Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1316 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.6,
т.10 ЗУЕС от Етажна собственост на сграда – корпус Б от апартаментен
–студиен хотел „**“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“**“ №8 срещу „Ш.“ ЕООД за
осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 3490.80 евро,
представляваща дължима такса за поддръжка и управление на общите части за
собствения му апартамент №56 за периода 01.01.2015г. до 31.12.2018г., сумата от
3339 евро, представляваща дължима такса за поддържка и управление на общите
части за собствения му апартамент №74 за периода 01.04.2015г. до 31.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 30.01.2019г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ответното дружеството е собственик на ап.№56 и
№74. Излага се, че с решение на ОС на ЕС, проведено на 28.06.2010г. било прието
решение годишната такса за поддръжка и управление на общите части на сградата апартаментен студиен
хотел „**“, корпус Б да бъде в размер на 10 евро на кв. метър, изчислена върху
общата квадратура на имота, която включва застроената площ на апартамента
заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата. На
25.10.2011г. и на 13.09.2017г. били проведени
общи събрания на етажните собственици, на които било взето решение
годишната такса за поддръжка и управление
да не се променя. Дължимите от собствениците такси се заплащали на
управляващата фирма „Миг Маркет“ ООД, която извършва поддръжката и управление
на комплекса, съгласно сключените индивидуални договори, а тези които нямали
договори заплащали дължимите такси на управителя на етажната собственост.
Твърди се, че съгласно взетите решения на ОС годишната такса за поддръжка и
управление на общите части за ап.№56 била в размер на 872.70 евро, а годишната
такса за ап.74 била в размер на 890.40 евро.
Сочи се, че до момента ответникът не бил
заплатил дължимите такси за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., която за ап.56
била в общ размер на 3490.80 евро, а за ап.74 3339 евро.
В проведеното първо съдебно заседание ищеца
уточнява исковата молба със следните твърдения : касае се за сграда, която е
част от затворен комплекс по смисъла на §3 от ДР на ЗУЕС, като режимът на
управление е различен и се осъществява
от „Миг Маркет“ ООД по реда на чл.3 ЗУЕС. Апартаментите в сградата били от
ваканционен тип и по принцип се ползвали от собствениците в повечето случаи от
30 дни годишно и затова се взело решение всички собственици да заплащат
една и съща такса, независимо колко
време ползват апартаментите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ш.“
ЕООД е депозирал писмен отговор,в който
е изразено становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва, че ответното дружеството е
собственик на ап.56 и ап.74. Твърди се, че и двата апартамента са придобити
необзаведени и негодни за ползване. Ап.56 бил довършен и обзаведен през лятото
на 2016г., като бил ползван от собственика на дружеството през лятото за
няколко седмици не повече от 30 дни в рамките на календараната година през
целия процесен период. Ап.74 все още бил незавършен и необзаведен и не се
използвал въобще.
Излага се, че дружеството не било канено на общи
събрания на етажните собственици с изключение на получена покана през месец
август 2015г. Оспорва се дружеството да е било канено на събрание от
13.09.2017г., както и да е било уведомявано за резултатите от проведените
събрания, изготвените протоколи. Сочи се, че се запознават със съдържанието
на протокола от ОС, проведено на
13.09.2017г. за първи път с получаване на исковата молба. Оспорва се
законосъобразността на взетите решения на това събрание. Излага се, че
търсените суми са недължими. Твърди се, че в комплекса не са извършвани
поддръжка и управление на общите части, че апартаментите не са ползвани повече
от 30 дни в рамките на една календарна година. Сочи се, че съгласно чл.51,ал.2 ЗУЕС не следва да заплащат тези такси. Излага се, че таксата е определена на 10
евро на кв.м. , което не било според правилото на чл.51,ал.2 ЗУЕС – поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, което било нарушение
на императивна правна норма. Нищожните решения на ОС на ЕС не следвало да се изпълняват.
Таксата била определена с включен ДДС, а ЕС не била регистрирана по ЗДДС и
нямала основание да начислява и претендира ДДС. Не били предоставени данъчни
или проформа фактури за сумите. Прави се възражение, че вземането за 2015г. и 2016г. е погасено по давност и
тъй като било периодичен платеж се погасявало с изтичане на три годишна
давност.
Изложени са правни съображения за
неоснователност на претенцията.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
В първото по делото
съдебно заседание оспорва твърденията на ищеца, че се касае за комплекс от
затворен тип.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
От договори за покупко-продажба от 24.06.**.,
обективиран в НА №*,
том *,
ре.№*,
дело №*/**.
на нот.№194-Александър Ганчев и от 26.03.2015г., обективиран в НА №*, том1, рег.№*, дело №*/2015г. на нот.№194-Александър Ганчев се
установява, че „Ш.“
ЕООД е собственик на Апартамент №56 с площ от 64 кв.м. и Апартамент №74 с площ
от 65.30 кв.м., находящи се в сграда в гр.Бяла с идентификатор №**.
С
решение на Общото събрание на ЕС на
собствениците на апартаментен/ студиен/ хотел – комплекс „**“ Корпус А и корпус
Б, находящ се в гр.Бяла, обл.Варна е прието дължимата такса за охрана и
поддръжка да е в размер на 10 евро на квадратен метър с ДДС. Същото решение е
взето и на ОС, проведено на 13.09.2017г.
Представени
са договори за поддръжка и управление, касаещи процесните апартаменти, сключени
от праводателите на ответника с „Миг Маркет“ ООД.
Представени
са договор за поддръжка упралвение с „Миг Маркет“ООД, касаещи самостоятелни обекти, принадлежащи на трети
лица – етажни собственици от същата сграда, както и трудови договори за наети
служители от „Миг Маркет“ООД.
Свидетелят
П.
К.
П.
излага, че е юридически консултант на „Ш.“
ЕООД. Сочи, че през **. дружеството закупило от други негови клиенти „**“ ап.56 , а през 2015г. закупило и ап.74.
През 2014г. собствеността на дружеството се сменила и негов собствени станала Р. В. Семейството
на последната идвало само през лятото за една до две седмици, като през
останалото време ап.56 не се ползвал. Този апартамент се ползвал най-много през
2015г. близо месец, когато Р.
имала гости и дъщеря й била там. Последните
три години апартаментът се ползвал само за една, две, максимум за три седмици. При закупуването
ап.74 същия имал теч на терасата, който
така и не бил оправен. Апартаментът имал нужда от ремонт, но той бил закупен с
цел инвестиция, а не толкова да се живее в него. Стоял празен. Бил завършен на
гипсо-картон, който откъм стената на терасата бил мухлясъл и трябвало да се
смени, била завършена банята. Този апартамент не бил ползван въобще.
Свидетелят
О.
Г.
излага, че работи в „Миг Маркет“ ООД като работата й била свързана основно с
комплекса „**“. Била организатор продажби и реклама от 2015г. Сочи, че
поддръжката на общите части на сградата се извършва от „Миг
Маркет“ ООД. Не всички собственици имали сключени договори за поддръжка и
управление с „Миг Маркет“ ООД. Част от тези, които нямали сключени договори
плащали такса. Собствениците използвали апартаментите лятото за различни
периоди лятото, за една, две седмици в различно време и по различен начин. Няма
наблюдение колко често се ползват ап.56 и ап.74.“Ш.“ ЕООД нямало договор с „Миг
Маркет“ ООД.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно
чл.6,ал.1, т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за поддържане
и управление на общите части. Размерът
на дължимата такса се определя от Общото събрание на етажната собственост съгласно
разпоредбите на чл.11,ал.1, т.5 и
чл.48,ал.8 ЗУЕС.
Ответникът не оспорва обстоятелтството, че е собственик
на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в корпус Б
от апартаментен –студиен хотел „**“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“**“ №8, съответно
ап.56 и ап.74.
Установява
се, че Общото събрание на Етажната собственост е взело решение на 28.06.2010г.
размерът на месечната такса за поддръжка на общите части да е 10 евро на
квадратен метър. Този размер е прегласуван и на проведеното общо събрание на етажните
собственици от 19.03.2017г.
Настоящият
съдебен състав намира, че въпросът дали сградата представлява комплекс от
затворен тип по смисъла на чл.2,ал.1 ЗУЕС и §1, т.3 ЗУЕС е ирелевантен към
настоящия спор, предвид че и двете страни заявяват, че ответното дружество няма
сключен договор за поддръжка и управление. Дори и сградата да представлява
комплекс от затворен тип не може да се отрече възможността на Общото събрание
като орган на Етажната собственост да функционира и да взема решение по
релевантни въпроси, които да са приложими по отношение на собствениците, които
нямат договори за поддръжка и управление, тъй като сключването на такъв вид
договор не е правно задължение на етажния собственик.
Ответната
страна отрича дължимостта на таксите за поддръжка и управление с твърдението, че не пребивава в
обектите си повече от 30 дни в рамките на календарната година, позовавайки на
чл.51,ал.2 ЗУЕС. Ангажирал е гласни доказателства като съгласно показанията на
свидетеля П. П. ап.56 се ползва от
собственика по-малко от 30 дни в годината- за летния период в продължение на
една до две седмици. Ап.74 е необитаем, тъй като е необзаведен и в него е
положен само гипсо-картон.
Разпоредбата
на чл.51,ал.2 ЗУЕС е императивна и
предвижда недължимост на разходите по чл.51,ал.1 ЗУЕС за поддръжка и управление
на общите части от собственици, обитатели и ползватели, които пребивават в
етажната собственост не по вече от 30 дни в рамките на календарната година. При
доказаност наличието на предпоставките на чл.57,ал.2 ЗУЕС ответникът не дължи
заплащането на процесните суми, поради и което искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС, на основание чл. 78,ал.3 ГПК.
На горните съображения съдът :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на сграда – корпус Б от
апартаментен –студиен хотел „**“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“**“ №8, представлявана
от Управителя Г.В.С.
срещу „Ш.“ ЕООД,ЕИК : ********** със седалище
и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 6,ал.1, т.10 ЗУЕС за осъждането на ответното дружество да заплати
сумата от 3490.80 евро, представляваща дължима такса за поддръжка и управление
на общите части за собствения му апартамент №56 за периода 01.01.2015г. до
31.12.2018г., сумата от 3339 евро, представляваща дължима такса за поддържка и
управление на общите части за собствения му апартамент №74 за периода
01.04.2015г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 30.01.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда – корпус Б от
апартаментен –студиен хотел „**“ гр.Бяла, обл.Варна, ул.“**“ №8, представлявана
от Управителя Г. В. С.
да заплати на „Ш.“ ЕООД,ЕИК :
********** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1080/ хиляда и
осемдесет/ лева, представляваща стойността на направените в
производството по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: