№ 294
гр. гр.Несебър, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100927 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предавен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането.
Ищецът Г. В. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, твърди в исковата си молба,
че на 04.08.2019г. в град Несебър, преди кръговото кръстовище до хотел “Котва” е
възникнало ПТП между лек автомобил “Тойота Ярис” с неустановен регистрационен номер
и мотоциклет “Хонда ФСЖ 400Д” с рег.№ *** с водач И.В.К. с ЕГН ********** от град
Варна, на който тя се е возила. Твърди, че ПТП е настъпило поради виновно поведение на
водача на лекия автомобил, който е предприел неправилна маневра завой наляво и е ударил
движещия се пред него мотоциклет в задната му част и едновременно с това десния крак на
ищцата, след което автомобилът е напуснал мястото в неизвестна посока. След удара
ищцата е била отведена с автомобил до спешен център в к.к. Слънчев бряг, където й е
оказана първа помощ, а оттам е насочена към профилирана болница в град Бургас, поради
което е отведена в МБАЛ “Лайф Хоспитал” АД, където е била приета по спешност за
оперативно лечение. От болничното заведение е била изписана на 07.08.2019г. с
окончателна диагноза “Травматична ампутация на пети пръст от стъпалото”. Била е
подадена жалба за инцидента, а по-късно е било образувано досъдебно производство № ЗМ
304-1526/2019г. по описа на РУ Несебър, пр. пр. № 2788/2019г. на РП-Бургас за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, което производство е спрано на
основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК. Другият участник в ПТП и предизвикал инцидента не е
бил открит, а увреждането на ищцата е довело до трайно затруднение в движението на десен
1
долен крайник за срок от 1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. След
претърпяната оперативна интервенция и получен постравматичен стрес, ищцата твърди, че е
получила усложнения в бременността като била приета в специализирано болнично
заведение, а впоследствие е било издадено експертно решение № 782/25.02.2020г. на ТЕЛК
при УМБАЛ “Св. Марина – Варна” ЕАД. Освен телесното увреждане при настъпилото ПТП,
ищцата, като пострадала, е изпаднала в състояние на психически и емоционален стрес, по
време на бременността си изпитвала тревожност, не е можела да спи, изпитва чувство на
непълноценност от загубата на пръста на дясното ходило. Продължава да живее с
психическите травми и под влияние на емционален и психически стрес, неудобство и
дискомфорт. Ангажира отговорността на ответника – Г.Ф., като моли ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата в размер на 25 000 лева, представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на получените физически увреждания: охлузване в областта на дясно ходило и
травматична ампутация на пети пръст, довело до трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за срок от 1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба – Г.Ф., се оспорва предявения иск предвид липсата по
силата на основание чл.300 от ГПК на задължителна сила относно наличие на
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на
същото с вредите на ищеца. Оспорва и твърденията в исковата молба относно механизма,
причините и обстоятелствата при получаването на травмите, тъй като те не са подкрепени с
доказателства за виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС,
което да е причина за настъпване на ПТП. Липсата на протокол за ПТП в случая прави иска
изцяло неоснователен. При липсата на тези данни и Фонда не е имал обективната
възможност да се произнесе по искането, с който той е бил сезиран преди предявяването на
иска, като счита, че вина за настъпилото ПТП в случая има водачът на мотоциклета И.В.К..
Оспорва иска и по размер, както и началният момент на дължимата лихва.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощен
адвокат който заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител,
който поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, както и искането за
отхвърлянето на иска. Претендира юристконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки, в които посочва, че ищецът не е провел успешно доказване на твърденията си и
осъществяването на фактическия състав за да бъде ангажирана отговорността на ответника.
След като не е представен протокол за ПТП или друг официален документ, по делото не е
установено настъпването на ПТП, респ. механизма на настъпването му, и че вина за това е
имал водач на неидентифицирано МПС; не е доказана и причинната връзка между
твърдяното ПТП и неимуществените вреди. Заключението по съдебната автотехническа
експертиза също не е изградено на обективни факти. Допуска да е настъпило самостоятелно
2
ПТП с участието на мотоциклета, с който е пътувала ищцата. Изразява становище, че следва
да се приеме, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на мотоциклета, като
посочва и конкретни разпоредби от Закона за движение по пътищата, които счита, че той е
нарушил, както и че тези нарушения се подкрепят от събраните по делото доказателства,
включително и от свидетелските показания на самия водач на мотоциклета. Ищцата от своя
страна също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е носила
обувки и подходящо защитно облекло докато се е возила на мотоциклета. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищцата Г.П. и свидетелят И.В.К. живеят на съпружески начала от 2017г.
