№ 52
гр. Благоевград, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200501193 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
22198/03.10.2024г., подадена от жалбоподателя ТП „Д.Г.С.С.“, към „Ю.Д.П.“
ДП, с адрес на управление гр. С., представлявано от директора инж. Б.Г.К.,
срещу Решение № 660/16.09.2024г., постановено по гр.д. № 887/2024г. по
описа на Районен съд Благоевград, допълнено с Решение 713/09.10.2024г.
Сочи се, че обжалваното решение е неправилно. Работодателят е наложил
наказание в предвидения двумесечен срок, регламентиран в разпоредбата на
чл. 194 КТ. Твърди се, че от служителя са изискани писмени обяснения преди
налагане на наказанието за конкретното нарушение, като изводите на съда в
обратна насока са неоснователни. Сочи се, че съдът не е анализирал събраните
гласни доказателства, като неправилно не е дал вяра на част от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Неправилни били мотивите на съда за това,
че тежестта на нарушението не съответства на вида на наложеното наказание
– „Предупреждение за уволнение“.
Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендират за разноски за настоящата съдебна инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – А. Д. Г..
От страна на последния, чрез адв. Б. П., е постъпил подробен писмен отговор.
Сочи, се че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена като
неоснователна. По делото се установявало, че не са изискани писмени
1
обяснения от служителя за вмененото му нарушение – преждевременно
напускане на работа. От свидетелските показания се установявало, че не
навсякъде има обхват на мобилната мрежа, а телефонът който ползвал
наказаният служител е личен. Сочи се, че работодателят не е установил по
несъмнен начин извършените нарушения. Правилни са и изводите на съда, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Налице е тенденциозно отношение към служителя от страна на работодателя.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно, поради следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 357, ал. 1 КТ, с който е
направено искане за отмяна на Заповед № РД-07-86/07.02.2024 г. на директора
на ТП „Д.Г.С.С.“, БУЛСТАТ *, с която на ищеца А. Д. Г. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. В исковата молба
се сочи, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на сроковете по чл.
194 КТ, не е мотивирана, доколкото не е ясно какви нарушения са извършени
и на кои дати, сочи се, че не било вярно това, че служителят не е бил на
работното си място, налице е злоупотреба с работодателката власт като целта
била служителят да бъде уволнен.
Районният съд е уважил иска, отменяйки атакуваната заповед /с основно
и допълнително решение/, като е приел, че нарушението не е доказано, освен
това тежестта на извършеното не съответства на вида на наложеното
наказание.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства,
от които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът работи по трудово правоотношение на
длъжността Горски стражар в ответното ТП на ДГС С., представлявано от
директора Б.К.. Не е спорно, че e отговорник на охранителен участък „Б.“, към
ГСУ Б.. Видно от длъжностната характеристика, с която наказаният служител
е запознат още през 2022г., същият е на пряко подчинение на старши лесничея
на съответния участък, който в случая е св. В.С.. В т. 18 от длъжностната
характеристика е посочено, че служителят следва да извършва ежедневно
присъствие, обхождане на територии в поверения му охранителен участък и
осъществява ежедневно проверки на същите по спазване на Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като подробно
отразява проверките и констатациите от тях в дневника на горския стражар
/надзирател, попълвайки стриктно дата, място/отдел, подотдел, местност/ и
всички останали негови реквизити.
На 06.12.2024г. е съставен Констативен протокол /КП/, подписан от
заместник - директора при ТП на ДГС С. - С.К. и старши лесничей В.С., в
който е посочено че след получен сигнал за работещ трион в район Б. /за който
отговаря ищецът/ позвънили на Г., да отидат заедно да проверят сигнала, но
той не отговорил на позвъняванията и на двамата съставители на протокола.
Отишли на място да проверят сигнала и обходили района, не открили
2
нарушения. Към 15.30 отново позвънили на Г., но той не отговорил. При
проверката не срещнали Г., който не им върнал обаждане до края на работния
ден. Съставеният КП е представен на работодателя на дата 06.12.2023г. Във
връзка с това са изискани писмени обяснения от служителя Г. за това дали на
06.12.2023г. е бил на работа, каква дейност е извършвал, дали е бил в
поверения му ОУ Б., защо не е отговорил на телефонните обаждания на К. и
С.. За дата 06.12.2023г. Г. е депозирал писмени обяснения.
