Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ………… Десислава
Гюзелева ...……. и в присъствието на
прокурора …………………….......…… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. гр. дело № 886 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от 11.11.2020г., уточнена с молба от 24.11.2020г., на *** АД гр.София,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ***, бул.„***” №
37, представлявано от Н.Б. и С.П. - Изпълнителни директори чрез юрк.П. К. против И.В.М.
***, ЕГН ********** и З.С.М. ***, ЕГН ********** за признаване на установено
спрямо длъжниците, че дължат към 08.03.2018г.
солидарно на Банката сумата от 63 654,56 евро с левова равностойност
от 124 497,47лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от
86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от
23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72
евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва,
268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава, 17,84
евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва, 51,06 евро с левова
равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава, 12,28 евро с левова
равностойност от 24,01лв. – законна лихва и 48лв. разноски за връчване на
покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е.
датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за разноските
в заповедното и исковото производство.
Ищецът
твърди, че на 05.03.2007г. между ПИБ АД гр.София, клон гр.Плевен и ответниците
е сключен Договор за банков кредит № 25КР - АА – 5013, изменен с Анекс №
1/26.04.2***г., с който на кредитополучателите Банката е предоставила кредит в
размер на 51 000 евро, усвоен еднократно на 14.03.2007г. по банковата
сметка на първия ответник.
Кредитът
е погасяван частично по главница и лихви на описаните в ИМ дати за периода от
19.04.2007г. до 23.02.2018г. и е в просрочие от 19.11.2012г.
Преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени 31 вноски по
главница с просрочена сума от 1 945 евро и 31 вноски договорна лихва от
19.12.2017г. до 19.06.2020г. с просрочена сума от 6 714,29 евро.
Обявен е изцяло за предсрочно изискуем считано от 15.07.2020г. по реда на
Раздел Х т.29 и т.29.1 от Договора, като погрешно са твърдели в заявлението и
ИМ, че това е станало по реда на Общите условия на Банката. Уточнили са с молба
от 07.04.2021г. – л.220 от делото, че Банката започва да прилага Общи условия
към Договори на физически лица от 09.10.2009г. и поради това процесния Договор
не е сключен при Общи условия. Предсрочната изискуемост е обявена с покани,
връчени от ЧСИ на първия ответник на 17.06.2020г. и на втората – на
09.06.2020г.
Поискали са Заповед за изпълнение и ИЛ по чл.417 ГПК по извлечение от
счетоводните книги на Банката към 16.07.2020г. – датата на заявлението, за
дължимите суми по Договора на 16.07.2020г. от ПлРС и са издадени такива по
ч.гр. дело № 3256/2020г. на ПлРС, с които ответниците са осъдени солидарно да
заплатят на Банката 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница,
12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена
лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от
13 479,03лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до
14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за
забава за просрочените плащания за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2020г.,
17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. –
обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2020г. до 14.07.2020г.,
12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва, начислена към
15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва
от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до
изплащане на вземането, както и за сумата от 2 540,91лв. деловодни разноски
в заповедното производство, от които 2 490,91лв. д.т. и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Задълженията на ответниците не са погасени изцяло и до момента.
В Отговора ответницата З.С.М. твърди, че от 19.11.2018г. не са съпрузи с
първия ответник и от тогава не са плащани вноските за ипотеката на Апартамента
на ул.*** № 1 в гр.Плевен. При развода са взели решение, че първият ответник ще
ползва апартамента и ще плаща вноските.
Ответникът
И.В.М. твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по смисъла на
т.18 от ТРОСГТК № 4/ 2013г. на ВКС на РБ, т.к. според ответника съобщение за
това длъжниците е трябвало да получат преди подаване на заявлението за
образуване на заповедното производство. Навежда доводи, че изявлението по чл.60
ал.2 ЗКИ – представените две покани, връчени от ЧСИ – трябва да съдържат всички
изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги на Банката, а в тях
липсва размер на задължението и конкретизиране на същото по пера. Излага
съображения, че за процесния Договор за кредит се прилага ЗЗП –
кредитополучателите са физически лица, които са потребители по смисъла на пар.
13 т.1 от ДР на ЗЗП и в същия има неравноправни клаузи, които не са
индивидуално уговорени между страните, но не ги сочи конкретно.
В съдебно заседание на
10.05.2021г. ответникът чрез адв.Д. Дафинов от ПлАК уточняват, че считат за
неравноправни клаузите, находящи се в раздел 4 от Договора, а именно т.9.1,
т.9.2, т.9.4, т.10 и т.11. Оттеглят възражението, че има клаузи, които не са
индивидуално уговорени. Освен това поддържат, че клаузата в Анекса - промяната
от индекса Юрибор на индекс СЛП и промяната в размера на надбавката,
представляват неравноправна клауза.
И.В.М. твърди и това, че Договорът е недействителен поради противоречие с
чл.11 ЗПК – липсва информация за лихвените проценти, ГПР, основания за промяна,
общата сума, която следва да се върне в края, не му е връчен погасителен план,
общите условия не са подписани от него и не го обвързват, клаузите в ОУ,
отнасящи се до начина на определяне на лихвата са неравноправни.
Като представя писмена защита в подкрепа на доводите си, моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените разноски, а ако
уважи иска юрисконсултското възнаграждение в полза на Банката да се присъди в
минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното ч.гр. дело, че на 16.07.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
ИЛ въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Банката към 16.07.2020г.
– по чл.417 т.2 ГПК, заедно с Документа от който произтича вземането и всички
негови приложения, но без Общи условия, т.к. Договорът за кредит не е сключен
при Общи условия на Банката, срещу ответниците И.В.М. и З.С.М. за заплащане на
сумата от 63 654,56 евро и 48лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от
86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от
23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72
евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва за
периода от 19.12.2017г. до 14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от
526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. –
договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова
равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от
14.05.2020г. до 14.07.2020г., 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. –
законна лихва, начислена към 15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на
покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е.
датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.
По делото на 17.07.2020г. е издадена Заповед за изпълнение за заплащане солидарно
от длъжниците на ищеца на сумата от 44 211,86 евро с левова равностойност от
86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от
23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72
евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва за
периода от 19.12.2017г. до 14.07.2020г., 268,97 евро с левова равностойност от
526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. –
договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова
равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от
14.05.2020г. до 14.07.2020г., 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. –
законна лихва, начислена към 15.07.2020г. и 48лв. разноски за връчване на
покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е.
датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и за сумата от
2 540,91лв. деловодни разноски в заповедното производство, от които
2 490,91лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на Заповедта съдът е
издал ИЛ, за което е направена отметка на същата – л.33 от делото и върху
извлечението от счетоводните книги – л.6 от делото.
В
срока по чл.414 ГПК длъжникът И.В.М. е подал възражение – л.40 – л.43 от делото
- срещу Заповедта за изпълнение и със съобщение, получено на 12.10.2020г. – л.46 от делото, на ищеца
е указано да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането, като
довнесе дължимата д.т.
С подаване на ИМ на 11.11.2020г., видно от вх. рег №
26 2701/11.11.2020г., ищецът е предявил в законоустановения срок иск за
съществуване на вземането му, поради което искът е допустим.
Спрямо другия ответник – З.С.К.
– ПДИ е връчена от ЧСИ на 27.08.2020г. – лично и в едномесечен срок не е подала
възражение – до 28.09.2020г. Съгласно чл.416 ГПК ако не е подадено възражение в
срок, Заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. искът спрямо З.С.К. по чл.422 ГПК е недопустим поради влязлата в сила Заповед за изпълнение. ИМ спрямо
втората ответница следва да се остави без разглеждане, а производството да се
прекрати спрямо същата на основание влязлата в сила Заповед за изпълнение.