През 2019г. свидетелят И.В.К. е работил в град Несебър като капитан на яхта. На
04.08.2019г. той е бил на работа в град Несебър – Старата част. С него е бил и свид. П.Н.Ж..
След края на работния ден двамата отпътували от яхтеното пристанище за к.к. Слънчев
бряг, като свид. Ж. се движил отпред с управлявано от него моторче. След него е тръгнал и
свид. К. със собствения си мотоциклет марка „Хонда“, модел „FJS“ с рег.№ ******, на който
се е возила и ищцата Г.П., която тогава е била бременна. Същата е била облечена с тениска,
къси панталони и чехли. Докато около 18:30 часа двамата са се движили към посока
кръговото движение до Стадиона, движението на автомобили е било интензивно, имало е
дори задръстване от движещи се предимно в посоката на движение на мотоциклета,
управляван от свид. К., който е видял и криволичещи автомобили. Времето е било
дъждовно, а пътят е бил хлъзгав. Свид. К. е решил да изпреварва автомобилите, движещи се
и в двете ленти на пътното платно по посоката му на движение, като за целта се е изнесъл
възможно най-вляво, в близост до осовата линия на платното за движение, представляваща
двойна непрекъсната линия. Когато е стигнал до хотел „Котва“ и на разстояние около 50
метра преди кръговото движение, докато се е движел и е изпреварвал автомобилите, е
усетил удар в дясната задна част на управлявания от него мотоциклет, вследствие на което
той се е залюлял силно, но свид. К. е успял да го овладее, и да спре по-напред на безопасно
място в непосредствена близост до кръговото движение. Малко преди да спре движението
си, возещата се зад него Г.П. е изпищяла, а след като свид. К. се е обърнал назад, е успял да
види червен на цвят автомобил, който преди това се е движил успоредно с него, да завива
наляво, в отбивка, водеща към база на „ВиК“ и в посока квартал Черно море. Видял е също,
че предпазителят на ауспуха на мотоциклета му липсва, както и че кракът на Г.П. е ударен.
Свид. К., който в този момент е бил афектиран, е тръгнал по кръговото движение да за
установи накъде е тръгнал този автомобил, който при извършване на предприетата маневра
завой наляво, е ударил мотоциклета му, и да види регистрационния му номер, но е изгубил
посоката му на движение. Тогава видял и че от пръстите на крака на Г.П. има силно
кръвотечение, което не позволявало да се установи кой пръст е ударен, на глезена също е
3
имало рана, а Г.П. е била изплашена и е изпитвала силни болки. Първоначално, след като
спрял под един балкон заради дъжда, свид. К. се е опитал да се обади на телефон 112, но не
е успял да се свърже, поради което е решил да се обади на свид. Ж., който по това време
вече е бил пристигнал в офиса си в к.к. Слънчев бряг и се е преобличал, но преди да му
прозвъни, е увил крака на Г.П. с кърпа, с която разполагал, за да се опита да спре
кръвотечението. Свид. К. съобщил на свид. Ж. за случилото се и го е повикал да дойде на
мястото, където се намират с Г.П. за да я отведат до болница. Свид. Ж. е пристигнал на
място с автомобила си, а Г.П. е била отведена в Медицински център „Д-р Димитър Пеев“ в
к.к. Слънчев бряг, където първоначално са и били дадени болкоуспокояващи, а по-късно,
след като е дошъл лекар, същият е предложил да бъде направена превръзка на крака и ги е
отпратил в болница в град Бургас. Там в 20:39 часа е била приета в болница „Лайф
Хоспитал“, където й е била направена операция.
На 06.08.2019г. свид. К. е подал заявление до Началника на РУ на МВР Несебър, в
което е описал случая и е поискал да бъде установен водачът на червения автомобил,
предизвикал ПТП.
Според Епикризата, издадена от МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД, Г. В. П. е била
приета с лацеро контузна рана в областта на дясното ходило и екскориация по дистанс
предно лицева част на дясна подбедрица; видима ампутация на 5-и пръст, видими костни
фрагменти в раната. Изписана е на 07.08.2019г. в 08:25 часа като й е издаден и болничен
лист за продължаване на лечението в домашни условия, тъй като домашно амбулаторното
лечение е необходимо да се продължи за възстановяване на физическото състояние и
работоспособността на пациента.
На следващия ден след изписването й от болницата – 08.08.2019г., Г.П. е
предоставила писмени сведения по преписката, образувана по заявленето на свид. К., в
които е потвърдила за случилото се и е представила на полицейските служители
медицинската документация. По този повод и тъй като първоначално полицейските
служители не приели на вяра твърденията им, но и за изясняване на случая, включително и
дали действително е настъпило твърдяното пред тях събитие, са били изискани и
прегледани записи от разположените преди въпросното кръстовище камери за
видеонаблюдение над пътното платно, собственост на „Слънчев бряг“ АД, без да е било
необходимо да се посещава мястото на инцидента. Мотоциклетът на свид. К. също бил
предоставен пред сградата на районното управление, където е бил фотографиран. Записите
на камерите, които заснемали отпред, са дали възможност на полицейските служители да
установят, че въпросното ПТП действително се е случило по начина, по който е описан от
двама от участниците – ищцата и свид. К., но и от тези записи не е могъл да се установи
регистрационния номер на автомобила – другия участник в ПТП, а само марката и модела
му – „Тойота Ярис“, както и че е с бургаска регистрация. С тези записи от камерите са били
запознати и ищцата и свид. К. няколко дни по-късно.
Механизма на настъпването на ПТП се установява от заключението по извършената
по делото съдебна автотехническа експертиза, според което свидетелят К. с управлявания от
4
него мотоциклет се е движел в крайната лява лента, около средната непрекъсната линия,
разделяща двете ленти за движение в противоположни посоки. Автомобилите, движещи се
пред водача на мотоциклета, са се движели с по-ниска скорост от мотоциклета, като правели
праволинейни движения. Движейки се към кръговото кръстовище, автомобилите се движат
бавно поради това, че за движение в посоката има пътен знак “Б1” (пропусни движещите се
по пътя с предимство). Образува се тапа, тъй като около 18:30 часа пътникопотока е
интензивен за персонала, работещ в к.к. Слънчев бряг и град Несебър през месец август. В
този пик се движат и вече автобуси и микробуси, превозни средства с различни габаритни
размери. В момента на преминаване покрай един от автомобилите, изпреварвайки колоната
от автомобили, мотоциклетът е ударен в задна дясна част в зоната на ауспуха. Ударът е бил
страничен приплъзващ, тъй като и двете превозни средства са се движели в една посока и
поради отклонение на автомобила в ляво, като навлизайки в габарита на изпреварващия
мотоциклет, червен автомобил е засегнал с лявата си част на предната броня дясното ходило
на седящата на задната седалка Г.П.. От техническа гледна точка водачът на мотоциклета К.
е нямал обективна възможност да предотврати удара, но ако е спазвал правилата за
движение и е спазвал безопасна дистанция, съобразявайки се с пътните условия и пътната
маркировка, не би възникнало ПТП между двете превозни средства, докато водачът на
неизвестния автомобил вероятно не е възприел действията на мотоциклетиста.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа заключението
си, като уточнява, че може да се направи извод, че в един момент лекият автомобил и
мотоциклета са се движили успоредно, а ПТП е настъпило в резултат на отклонението на
лекия автомобил в ляво, когато мотоциклетът е излязъл от обсега на самия водач на лекия
автомобил (в противен случай автомобилът би отнесъл целия мотор), без да може
категорично да се посочи дали лекият автомобил е предпирел самата маневра завой наляво
преди или след удара.
Според показанията на свид. Ж. той е придружавал ищцата на вторичен преглед в
МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД – Бургас на 04.10.2019г., когато е забелязал, че тя е
психически нестабилна, имала е болки в крака и глезена, куцала е, поради което се е
придвижвала трудно, което е налагало той да я придържа за да й помага да се придвижва.
Свидетелят К. също посочва в показанията си, че резултат на болките, които е изпитвала
след инцидента, ищцата почти не е можела да стъпва с увредения си крак, налагало се е той
да й помага за всичко. Посочва период от около 30-40 дни, през който тя е била само в дома
си, поради обстоятелството, че не е можела да се придвижва и да се обслужва сама, като
повечето време е лежала в леглото и е сядала на стол, и през което време тя е постоянно е
изпитвала безпокойство. Превръзката й е била сменяна всяка седмица като са й промивали
раните, а на 15-я ден са били махнати конците. Впоследствие, когато времето е застудяло,
болките са се засилили.
След като на 06.09.2019г. е изтекъл срока на домашно лечение, този срок е бил
удължаван въз основа на болнични листове за временна неработоспособност, издавани от
АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД, ЛКК Ортопедична, до 25.02.2020г., в които болнични лиси
5
като диагноза е посочена „Травматична ампутация на стъпалото на неуточнено ниво“, и от
който се установява, че тя е работила като застраховател в „Юнайтед Брокер“ ООД град
Варна.
На 26.11.2019г. Г.П. е била приета в МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД,
Акушерство и генекология, където й е била поставена окончателна диагноза „Заплашващ
аборт“, по КП 1 – Стационарни грижи при бременност с повишен риск. В това болнично
заведение, след извършени изследвания, й е била проведена токолитична и спазмолитична
терапия, инфузия на електролити. Изписана е на 01.12.2019г. в добро общо състояние.
На 25.02.2020г. е издадено Експертно решение на ТЕЛК № 0782 от УМБАЛ „Св.
Марина – Варна“ АД, с което са и определени 10% трайна неработоспособност с пожизнен
срок поради дефинитивното състояние на страданието.
От заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 04.08.2019г. Г.П.,
както се е возила на задната седалка на мотоциклета, вследствие на страничен приплъзващ
удар от дясната страна на мотоциклета от лекия автомобил, като пострадала, е получила
разкъсно-контузна рана в областта на петия пръст на дясното ходило с многофрагментни
счупвания на членчетата на пръста и се е стигнало до ампутация на този пръст от основата
на пръста. Отрязване или откъсване по някакъв начин на пръста по време на катастрофата
не се е получило, а масивна разкъсно-контузна рана с надробяване на костните структури на
пръста и разкъсвания на мекотъканните структури на пръста. По време на операцията тези
девитализирани костни и мекотъканни структури са били премахнати, останалото чуканче
от пръста се е заровило под запазените меки тъкани в областта на основата на пръста. От
съдебномедицинско гледище, това увреждане е довело до „трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник“, като това затруднение е продължило около два месеца. Не са
настъпили никакви усложнения в хода на оздравителните процеси, които да са довели до
удължаването на този срок. Загубата на пръста е за цял живот, но петият пръст на ходилото
няма съществено значение за осъществяване на основните функции на ходилото. Въпреки
това са налице тежки увреждания на пръста, които в острия стадий на травматичния процес
обхващат и съседните области, които са довели до съществено затрудняване на
придвижването на пострадалата пеш. Увреждането не е довело до съществено нарушаване
на общото здравословно състояние на пострадалата. Но тъй като всички тъкани и органи на
човешкия организъм представляват едно цяло, то увреждането в областта на петия пръст на
пострадалата са причинили съществени болки, които са били по-интензивни до оказването
на висококвалифицирана медицинска помощ, като същите постепенно са намалели по
интензитет и след посочения срок са отзвучали постепенно изцяло. По време на инцидента
пострадалата е била бременна, но това обстоятелство не е довело до някакви усложнения в
хода на оздравителните процеси на нараняването на крайника, нито пък увреждането е
довело до настъпването на някакви усложнения на бременността на пострадалата. Все пак
увреждането е оказало неблагоприятно влияние върху психичното състояние на бременната.
Не се очаква да настъпят никакви усложнения във връзка с ампутирания пети пръст на
6
ходилото, но ако освидетелстваната изпитва някакво неудобство в областта на ходилото, то
те нямат практическа стойност и не нарушават основната функция на крака. Видът и
характерът на уврежданията, наличието на масивна разкъсно-контузна рана с размачквания
на меките тъкани и натрошаващи счупвания на костите на членчетата на пръста, изключват
всяка възможност установените увреждания да са били получени при падането на
пострадалата от собствения си ръст или при падане на плоскост. Уврежданията са
локализирани в една малка повърхност на част от ходилото и при припадане от собствен
ръст не биха се получили подобни увреждания.
Вещото лице, което в съдебно заседание заявява, че поддържа заключението си,
уточвява, че описаните увреждания се дължат на точен локализиращ удар в областта на
страничната повърхност на предната част на ходилото, вдясно открая, като допуска
уврежданията да настъпят и при положение, че ищцата е била обута с платнена обувка. Но
ако е била обута с по-твърди кожени, дебели здрави зимни обувки, пак биха се получили
травматични увреждания, но не от такова естество и с такава тежест.
Според заключението на комплексната съдебно психиатрична-психологична
експертиза, на базата на обстойно психологическо изследване и от медицинската
документация, са налице данни и признаци за депресивно състояние у ищцата, включително
и че е изпадала в състояния, отразяващи се в негативен характер на психиката й. Има
диагноза „Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптация. Тежко депресивно
разстройство“, поставена непосредствено след настъпването на процесното ПТП, но не е
провеждано медикаментозно лечение поради страхове на освидетелстваната да не навреди
на плода поради бременността. Към момента на изследването е имало налични остатъчни
симптоми от тази диагноза, без обаче усложнения в здравословното й състояние от психичен
или друг характер. Психиката на ищцата е засегната в умерена степен. Има данни за
причинено безсъние у ищцата, изводимо от медицинската документация и цялостното
психологично обследване, невротичният профил на Г.П. я охарактеризира като тревожна,
напрегната, неспокойна, депресирана през определени периоди от време, себенеуверена.
След ПТП ищцата е ограничила социалните си контакти и не е искала да вижда и да
разговаря с близките си, но постепенно с подкрепата на семейството и приятели проявява
желание за такива контакти, макар все още да й е трудно. Въпреки затрудненията, ищцата
няма да бъде възпрепятствана да изпълнява трудовите си функции. Споделя за страх като
участник в движенние при возене в автомобил или като пешеходец. Към момента на
обследването психическото състояние (психологичния статус) на ищцата включва добър
външен вид, тя е умерено контактна, отговаря с готовност на поставените въпроси,
хронологично подредени, паметта и интелекта й са в норма, а интелектуалният потенциал и
личностовото развитие – релевантно за календарната възраст. Психомоторно леко
напрегната, съзвучно със ситуацията, всестранно ориентирана. Концентрацията,
устойчивостта и разпределяемостта са леко затруднени. Мисловният процес протича
правилно по форма и съдържание, без данни за сетивни измами, налудни, свръхценни и
кататимни идеи, включително и за минал период от време. Отрича суицидни мисли и
7
намерения. Няма данни за разстройства във възприятно-представната сфера: ангозии,
илюзии, халюцинации, псевдохалюцинации. Емоционално – волево съответна на
преживяванията си.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа експертното си
заключение като добавя, че в резултат на инцидента ищцата е била твърде уплашена и
стресирана не толкова за себе си, колкото поради бременноста си, а именно дали раждането
ще бъде успешно и благополучно за детето, както и че продължаващото депресивно
състояние, в което тя периодично изпада в отделни ситуации, които й напомнят за случая,
допринася и самия неин темперамент и характер.
На 26.08.2019г. с постановление на прокурор при РП-Бургас е образувано
досъдебно производство № 304ЗМ – 1526/2019г. по описа на РУ – Несебър, пр. пр. вх.№
ТОН 2788/2019г. по описа на РП-Бургас, за това, че на 04.08.2019г. в град Несебър
вследствие на настъпило ПТП между мотоциклет „Хонда“ с рег.№ В 21 93 К и с лек
автомобил „Тойота Ярис“ с неустановен регистрационен номер, е причинил телесна повреда
на пътник от мотоциклет „Хонда“ с рег.№ *** – престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК.
С друго влязло в законна сила постановление от 26.10.2019г. на прокурора при РП-Бургас е
спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по ДП № 304 ЗМ
– 1526/2019г. по описа на РУ – Несебър, като е било разпоредено оперативните служби на
РУ на МВР – Несебър да извършат всички необходими оперативно-издирвателни действия
по установяване извършителя на престъплението, съобразно одобрения приложен по делото
план.
На 22.01.2021г. Г. В. П. е заявила искане до Г.Ф. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, въз основа на което е била
образувана щета № 21210019 / 22.01.2012г. Г.Ф. е изпратил писмо изх.№ 24-01-
54/26.01.2021г. до Г.П., с указания за допълнително представяне на документи, а именно:
Копие на Констативен протокол с пострадали лица, Копие от протокол за оглед на
местопроизшествие, копие от автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, както и номер на Б.а сметка.
С последващо писмо от Г.Ф. изх.№ 24-01-54/14.04.2021г. Г. В. П. е била уведомена,
че Управителният съвет на Гаранционния фонд е разгледал молбата й и че с Решение от
14.04.2021г. й отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната
щета с мотива, че липсва установено конкретно противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, което да е причинило телесните увреждания, респ. описаният
механизъм на получаването им е единствено на основание твърденията на заинтересованото
лице. Въобще липсват доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от
пострадалата механизъм, както и показания на свидетели-очевидци; не е изготвена съдебно
автотехническа експертиза, липсва и протокол за оглед на местопроизшествие.
На базата на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
8
Разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ предвижда възможност увреденото лице да
предяви претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока
по чл.496 от кодекса, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
неговия размер. Предявеният иск е допустим с оглед приложеното по делото доказателство
за отказ на Г.Ф. да определи обезщетение на ищеца, обективиран в писмо изх. № 24-01-54 /
14.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в случай на настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетение за тези вреди, ако МПС е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. За да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени следните
кумулативно предвидени предпоставки: настъпило пътно-транспортно произшествие на
територията на Република България, причинено от водач, който е неидентифициран и чието
виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното събитие и
причиняването на вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат.
От съвкупния анализ на посочените доказателствени средства съдът еднозначно,
категорично и несъмнено приема, че решаваща причина за ПТП е станал водач на
неизвестен автомобил. Съдът приема, че когато ищцата се е возила на мотоциклета,
управляван от свид. К., последният се е движил в близост до осовата линия на платното за
движение от град Несебър в посока кръговото движение до стадиона в к.к. Слънчев бряг,
т.е. най-вляво в лявата лента за движение, неустановено превозно средство с неизвестен
водач, движещо се в същата посока на движение, което е било едно от тези, които свид. К. е
изпреварвал, се е отклонил в ляво, предвид, че водачът на автомобила не е възприел
действията на мотоциклетиста, а мотоциклетът е излязал извън обсега на самия водач на
лекия автомобил, е засегнал с лявата си част на предната броня дясното ходило на ищцата,
която е седяла на задната седалка на мотоциклета. Последвало е травмиране на десния крак
на ищцата. Автомобилът, за който е установено само че е марка „Тойота“, модел „Ярис“, с
бургаска регистрация и червен на цвят, не е спрял след удара, а е завил на ляво и е влязал в
пресеча, по която е продължил движението си. От техническа гледна точка мотоциклетистът
К. не е имал обективна възможност да предотврати удара.
Според писмените материали по делото и констатацията за механизма на
настъпване на процесното събитие, описаните увреждания по пострадалата, експертизата
приема, че са в причинна връзка с констатирания механизъм на произшествието – от прекия
контакт с движещия неустановен лек автомобил. Доказан е фактическия състав на деликта
от неизвестен водач на лек автомобил и отговорността на ответника по спора по т.1 от
чл.557, ал.1 от КЗ, тъй като водачът на този лек автомобил (участник в инцидента) е
напуснал местопроизшествието и видно от Постановление от 26.10.2020г. по ДП № 304 ЗМ-
1526/2019г. по описа на РУ на МВР – Несебър, не е установен в хода на наказателното
производство, както и до настоящия момент.
9
С оглед възражението на ответника, че не е проведено пълно и главно доказване от
ищцата по спора съдът счита, че фактическата обстановка, възприета по-горе, се базира на
преки доказателства, между които са свидетелските показания от лица, които са възприели
непосредствено инцидента, като те, както и всички останали доказателства, събрани по
спора, в своята съвкупност, безпротиворечиво водят до единствения извод за обоснованост
на твърденията на ищцата за фактологията на инцидента. По делото няма събрани никакви
данни, които да разколебават изводите за достоверност на свидетелските показания, а и
соченият механизъм за получаване на травмата се подкрепя от експертизата. При тези факти
единственият възможен извод е за горепосочения механизъм на инцидента.
Съдът приема за доказани претърпените болки и страдания през продължителен
период от време от ищцата.
Размерът на дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психически увреждания и продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки и други страдания, и неудобства. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и
създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Следва да се
съобразят и лимитите на отговорност по КЗ.
От ангажираните по делото доказателства, ценени поотделно и в своята
съвкупност, се установява, че вследствие на причинената средна телесна повреда ищцата е
претърпяла болки и страдания със сравнително голяма продължителност и интензитет.
Около месец кракът й е бил обездвижен, на легло и не е могла сама да посреща битовите си
нужди, включително и се е налагало да разчита на помощта на мъжа, с когото живее на
съпружески начала, при къпане, което по същността си е причинило сериозни неудобства,
освен случващите се физически страдания. Последиците от оперативното отстраняване на
пръста, макар и да са отшумели в голяма степен, не са изцяло преодолени, тъй като и към
момента на експертизата, освен липсващия за цял живот пръст, са налични данни за болки в
крака. Свидетелства се и за накуцване, дължащо се на отстраняването на пръста, вследствие
на травмата. Последното неминуемо води до страдания и психическа травма, вследствие на
невъзвратимо загубената мобилност и автономност, каквито ищцата е имала преди
инцидента.
Освен увреждането на здравето на ищцата, произшествието се е отразило
негативно и на начина на живот, като е станало причина да изпитва страх, когато излиза
навън, да търси придружител, изпитва страх при пресичане, които факти представляват
сериозна промяна на човек, който за възрастта си е водил активен начин на живот. От друга
страна и към настоящия момент, като последица от произшествието за нея, е останал
стресът от преживяното, страх от самостоятелно придвижване, промяна в начина й на
10
живот, както и усещането за болка при движението на пострадалия крайник. Тези негативни
изживявани допълнително се засилили от факта, че болките и страданията са били проявени
през време на бременността, като психическите страдания са продължили и след раждането.
Дадените с ППВС № 4 от 1968г. разяснения са задължителни за съдилищата. С
посоченото постановление се въвеждат критериите, въз основа на които следва да бъде
определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, за да
бъде спазен въведеният от законодателя принцип на справедливост. С оглед съдържанието
на понятието „неимуществени вреди“, в което според последователната практика на ВКС, се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние. Предвид горното, от една страна, както и предвид
разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а всякога определен от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава, обуславя определянето на размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди в размер на 16 000 лева. Този размер е съобразен с редица фактори,
като съдът отчита последиците за пострадалата, които ще останат за цял живот – нарушение
на походката, нуждата от придружител, поради изпитване на страх, но следва да се има
предвид и факта, че към момента тя се обслужва и придвижва сама, макар и с ампутираният
пети пръст на крака, което сочи, че е преодоляла най-тежките последици от инцидента.
Съдът намира основното възражение на ответника за недоказаност на
настъпването на въпросното ПТП и механизма на настъпването, както и за недоказаност на
причинно-следствената връзка между това произшествие и настъпилия вредоносен резултат
– получените телесни увреждания на ищцата, за неоснователно. Очевидец на инцидента е
самият свид. К., чийто показания съдът кредитира изцяло, тъй като макар и заинтересован от
изхода на делото, неговите показания са последователни, логични, кореспондират с целия
останал доказателствен материал, като освен това той твърди и за собственото си поведение
при управлението на мотоциклета, при което е настъпило ПТП, което управление той, като
водач на МПС, следва да съзнава, че не е изцяло по правилата на ЗДвП. Свид. Ст. Др.
Стойчев също след преглеждане на записите от камерите за видеонаблюдение описва
инцидента по начин сходен с този на свид. К..
Относно обстоятелството, че мястото не е посетено от органите на МВР и не е бил
съставен протокол за ПТП, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
задължителната практика на ВКС, с Решение № 98 от 25.06.2012г. по търг. дело №
750/2011г., II т.о. на ВКС, „Протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да
изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства“, което налага
извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички
законово допустими доказателствени средства. В случая няма съставен протокол за ПТП, но
11
са ангажирани други доказателства за установяване механизма на ПТП посредством разпит
на свидетел и назначаване на съдебно автотехническа експертиза, а и на съдебно
медицинска експертиза. Отделно от това, липсата на удостоверяване на събитието с
официален документ, издадено от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на
ПТП, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол.
Частично основателно обаче е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат. Това съпричиняване е в резултат от поведението и на свид. К. като
водач на мотопеда, който сам в показанията си признава, че трафикът на автомобили в този
пътен участък е бил засилен, имало е и задръстване, както и криволичещи автомобили,
докато времето е било дъждовно, а пътят е бил хлъзгав. Въпреки тази неблагоприятна и
рискова пътна обстановка, той е избрал да се движи по средата на пътното платно, почти по
осовата линия, с основната цел да изпреварва автомобилите, и знаейки, че вози бременната
жена, с която той съжителства на съпружески начала. С това свое поведение категорично и
той е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния от него резултат, макар и не в
такава степен, в която е било поведението на водача на неустановения автомобил,
изразяващо се в нарушаване на редица правила за движение по пътищата като е предприел
опасен завой наляво, който не е бил разрешен в тази част на платното за движение и
пресичайки двойна непрекъсната линия, както и извършване на маневра отклонение в ляво,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
преминават покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхната посока и
скорост на движение, която маневра всъщност е била от решаващо значение за настъпване
на процесното ПТП. В случая обаче и свид. К. като водач на мотопеда е бил длъжен да
спазва стриктно правилата на движение като се съобрази с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, както и да избере една от
двете ленти на движение, където се е движел потока от превозни средства, като освен това
използва най-дясната свободна лента и се движи възможно най-вдясно по платното за
движение.
С оглед така очертаната степен на вината, с която всеки от двамата участници, като
водачи на двете МПС, е допринесъл за настъпването на ПТП, намира, че от така
определеното дължимо на ищцата обезщетение, следва да бъде приспадната тази част, с
която и свид. К. е допринесъл за неговото настъпване и на вредоносния резултат при
наличието на доказана причинно-следствена връзка, а именно с 4 000 лева, поради което
искът следва да бъде уважен до сумата в размер на 12 000 лева, като за разликата над този,
до пълния претендиран размер от 25 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че ищцата също е
допринесла за самото си увреждане след като не е била облечена със защитно облекло и
обута с подходящи обувки, по който начин да вземе мерки за запазване на здравето си.
Първо, вещото лице, изготвило заключението по съдебномедицинската експертиза,
отбелязва, че дори и да е била обута с платнени обувки, това не би повлияло на характера и
12
степента на увреждането в резултат на удара между двете МПС, и второ, освен използването
на защитна каска (чл.137е от ЗДвП), законът не поставя други изисквания към пътниците на
мотоциклети, и в частност как да бъдат облечени или с какво да бъдат обути, като ищцата
не е била длъжна през лятото да бъде обута с дебели здрави зимни обувки само защото
пътува на мотоциклет.
Главницата от 12 000 лева следва да се присъди ведно с мораторната лихва,
считано от 14.04.2021г., когато Г.Ф. е постановил отказа си да заплати обезщетение (чл.558,
ал.5, вр. чл.496, ал.1 от КЗ), до датата на предявяване на иска – 19.07.2021г., а именно сумата
в размер на 323,33 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска – 20.07.2021г. Следва да се отхвърли претенцията за заплащане на мораторна лихва
за периода от 22.01.2021г. до 13.04.2021г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят част от направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, а
именно сумата в размер на 1 507,69 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му
заплати, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 3 141,02 лева,
съгласно списъка на разноските, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Съдът не приема за основателно възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като то е съобразено както с
материалния интерес, така и с извършените в хода на процеса процесуални действия от
страна на упълномощения адвокат, като освен това заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 1 000 лева е под предвидения минимум в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори съвпада с
размера на платената държавна такса.
В полза на ответника също се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на 379,60 лева, от общо 730
лева съгласно списъка на разноските. В полза на ответника следва да се присъди и част от
полагащото се юристконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата в размер
на 700 лева съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП, а именно сумата в размер на 364 лева. Така
общо сумата по разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника, възлизат на
743,60 лева, която сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, Несебъркият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., Код по Булстат ****, със седалище град ****, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. П. с
ЕГН **********, с адрес: град ***, сумата в размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимущедствени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019г. в град Несебър
по вина на неизвестен водач при управление на неидентифицирано и неустановено МПС,
ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
13
главницата, и сумата в размер на 323,33 лв. (триста двадесет и три лева и 33 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.04.2021г. до 19.07.2021г., като
за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата като обезщетение за
неимуществени вреди от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), както и за заплащане на
мораторна лихва за периода от 22.01.2021г. до 13.04.2021г., ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.Ф., Код по Булстат ****, със седалище град ****, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
В. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, сумата в размер на 1 507,69 лв. (хиляда
петстотин и седем лева и 69 ст.), представляваща част от направените съдебни и деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 3 141,02 лв. (три хиляди сто четиридесет и един лева и 02 ст.),
съгласно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. В. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф.,
Код по Булстат ****, със седалище град ****, сумата в размер на 743,60 лв. (седемстотин
четиридесет и три лева и 60 ст.), включваща част от направените по делото разноски и част
от полагащото се юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията над уважения размер на
действително направените разноски от 379,60 лева до размера на тези разноски от 730 лв.
(седемстотин и тридесет лева) според списъка на разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
14