№ 27
гр. Силистра, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500012 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от П.А. - прокурор при Районна прокуратура -
Силистра, против решение № 519 от 19.10.2021 г. по гр. дело № 20213420100410/2021 год.
по описа на PC- Силистра, в частта, с която Е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, ул.Витоша № 2 и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР- СИЛИСТРА, на основание чл .2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. Шар
планина № 11 сумата от 2 000 / две хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС , приключило с оправдателно решение
по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва от 11. 04.
2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която ги е
ОСЪДИЛ да му заплатят сумата от 310.00 / триста и десет / лева, - разноски по гр.д. № 410 /
2021 год. по описа на СРС.. Жалбоподателят е развил доводи, че в тази част решението е
неправилно и необосновано, а размерът на присъденото обезщетение завишен, поради което
моли въззивната инстанция да го отмени, като постанови ново, с което да намали
присъдения размер обезщетение до такъв, който да представлява еквивалент на
действително търпените вреди.В с.з. пред тази инстанция се явява Стефка Гначева –
прокурор в ОП, гр. Силистра, която поддържа жалбата.
По реда на чл. 263 ГПК е представен писмен отговор от ОД на МВР , гр. Силистра,
представлявана от Марин Недялков, ВПД директор, чрез процесуален представител
Валентина Атанасова, главен юрисконсулт, съгласно който жалбата е основателна, поради
което моли да бъде уважена. В с.з. пред въззивния съд се явява юрисконсулътт, която
поддържа отговора.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство, Г. В. Р. с ЕГН
**********, от гр. Тутракан, обл. Силистра, не е депозирал писмен отговор, въпреки
предоставената от съда възможност. В с.з. пред тази инстанция е постъпило писмено
становище на неговия процесуален представител адв. С. от АК,г р. Русе, който счита, че
1
жалбата е неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд ищецът Г. В. Р. с ЕГН **********, чрез адв. С.С. е предявил
иск против Прокуратурата на Република България и ОДМВР- гр.Силистра, с който
претендира от съда да постанови решение, с което да ги осъди да му заплатят на основание
чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 500.00 лева, претърпени в следствие воденото срещу него
наказателно производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС, приключило с
оправдателно решение по повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва от 11. 04.
2017 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото.
От събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд е
установено, че на 16.02.2017г. вечерта въззиваемият Р. е управлявал лек автомобил марка „
Хонда" с английска регистрация X 119 HKW и около 21,00 часа , придвижвайки се по ул.
Ангел Кънчев, бил спрян за проверка от служители на РПУ - гр.Тутракан. В хода на
проверката бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат. След това бил проверен за употреба на наркотични вещества с тест
Дрегер „DrugChek 3000". Полицейските служители го уведомили, че тестът е отчел
положителен резултат на наркотичното вещество марихуана. Въпреки възраженията му, че
не е употребявал наркотични вещества, му бил съставен АУАН, свидетелството му за
управление било иззето и му бил издаден талон за изследване, който отказал да получи.
След това, в 22.00 часа бил задържан за срок от 24 часа с полицейска заповед на основание
чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР - затова, че извършил престъпление от общ характер. Въз основа на
извършената проверка и съставените документи било образувано бързо производство БП №
362 ЗМ-49/2017г. по описа на РУ-МВР-Тутракан срещу него за извършено престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК. В хода на разследването бил привлечен в качеството на обвиняем за
това, че на 16.02.2017г., в гр.Тутракан е управлявал МПС след употреба на наркотично
вещество - марихуана , установена по надлежния ред-престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
На 23.02.2017г. Районна прокуратура-Тутракан / сега РП-Силистра - ТО -
Тутракан/ внесла в Районен съд - Тутракан материалите от бързото производство с
предложение за разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК и по обвинението за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което, на 27.02.2017г. ищецът ангажирал
адвокат да го защитава в съдебната фаза на наказателното производство, като уговорил и
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
С решение № 62 / 24.03.2017г. по АНД № 69/2017г., Тутраканският районен съд
го признава за невинен и го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Решението е влязло в законна сила на 11.04.2017г.
Ищецът е заявил, че от момента на задържането му до влизане в сила на
съдебното решение , вследствие от воденото наказателно производство против него животът
му драстично се променил в негативна насока Преживяванията презивикали у него стрес,
несигурност от изхода на процеса, емоционален дискомфорт в качеството му на обвиняем с
наложена мярка за неотклонение, ограничаваща драстично свободата му, ограничени били
личните му контакти, както и отнето правото му да управлява МПС. Счита, че в резултат на
незаконосъобразните действия на МВР и необосновано повдигнатото му обвинение са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт,
силен стрес, срам, неудобство, унижение, накърняване на честта и достойнството му,
причинени му били и имуществени вреди в размер на 500 лв., които запратил , за да
ангажира адвокат.
Пред районния съд е бил разпитан св. Петров, приятел на въззиваемия Р., който
свидетелства, че в периода, който е бил разследван и съден , до приключване на
наказателното производство, се е затворил, отчуждил и ограничил рязко контактите си Това
2
било провокирано от факта, че още на следващия ден в медиите публикували съобщение за
това, че е установено, че управлява автомобил дрогиран. В резултат на това , в малката
общонст, в която живее, се разчулов, хората го гледали с пурек, а приятелката му, с която
имала дъбготрайна връзка, го напуснала, защото семейстовот и не и позволявало да се
среща с такъв човек. Жтделно от това, било му взето свидетелството за правоуправление и
той не можел да ползва колата си, с която ходел да бре гъби в гората, то което си осигурявал
доходи.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищеца е оправдан, последният следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение (ТР)
№ 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, когато между двете да съществува причинно следствена
връзка, което следва и от общата разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не
може да се предполага. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което
бе установено по делото.
С оглед на изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел, че висящото и безрезултатно наказателно производство
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати.
Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо –
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу
него. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се
изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическо
равновесие на пострадалото лице. Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва
притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. В този смисъл вж. ППВС № 4/23.12.1968 г. , т. 11 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС , решение №
175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС
3
Съвкупната преценка на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Представителят на ОП тр. Силистра оспорва твърдението, че е имало публикация
в медиите относно инцидента, която е станала достояние на общността, в която живее
ищеца. Това става ясно от показанията на св. Петров пред районния съд, но в първата
инстация представителят на РП Дулово не е направил възражение относно този факт, поради
което и съдът счита, че свидетелските показания са достатъчно доказателство, че е имало
публикация. Жалбоподателят счита, че краткия срок на разследването – около половин
година, както и липсата на доказателства за последици за живота и здравето на ищеца от
наказателното преследване, водят до неоснователност на исковата претенция. Следва да се
ообележи, че показанията на св. Петров са доказателство за всички обстоятелства, които той
изнася, тай като не са направени своевременно възражения по неговите изявления, нито е
поискана от РП или МВР възможност за доказателства съобразно становищата им . Освен
това, именно краткия срок на разследването и липсата на твърдения и доказателства за
сериозни увреждания на здравето на ищеца, са обосновали и ниския размер на
обезщетението, което му е присъдено. Както беше посочено по – горе - във всеки случай по
време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл вж. отново ППВС №
4/23.12.1968 г. , т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС , решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС. Ето защо, както РС е посочил, свидетелските показания само установяват размера на
причинените неимуществени вреди, а не наличието им, което е функция винаги от
прекратеното наказателно преследване или оправдаването. И като е установил, че
нанесените вреди не са особено големи като отражение на живота, здравето и
достойноството на ищеца, е присъдил размер точно съобразен с доказателствата по делото.
Съдът намира за необосновани и забележките в отговора на МВР, че съдът не е
изложил аргументи за значението на всяко обстоятелство за размера на вредите. Всъщност,
и двамата ответници по исковата претенция пред районния съд не са проявили активност в
оспорване на доказателствата,представени от ищеца или в представянето на свои, съобразно
становищата си.
Предвид гоеизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователан, а обжалваното
решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519 от 19.10.2021 г. по гр. дело №
20213420100410/2021 год. по описа на PC- Силистра, в частта, с която Е ОСЪДИЛ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, ул.Витоша № 2 и
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- СИЛИСТРА, на основание чл .2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл. 86 ЗЗД да заплатя солидарно на Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Тутракан, обл. Силистра,
ул. Шар планина № 11 сумата от 2 000 / две хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС , приключило с оправдателно решение
по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва от 11. 04.
4
2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която ги е
ОСЪДИЛ да му заплатят сумата от 310.00 / триста и десет / лева, - разноски по гр.д. № 410 /
2021 год. по описа на СРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5