С допълнителни разяснения старши лесничей В.С. е посочил, че в
съставения КП от дата 06.12.2023г. е пропусната датата, на която са
констатирали извършените нарушения от ищеца, като е посочено, че това е
станало на 05.12.2023г. За допълнителните разяснения работодателят е
уведомен на 15.01.2024г. Във връзка с това са изискани нови писмени
обяснения от Г. за дата 05.12.2023г., като отново посочи дали на 05.12.2023г. е
бил на работа, каква дейност е извършвал, дали е бил в поверения му ОУ Б.,
защо не е отговорил на телефонните обаждания на К. и С.. На 25.01.2024г. и
на 31.01.2024г. Г. е предоставил писмени обяснения, в които е посочил, че на
въпросната дата е дошъл на работа в лесничейството. След това с колеги
тръгнали на работа в ГСУ Б.. Направили оглед, след което колегата М. се
върнал с автомобила, а Г. продължил да обхожда района пеша от местността
Речица до район Ракитна. В допълнителни писмени обяснения посочва, че има
проблем с телефона, който понякога звъни, понякога изключва. Освен това не
навсякъде има сигнал.
С атакуваната Заповед № РД-07-86/07.02.2024 г., издадена от директора
на ТП „Д.Г.С.С.“, БУЛСТАТ *, на А. Д. Г. е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“. Заповедта е връчена на
08.02.2024г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама
свидетели. В заповедта е посочено, че на 05.12.2023г. служителят А. Г. е
напуснал преждевременно работното си място, като не е бил на работното си
място във времевия диапазон 14 -17 часа в поверения му участък, без да
уведоми прекия си ръководител и да получи неговото разрешение, като по
този начин не е уплътнил работното си време. Посочено е също така, че на
посочената дата служителят не си вдига телефона при позвъняване от страна
на прекия си ръководител и заместник - директора. В заповедта е посочено, че
с тези си деяния служителят е нарушил задължението си да е до края на
работния ден на работното си място, да извършва ежедневно присъствие и
обхождане на териториите на повредения му участък, като подробно отразява
констатациите си в дневник. Посочено е, че неотговарянето на телефонните
позвънявания и липсата на комуникация е проблем във връзка с възлагането
на конкретни задачи от прекия ръководител и ръководителя на стопанството.
Естеството на работа е такова, че при подаден сигнал за нарушение
служителят е длъжен незабавно да се отзове и да извърши проверка по случая.
Посочено е, че с това служителят е извършил нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 197, ал. 1, т. 1 пр. 2 КТ - преждевременно напускане на
работа и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения чл. 126, т. 1, пр. 2
КТ /да бъде на работното си място до края на работното време и т. 13 да
изпълнява всички други задължения, произтичащи от НА, КТД и от характера
3
на работа, чл. 190 ЗГ, т. 18 от длъжностната характеристика и Заповед №
686/20.11.2023г.
При определяне на наказанието е взето предвид това, че с предходна
заповед на работодателя от дата 01.09.2023г. на служителя е наложено
наказание „Забележка“ за това, че на 28.07.2023г. не се е явил на работа, като
при проведен телефонен разговор посочил, че си е вкъщи.
По делото са представени и други писмени доказателства, но същите се
отнасят за нарушения, извършени от Г. след датата на издаване на процесната
заповед, поради което са неотносими към предмета на настоящия спор и не
следва да се обсъждат.
В качеството на свидетели пред районния съд са разпитани К.Г., Р.М.,
В.С. и С.К..
Свидетелите Г. и М. посочват, че са колеги с Г., отговарят за съседни
горски райони в едно ГСУ. На процесната дата свидетелите и Г. отишли да
проверят обект до М., пътували със служебен автомобил. Около 11 часа се
върнали в стопанството в гр. С., тъй като на обекта имало сняг. Уведомили за
това прекия си началник. Г. оставили в стопанството, а свидетелите отишли на
проверка на друг обект. За времето от 14-17 часа не са виждали Г., не са
осъществявали и връзка с него. Не навсякъде в обектите, които обхождат има
обхват на мобилните телефони.
Св. С. посочва, че работи в ТП на ДГС С. на длъжността старши
лесничей. Посочва, че на процесната дата заедно със св. К. по нареждане на
директора отишли в района, за който отговаря ищецът, за да проверят за
нарушение. Направили опит да се свържат по телефона с ищеца, при
позвъняване давало сигнал свободно, но той не вдигнал. Обходили участъка,
не срещнали Г., не отворил и на телефонните им позвънявания. Служителят не
е споделял да има проблем с телефона, с него се контактувало трудно.
Горските, когато са на работа, следва да са или в гората или в горското.
Св. С.К. посочва, че е заместник – директор на ответното поделение. На
процесната дата със св. С. по разпореждане на директора отишли на проверка
в района, за който отговаря Г.. Звънели му по няколко пъти, но той не вдигнал.
Комуникацията със служителите се осъществява по телефона или лично в
администрацията. Работата на горските служители е да обикалят района, за
който отворят всеки ден.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 357 КТ – за отмяна за заповед, с която на ищеца е
наложено наказание „Предупреждение за уволнение“. Тежестта да докаже
законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство и
извършването на нарушението е на работодателя. В случая същият се справи с
възложената му доказателствена тежест.
В проведеното дисциплинарно производство са спазени изискванията на
чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Видно от доказателствата по делото преди налагане на наказанието
4
директора на ТП ДГС С. е изискал писмени обяснения от служителя за това
дали на 05.12.2023г. е бил на работа, каква дейност е извършвал, дали е бил в
поверения му ОУ Б. за времето от 14-17 часа, защо не е отговорил на
телефонните обаждания на К. и С.. Служителят се е възползвал от правото си
по чл. 193 КТ и е дал писмени обяснения.
На следващо място са спазени изискванията на чл. 194 КТ, тъй като
наказанието е наложено в срок от два месеца от откриване на нарушението. В
случая работодателят е узнал за извършеното нарушение на дата 06.12.2023г.
/когато му е връчен КП/, заповедта е издадена на 07.02.2023г., като съгласно
чл. 194, ал. 3 КТ двумесечният срок е спрял да тече за времето, през което Г. е
бил в законоустановен платен годишен отпуск /за седем работни дни – два дни
през декември 2023г. и пет дни през януари 2024г./.
Процесната заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195
КТ, посочени са нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Посочено е, че служителят се
наказва за това, че преждевременно е напуснал работното си място, като не е
бил в повредения му обект – ОУ Б. във времевия диапазон от 14 - 17 часа.
Описаното нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може
наказаното лице да разбере за какво деяние се налага санкцията.
От ангажираните пред районния съд доказателства се установява, че
служителят е извършил вмененото му със заповедта нарушение –
преждевременно напускане на работа и отсъствието му на дата 05.12.2023г. за
периода от 14 до 17 часа. В тази връзка е приложеният по делото констативен
протокол, съставен от свидетелите, както и показанията на св. С. и К..
Последните двама посочиха, че на процесната дата след обяд са отишли на
проверка в района, за който отговаря ищеца, преди това се опитали да се
свържат с него по телефона, но без резултат. Обходили част от района му, но
не го срещнали. Отново направили опит за връзка по телефона, като сигнала
давал свободно, но ищецът не отговорил на повикването, вкл. не върнал
обаждане до края на работния ден, а и след това. Установява се, че контактът с
горските служители, чиято основна работа е да обхождат поверените им
горски участъци, се осъществява по телефона, като в тази връзка по делото е
приложена декларация, подписана от ищеца, в която е посочен телефонен
номер за връзка с него. По делото не се установи ищецът да е имал технически
проблем с телефона, както и да не е имал обхват. Напротив, свидетелите
посочиха, че при позвъняванията е давал сигнал свободно. Това, че ищецът не
е отговорил на телефонните обаждания на прекия си началник и на заместник
– директора води до единствения възможен извод, а именно че не е бил на
работното си място. Доказателства в обратна насока не са ангажирани.
