Решение по дело №9/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 20.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

      Шуменският административен съд в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 Председател:  Росица Цветкова

                                                                         Членове:  1.Снежина Чолакова

                                                                                         2.Бистра Бойн

 

при секретаря В.Русева

и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура град Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 9 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производство по реда на чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „В.и к.Ш.“ ООД, ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Б.И., чрез Д. К.– главен юрисконсулт, срещу Решение № 89 от 21.11.2019г.,  постановено по АНД № 228/2019г. по описа на Районен съд- гр.Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 49/18.07.2019г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), гр.Шумен, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите (ЗВ) на „В.и к.Ш.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл.48 ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38 ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и за определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба № 2 от 08.06.2011г.). Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се релевират доводи за недоказаност на приписаното на дружеството нарушение. Твърди се също, че касационният жалбоподател не е субект на вмененото му нарушение. В тази връзка се сочи, че действително канализационната система на гр.Смядово е без изградена и въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадни води, но изграждането на същата е задължение на общината и доколкото последната не е изпълнила това свое задължение, по силата на чл.3.6, б."в" и "г" от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, „В.и к.Ш.“ООД не следва да носи отговорност за липсата на такава и произтичащите от това последици. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.                

        Ответникът по касационната жалба, РИОСВ– гр. Шумен, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от Н.Г.- директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ Шумен, която оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт. Представя писмени доказателства.

        Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

        Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

        Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

        С процесното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 49/18.07.2019г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), гр.Шумен, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите (ЗВ) на „В.и к.Ш.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл.48 ал.4 от ЗВ, във вр. с чл.38 ал.3 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и за определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба № 2 от 08.06.2011г.), издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ПС-02/27.05.2019г., съставен срещу „В.и к.Ш.“ ООД за това, че на 18.04.2019г., в гр.Смядово, общ.Смядово, обл.Шумен, в качеството си на оператор на канализационната система на гр. Смядово, е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект р.Стара река, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения, предвидени в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23140027/13.07.2012г., издадено от Директора на Басейнова дирекция- Черноморски район- гр.Варна, изменено с Решение № 1052/12.02.2013г. за експлоатацията на канализационната система на гр. Смядово.

       При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав е посочил, че вмененото на дружеството нарушение е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Съобразявайки наличните доказателства, предходната инстанция е заключила, че юридическото лице е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на  чл. 48, ал. 4 от ЗВ е било длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Съдът е приел, че това не е било сторено, за което свидетелства и установеното превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показателите, посочени в АУАН и НП. Поради това районният съд е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

       Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

       За да постанови решението си, районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин и обстоятелствата, при които е извършено. Правилно съдът е приел, че санкционираната деятелност осъществява приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по неоспорим начин, че санкционираното лице, в качеството му на В и К оператор по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Този извод следва и от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, сключен  между „Асоциация по В и К“ на обособената територия, обслужвана от "В и К – Шумен"ООД  и „В и К - Шумен“ ООД, според който „услуга“ е отвеждането на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води, присъединяване на потребители към канализационната система и др. От посочения договор е видно също, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на гр. Смядово се осъществява от „В.и к.Ш.“ ООД, ***, както и, че дружеството – касационен жалбоподател експлоатира канализационната система на Община Смядово.

         Съгласно чл.48 ал.4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори, пречистват и заустват отпадъчните води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.  Чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ регламентира наказание от 1000 лева до 2000 лева за всяко физическо и юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водни обекти и канализационната система като наруши емисионните норми и изисквания.

          В конкретния случай, при анализа на съдържанието на издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23140027/13.07.2012г., издадено от Директора на Басейнова дирекция- Черноморски район- гр.Варна, изменено с Решение № 1052/12.02.2013г. за експлоатацията на канализационната система на гр.Смядово, следва да се направи категоричния извод, че касаторът е ползвател по него. Като водоползвател, който не е титуляр на разрешителното и е В и К оператор, "В.и к.– Ш."ООД безспорно е задължен правен субект по чл.48 от ЗВ. В тази връзка същият е следвало да зауства отпадъчните води в р.Стара река, поречие на р.Голяма Камчия, в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Видно от изготвения физико-химичен анализ по взети две водни проби от 24.04.2019г. и 07.05.2019г., отпадъчните води превишават емисионните норми и изисквания, регламентирани в разрешителното  по показатели амониев азот и нитритен азот.

        Обосновано районният съд е отхвърлил тезата на касатора, че не може да е субект на вмененото му неизпълнение на административно задължение, доколкото същото се дължи на липсата на изградена пречиствателна станция за отпадъчни води, чието изграждане е вменено на Община Смядово и В и К операторът не носи отговорност за неизпълнението на това задължение. Както беше посочено по-горе, съгласно чл.48 ал.4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. От цитираната разпоредба следва извода, че същите имат задължение както да пречистват отпадъчните води, така и да заустват такива, отговарящи на изискванията на разрешителното за ползване досежно индивидуалните емисионни ограничения. Това императивно изискване не може да бъде отменено с нормите на договора, сключен между Асоциацията по В и К и „В.и к.“ООД. Чие е задължението за изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадъчни води е ирелевантно за преценка съставомерността на санкционираната деятелност по приложения административнонаказателен състав, тъй като касаторът не е санкциониран за неизграждане на такова съоръжение, а за това, че заустените от него отпадъчни води са съдържали определени вещества над индивидуалните емисионни ограничения, регламентирани в разрешителното за водоползване, което безусловно е задължение не само на титуляра на това разрешително, но и на оператора, експлоатиращ канализационната система.

      Съдът споделя и направените изводи от първоинстанционния съд за неприложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Защитаваните обществени интереси от ЗВ са от изключителна значимост.

      По изложените съображения, съдът приема, че решението, предмет на касационен контрол е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

      Водим от горното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

      ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/21.11.2019г., постановено по АНД № 228/2019г. по описа на Районен съд – гр. Велики Преслав.

 

      Решението е окончателно.

         

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................      ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                                       

                                                                                         2..........................

      ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.02.2020г.