№ 1791
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502414 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
40104/24.06.2020 г. от Г. Д. Т., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул „Алеко
Богориди“, № 5 срещу Решение № 1043/28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 10713/2019 г.,
на ВРС, L с., с което е прието за установено, че дължи на Н. Г. Б., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, 106, вх. Б, ет. 11, ап. 82, сумата 5000.00
евро, главница по Запис на заповед от 04.03.2018 г., с падеж на 04.03.2019 г., осн. Чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 6416/2019 г., на ВРС, VIII с. В с.з. се явява лично и поддържа въззивната
жалба.
Въззивникът счита, атакуваното решение за неправилно, необосновано и за
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ищецът при
условията на главно и пълно доказване е бил длъжен да докаже вземането си основано на
менителничния ефект. Така след като ищецът още с исковата молба бил навел твърдения за
наличие на каузално правоотношение по договор за заем, за обезпечаването на който е
издадена записът на заповед и след като не е ангажирал доказателства за установяване
съществените елементи на правоотношението, то искът следвало да бъде отхвърлен. Сочи,
че записът на заповед е абстрактна сделка и установява задължението за плащане, но не и
неговото основание, доказването на което счита, че е в тежест на ищеца. Релевира
1
доказателствено искане за установяване на заемно правоотношение между страните и
обстоятелствата, при които е подписан записът на заповед. По същество отправя искане за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Никола Белев, депозира писмен
отговор, в който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
решение е правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в унисон с материалния
закон. Счита, че след като записът на заповед е абстрактна сделка и кауза макар и да
съществува стои извън съдържанието на документа, то кредиторът е освободен от
доказването на основанието на вземането си. Излага, че в конкретния случай предмет на
иска е заплащането на дължимата сума. По доказателственото искане на въззивника счита,
че същото не следва да бъде уважавано, тъй като пред първоинстанционния съд на страната
е била дадена възможност да ангажира гласни доказателства, но същите не са били събрани
по причина неявяването на ответника в съдебно заседание и по тази причина твърдяните от
него обстоятелства са останали недоказани. В случай на уважаване на доказателственото
искане на въззивника, от своя страна отправя искане да му бъде дадена възможност да
поиска ангажирането на гласни доказателства. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа депозирания отговор по съображенията изложени в него.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Никола Белев, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за приемане за установено, че Георги
Тюхков, дължи сумата 5000.00 евро, представляваща главница, по запис на заповед от
04.03.2018 г., с падеж 04.03.2019 г., за която сума е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 6416/2019 г., на ВРС, VIII с.
В исковата молба се поддържа, че на 04.03.2018 г. ищецът предоставил на ответника
сумата от 5000.00 евро в заем, с падеж на връщане 04.03.2019 г. Предвид настъпване на
падежа и неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащане, ищецът
предприел действия по принудителното събиране на сумата по реда на чл. 417 ГПК като му
била издадена заповед. Постъпилото възражение срещу заповедта обосновало и правния му
интерес от предявяването на настоящият иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че е взел заем от ищеца, но към посочената в записа
дата на издаването му остатъка от задължението му възлизал на 1000.00 евро, а не на
5000.00 евро. Твърди, че е подписал бланка на запис на заповед, която не била попълнена и
съдържанието на записа на заповед не отговаря на уговорката между страните. Сочи, че в
записа е посочен погрешен номер на личната му карта.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
2
Между страните не е било предмет на спор обстоятелството, че в полза на ищеца по
ч.гр.д. № 6416/2019 г., на ВРС, VIII с., е издадена Заповед № 3521/07.05.2019 г., по реда на
чл. 417 ГПК, с която е разпоредено ответникът Тюхков да заплати сумата 5000.00 евро,
дължима по запис на заповед, издаден на 04.03.2018 г. с падеж 04.03.2019 г., както и
сторените в производството разноски общо в размер на 455.58 лв.
Видно от представения по заповедното производство Запис на заповед е, че на
04.03.2018 г. в гр. Варна, Георги Тюхков, в качеството на издател се е задължил да плати
безусловно и без протест на Никола Белев или на негова заповед сумата 5000.00 евро. В
ценната книга е посочен падеж на задължението – 04.03.2019 г. и място на плащане – гр.