Спорен по делото
е въпросът да се признае ли за установено между страните, че ответникът И.В.М. дължи
солидарно със З.С.К. на ищцовата Банка сумата от 63 654,56 евро с левова равностойност от
124 497,47лв. по Договор за банков кредит № 25КР-АА-5013/05.03.2001г., от които
44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. – главница,
12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена
лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от
13 479,03лв. – възнаградителна лихва, 268,97 евро с левова равностойност
от 526,05лв. – обезщетение за забава, 17,84 евро с левова равностойност от
34,90лв. – договорна лихва, 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. –
обезщетение за забава, 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна
лихва и 48лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от
16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до
изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното и исковото
производство.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази отговорите по чл.176
на ответника, писмените доказателства и заключението по назначената СИЕ.
Видно от отговорите на
ответника, същият твърди, че е запознат с представения към Договора погасителен
план от 9 страници и същият съдържа негов подпис на всяка от страниците.
Запознат е и с втория погасителен план от 29.04.2***г. от 4 страници. През 2***г.
имало предоговаряне, имали контакти с банката, във връзка с обслужване на
кредита, при което са сключили анекс, внесъл една сума и му представили втория
погасителен план, който е от 2***г. Срокът на договора останал същия. Имали
просрочие, поради което се стигнало до предоговаряне и внасяне на определена сума.
Тогава бил обслужен кредита. Оставало да се внесе минимална сума, затова му
предложили да се предоговори договора. Не си спомня в какво са се изразили промените
при предоговарянето. Внесъл накуп 5000лв. или 6000 лева. Договорът им е в евро
и в евро го обслужвал, но тогава внесъл в лева, а те ги обръщат в евро и
отбелязват погашенията в евро. Понеже той работел отначало в чужбина и пращал
парите в евро, но след като се прибрал тук били в лева. Този погасителен план
от 2***г. също носи неговите подписи.
Съпругата му е запозната и с първия погасителен план, и с втория
погасителен план. Разделили се по взаимно съгласие преди две години – в края на
2018г.
Със средствата от Договора закупили офис – жилище, преустроено на офис, за
който в решението на съда при развода е записано, че ползването на апартамента
остава за него.
Като се прибрали от чужбина и останали да живеят в офиса и на него било оставено
ползването на този имот. След ноември 2018г. плащания към банката не е правил.
Видно
от представените с ИМ писмени доказателства и заверени препис от кредитното
досие на Банката – л.220 и сл. от делото, на 05.03.2007г. между Банката и
ответника заедно със З.С.М. е сключен Договор за банков кредит № 25КР-АА-5013,
с който на кредитополучателите Банката е предоставила кредит в размер на 51 000
евро за закупуване и ремонт на Офис на ул.Цар *** № 1, състоящ се от две стаи,
хол, два коридора, клозет, кухня и откъм кухнята покрита веранда, целият от
100кв.м., ведно с маза от 9кв.м. и таван с размери от 2,5м. на 3,5м., килер и
баня, заедно със съответните проценти идеални части от общите части на сградата
и общите помещения и от правото на строеж върху мястото и който същите са се
задължили да върнат при определени условия.
Уговорено
е заплащане от кредитополучателите на Банката на годишна лихва в размер на
годишния Юрибор плюс надбавка от 5,10 пункта, която се дължи периодично в
размер и падежи, описани в Погасителен план – Приложение 1 към договора, по свое
усмотрение Банката може да капитализира начислените, но не просрочени лихви
чрез прибавянето им към главницата по реда и условията на Наредба № 9 на БНБ от
2003г., за което кредитополучателите са дали изрично съгласие и плащанията,
неизвършени в срок се отнасят в просрочие и олихвяват с договорния лихвен
процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта.
Крайният
срок на погасяване на кредита е 19.03.2027г. Задълженията по Договора се
погасяват в поредност такси и разноски, наказателна лихва, просрочена лихва и
главница, освен ако страните се договорят изрично за друго.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот – Офис на
ул.Цар *** № 1, състоящ се от две стаи, хол, два коридора, клозет, кухня и
откъм кухнята покрита веранда, целият от 100кв.м., ведно с маза от 9кв.м. и
таван с размери от 2,5м. на 3,5м., килер и баня, заедно със съответните
проценти идеални части от общите части на сградата и общите помещения и от
правото на строеж върху мястото, изразена в нот. акт № 13/14.03.2007г. на
Нотариус С.И., рег. № *** при НК с район на действие района на ПлРС – л.269 –
л.270 от делото. При непогасяване в срок на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е задължение по Договора, банката има
право да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем.
С Анекс № 1/26.04.2***г. – л.234 – л.237 от делото, страните по Договора са
се съгласили, че към датата на сключването на същия, задължението на
кредитополучателите е в размер на 58 932,87 евро, от които 6 146,59
евро просрочена главница, 38 770,27 евро редовна главница, 13 947,43
евро просрочени лихви и 68,58 евро текущо начислена лихва от 19.03.2***г. до
26.04.2***г. Лихвата са променили от годишния Юрибор, увеличен от 5,10 пункта
на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на
спестяванията – СЛП на Банката за евро,
увеличен с надбавка от 5,64 пункта. Подписали са нов погасителен план.
Неоснователни
са възраженията от отговора на ответника и писмената защита, че кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за заповедното
производство по смисъла на т.18 от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. на ВКС на РБ –
видно от представените покани – л.24 и л.25 от ч.гр. дело, същите съдържат към
конкретна дата кои вноски не са платени, в какъв размер възлиза общия дълг и в
какъв просрочените задължения, а от тях колко е просрочената главница и колко –
просрочени лихви. Поканите са за плащане в седмодневен срок на просрочените
задължения, като при неизпълнение Банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Няма недостатъци и извлечението от счетоводните книги на Банката,
послужило ведно с Договора и Анекса за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, който довод би бил относим в
заповедното производство.
Същественото
в случая е обстоятелството, че тези факти са се осъществили преди подаване на
заявлението за заповедното производство и съобразно тълкуването на правилата от
практиката на ВКС на РБ.
Видно
от заключението
на СИЕ, вещото лице установява, че длъжниците към датата на заявлението за заповедното
производство имат просрочени задължения по договора в размер на 21 375,42
евро и към 16.07.2020г. дължат сумата от 63 642,28 евро на Банката, от
които 44 211,86 евро с левова равностойност от 86 470,88лв. –
главница – 42 266,86 евро редовна и 1 945 евро просрочена,
12 200,83 евро с левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена
лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от
13 479,03лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до
14.07.2020г., 268,97 евро с левова
равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода от 24.02.2018г. до 12.03.2020г., 17,84
евро с левова равностойност от
34,90лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 51,06 евро с левова равностойност от
99,86лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания от 14.05.2020г. до
14.07.2020г., които три суми са показани от вещото лице общо като 337,87 евро
просрочена наказателна лихва от 19.12.2017г. до 15.07.2020г.
Изяснено бе в съдебното заседание, че различието от 12,28
евро с левова равностойност от 24,01лв., представляващи законна лихва върху
главницата за 15.07.2020г. води до претендираната от Банката сума от 63 654,58
евро. Разходите по изготвяне и връчване на покани възлизат на 48лв.
Отговорите на поставените от ответника въпроси на вещото
лице не водят до промяна на главния въпрос – дължи ли се исковата сума както е
изчислена от Банката. Същественото от тях, е обстоятелството че положението на
длъжниците през цялото време на обслужване на кредита не е влошено от Банката –
не са начислявани суми за възнаградителни лихви в размер, по-голям от
първоначално уговорения.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение дължимостта на сумите по процесния
Договор за кредит като главница, договорна лихва, наказателна лихва и просрочени
задължения, разсрочени с Анектс № 1, съдът възприема заключението на вещото
лице В.В., от което по категоричен начин се установява размера на дължимите
суми по процесния Договор за кредит.
Не са доказани и са неоснователни възраженията на ответника за нищожност на
отделни клаузи от процесния Договор за кредит и допълнителното споразумение към
него – Анекс № 1/26.04.2***г.
Договорът за банков кредит за покупка и ремонт на недвижим имот, обезпечен
с ипотека върху същия не е недействителен поради чл.11 от ЗПК – от момента на
сключването му за него се прилага ТЗ, а от 29.07.2***г. – Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребители. Съгласно чл.4 ал.1, т.2 от ЗПК разпоредбите
на Закона не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека.
