Решение по дело №1136/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 477
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20195500501136
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 477/10.07.2019 г.                                                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             І  Граждански състав

На двадесет и втори май                                                             Година 2019

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар  ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1136 по описа за 2019 година.

 

 

          Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Ж.Н.Ж., подадена чрез адв. М.Г., против решение под № 1321 от 14.12.2018 г., постановено по гр.дело № 1257/2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК за признаване на частична трансформация, е неправилно, и че при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложил материалноправните разпоредби и е постановил необоснован от фактическа и правна страна съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС. Намира, че в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са относими към твърденията в исковата молба във връзка с установителния иск за частична трансформация и касаещи дялове на страните, при допускане на делбата, както и че не е обсъдено в тази част и приетото заключение на изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Не били направени и фактически изводи въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, относими към посочения иск, както и иска за делба относно квотите на страните. Не са обсъдени съвкупно и останалите доказателства относно твърденията за трансформация на лични средства. Намира, че в решението липсва произнасяне на съда, защо останалите писмени доказателства не са взети предвид, което е нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Коментира отражението на постигнатото споразумение по чл.51 от СК върху имуществените отношения по процесния апартамент. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения от него иск за признаване на частична трансформация в придобития по време на брака на страните апартамент, находящ се в гр.  Стара Загора, ул. „” № , вх…., ет…., ап…., да допусне съдебна делба между страните при дялове: за него 24250/30000 ид.ч., и за въззиваемата 5750/30000 ид.ч., както и да му присъди направените по делото в двете съдебни инстанции разноски.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Д.Е. П. чрез пълномощника си адв. А.С., взема становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства и при правилно прилагане на относимите материално-правни разпоредби и съдебна практика. Излага подробни съображения по всички оплаквания в жалбата. Намира, че противно на твърденията на жалбоподателя, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и извлечения от банкови сметки на ищеца, банкови бордера, договори за кредит, както и приетата ССЕ, при което е установил фактическа обстановка съответстваща на доказателствения материал. Намира, че със споразумението по чл.51 от СК страните са упоменали изрично, че недвижимият имот, предмет на настоящия исков процес, остава в обща собственост на двамата съпрузи и това споразумение съдържа клауза, че с него са уредени всички имуществени отношения между тях.

 

          Моли, след като съдът се убеди във верността на твърденията й, да се произнесе с решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение, както и претендира направените по делото разноски.

 

        След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

 

Въззивникът Ж.Н.Ж. - редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с процесуалния си представител адв. Г., редовно упълномощена от по-рано, която моли съда да постанови  решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение на РС-Стара Загора като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове, както този за частичната трансформация на личните средства, така и този за делбата съобразно квотите, посочени в исковата молба, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

 Въззиваемият Д.Е. ПЕТКОВА от гр. Стара Загора - редовно и своевременно призована, явява се адв. С. – упълномощена от по-рано, която моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, по съображенията подробно изложени в отговора на въззивната жалба и в съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Предявени са обективно съединените искове - първият с правно основание чл.23, ал.2 от СК за частична трансформация и втория по чл.341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивника Ж.Н.Ж., против въззиваемата Д.Е.Ж., с която моли съда да постанови решение, с което: на основание чл.23, ал.2 СК да признае за установено по отношение на въззиваемата, че той е личен собственик на 18500/30000 идеални части от апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. … № …, вх…., ет. …, ап. .., който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент J1-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, придобити в резултат на преобразуване на лично имущество; да допусне делба на следния недвижим имот: апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. … № …, вх…., ет. …, ап. …, който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; подобекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л- VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №16 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот.

Моли съда да допусне делбата на горепосочения недвижим имот между него и въззиваемата, при дялове: за него - 24250/30000, а за въззиваемата - 5750/30000ид.ч.

 

   По делото не е спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по делото пред първостепенния съд бракът между страните е прекратен с Решение под № 1059 по гр. дело № 5198/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като е утвърдено от съда споразумение по чл. 51 от СК.

 

    Безспорно е също така, а и видно от нотариален акт с № 35, том.12, дело № 2313 от 30.04.2015г. по описа на Служба по вписванията, страните по делото въззивникът Ж.Н.Ж. и въззиваемата Д.Е.Ж. са придобили САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. , вх…., ет. , ап. , който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот за сумата от 30 000 евро.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..т…., рег. № , дело № г., от който е видно, че въззивника Ж.Н.Ж., действащ със съгласието по чл. 26 от СК на съпругата си Д.Е.Ж. е продал свой собствен недвижим имот, придобит преди брака, а именно самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Стара Загора, ул. за сумата от 26000 евро.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като добросъвестно изготвена. Вещото лице дава заключение, че Съгласно представените документи от Ж.Н.Ж., по негова банкова сметка ***: *** „Сибанк" ЕАД са постъпили суми в общ размер на 25963,76 евро от продажбата на недвижим имот, находящ се на ул. , както следва: на 25.02.2015 г.  капаро в размер на 2600 лв., на 19.03.2015 г. внесена сума на каса 1005.41 лв. и на 24.03.2015 г.  покупка на имот – 22358.35 лв.

 

Съгласно представените документи от Ж.Н.Ж., по негова банкова сметка ***: *** „Сибанк" ЕАД на 30.04.2015г. е постъпила сума в размер на 30000,00 лв. от усвояване на кредит, отпуснат на основание Договор за потребителски кредит № РК15-062483/30.04.2015г. На същата дата (30.04.2015г.) с част от сумата по кредита, а именно 22511,25 лв., са закупени 11500,00 евро по обменен курс 1,9575 лв./евро, които са прехвърлени по сметка на ищеца с IBAN: *** „Сибанк" ЕАД с основание „прехвърляне на средства между сметки на титуляра наредител Ж.Н.Ж.".

   По делото е представено и извлечението от Пощенска банка за периода 28.09.2006 г. – 28.9.2016 г., от което е видно, че въззивникът е внасял вноски по кредит за периода от 28.09.2006 г. до 03.09.2013 г., като за периода от 28.09.2006 г. до сключване на граждански брак между него и въззиваемата Д. П.– 22.09.2007 г. , последната също е правила вноски по този кредит.

  Не се спори по делото, че страните по делото са изтеглили потребителски кредит на 29 април 2015 г. за сумата от 30 000 лв., видно от договор за потребителски кредит № РК 15-062483 от 30.04.2015 г.

 

С обжалваното решение районен е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.23, ал.2 СК - за признаване на частичната трансформация в обема на 18500/30000 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ……, вх…., ет. .., ап. …/подробно описан в решението/, допуснал съдебна делба на имота между въззивника и въззиваемата при равни права - по 1/2 идеална част за всеки от тях и е осъдил въззивника да заплата на въззиваемата разноски в размер на 487 лева.

Въззивният съд намира, че решението на районен съд е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно са приложени материалноправните разпоредби и е постановен необоснован от фактическа и правна страна съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ.

В нарушение на императивната разпоредба на чл.236 ал.2 ГПК районен съд не е обсъдил всички, събрани но делото доказателства, които са относими към твърденията в исковата молба във връзка с установителния иск за частична трансформация и касаещи дялове на страните, при допускане на делбата. Не е обсъдено в тази част и приетото заключението на изслушаната и приета като доказателство от първостепенния съд съдебноикономическа експертиза. Не са направени фактически изводи въз основана на съвкупната преценка на доказателствата, относими към посочения иск, както и относно иска за делба относно квотите на страните. Посочените нарушения са съществени, тъй като са дали отражението си и върху правните изводи на съда и постановения съдебен акт.

В решението не е установена фактическата обстановка, която следва обективно от преценката на събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза.

 

По делото са приети своевременно представените от въззивника по опис писмени доказателства — извлеченията от сметките на въззивника, банковите бордера, договора за потребителския кредит, както и от подписаната от въззиваемата декларация за произход на средствата, вложени при придобиването на процесния апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …, вх…., ет…., ап….. Приети са договорите за покупка на личния имот на въззивника /на ул. Ген. Скобелев/, за продажбата на същия по време на брака с въззиваемата и за покупката на процесния имот. От тези доказателства се установява ясно, че апартамента на ул. … е закупен за сумата 30000 евро, която сума е заплатена по банков път от сметката на въззивника /по 15000 евро на всеки от двамата продавачи/. От преценката на писмените доказателства и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че част от преведената от въззивника продажна цена по сделката в размер на 18500 евро е от продажбата на неговия личен апартамент, а останалата част в размер на 11500 евро е от отпуснат потребителски кредит. Освен писмените доказателства, от които напълно се доказва претендираната частична трансформация, приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза напълно подкрепя твърденията за трансформация на лично на въззивника имущество при придобиване на процесния апартамент.

Видно от решението на съда /стр.6, абз 2/, тези писмени доказателства не са обсъдени всички, не са обсъдени съвкупно и във връзка с останалите доказателства и твърденията за трансформация на лични средства. Направен е изолиран и едностранчив извод за постъпилата на 30.04.2015г. сума в размер на 30000 лева от потребителски кредит и за извършена обмяна на валута и с това съдът е приключил анализа на писмените доказателства, относими към трансформацията.

В решението липсва произнасяне на съда защо останалите писмени доказателства не са взети предвид, което е нарушение на чл. 236 ал.2 ГПК.

Съществено нарушение е необсъждането на заключението на вещото лице по всичките поставени въпроси, касаещи произхода на средствата, набраните по сметката на въззивника, от която е извършен превода на продажната цена на процесния апартамент. Видно от решението /стр.5 и 6 - 1 абз./ съдът е възпроизвел част от отговор по въпрос 1 от заключението, без да се посочи защо всички останали отговори не са обсъдени.

В резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение съдът е направил и изолираните фактически изводи, които нямат логическа връзка помежду си.

 

Установеното от съда. че преди сключването на брака въззиваемата е внасяла вноски по кредит няма никаква връзка с претенцията за трансформация и с произхода на средствата, вложени при придобиване на закупения по време на брака апартамент.

В противоречие с материалнонравните разпоредби на СК и в противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018г. по т.д. № 3/2015г. ОСПС 2 са правните извода на районен съд в постановено решение по приложението на чл.23 ал.2 СК и чл.51 СК.

Основният правен извод на съда, обусловил решението се свежда до това, че „със споразумението по чл.51 от СК страните са уговорили, че по отношение на придобития по време на брака апартамент, предмет на настоящия исков процес, същите имат равни права в съсобствеността".

За да стигне до този извод съдът е приел, че споразумението за прекратяване на брака съдържа клауза, че апартамента в гр. Стара Загора , ул. , вх…., ап….остава в обща собственост на двамата съпрузи и споразумението уреждало всички имуществени отношения.

 

Според чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството – ал. 2. Видно от разпоредбата, основанието за възникването на съпружеска имуществена общност е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на придобитото е станал съпругът, на чието име е придобито имуществото. Според чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като в чл. 22 от СК е посочено какво представлява това лично имущество, а когато те са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна – ал. 2 на чл. 23 СК. В ал. 3 на чл. 21 е установена разместваща доказателствената тежест презумпция за наличието на съвместен принос, която може да бъде оборвана с всякакви допустими от закона доказателствени средства.

 

Съобразно установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция в тежест на ищеца е да докаже твърдението си за трансформация и за липсата на принос на другата страна в придобиването на процесния недвижим имот, което съдът намира, че не е направено.

