№ 3939
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100503100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 10.11.2022 г., постановено по гр. дело № 60091 от 2019 г.
по описа на Софийския районен съд, 58 състав е отхвърлен предявеният от
„Д.З.“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД иск по чл. 213 КЗ за заплащане на сумата от
900 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за причинени щети на преходна стена в складово помещение,
находящо се на бул. „*******на 12.06.2015 г. с електрокар и 15 лв.
ликвидационни разноски и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
301,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
18.10.2016 г. до 18.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Д.З.“ АД с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че неправилно
районният съд е приел, че не е доказана отговорността на причинителя на
вредата – водача на електрокар. Заявява се, че по делото безспорно е
установен механизмът на произшествието, описан в исковата молба. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение в цялост и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ЗК „Л.И.“ АД, с който оспорва същата като
неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се
1
становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че застрахованото
при ответника лице не е отговорно за настъпилото произшествие, поради
което претенцията на ищеца е неоснователна и правилно е оставена без
уважение. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо въззивият
съд дължи проверка на решението по неговата правилност в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 900 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени щети на преходна стена в складово помещение, находящо се на
бул. „*******на 12.06.2015 г. с електрокар и 15 лв. ликвидационни разноски и
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 301,42 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 18.10.2016 г. до 18.10.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането.
С оглед момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
а именно 12.06.2015 г. приложим е Кодексът на застраховането / отм., ДВ бр.
102 от 29.12.2015 г./.
Съгласно чл. 213 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
2
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2. настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора, съставляващо
покрит от застраховката риск; 3. плащане на застрахователно обезщетение от
дружеството - ищец; 4. предпоставките на чл. 49 ЗЗД - осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние (действие или бездействие), вреда
- имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа. В тежест на
ищеца, съгласно правилото на чл. 154 ГПК е да докаже при условията на
пълно и главно доказване тези предпоставки, с изключение на вината, която
се предполага до доказване на противното по силата на установената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.
По делото е представена полица №190714001716, в която е обективиран
застрахователен договор по имуществена застраховка между „Д.З.“ и „Ф.Е.Ф.
Л.“ ЕООД с обект битови, търговски и складови сгради, електронно-
компютърна техника и автоматика и стоки с период на покритие от
29.11.2014 г. до 28.11.2015 г.
Представена е полица №BG/22/115001307465 по застраховка
Гражданска отговорност, сключена между ЗК „Л.И.“ АД и „Ф.Е.Ф. Л.“ ЕООД
за електрокар № 338303АА с период на покритие от 13.05.2015 г. до
12.05.2016 г.
По делото се установява, че с платежно нареждане от 15.03.2016 г. на
застрахованото лице „Ф.Е.Ф. Л.“ ЕООД е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 975 лв. по щета №250418/15 АТО.
По делото е представен протокол за настъпило събитие, съставено,
съгласно вътрешните правила на работодателя от Н.С. – водач на електрокар,
К. К. – началник склад и М.П. – служител склад за това, че на 12.06.2015 г. в
7:30 часа електрокар с №338303АА при товаро-разтоварни дейности е при
опит да предотврати трудова злополука удря преходна стена, изградена от
сандвич панели.
От заключението по назначената САТЕ се установява, че стойността на
ремонтните дейности възлиза на сумата от 1050 лв. без ДДС и на 1 260 лв. с
ДДС.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че от представените по
делото доказателства се установява по несъмнен начин механизмът на
процесното произшествие.
Въпреки правилно разпределената доакзателствена тежест по чл. 146
ГПК и дадените указания на страните по чл. 146, ал. 2 ГПК, по делото не е
3
установени при условията на пълно и главно доказване наличието на виновно
и противоправно поведение на твърдяното лице, в причинно-следствена
връзка с което са настъпили твърдените вреди.
Предвид недоказаността на тези елементи от фактическия състав на
предявения иск, същият се явява недоказан, респективно неоснователен и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди, а
подадената срещу него въззивна жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемаат страна,
която претендира юрисконсулстко възнаграждение. Съдът, като взе предвид
липсата на правна и фактическа сложност по делото, броя на проведените
съдебни заседание /1 бр./ и обема на събрания по делото доказателствен
материал, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на въззиваемата страна
юрисконулстко възнаграждение в размер на 100 лв., платими от въззивника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2022 г., постановено по гр. дело №
60091 от 2019 г. по описа на Софийския районен съд, 58 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК, „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да
заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4