Св. М. и Г., колеги на ищеца, посочват че на процесната дата преди обяд
били със служителя Г. на проверка на обект, но към 11 часа се върнали в
стопанството в гр. С., като следобяд на същия ден не са виждали Г.. От
показанията на двамата свидетели се опровергава твърдяното в писмените
обяснения по чл. 193 ГПК, че служителят през целия ден на 05.12.2023г. е
обхождал район в гората.
5
Неправилни са изводите на съда за това, че показанията на св. К. и С. не
следва да се кредитират поради заинтересоваността им. Обстоятелството, че
същите са служители при ответника не е основание за това. Освен това е
съвсем логично доказването на извършеното нарушение да стане посредством
показания на служители на ответното поделение, които имат пряко и
непосредствено наблюдение върху работата на служителя и са констатирали
отсъствието му от работното място. Трети лица, които не се намират в
служебно правоотношение с ответника, едва ли могат да установяват кога и
дали един горски стражар е на работното си място и изпълнява служебните си
задължения. Обстоятелството, че между св. С. и ищеца има друг конфликт,
предмет на друго дисциплинарно производство, също не е основание да не
бъде дадена вяра на показанията на свидетеля. Последните са логични,
последователни и в съответствие с останалия доказателствен материал., вкл. с
показанията на другите трима свидетели.
Преждевременно напускане на работа и отсъствието на служителя за
времето, посочено в заповедта покрива признаците на извършено нарушение
по чл. 197, ал. 1, т. 1 пр. 2, т. 10 КТ, чл. 126, т. 1, пр. 2 и т. 13 КТ, както и т. 18
от длъжностната характеристика.
Неоснователни са оплакванията в исковата молба за това, че в случая е
налице злоупотреба от страна на работодателя, тъй като вместо да изпълнява
служебните си задължение служителят е бил принуден да депозира писмени
обяснения, като целта била да бъде уволнен. Обстоятелството, че на Г. са
искани обяснения, във връзка с образувани дисциплинарни производства, не е
основание да се смята, че е налице тенденциозно отношение от страна на
работодателя. Това, че на служителя са налагани и други санкции за
извършени нарушения на трудовата дисциплина, не може да се приеме за
злоупотреба с право, доколкото работодателят има правомощие да налага
дисциплиниращи санкции.
Настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на районния съд, за
това, че наложената санкция не съответства на вида на извършеното
нарушение. В случая работодателят е взел предвид, това че е издадена друга
заповед, с която на ищеца е наложена най-леката дисциплинираща санкция –
„Забележка“ за това, че на 28.07.2023г. отново не е бил на работното си място.
Очевидно е, че налагането на най-леката санкция не е довела до това
служителят да се поправи и е продължил да отсъства от работното си място
без да има основание за това. Ето защо налагането на наказанието с
процесната заповед се явява съответно на тежестта на извършеното
нарушение.
С оглед на изложеното по - горе процесната заповед, с която на ищеца е
наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ е законосъобразна,
поради което искът за отмяната й е неоснователен. След като е уважил
исковата претенция районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който ще следва да се отмени, а предявеният иск се отхвърли.
С оглед изхода на спора – основателност на въззивната жалба,
въззивемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски,
6
както за въззивното, така и за първоинстанционното дело в размер на 225 лв.,
включващи възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 660/16.09.2024г. и Допълнително решение №
713/09.10.2024г., и двете постановени по гр.д. № 887/2024г. по описа на
Районен съд Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Д. Г., ЕГН ********** срещу ТП
„Д.Г.С.С.“, БУЛСТАТ *, с който е направено искане за отмяна на Заповед №
РД-07-86/07.02.2024 г. на директора на ТП „Д.Г.С.С.“, БУЛСТАТ *, с която на
А. Д. Г. е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ТП „Д.Г.С.С.“,
БУЛСТАТ *, представлявано от директора Б.К., сторените пред двете съдебни
инстанции разноски в размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7