 

По делото е безспорно, че с решението за развод страните са подписали споразумение одобрено от съда, в което е посочено, че „ Страните заявяват, че с настоящото споразумение се уреждат всички отношения между съпрузите относно прекратяването на брака, родителските права, режим на лични контакти, издръжка, ползване на семейното жилище, фамилно име и имуществени отношения“, както и „Страните са заявили, че по отношение на придобития по време на брака апартамент № , находящ се в гр. Стара Загора, ул. , вх…., ет….остава в обща собственост на двамата съпрузи.“. В това споразумение не са посочени каквито и да било квоти или идеални части.

 

В действителност споразумението по чл.51 не урежда никакви имуществени отношения относно процесния апартамент. Въззивният съд приема, че дори да съдържа клаузата, чеимуществените отношения между страните са уредени, щом няма прехвърляне на вещни права относно притежаваните имоти, то подобна клауза няма никакво правно значение. Отделно от това, изявлението, че един имот остава обща собственост на страните, не води до извода, направен от съда, че относно този имот страните имат равни дялове. Този извод е изцяло необоснован и противоречи на приетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018г. по т.д. № 3/2015г. ОСГК, което е цитирано от съда и което е в обратния смисъл на приетото в решението. Съгласно Тълкувателното решение „След като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време па брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.

В случая споразумението на съпрузите по чл.51 не съдържа клауза, в която страните да са определили изрично какъв е обема на правата на всеки от тях от придобития по време на брака апартамент. Те са посочили, че той остава обща собственост на двамата. Именно поради това предявеният иск за частичната трансформация се явява допустим след одобряването на това споразумение. Същото не препятства възможността за въззивника да претендира частична трансформация от процесния имот, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателното решение. Тълкувателното решение касае допустимостта на тази претенция, а нейната основателност зависи от доказването на вложено лично имущество по чл.20 СК.

 

Необоснован, в противоречие с доказателствата и с разпоредбата на чл.23 ал.2 от СК е мотивът на съда, че „дори да се приеме тезата на ищеца, че е налице частична трансформация от процесния апартамент, то в хода на производството се установи, че недвижимия имот -апартамент № 2 на ул. Г.Скобелев № 33 е закупен от ищеца Ж. преди сключване на брак с въззиваемата, след като му е отпуснат банков кредит въззиваемата също е правила вноски по този кредит преди сключването на гражданския брак с ищеца. Следователно, съдът приема, че дори и да е налице придобиване на вещно право отчасти с лично имущество на ищеца, то тази част е незначителна...".

Съдът не е приложил нормите на СК и практиката-на ВКС на РБ в това число и задължителната такава относно оборването на презумпцията по чл.21 ал.2 СК. Придобитото през време на брака, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването /Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупен през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл,22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация - чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21,ал.З СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта - Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452 / 2013 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

 

Първостепенният съд при разрешаването на спора е подходил формално, като не е издирил и разкрил истинските финансови взаимоотношения между страните, съобразно константната практика на ВКС на РБ, а ги е посочил, единствено и само така като те са представени в одобреното от бракоразводния съд споразумение, в което не са посочени каквито и да било квоти или идеални части между страните, а настоящият процес е за делба, т.е. за реалното и правилно поделяне на всички имущества на бившите съпрузи и страни по делото.

 

В тази връзка неправилно и необосновано първоинстанционния съд изобщо не е разгледал и обсъдил и съответно не е кредитирал с доверие  заключението на съдебно икономическата експертиза, която е проследила много ясно и подробно движението на всички парични средства на въззивника Н., който при закупуването на процесния апартамент е вложил както личните си средства от продажбата на личния му апартамент в гр. Стара Загора, ул. “Ген. Столетов” № 33, така и  общи средства, които са придобити вследствието на съвместния принос между страните по делото.

 

При това положение посочените по- горе разрешения и изложените по делото доводи в тази връзка са
игнорирани от съда и оставени без обсъждане, което е довело до постановяване на едно неправилно съдебно решение.

 

Неправилността на решението по установителния иск за частична трансформация е довело и до съответната неправилност на решението по допускане на делбата относно дяловете на страните, тъй като тези дялове са обусловени наличието на трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот.

 

В този смисъл въззивният съд следва да отмени Решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да уважи исковете на ищца и въззивник Н. съобразно петитума на исковата му молба, като допусне съдебна делба между страните съобразно квотите посочени в същата искова молба.

 

           На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от него разноски по делото, пред всички съдебни инстанции, в размер на 5177.11 лева, като общият размер на разноските  направени от въззивника пред всички съдебни инстанции възлиза именно на 5177.11 лева, от които сумата от 3461.11 лева, представляваща направените от въззивника разноски пред настоящата инстанция, представляващи адвокатското възнаграждение и дължимата и внесена ДТ за въззивно обжалване. Съдът намира, че са направени разноски по делото пред първата инстанция, общо в размер на 1716 лева, възнаграждение за един адвокат пред тази инстанция и възнаграждението на вещото лице, заплатено от въззивника.

 

Настоящото въззивно решение на основани чл. 280, ал. 1 ГПК  подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над 5000 лева.

 

           Водим от горното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ изцяло решение № 1321 от 14.12.2018 г., постановено по гр.дело № 1257/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което Старозагорски районен съд е ОТХВЪРЛИЛ исковете на Ж.Н.Ж., ЕГН ********** *** против Д.Е. ПЕТКОВА, ЕГН ********** ***, а именно иск за приемане на установено по отношение на въззиваемата Д.Е. П., че Ж.Н.Ж. е личен собственик на 18500/30000 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. …№ …, вх.., ет. …, ап. .., който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, придобит в резултат на преобразуване на лично имущество, както и в ЧАСТТА МУ С КОЯТО Районен съд – Стара Загора е ДОПУСНАЛ съдебна делба между: Ж.Н.Ж., ЕГН ********** *** и Д.Е. П., ЕГН ********** *** на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. … № …, вх…., ет. …, ап. …, който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот.

 

при квоти:  1/2 ид.ч. за Ж.Н.Ж.и 1/2 ид.ч. за Д.Е.П., както и В ЧАСТТА МУ за присъдените от РС-Стара Загора разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това постановява:

 

    ПРИЗНАВА ЗА установено по отношение на въззиваемата Д.Е.П., че Ж.Н.Ж. е личен собственик на 18500/30000 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. …№ …, вх…., ет. …, ап. …, който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, придобит в резултат на преобразуване на лично имущество.

 

ДОПУСКА съдебна делба между: Ж.Н.Ж., ЕГН ********** *** и Д.Е. П., ЕГН ********** *** на следния недвижим имот:

 

АПАРТАМЕНТ, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.518.51.5.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. … № …, вх…., ет…., ап. …, който самостоятелен обект се намира в сграда номер 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.51; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 83.59 кв.м; прилежащи части: избено помещение номер 16; ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.51.5.68, 68850.518.51.5.89; под обекта: 68850.518.51.5.85; над обекта: 68850.518.51.5.91, а по нотариален акт: апартамент, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: изток - стълбище и апартамент Л-VI, запад - апартамент от другия вход, север- двор, юг- улица, ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение №216 със застроена площ 3.62 кв.м., при граници: изток - коридор; запад - мазе от другия вход, север - мазе 17; юг - улица, както и ЗАЕДНО с 0.978% идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот.

 

при квоти:  24250/30000 ид.ч. за Ж.Н.Ж. с посочени по-горе данни и 5750/30000 ид.ч. за Д.Е.П. с посочени по-горе данни.

 

          ОСЪЖДА Д.Е. П., ЕГН ********** *** да заплати Ж.Н.Ж., ЕГН ********** *** на  сумата в размер на 5177.11 лв. /пет хиляди сто седемдесет и седем лева/, представляващи направените от ищеца и въззивник разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните с касационно жалба пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                              2.