Варна. Автентичността на ценната книга е призната от ответника.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му
правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 6416/2019 г., на ВРС, VIII с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за
разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а именно да установи: наличие на
редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а
ответникът – издател. Ответникът от своя страна следва да докаже изпълнение на
задълженията си по записа на заповед или свързаното с него каузално правоотношение, в
случай че такова е въведено за разглеждане.
Следва да бъде посочено, че съобразно разрешението дадено в т. 17 от ТР № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, ищецът–поемател по запис на заповед, който е предявил иска по чл. 422,
3
ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и
да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което
е издадена ценната книга. Ако такова твърдение бъде въведено за разглеждане от някоя от
страните в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, то тогава би подлежало на
доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Изложеното и правилата за разпределение на доказателствената тежест, водят до
извода, че ищецът–кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо
каузално правоотношение, следва да доказва вземането си, основано на менителничния
ефект. Въведената от него кауза обуславя единствено предмета на защитата на ответника –
длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само
релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. В случай, че
ответникът твърди различна кауза, то негова е и тежестта да установи, обезпечителната
функция на записа спрямо твърдяното правоотношение.
В конкретния случай, каузално правоотношение е било въведено от ищеца в исковата
молба, чрез посочването, че сумата по записа на заповед е била предоставена в заем на
ответника, а ценната книга обезпечава задължението за връщането й на датата на
уговорения падеж 04.03.2019 г. Както бе посочено по-горе, от страна на ответника
оспорване на каузално правоотношение, основано на договор за заем не е налице, а
напротив изрично е признато, че е получавал парични суми в заем като към датата на
издаване на ценната книга – 04.03.2018 г., задължението му към ищеца възлизало на 1000.00
евро., а не на посочените 5000.00 евро.
При това положение обоснован се явява извода, че между страните е установено
каузално правоотношение основано на договор за заем за сумата 5000.00 евро, така и
обезпечителната функция на процесния запис на заповед. Така в тежест на ищеца е
доказване на твърдението му за погасяване на задълженията му към ищеца до размера на
твърдяната сума от 1000.00 евро. Подобни доказателства, кореспондиращи с последното
твърдение на ответника не са представени в хода на първоинстанционното производство.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал и възражение за
недействителност на менителничния ефект поради липса на воля за задължаване към ищеца
за сумата 5000.00 евро. Обосновава това с твърдението, че е подписал празна бланка на
запис на заповед при уверения от страна на ищеца да я попълни за сумата 1000.00 евро.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че разпоредбите на ТЗ касателно
менителничните ефекти, изрично допускат издаването и предаването на поемателя на
непопълнен такъв (чл. 464 ТЗ) При бланковите ефекти, с предаването им на кредитора върху
него преминава и правото да попълни липсващите части от съдържанието им съобразно
уговореното като неспазването на уговореното не може да бъде противопоставено на
кредитора, освен при наличие на посочени предпоставки. При тази законова уредба се
4
налага извода, че полагането на подпис върху непопълнен менителничен ефект не води
автоматично до неговата недействителност, поради липса на воля за задължаването му. В
тежест на издателя е да установи, както обстоятелството, че е предал бланков запис на
заповед, така и обстоятелството, че същият не е бил попълнен съобразно уговореното,
каквито доказателства в настоящият процес не са налице.
Предвид наличието на редовен от външна страна менителничен документ и предвид
липсата на доказателства за погасяване на задължението по него се налага извода за
основателност на предявения иск и като такъв подлежащ на уважаване.
Достигайки до идентичен краен извод, ВРС е постановил правилен и законосъобразен
акт, който ще следва да бъде потвърден.
По разноските.
С оглед изхода от спора не се налага ревизиране на разноските за заповедното
производство и за първоинстанционното разглеждане на делото. На въззиваемия, макар и
да се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, не се присъждат предвид изричното
изявление, че не се претендират.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1043/28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 10713/2019
г., на ВРС, L с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5