извършени престъпления от общ характер, както и наличието на повече от един признак, с които престъплението се квалифицира от обективна страна.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техния характер и естество, наложи на подс. Б.Х. посоченото в чл. 148 ал. 1 от НК наказание „Глоба” малко над минималния размер, а именно – от „4000 лева”, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, както и комулативно предвиденото в същата норма наказание „Обществено порицание”, което да изтърпи чрез оповестяване на постановената присъда в средство за масово осведомяване, като прие, че по този начит ще бъдат създадени най-ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице предпоставки, които обуславят гражданската отговорност на подс. Б.Х. по отношение на неимуществените вреди, причинени на тъжителя от извършеното престъпление чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Освен наличието на такива вреди, произтичащи от психическите болки и страдания, претърпени от тъжителя П.Г. поради накърняването на неговата чест и лично достойнство от обидната дума, отправена от Х. по негов адрес, при съдебното следствие е установена и съответната причинно-следствена връзка, която съществува между поведението на последният и настъпването на тези вреди. Вредите са настъпил факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите, на следващо място, конституираният като граждански ищец тъжител не е обезщетен и към настоящия момент.

Освен за доказан по основание, съдът намери предявения от тъжителя граждански иск за доказан по отношение на неговия размер, тъй като прие, че последният е съобразен със степента на уврежданията, претърпени в резултат на извършеното престъпление. С оглед на това, като прецени естеството на обидната дума, отправена от подс. Х. по адрес на тъжителя заедно с факта, че те са станали достояние и на повече от две лица, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, съдът прие предявения от тъжителят иск с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от посоченото по-горе престъпление, за доказан до размер на сумата от 1500 лева, по отношение на която той бе и уважен.

След като съобрази направеното искане и приложените в негова подкрепа писмени доказателства, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Б.Х. да заплати на тъжителя: сума в размер на 500 лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен от същият на повереник, както и сумата от 12 лева, свързана с разноските, които са били направени от него по делото.

Въз основа на постановената осъдителна присъда съдът осъди подс. Б.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово : държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД в размер на 60 лева – на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от по 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на служебно издаване на такъв за събиране на определеното наказание  „Глоба” в размер на сумата от 4000 лева към упоменатия по-горе орган на съдебната власт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................