Присъда по дело №237/2016 на Окръжен съд - Добрич

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 25 ОТ   05.07.2016 Г. ПО Н.ОХ.Д.№ 237 ПО ОПИСА ЗА 2016  Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД ГР.ДОБРИЧ

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.Добрич е повдигнала обвинение срещу Д.Г.Д.  ЕГН ********** за това, че на 28.12.2015 г. на път № II - 27 от републиканската пътна мрежа, свързващ градовете Добрич и Балчик, в с. Приморци, Добричка община, при управление на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ … НХ, нарушил следните правила за движение по пътищата: по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензив­ността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не спрял пред видимо препятствие - тялото на пострадалия, въпреки необходимостта от това и по чл. 21, ал.1 от ЗДП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 при движение в населено място с автомобил, категория В“, като се движил със скорост от около 82 км/час и по непредпазливост e причинил смъртта на Р.И.Р. от с.Приморци ЕГН **********, квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

В хода на производството като частни обвинители бяха конституирани К.Р.И. и М.Р.Н., явяващи се наследници по закон на починалия Р.И.Р..

В проведеното публично съдебното заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Добрич и от

частните обвинители чрез процесуалния им представител-адвокат.

По искане на подсъдимия бяха изслушани страните по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

С оглед направените пълни признания на подсъдимия Д. изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.371 т.2 и сл. от НПК, по делото беше допуснато и проведено съкратено съдебно следствие.  

Подсъдимият дава пълни признания със заявление, че е виновен, че осъзнава какво е направил и съжалява за стореното.

Признанията му изцяло се подкрепят от материалите на досъдебното производство, събрани като доказателства в съдебното такова.

С оглед събраните доказателства- гласни, писмени, експертизи вкл. направените признания на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие, ОКРЪЖНИЯТ СЪД ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

1.ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО

Вечерта на 28.12.2015 г. свидетелката Д.С.Д. и пострадалият Р.И.Р., без да е употребил алкохол, пътували с обществен транспорт, осъществяван с микробус, извършващ превоз на хора от гр. Добрич до гр. Балчик т.е. по път № II — 27 от републиканската пътна мрежа. Те потеглили около 17.30 ч от Автогарата в гр. Добрич.  

Между табелите за начало и край на населено място с.Приморци и между двете Т- образни кръстовища, образувани между главния път и улиците „Първа” и „Втора” на същото село, този път има  уширение , което се използва за спиране извън платното за движение, когато има пътници за слизане или качване като знак за автобусна спирка е нямало поставен. 

След около 20 минути пътуване, водачът на микробуса отбил в уширението на пътя и  спрял, тъй като имало  пътници за слизане в с.Приморци. От микробуса слезли само двамата свидетелката Д.С.Д. и пострадалият Р.И.Р., след което колата отпътувала.

Тъй като нямало пешеходна пътека и мястото не било осветено, а движението било интензивно, свидетелката Д.  Д. предложила на Р.Р. да му помогне за пресичането на пътното платно. Той се съгласил и двамата преминали успешно от другата страна на пътното платно, от към селото. Когато стигнали до банкета, те се разделили. Свидетелката Д. тръгнала в ляво  към кръстовището на главния път с ул. „Първа“, а Р.Р. тръгнал бавно надясно  към кръстовището на главния път с ул. „Втора“. След като повървял известно време по банкета, по неизвестни причини той навлязъл отново на пътното платно и започнал да се движи по него, когато стигнал до средата на лентата за движение в посока от гр. Балчик към гр. Добрич / тази откъм селото/  се обърнал с лице в посока към гр. Добрич.

По това време по път № II - 27 от републиканската пътна мрежа, в посока от с. Сенокос, община- Балчик към гр. Добрич се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ …НХ, собственост на свидетеля М.Д.К. с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователната компания „Олимпик“ АД - гр. София. Последният годишен технически преглед на автомобила бил извършен на 10.12.2015 г. Той бил управляван от подсъдимия Д.Д., който не е употребил алкохол като в него пътници нямало. Подсъдимият Д. притежава свидетелство за управление на МПС за категории В, Ткт и М, валид­но до 16.05.2021 г.

Асфалтовият път бил сух, без дупки или неравности, времето било ясно - нямало мъгла, видимостта била добра, за тъмна част от денонощието. Автомобилът бил технически изправен. Колата се е движела със скорост около 82 км/час, при включени къси светлини на фаровете, които осигурявали осветеност на пътя на 50 метра пред него. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на същата била около 65 метра като осветената зона позволявала спиране в края й при максимална скорост от около 64 км/час.

Виждайки табелата, указваща начало на населеното място с. Приморци, подсъдимият Д. не намалил скоростта до максимално разрешената, която съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДП за моторни превозни средства /МПС/ от категория В, каквото е лекия автомобил, е 50 км/час т.е. продължил със същата скорост. Автомобилът бил на около 70 метра от мястото на удара, когато Р.Р. навлязъл на пътното платно. Подсъдимият, водач на МПС можел да го види като препятствие в момента, когато дистанцията станала 50 метра поради движение в тъмната част от денонощието с включени къси светлини.

Подсъдимият въобще не е видял, че на разстояние от 0,75 метра в ляво от десния край на лентата му за движение вкл. в осветената зона, се намира човек, който не се движи и е с гръб към него. Той не е предприел никакви действия за задей­стване на спирачната система, независимо възникналата пред него опасност. Последвал удар между автомобила и Р.Р.. Мястото на  удара се намира на около 38-40 м в посока към гр. Балчик от ориентир № 1 /стоманения стълб на камерата/, съобразно схемата към протокола за оглед на местопроизшествието и на около 2 метра в ляво от десния край на платното за движение,  в посоката на движение на автомобила. За колата ударът бил отпред, по средата, а за човека – отзад при негово изправе­но положение и липса на  движение. Ударът е бил нанесен с най - изпъкналата предна част на автомобила в областта на двете подбедрици на пострадалия. След този първоначален удар последвала загуба на равновесие на Р.Р. с качване на тялото му на капака на двигателния отсек, последван от удар на тялото в предното панорамно стъкло, преминаване над тавана на купето на автомобила със завъртане около надпъжната му ос и падане на асфалта след преминаващия автомобил.

От всички тези удари на Р.Р. били нанесени следните травми: на гръбначния стълб, представляващи пълно прекъсване на гръбначния мозък на две нива, а именно: на 7-ми шиен прешлен и на 10-ти гръден прешлен; лицева травма, представляваща ожулвания и кръвонасядания по лицето; гръдна травма, представляваща счупване на ребра, в ляво, от 5-то до 9-то и вдясно - от 7-мо до 9-то, по предната мишнична линия се е получила контузия на белите дробове, задно странично и травма на крайници, представляваща  симетрично счупване на костите на подбедриците на двата крака, с дълбоко разположени кръвонасядания по задните повърхности на подбедриците, както и изкълчване в областта на лакетната става на дясната ръка.

В резултат на прекъсването на гръбначния стълб на две места веднага е настъпила смъртта на Р.Р.. Той има двама наследници по закон: К.Р.И. - дъщеря и М.Р.Н. - дъщеря.

Ударът между автомобила и тялото на Русев бил чут от свидетеля Д.И.Д., работещ в сграда, намираща се на около 12 м от главния път и с пряка видимост към пътя. Първоначално си помислил, че някой се е блъснал в неговия автомобил, който бил паркиран пред сградата, поради което тръгнал към главния път, а не към ул. „Първа“. Видял тялото на  Русев, което лежало на асфалта, перпендикулярно на осевата линия, като главата му сочела селото. Продължил към него, като в този момент в същата посока тръгнала и свидетелката Д.Д., но тя не доближила до тялото, тъй като била бременна и се опасявала да не й стане зле от гледката. Тя казала на свидетеля  Д.  Д. за водача на автомобила: „Този май избяга!“, който й отговорил , че няма как да избяга, след като на местопроизшествието има парчета от части на колата. След това свидетелката Д.Д. се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента-произшествието.

Във времето от настъпването на удара, докато видял тялото на  Русев, свидетелят Д.Д. не е чул или видял да преминава друг автомобил по пътя в двете посоки.

Малко след като свидетелят приближил тялото на  Русев, на мястото пристигнал велосипедист с неустановена по делото самоличност. Той постоял близо до трупа около 2 минути и си заминал. След това същият свидетел забелязал светлини от фарове на приближаващи автомобили и се заел да ги спира, за да не прегазят тялото на пострадалия.

След около 5 минути от удара свидетелят Д.И.Д. видял, че подсъдимият Д. се  връща на местопроизшествието като е спрял автомобила, с който ударил пешеходеца, в уширението, намиращо се от към страната на селото, обърнат с предницата към гр. Балчик. След пристигането подсъдимият Д. излязъл от автомобила и отишъл при трупа, където вече се били събрали и други хора. Свидетелят Д.И.Д. попитал подсъдимия Д.: „Ти ли го удари?“ и получил от него  отговор: „Да, аз“. После го запитал  „Пил ли си?“ и получил отрицателен отговор. След това подсъдимия Д. останал на място до идването на полицаите като бил изследван за наличие или липса на алкохол в кръвта. Присъстващите видели, че техническото средство от вида „Дрегер“ отчело нулев резултат. По - късно дал и кръвна проба като резултатите от изследването потвърдили показанието на техническото средство.

Свидетелката д-р В.Х.П. - Станева - личен лекар на Р.Р., установява, че той приживе е страдал от следните заболявания: хипертонична болест на сърцето от около 10 години и захарен диабет от 2009 г. През м. април 2013 г. му била направена операция за катаракта на лявото око, от която последвало подобрение на зрението му, а през м. февруари 2015 г. му е било проведено болнично лечение в МБАЛ - Добрич по повод диабетна гангрена на третия пръст на левия крак.

На 29.12.2015 г. е извършен оглед на вещественото доказателство, лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ … НХ, при който подробно е описано в протокола неговото състояние, непосредствено след пътно - транспортното произшествие.

От съдебно - медицинската експертиза за аутопсия на труп № 164/ 2015г. по описа на Медицински университет - Варна, катедра „Съдебна медицина и деонтология“ се установяват какви телесни повреди е получил пострадалия, каква е причината за настъпване на смъртта му, че не е  употребил алкохол към момента на настъпване на произшествието.

От химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на подсъдимия  Д.  Д. № 13/ 06.01.2016 г. по описа на Специализираната лаборатория за изследване на алкохол към МБАЛ „Св. Анна — Варна“ АД - гр. Варна се констатира, че той не е бил употребил алкохол към момента на настъпване на произшествието.

От химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на Р.Р. № 26/ 14.01.2016 г. по описа на Специализираната лаборатория за изследване на алкохол към МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД - гр. Варна,  се констатира, че той не е  употребил алкохол към момента на настъпване на произшествието.

С автотехническа експертиза от 31.12.2015 г. за определяне на техничес­кото състояние на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ .. НХ, се установява,  че автомобилът е бил технически изправен преди произшествието, както и какви повреди са му нанесени в резултат на удара с тялото на Р.Р..

С автотехническа експертиза от 05.01.2016 г., се изяснява, че за отстраняване повредите на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ .. НХ, получени при произшествието, е необходимо да се извърши ремонт на стойност 1 211,50 лв.

Чрез комплексна съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, изгот­вена от три вещи лица се изясняват следните обстоятелства:  определено е мястото на удара между автомобила и тялото на пострадалия, посоката, в която се е обърнало тялото му в момента на удара и дали е бил в движение в същия момент вкл. са изяснени  механизмите на настъпване на произшествието и на нанасянето на телесните повреди на пострадалия вкл. и движението на тялото на пострадалия в резултат на удара.

С автотехническа експертиза от 02.04.2016 г., се изяснява освен описаното във фактическата обстановка и следното: При скорост на движение от 50 км/час, т.е. максимално допустимата за района на пътно - транспортното произшествие, опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия, е била с дължина около 32 метра. Ако подсъдимият Д. се е движил с тази максимално допустима скорост, реагирал е своевременно и е предприел спиране на автомобила в момента, в който е имал практическа възможност да види пострадалия на пътното платно, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара.

Във връзка с настоящото наказателно производство  свидетелство за управление на МПС на подсъдимия е било отнето през периода от 28.12.2015 г. т.е. в деня на произшест­вието до 26.02.2016 г. , когато му било върнато от разследващия полицай, за което бил съставен приемо -предавателен протокол.

Установената фактическа обстановка се доказва с всички събрани по делото доказателства вкл. признанията на самия подсъдим. Между гласните, писмените доказателства, експертизите и признанията на подсъдимия няма противоречия, поради което Окръжният съд не счита за необходимо да ги обсъжда допълнително.

2. ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ:

С оглед установената фактическа обстановка, Окръжният съд счита, че  трябва да признае подсъдимия Д.Г.Д. за виновен в това, че  на 28.12.2015 г. на път № II - 27 от републиканската пътна мрежа, свързващ градовете Добрич и Балчик, в с. Приморци, Добричка община при управление на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ … НХ е нарушил следните правила за движение по пътищата: по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ като не е спрял пред видимо препятствие - тялото на пострадалия, въпреки необходимостта от това и по чл. 21, ал.1 от ЗДП като се е движил със скорост от около 82 км/час, надвишаваща максимално допустимата и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.Р. от с.Приморци ЕГН **********, представляващо престъпление по чл. 343 ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК т.е. деянието трябва да се квалифицира като престъпление по  чл. 343 ал.1, б. „в“  във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Нормата на  чл.20 ал.2 от ЗДП се явява правило за движение по пътищата, което е задължително за спазване. Подсъдимият го е нарушил като не е спрял пред видимо препятствие - тялото на пострадалия, въпреки задължителността и необходимостта от това.

Разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДП също е правило за движение по пътищата, което е задължително за спазване. Подсъдимият го е нарушил като се е движил със скорост от около 82 км/час при максимално разрешената от 50 км/ч.

В резултат на допуснатите неспазвания на посочените правила за движение по пътищата, подсъдимият Д.  по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.Р. от с с ЕГН **********.

Посочените две нарушения на правилата за движение по пътищата са в причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е имало уважителна причина да се движи със скорост, превишаваща максимално допусти­мата в района на местопроизшествието с около 32 км/час и защото не е имало пречка да види намиращия се на пътното платно в неговата лента за движение Р.Р.. Фактически той въобще не го е видял, тъй като не е предприел  спиране на автомобила.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината “непред­пазливост” по смисъла на чл. 11 ал.3 предл. първо от НК, тъй подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на смъртта на Р.Р., но е бил длъжен и е можел да го предвиди.

Подбудите за извършване на деянието са предоверяване на подсъдимия в своите възможности като водач на МПС вкл. и на неговата разсеяност.

С оглед на изложените съображения, Окръжният съд приема, че трябва да признае подсъдимия Д.Г.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” във връзка  с чл.342 ал.1 от НК. Същият, нарушавайки правилата за движение по пътя по чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДП е причинил смъртта на едно лице.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

Съгласно чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.343 ал.1 б.”в”  от НК и чл.58а ал.1 от НК, Окръжният съд при определяне на наказанието на подсъдимия Д.Д. се съобрази със следните обстоятелства:

Смекчаващите вината са : направените самопризнания, изказаното съжаление за стореното като негово лично отношение към деянието, неговата младост, съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия.

Направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава основание за прилагане на процесуалния ред по чл.370 и сл. от НПК и не е равнозначно на признаване на вина.

С изразеното от подсъдимия Д. критично отношение и съжаление за извършеното от него, се установява неговото отношение към стореното и Окръжният съд го цени като смекчаващо вината обстоятелство.

От  приетата по делото  фактическа обстановка, отразена в раздел 1 на мотивите, безспорно се установява съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Р.Р. има статута на пешеходец и за него важат правилата на чл.113 т.2 и т.3 от ЗДП, а именно: преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянията до приближаващите МПС и с тяхната скорост за движение и да не удължава ненужно пътя и времето на пресичане на платното вкл. да не спира без необходимост на същото. Пострадалият Русев не се е съобразил с движещата се в платното кола, управлявана от подсъдимия, когато е навлязал в неговото платно за движение и без причина е спрял своето движение на платното като е застанал с гръб към движещата се в тази лента кола. Окръжният съд счита, че с това си поведение подсъдимият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат т.е. същото е в пряка и непосредствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Обществено известно обстоятелство е, че селото се намира в лявата страна на платното за движение гр.Добрич-гр.Балчик като от другата страна на пътя няма къщи т.е. селището е разположено само от едната страна на пътя и същият се явява извън селищен, тъй като не минава през селото. Посоченият факт прави незаконосъобразно поставените табели за начало и край на селото на републиканския път и по този начин неоснователно ограничава правата на водачите на МПС, които се движат по този път и в двете посоки.   

Отежняващите вината са: подсъдимият е осъждан един път с наложено наказание „пробация”, относително високата степен на обществена опасност на самото деяние. 

От установените правно значими факти по чл.54 от НК се установява, че не са налице нито многобройни, нито  изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието не може да бъде определени при приложението на чл.55 от НК.

Предвиденото в чл.343 ал.1 б.”в” от НК наказание  е „лишаване от свобода” от две до шест години.

 С оглед установените правно значими факти по смисъла на чл.54 от НК, Окръжният съд счита, че трябва на подсъдимия да се определи наказание малко над средата, а именно: от четири години и шест месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с една трета. Следователно наказанието, което се налага на  подсъдимия Д. се явява „лишаване от свобода” за срок от три години.

Подсъдимият Д. има едно осъждане през 2015 г. по чл.197 от НК т.е. за кражба при възстановени щети с наложено наказание „пробация”.

От този факт се налага извода, че определеното му наказание от три години „лишаване от свобода” на основание чл.66 ал.1 от НК може да се отложи с изпитателен срок от пет години. Изпитателния срок се определя в максималния му размер, с оглед превенцията, която засяга личността на подсъдимия.

Окръжният съд счита,че с така определеното наказание спрямо подсъдимия Д.Д. ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

4. ОТНОСНО ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС

Съгласно чл.343г във връзка с чл.37 ал.1 т.7  и чл.49 ал.2 от НК, подсъдимият Д. трябва да бъде лишен от право за управление на МПС за срок от две години, като при изтърпяване на това наказание се приспадне времето, през което същият е бил лишен от него по административен ред.

Размерът му е по-нисък от този на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като нормата на чл.49 ал.2 във връзка с ал.1 от НК  определя горна граница на наказанието, но не и най-ниска такава. Окръжният съд взема предвид всички обстоятелства, касаещи деянието и личността на дееца, изложени по-горе. 

Окръжният съд счита, че с така определеното наказание спрямо подсъдимия Д.Д. ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

6. ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Лекият автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с ДК № ТХ … НХ, свидетелството за регистрация на автомобила и застрахователната полица трябва да се върнат на М.Д.К., носител на правото на собственост върху колата. Компакт диска, находящ се на стр.108 том 2-ри от досъдебното производство следва да се унищожи след влизане в сила на присъдата.

7. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Окръжният съд счита, че следва да осъди подсъдимия да заплати направените в досъдебното производство разноски по сметката на  ОД на МВР-Добрич в размер на 952.47 лв.

ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, ОКРЪЖНИЯТ СЪД ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ !

                                               СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

                                                                    /Фл.Неделчева/