В заключение Договорът не е сключен при Общи условия, всички негови клаузи
са индивидуално уговорени, няма неравноправни такива по смисъла на ЗЗП, а
клаузите, регламентиращи лихвите както и тази от Анекс № 1 за промяна на
индекса Юрибор в СЛП не са нищожни нито поради накърняване на добрите нрави,
нито като неравноправни по смисъла на ЗЗП – сочените т.9.1, т.9.2, т.9.4, т.10
и т.11 от Раздел Пети от Договора не са нищожни.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по направените
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство, като следва да
бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи солидарно със З.С.К.
направените от Банката разноски в хода на развилото се заповедно производство
пред ПлРС по ч.гр. № 3256/2020г. по описа на същия съд, както и да бъде осъден
да заплати направените деловодни разноски от ищеца в исковото производство в размер
на 2 940,91лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които
2 490,91лв. д.т., 350лв. за вещо лице и 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
Разноските, които ответникът е направил в настоящото производство остават
за негова сметка.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ, че И.В.М.
***, ЕГН ********** дължи солидарно със
З.С.М. ***,
ЕГН ********** на *** АД гр.София,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ***, бул.„***” №
37, представлявано от Н.Б. и С.П. - Изпълнителни директори сумата от 63 654,56 евро с левова равностойност от
124 497,47лв., от които 44 211,86 евро с левова равностойност от
86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с левова равностойност от
23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс № 1/26.04.2***г., 6 891,72
евро с левова равностойност от 13 479,03лв. – възнаградителна лихва,
268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. – обезщетение за забава, 17,84 евро
с левова равностойност от 34,90лв. – договорна лихва, 51,06 евро с левова
равностойност от 99,86лв. – обезщетение за забава, 12,28 евро с левова
равностойност от 24,01лв. – законна лихва и 48лв. разноски за връчване на
покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. – датата на заявлението /т.е.
датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на вземането, както и 2 540,91лв. деловодни разноски в заповедното
производство, от които 2 490,91лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
т.2 ГПК № 1697/17.07.2020г. по ч.гр.д. № 3256/2020г. на ПлРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът на *** АД гр.София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, район ***, бул.„***” № 37, представлявано от Н.Б.
и С.П. - Изпълнителни директори против З.С.М. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ за признаване на установено, че ответницата дължи солидарно с И.В.М. ***, ЕГН **********
на Банката сумата от 63 654,56 евро с
левова равностойност от 124 497,47лв., от които 44 211,86 евро с
левова равностойност от 86 470,88лв. – главница, 12 200,83 евро с
левова равностойност от 23 862,74лв. – разсрочена лихва с Анекс №
1/26.04.2***г., 6 891,72 евро с левова равностойност от 13 479,03лв.
– възнаградителна лихва, 268,97 евро с левова равностойност от 526,05лв. –
обезщетение за забава, 17,84 евро с левова равностойност от 34,90лв. –
договорна лихва, 51,06 евро с левова равностойност от 99,86лв. – обезщетение за
забава, 12,28 евро с левова равностойност от 24,01лв. – законна лихва и 48лв.
разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. –
датата на заявлението /т.е. датата на ИМ/ върху главницата до изплащане на
вземането, както и 2 540,91лв.
деловодни разноски в заповедното производство, от които 2 490,91лв. д.т. и
50лв. юрисконсултско възнаграждение поради влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 т.2 ГПК № 1697/17.07.2020г. по ч.гр.д. №
3256/2020г. на ПлРС спрямо ответницата и
ПРЕКРАТЯВА производството спрямо ответницата З.С.М. ***, ЕГН ********** по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК И.В.М. ***, ЕГН **********
да заплати на *** АД гр.София,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ***, бул.„***” №
37, представлявано от Н.Б. и С.П. - Изпълнителни директори разноски за исковото
производство по настоящото дело в размер на 2 940,91 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните чрез връчване на препис от същото, а в Частта за
прекратяването – с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: