Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 39/16.01.2012г., постановено по гр.д. № 4255/2011г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл.439,ал.1 ГПК иск, с който се претендира да се приеме за установено по отношение на И. Х. Д., че „Л.”ЕАД С. не му дължи сумите по изпълнителен лист от 15.11.2002г.по гр.д.№ 782/2002г. по описа на ВТРС, представляващи неизплатено трудово възнаграждениеи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва. Със същото решение е отхвърлен искът по чл.55,ал.1 от ЗЗД, предявен от „Л.”ЕАД С. против И. Х. Д. за връщане на сумата от 995,95лв., получена без правно основание и за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 86,28лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Л.”ЕАД С.. В жалбата се навеждат оплаквания,че първоинстанционният съд е преповторил мотивите на ВТОС по решение, с което е обезсилено предходно, постановено по спора решение. Съдът постановил решението си без да вземе предвид писмените защити на страните, преди изтичане на определения срок за представянето им, с което ограничил според въззивника правото им на защита. По същество се сочи, че предявените искове са основателни и доказани, като се излагат подробни доводи в насока това становище. Едно от основните оплакваÝия е, че погасителната давност по отношение вземането на ответника е започнала да тече с влизане в сила на съдебното решение. Според въззивника през периода на образуваното изпълнително производство давност не е текла, макар и да не са били предприемани изпълнителни действия след връчване на ПДИ. С оглед това, че вземането на ответника е било погасено по давност, събирането му по реда на принудителното изпълнение се явявало неправомерно и той дължал връщане на получените по този ред суми. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковите претенции. Ответникът по жалбата И. Х. Д. чрез назначения си представител, определен по реда на ЗПП, заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли въззивния съд да го потвърди. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 269 от ГПК съдът счита, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е неправилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът „Л.”ЕАД С. твърди, че на 26.11.2002г. е образувано изпълнително дело 849/2002г. по описа на СИС при ВТРС, въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2002г. по гр.д. № 782/2002г. на ВТРС с взискател ответника И. Х. Д. и длъжник ищеца „Л.”ЕАД С.. Съгласно цитирания изпълнителен лист сумите, които се дължали на ответника, представляват трудово възнаграждение и обезщетение за неизплатен отпуск. Изпълнителното дело е прекратено на 29.10.2004г. на основание чл.330 б.”д” от ГПК / отменен/.С молба от 18.01.2010г. ответникът поискал образуването на ново изпълнително дело против ищеца въз основа на същия изпълнителен лист. След образуването на това изпълнително дело ищецът заявил пред съдебния изпълнител, че вземането на ответника е погасено по давност и производството по делото било прекратено. С Решение на ВТОС постановлението за прекратяване било отменено и съдебният изпълнител събрал дължимите по изпълнителния лист суми, ведно с изтеклите лихви общо 995,95лв. Ищецът счита,че вземането на ответника спрямо него е било погасено по давност към момента на образуване на изпълнително дело 7/2010г. на ДСИ при ВТРС. На следващо място ищецът сочи, че сумата, получена от ответника по изп.д. 7/2010 на ДСИ при ВТРС, е получена от него без основание, поради което се дължи връщането й. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че вземането на И. Х. Д., предмет на издадения изпълнителен лист по гр.д. № 782/2002г. на ВТРС е погасено по давност и не се дължи , както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 995,95лв. , получена без правно основание, както и сумата от 86,28лв. мораторна лихва върху тази сума от датата на образуването на изп. Д. № 7/2010г. на ДСИ при ВТРС – 18.01.2010г. до датата на завеждане на иска – 19.11.2011г.ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Ответникът по делото заема становище за неоснователност на предявения иск. Изтичането на давностния срок според него не погасявало вземането му, а само правото да се събере то по принудителен ред. Твърди се, че е налице основание за получаване на исковата сума, поради което връщането й не се дължи. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Не се спори по делото, че ответникът е разполагал с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 782/2002г. на ВТРС, по силата на което „Л. ” Велико Търново, чийто правоприемник е ищецът в настоящото производство, е осъден да му заплати сумата от 478,91лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 93,05 лв. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 849/2002г. на СИС при ВТРС. Производството по това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 330,б.”д” от ГПК / отменен/. Според настоящия състав прекратяването в случая е настъпило по силата на закона на 31.01.2005г., с оглед обстоятелството, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е с дата 31.01.2003г. Налице е разпореждане на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство с по – ранна дата- 29.10.2004г. , но доколкото това разпореждане не е съобщено на страните, то не е произвело действие. Не се спори и че ответникът И. Х. Д. е представил цитирания вече изпълнителен лист на съдебния изпълнител при ВТРС и въз основа на негова молба на 18.01.2010г. в СИС при ВТРС е образувано изпълнително дело № 7 /2010г. . Не се спори и че съдебният изпълнител е събрал по соченото изпълнително дело сумата от 995,95лв., която е изплатена на взискателя, след което изпълнителното производство е прекратено. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439,ал. 1 от ГПК , обективно съединен с искове по чл. 55,ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Претенцията по чл.439,ал.1 от ГПК се явява процесуално допустима, противно на изразеното от първоинстанционния съд становище. Впрочем, макар и в мотивите си да приема, че липсва правен интерес у ищеца от предявяването на този иск/ което сочи неговата недопустимост/, първата инстанция разглежда иска по същество и се произнася с отхвърлително решение по него. Настоящият състав счита, че така предявеният иск е допустим, по следните съображения: Ищецът твърди, че изпълнението спрямо него е било незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител е събрал по принудителен ред едно погасено по давност вземане. Прекратяването на изпълнителното производство в случая е следствие от удовлетворяването на взискателя. В този случай, въпреки прекратяването, длъжникът има интерес от установяване на факта ,че изпълнението, проведено спрямо него, е незаконосъобразно. Признаването на това обстоятелство със сила на присъдено нещо е предпоставка за реализиране правата на длъжника, свързани със засягането на неговата правна сфера от един незаконно проведен спрямо него изпълнителен процес. Дали прекратяването на изпълнението е от значение за наличието на правен интерес у ищеца, следва да се преценява във всеки отделен случай. В конкретния случай изпълнението е прекратено след събиране на вземането на взискателя. Ако се приеме, че претенцията на длъжника по чл. 439, ал.1 от ГПК в този случай е недопустима, това би означавало той да бъде лишен от всякаква защита на незаконно засегнатата му правна сфера. Разпоредбата на чл. 433, ал.1 т. 7 от ГПК няма никакво отношение към преценката на допустимостта на иска по чл. 439, ал-.1 от ГПК , поне не в настоящия казус. С оглед обстоятелството, че така предявеният иск е допустим, съдът пристъпва към разглеждането му по същество. Искът е основателен. Ищецът твърди, че в случая проведеното спрямо него принудително изпълнение се явява незаконосъобразно, понеже е събрано едно погасено по давност вземане на взискателя по изпълнението. Спорен по делото се явява въпросът от коя дата насетне е започнала да тече погасителната давност по отношение вземането на ответника и дали към момента на образуване на изпълнителното производство през 2010г. тя е била изтекла. В случая настоящият състав счита, че погасителната давност по отношение вземането на И. Х. Д. против „Л.”ЕАД С. е започнала да тече от момента на прекратяване на изпълнението по първото образувано въз основа на процесния изпълнителен лист изпълнително производство. С оглед изложените по –горе съображения тази дата е 31.01.2005г. От тази дата насетне първото действие, което ответникът е предприел, за да събере вземането си, е датата на образуване на изпълнително дело 7/2010г. на СИС при ВТРС, а именно – 18.01.2010г. Според настоящия състав към сочената дата погасителната давност по отношение вземането на И. Х. Д. е била изтекла. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 111,б. „а” от ЗЗД , доколкото се касае за възнаграждение за труд и за това възнаграждение не е предвидена друга давност. В този смисъл, за да се счете погасено вземането на ответника, е следвало да се прецени изтекъл ли е тригодишен перÞод от деня, възприет за начална дата на течение на давностния срок. Очевидно е, че към 18.01.2010г. са били изтекли повече от три години от началната дата на течение на давността – 31.01.2005г. Неправилно предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е възприел, че по отношение вземането на ответника следва да се приложи общата погасителна давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД. С оглед тези изводи на въззивния съд претенцията на ищеца, с която същият претендира да установи, че вземането на ответника спрямо него по процесния изпълнителен лист е било погасено по давност и не е подлежало на принудително събиране, е основателна и следва да се уважи. Претенцията по чл. 55,ал.1 от ЗЗД, предявена от ищеца, дължи основателността си на обстоятелството, че след като вземането на ответника е погасено по давност, то не подлежи на събиране по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл незаконността на изпълнителния процес, воден спрямо ищеца като длъжник, обосновава факта, че изплатената на взискателя по изпълнението сума е получена от него без основание. Налице е обогатяване на ответника с изплатената му от съдебния изпълнител сума, респ. обедняване на ищеца със същата сума, а причината връзка между двете е повече от очевидна. В този случай ответникът дължи да върне получената от него в следствие на незаконосъобразно проведен изпълнителен процес сума от 995,95лв. Възражението, че вземането на ответника, дори и да е погасено по давност, съществува, не оправдава извършеното от съдебния изпълнител принудително разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца към патримониума на ответника. Макар и не директно, възражението на ответника намира опора в разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, която обаче има предвид само доброволно изпълнение . В случая не се касае за такова. Претенцията за присъждане на мораторна лихва от датата на образуване на изпълнителното производство до подаване на исковата молба според настоящия състав е неоснователна. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва се дължи от изпадането на длъжника в забава, а съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е конкретният случай, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора да плати. По делото липсват доказателства за отправена от „Л.”ЕАД С. до И. Х. Д. покана да върне получената от съдебния изпълнител сума, поради което следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал в забава до предявяването на иска по делото, респективно - дължи лихва за забава считано от датата на исковата молба, като претенцията за такава до предявяването на иска по делото се явява неоснователна. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските за водене на делото пред двете инстанции в размер общо на 75лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло Решение 0 39/16.01.2012г. на Великотърновския Районен съд, постановено по гр.д.№ 4255/2011г. по описа на съда, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439,ал.1 от ГПК по отношение на И. Х. Д., ЕГН *, че вземането му спрямо „Л.”ЕАД С., ЕИК *********, по изпълнителен лист от 15.11.2002г., издаден въз основа на влязлото в сила решение на Великотърновския Районен съд по гр. Д. № 782/2002г. по описа на същия съд, е погасено по давност. ОСЪЖДА на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД И. Х. Д., ЕГН * да заплати на „Л.”ЕАД С., ЕИК ********* сумата от 995,95лв. /деветстотин деветдесет и пет лева, 95ст/, получена без основание по изпълнително дело 7/2010г. по описа на СИС при ВТРС, в следствие на принудително събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от 15.11.2002г., издаден въз основа на влязлото в сила решение на Великотърновския Районен съд по гр. Д. № 782/2002г. по описа на същия съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2010г. до оÛончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86,ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху сумата от 995,95лв. за периода от 18.01.2010г. до 19.11.2010г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН * да заплати на „Л.”ЕАД С., ЕИК ********* сумата от 75лв/ седемдесет и пет лева/ разноски по водене на делото пред двете инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |