Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………04.12.2020
година…………………..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………...Седми
граждански състав
На…четвърти
декември……………..……………………....…………..Година 2019
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар……………………………………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….………………………..
като
разгледа докладваното от…………………………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3292……по описа за 2019………………………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и се развива по молба на страна по делото –
Д.Д.Д..
С молба с вх. №267019/09.11.2020 г.,
подадена от Д.Д.Д. се иска допълване на
решение № 260226/23.10.2019 г. на Старозагорски районен съд по гр.д. 3292/2019
г. Поддържа се, че съдът не е постановил отделен диспозитив по алтернативния
иск нищожност поради противоречие със закона. Със същата молба се иска и
изменение на решението в частта за разноските в две посоки – 1/ осъждане и на
останалите ответници по делото Д. Д., Ж.Ц., С. Ц. и Н.Н. да заплатят сумата от
588,00 лв. разноски по делото на ищеца Н.Н. и 2/ да бъде осъден ищецът да
заплати на Д.Д. разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В предоставения му едноседмичен срок за
отговор ищецът Н. Н. е изразил становище за неоснователност на молбата, а останалите
страни не са взели отношение.
1/ Старозагорски районен съд намира, че молбата в
частта за допълване на решението е редовна, подадена е в срока по чл. 249, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата в тази част е неоснователна поради следното:
С решение № 260226/23.10.2019 г. на Старозагорски районен
съд по гр.д. 3292/2019 г. е била прогласена нищожността на договор за
доброволна делба № 197/08.09.2000 г. поради липса на валидно дадено съгласие за
неговото сключване.
Когато се иска една сделка да бъде призната за
недействителна на няколко основания в едно производство, съдът е длъжен да
разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок,
като първо се произнесе по основанията във връзка с несъвместимостта с
установения правен ред в страната поради противоречие със закона или
заобикалянето му по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след което да прецени дали са налице
пороците, свързани с отделни елементи на сделката, уредени в разпоредбата на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че съдът
е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от
ищеца порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или
заобикалянето му/ през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния мир и последиците
от нищожността по чл. 34 ЗЗД са аналогични за всички основания по чл. 26 ЗЗД. Действително
атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е
основание за обявяване на нищожността, т.е. основанията могат да съществуват
едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска
на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на
нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой
от пороците изключва или поглъща останалите. Следователно искът за нищожност
на правната сделка е един – установителен
за несъществуване на определено облигационно правоотношение /чл. 124, ал. 1 ГПК/, а пороците, които се сочат като отделни основания съставляват отделни основания
на иска, тъй като законът не допуска искове за установяване на факти, които не
са предвидени в закона. Евентуалността на разглеждане на основанията има
значение единствено по отношение на тежестта на пороците и реда за тяхното
разглеждане, но всеки един порок е достатъчен за обявяване на нищожност на
сделката.
Отделно от това съдът се е прознесъл по целия спорен
предмет на делото, като е обявил нищожността на договора за доброволна делба от
2000 г. и място за допълване няма.
2/ Старозагорски районен съд намира, че молбата в
частта за изменение на решението в частта за разноските е редовна, подадена е в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
1/ Искането за осъждане на всички ответници да
заплатят сумата от 588,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на
ищеца Н.Н. е основателно и съобразено със закона. Единствено не следва да се
постановява солидарно тяхно осъждане, тъй като в случая не е налице деликтна
отговорност, а обективна такава за понасяне на разноските за съответното дело.
Ответницата не твърди да е налице процесуален деликт. Следователно решението в
тази своя част ще бъде допълнеено като се постанови осъждане и на останалите
ответници Д. Д., Ж.Ц., С. Ц. и Н.Н. да заплатят на ищеца сумата от 588,00 лв.
Неоснователно е възражението в становището на ищеца, че е еследвало да се иска
не допълване, а изменение на решението, тъй като относно въпроса дали
ответниците Д. Д., Ж.Ц., С. Ц. и Н.Н. дължат разноски не е било налице
произнасяне в съдебното решение.
2/ Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска, в частност алтернативния според
ответницата иск за обявяване на нищожност поради противоречие със закона е
неоснователно, и то без значение от
наличието или не на отхвърлителен диспозитив за определения алтернативен или
евентуален иск, като практиката на ВКС е ясна в тази посока:
В определение № 284/06.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. №
238/2012 г., IV г.о. е изяснено, че „когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение“. Същото правно разрешение е прието в определение
№ 70/05.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 257/2018 г., I т.о., определение №
477/04.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1218/2016 г., I т.о., определение № 568/14.11.2017 г. на ВКС по ч.т.д. №
2516/2017 г., I т.о. - когато между същите страни са предявени алтернативно или
евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно. Правните последици от гледна точка на правото на
ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от
евентуално съединените искове /по главния или по евентуалния/ са едни - отговорността
за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на разгледания иск. Следователно
разноските в този случай не се определят поотделно съобразно наличието на
диспозитив по всеки от алтернативно или евентуално съединените искове, а
адвокатското възнаграждение винаги е едно, съобразно посочената съдебна
практика на ВКС.
По изложените съображения Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение № 260226/23.10.2019 г. на Старозагорски районен
съд по гр.д. 3292/2019 г. за постановяване на допълнителен диспозитив на
съдебното решение.
ИЗМЕНЯ
решение № 260226/23.10.2019 г. на
Старозагорски районен съд по гр.д. 3292/2019 г. в частта за разноските, с която ответницата Д.Д.Д. е осъдена да
заплати на Н.Д.Н., сумата от 588,00 лв.,
представляваща направените по това дело деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса като ОСЪЖДА
и останалите ответници Н.Д.Н., ЕГН: **********, Ж.П.Ц., ЕГН: ********** и С.
П. Ц., ЕГН: **********, последните двама с адрес: *** общо да заплатят на
Н.Д.Н., ЕГН: ********** и адрес: ***, посочената
сума от общо 588,00 лв. /петстотин и осемдесет и осем лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в
останалата й част досежно искането за присъждане на разноски на ответницата Д.Д.Д..
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а относно произнасянето в частта за разноските
има характер на определение и може да се обжалва с частна въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: