№ 1176
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501190 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответниците С. Л. П., Л. С.
П. и Д. С .Л. /тримата в качеството им на наследници на първоначално
конституираната ответница Р. Г. П./, както и по въззивната жалба на ответника В. М.
В. /наследник на първоначално конституираната ответница И. Г. М./.
Жалбите са подадени срещу решението на Софийския градски съд, I Гражданско
отделение, 21 състав, постановено на 23.10.2020 г. по гр. дело № 11 102/2019 г.,
допълнено с решение от 10.12.2020 г., с което срещу С. Л. П., Д. С .Л., Л. С. П., Е. Г.
А., А. Г. М., Е. Й. А., В. Й. А. и И. Г. М. е бил уважен положителен установителен иск
за собственост на недвижим имот и е бил отменен констативният нотариален акт,
издаден в полза на ответниците по иска.
Във въззивнате жалби и допълнително изготвените писмени бележки от
процесуалните представителя на жалбоподателите се излагат съображения, че
решението на градския съд е необосновано и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на жалбоподателите С. Л. П., Л. С. П. и Д. С. Л.
П.ддържа, че необосновано градският съд е приел, че ищецът „Пайнер“ ООД е
придобил правото на собственост върху недвижимия имот, който е бил възстановен в
полза на наследниците на Г. А. А.. Според жалбоподателите, с решение на съда,
постановено по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и последващо,
1
постановено по установителен иск, предявен на осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ срещу
праводателите на ищеца е признато правото на собственост на наследодателя на
жалбоподателите върху процесния имот. Посочва се, че праводателите на „Пайнер“
ООД, които са наследници на Б. А. А., въобще не са имали право да искат
възстановяване на имота в тяхна полза, тъй като наследодателят им никога не е бил
собственик на този имот. Твърди се, че считано от 18.05.2016 г. наследниците на Р. П.
са собственици на общо 1/5 идеална част от имота, заедно с другите наследници на Г.
А.. Поради това се прави извод, че през 2002 г. „Пайнер“ ООД е придобил имота от
несобственик. По отношение на евентуално наведеното твърдение за изтекла в полза на
ищеца придобивна давност се поддържа, че по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, до
окончателното приключване на административното производство по ЗСПЗЗ липсва
правна възможност на заявилите искане за възстановяване на правото на собственост
лица да им бъдат отречени правата чрез възражение за придобивна давност, а срок за
давност би могъл да започне да тече една след 18.05.2016 г., когато е постановено
решението на ОСЗГ „Овча купел“.
Пълномощникът на жалбоподателя В. М. В. излага съображения, че
дружеството ищец не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
тъй като с влязло в сила решение е признато правото на собственост на наследодателя
на ответниците – Г. А. А., постановено срещу праводателите на дружеството ищец.
Поради това последващо произнасяне на Общинска служба по „Земеделие“ е
недопустимо. Цитира се решение на АССГ, с което е прогласена нищожността на
Решение на ОСЗ „Овча купел“, отменящо предходно решение по възстановяване на
собствеността на наследниците на Б. А. А. върху същия имот. Посочва се, че ищецът
„Пайнер“ ООД е закупил имота от несобственик.
По отношение на твърдението на ищеца, че е придобил имота и по давност, се
излагат съображения, че по партидата на имота са вписвани искови молби, поради
което през периода, в който са водени дела между наследниците на Г. А. и
праводателите на „Пайнер“ ООД, дружеството не е владяло имота необезпокоявано,
било му е известно, че имотът е предмет на спор за материално право и напълно
обяснимо е предприело действия по водене на преговори с наследниците на Г. А..
И в двете жалби се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло,
както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец „ПАЙНЕР“ ООД оспорва жалбите. Както в отговора на
въззивната жалба, така и в допълнително представената писмена защита
процесуалният му представител излага доводи, че обжалваното решение е правилно и
постановено в резултат на законосъобразно проведен съдебен процес. Споделят се
изводите на градския съд, че липсва правопораждащ акт, легитимиращ ответниците
2
като титуляри на собственост на процесния имот с оглед на приетото, че решение на
съда, постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не замества
липсващото решение на ОСЗ. Излагат се доводи, че след като по делото липсват
доказателства, решение № 5911/10.02.1999 г. на ПК да е било отменено, изменено или
прогласено за нищожно, същото е проявило своето конститутивно действие и е
легитимирало праводателите на дружеството като собственици на процесния имот към
датата на закупуването му.
Сочи се, че не е налице основание да се приеме, че водените дела по чл.11, ал.2
от ЗСПЗЗ и чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ обвързват „Пайнер“ ООД, който е придобил имота от
лица, легитимирали се като собственици и към датата на придобиването по партидата
на имота не е имало вписани искови молби.
Оспорва се твърдението на жалбоподателите, че решението, постановено по
реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, има пряк реституционен ефект.
Поддържа се и тезата, заявена при условията на евентуалност, за придобиване на
правото на собственост по давност. Посочва се, че владението е упражнявано
необезпокоявано, включително върху процесния имот е реализирано законно
строителство. По повод оплакването, че съдът не е обсъдил приложението на чл.5, ал.2
от ЗВСОНИ се поддържа, че то не е обсъждано, тъй като съдът е признал правото на
собственост на ищеца на основание извършената продажба, поради което не е било
необходимо обсъждане на евентуално заявеното основание – придобиване на имота по
давност.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
Останалите ответници, които не са подали въззивна жалба – Е. Г. А., А. Г. М., Е.
Й. А. и В. Й. А., редовно призовани пред настоящата инстанция, не се явяват и не
изразяват становище.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Дружеството ищец „Пайнер“ ООД е предявило срещу ответниците положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот. Твърди, че правото му на
собственост произтича от действителен договор за продажба, а при условията на
евентуалност – от придобиването на същия имот по давност чрез упражняване на
добросъвестно владение върху него, продължило над 5 години.
Ищецът „Пайнер“ ООД е приложил към исковата си молба четири нотариални
акта, съставени през периода 2002-2003 г., с които от различни физически лица
3
дружеството е закупило съседни поземлени имоти, находящи се в гр. София, кв.29,
местност „Югоизточен градски район 4“. По делото не се спори, че един от тях е
процесният имот, който е включен по-късно в един общ имот с пл.№ 3478 от кв.29 –
съгласно заповед № РД-06-59/27.02.2003 г. на кмета на район „Младост“, а по силата
на последваща заповед № РД-06-249/22.07.2003 г., след обединяването с още един
имот е получил планоснимачен № 3545. Безспорно е също, че обединеният от всички
закупени от ищеца имоти към настоящия момент представлява УПИ V-250 от кв. 29 по
плана на гр. София, м. „Младост-4“ и че този имот е бил застроен от дружеството.
Видно от скица № 15-364035-10.10.2014 г., издадена от Служба ГКК – София,
образуваният общ имот е с площ от 6 170 кв.м и идентификаторът му е 68134.4089.785.
Относно придобиването на права върху процесния имот са представени
следните доказателства:
С нотариален акт № 81, том VI, рег. № 18 270, дело № 961/2002 съставен на
18.12.2002 г. от нотариус В. Б., „Пайнер“ ООД се легитимира като собственик на
поземлен имот с площ от 1 864 кв.м., съставляващ по скица имот пл.№ 1320 от кв.29.
Като продавачи на имота са посочени: Й. Б. А., А. С .Б., И. Б. И., Е. Б. Н., С. Д. Б., Л. С.
Н., Д. Б. В. и Г. И. Б.. Продавачите са удостоверили правото си на собственост върху
имота с нотариален акт „за възстановено право на собственост на земеделска земя
съгласно ЗСПЗЗ и по наследство“ № 56, том VI, дело № 938/2002 г. на нотариус В. Б..
Нотариалният акт е вписан в СВ на 18.12.2002 г.
Видно от самия констативен нотариален акт № 56, том VI, рег. № 18010, дело
№ 938/2002 г. съставен на 14.12.2002 г. от нотариус В. Б. , с него продавачите на
имота са признати за собственици по наследство и по силата на решение №
5911/10.02.1999 г. на ПК – община Витоша. Нотариалният акт е бил вписан в СВ на
14.12.2002 г.
По делото е безспорно, че продавачите са наследници на Б. А. А..
Видно от разрешение за строеж № 71/10.06.2013 г., издадено от управление АГ
при Столична община, на „Пайнер“ ООД е било разрешено построяване на жилищна
група /апартаменти и ателиета/ – сгради А и Б в УПИ V-250 от кв.29. Представено е и
разрешение за ползване от 14.08.2015 г. на същата жилищна група.
Ответниците – жалбоподатели по настоящото дело, за които не се спори, че са
наследници на Г. А. А., в подкрепа на твърдението си, че собствеността върху
процесния имот е възстановен в тяхна полза, са представили следните доказателства:
Решение № 5911 от 10.02.1999 г. на Поземлена комисия, община Витоша. С
това решение ПК е възстановила в полза на наследниците на Б. А. А. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници нива от 2,042 дка, находяща се в землището на с.
4
Симеоново, местността „Кютуклия“, представляваща имот № 1423.47 по кадастралния
план от 1950 г. Посоченото основание за възстановяване е чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Със същото решение е отказано възстановяване на 1,017 дка от имота със същия
номер.
Решение от 13.08.2003 г., постановено по гр. дело № 7324/2001 г. по описа на
СРС, 44 състав. С него е бил уважен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ,
предявен от наследници на Г. А. А. срещу ПК „Витоша“. В мотивите на решението е
прието, че към датата на образуване на ТКЗС собственик на имота е бил Г. А. и
въпреки че след включването му в блок на ТКЗС нивата е била предмет на замяна,
правото на възстановяване на собствеността следва да се признае на наследниците му.
Върху решението е отбелязано, че е влязло в сила на 23.10.2003 г.
Решение № 6325 от 17.11.2003 г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което на
наследниците на Г. А. А. е отказано възстановяване на нива от 1,5 дка, находяща се в
землището на с. Симеоново, местността „Кютуклия“, представляваща имот № 1423.47
по кадастралния план от 1950 г. Като причина за отказа е посочено, че за имота е
постановено решение по гр. дело № 7324/2001 г. на СРС, 44 състав и е налице влязло в
сила решение на бившата ПК „Витоша“ № 5911 от 10.02.1999 г., с което имотът е
възстановен на наследници на Б. А..
Решение на СРС, 41 състав, постановено на 26.04.2007 г. по гр. дело №
1957/2004 г. Видно от това решение, съдът е бил сезиран с иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
от ищците Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. – наследници на Г. А. А..
Съдът е признал по отношение на наследниците на Б. А. А., а именно – Й. Б. А.,
А. С. Б., И. Б. И., Е. Б. Н., С. Д. Б., Л. С. Н., Д. Б. В. и Г. И. Б., че нива с площ от 1,5 дка
в м. „Кютуклия“ / „Панчарски път/ при стари съседи от две страни Б. Г., Ф. Д. М. и
наследници на Т. А., представляващ по скица неурегулиран поземлен имот пл. № 1320
в кв.29 по плана на гр. София, м. „Югоизточен град“, район 4 по плана на гр. София, с
площ от 1 864 кв. м., към 1949 г., е била собственост на наследодателя на ищците Г. А.
А..
В решението е посочено, че заявление за възстановяване на собствеността на Г.
А. е било подадено през 1992 г. от неговия наследник Й. Г. А. – за общо 11,9 дка,
между които и нива, находяща се в м. „Панчарски път“.
Видно от мотивите на районния съд, като и от определение на ВКС, Четвърто-Б
ГО на ВКС, постановено на 18.07.2006 г. по ч.гр. дело № 52/2006 г., искът по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен срещу наследниците на Б. А., първоначално е бил съединен с
иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен и срещу ответника „Пайнер“ ООД. Но с
влязло в сила определение производството срещу този ответник е било прекратено
поради преждевременното предявяване на иска – тъй като легитимиращото ищците
придобивно основание ще е налице едва след успешното провеждане на иска по чл.14,
5
ал.4 от ЗСПЗЗ и обусловеното от него конститутивно решение, постановено от органа
по поземлената собственост.
Решението на СРС по гр. дело № 1957/2004 г. е влязло в сила на 11.02.2015 г.
след като е било потвърдено от СГС и не е допуснато касационно обжалване от ВКС.
Видно от представената справка по лице на Й. Б. А., исковата молба е вписана
на 09.03.2004 г., но на 31.03.2016 г. вписването е обявено за недействително
Решение № 549/18.05.2016 г. на ОСЗ „Овча Купел“, с което е отменено
решение № 6325/17.11.2003 г., с посочено основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ и решение на
СРС от 26.04.2007 г., 41 състав, постановено по гр. дело № 1957 по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ. Върху решението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 08.06.2016 г.
Въпреки че това в това решение не е изрично записано, че имотът се възстановява в
полза на наследниците на Г. А. /а само, че се отменя предходният отказ/, то е
постановено в производство по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Решение № 553/08.09.2017 г. на ОСЗ „Овча купел“, с което е отменено
решение № 5911/10.09.1999 г. Като основание отново е посочено решение на СРС по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по гр. дело № 1957/2004 г. на СРС, 41 състав.
С решение на Административен съд – София-град, постановено на
14.09.2019 г., постановено по адм. дело № 9219/2018 г. е прогласена нищожността на
Решение № 553/08.09.2017 г. но ОСЗ „Овча купел“. Съдът е приел, че решението на
ОСЗ е нищожно, тъй като е недопустимо последващо произнасяне на административен
орган след като е издадено съдебно решение по гр. дело № 1957/2004 г. на СРС, 41
състав, с което претенцията за реституиране на собствеността на правоимащите лица е
удовлетворена.
Ответниците са представили и удостоверение № 2637/12.09.2016 г., издадено от
техническата служба при район „Младост“. В него са цитирани постановените
съдебни решения и е отразено, че съгласно действащия подробен устройствен план,
бившият имот попада в границите на следния урегулиран поземлен имот: УПИ V-250
от кв.29, урегулиран за „жилищно строителство“, изцяло застроен при спазване на
всички нормативни изисквания, без отстъпено право на строеж и законно разрешеният
строеж към 01.03.1991 г. не е започнал, съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Посочено е също, че бившият имот с пл. № 1320 е с площ от 1 864 кв.м. и е
изцяло застроен. Към удостоверението е приложена „комбинирана скица за пълна или
частична идентичност“.
Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 084, дело №
082/2019 г., съставен на 13.08.2019 г. от нотариус В. П.. В него са цитирани
6
документите, на основание на които е съставен – цитираните по-горе съдебни решения
и решения на комисиите по възстановяване на земеделски земи.
Градският съд е допуснал до разпит и свидетели:
Свидетелят А. Д., който е служител“Пайнер“ ООД от 2003 г., е разказал пред
съда, че знае имота, собственост на дружеството, който се намира в ЖК „Младост“,
който е с площ над 6 дка. Знае, че имотът е придобит в края на 2002 г. Върху него е
построен жилищен комплекс „Лилия“ – от затворен тип, ограден с обща ограда и със
специален режим на достъп. В имота няма заградени части от трети лица. Свидетелят
не е чувал за Б. и Д..
Свидетелката А. Л. – снаха на Р. П. и съпруга на ответника Д.Л., знае за имота
още през 90-те години, както и че Р. П. е имала дела с братовчедите си. Пред съда е
заявила, че някъде около 2010-2011 г. свекърва й предоставила имота на две момчета от
съседния блок – за да си направят спортно игрище. Две години по късно те
сигнализирали, че имотът е заграден. В квартала имало и протест срещу застрояването,
който бил показван по телевизиите.
Л. знае за отношенията на свекърва й с „Пайнер“ ООД. Научила, когато
адвокатите на М. Д. я потърсили за споразумение и обезщетение – някъде 2014-2015 г.
На Р. П. бил предоставен един голям апартамент, в който била настанена внучката й.
Живели в този апартамент три години, след което били принудително изведени.
Апартаментът бил предоставен от фирма „Артекс“, която е извършила строителството.
Свидетелката не знае, дали „Артекс“ е била упълномощена от „Пайнер“.
Според нея, адвокатите на „Пайнер“ са били наясно, че са закупили имота от
несобственик и затова се потърсили свекърва й за споразумение.
Свидетелката Н. Н. била брокер и продавала мястото, което се оказало, че е
„узурпирано“ от братовчедите на Р. П.. Помни, че след реституцията мястото било
празно, там децата играели футбол. Знае, че „Пайнер“ е обезщетил Р. с апартамент, но
после си го взел.
От наследниците на Р. П. в последното съдебно заседание пред СГС са
представени: споразумение от 23.10.2015 г., подписано от ответниците и управителя на
„Пайнер“ ООД; предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
16.11.2017 г. между петима от ответниците и пълномощник на „Пайнер“ ООД и
споразумение-предварителен договор, сключен също на 16.11.2017 г. само между Р. П.
и пълномощника на „Пайнер“ ООД /л.182-203 от първоинстанционното дело/.
Пълномощникът на ищеца изрично се е противопоставил на приемането им като
доказателства, позовавайки се на чл.147 от ГПК. Съдът ги е приел, но не ги е обсъждал
7
в мотивите си. Въззивният съд намира, че с оглед ограниченията в разпоредбата на
чл.147 от ГПК, е недопустимо тези договори и споразумения, които са сключени преди
завеждане на делото, да бъдат приети като доказателства. Това ограничение не може да
се счита отпаднало за наследниците на починалата ответница Р. П., тъй като същите са
нейни правоприемници както в материалноправно отношение, така и относно нейните
процесуални права и задължения.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В първоинстанционното решение съдът е посочил, че съдебните решения,
постановени по чл.11, ал.2 и по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ нямат за последица
възстановяване на собствеността, тъй като нямат пряк реституционен ефект.
Решението по чл.14, ал.4 от този закон е основание за последващ акт на поземлената
комисия по чл.14, ал.7, с който се възстановява собствеността. Същевременно съдът е
приел, че решение № 5911/10.02.1999 г. на ПК „Витоша“ за възстановяване на
собствеността, което не е отменено, има еднозначен материалноправен ефект и е
породило право на собственост върху имота в полза на наследниците на Б. А.. За да
приеме за основателен установителния иск на „Пайнер“ ООД, решаващият довод на
градския съд е бил, че ответниците не се легитимират като собственици на процесния
имот.
Въззивният съд също приема, че установителният иск на дружеството е
основателен, но следва да бъде уважен на евентуално заявеното основание, а именно –
придобиване на процесния имот по давност.
Към датата на закупуването на процесния имот от „Пайнер“ ООД продавачите
по договора, сключен с НА № 81 от 18.12.2002 г., са се легитимирали като собственици
на имота не само с констативния нотариален акт № 56/2002 г., а и с решение №
5911/10.02.1999 г. на ПК – община Витоша. Това решение е било издадено на
основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, поради което има конститутивно действие
/Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК/. Следователно, не
може да се приеме, че към датата на продажбата купувачът е знаел, че придобива
имота от несобственик. Правото на възстановяване на собствеността в полза на
наследниците на Б. А. е било оспорено едва с предявяване на иска по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, по който е било образувано гр. дело № 1957/2004 г. От края на 2002 г. ищецът е
започнал да владее имота със съзнанието, че е собственик, като към 2015 г. имотът е
бил и застроен. Ищецът е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС, поради
което и на осн. чл.79, ал.2 от ЗС към края на 2007 г. в негова полза е изтекла
придобивна давност. Дори хипотетично да се приеме, че е бил недобросъвестен,
придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекла към 19.12.2012 г.
8
Констативният нотариален акт, с който ответниците се легитимират като
собственици, е съставен през 2019 г., т.е. – 17 години след закупуването на имота от
„Пайнер“ ООД.
Относно твърдението на жалбоподателите, че ищецът не е могъл да придобие
имота по давност с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, която постановява
прекъсване на давността, въззивният съд намира следното: Необосновано е
твърдението на представителя на ищеца, че тази разпоредба е неприложима при
възстановяване на земеделски земи. Чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ се прилага и при реституция
по ЗСПЗЗ, което е изрично посочено в нея. С предявяването на иска по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ се прекъсва давността, започнала да тече в полза на лицата, които вече са
получили конститутивно решение за възстановяване на собствеността /в случая това са
наследниците Б. А./.
По отношение на купувача на имота обаче такова прекъсване на е налице,
доколкото производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се развива по иск, с който се цели
установяване на правото на собственост върху земеделска земя към един минал
момент – включването й в масивите на ТКЗС, в което производство купувачът на
имота не участва. /Както беше цитирано по-горе, производството срещу него е било
прекратено с влязло в сила определение/.
В този смисъл е и Решение № 383 от 02.11.2011 г., постановено по реда на
чл.290 от ГПК по гр. д. № 1388/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., в което ВКС приема, че
„След постановяване на решението за възстановяване на собствеността на
първоначалния титуляр няма висяща административна преписка, а законът не определя
краен срок, в който може да се предяви иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. За придобивната
давност, съгласно чл. 84 от ЗС се прилага субсидиарно и чл. 116 от ЗС. С предявяване
на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против титулярите по решението, с което са признати
или възстановени права, се прекъсва придобивната давност, съгласно изричната норма
на чл. 116 б. “б” от ЗЗД, ако искът бъде уважен, тъй като предмет на решението на
ОСЗГ са същите права, които са предмет и на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ответници
обаче по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ могат да бъдат само титулярите по решението и
давността се прекъсва само по отношение на тях. Третите лица, придобили права от
тях не могат да бъдат страна по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Те не са обвързани от
решението като частни правоприемници, дори да са придобили правата си след
предявяване на иска, съгласно чл. 298,ал.2 от ГПК, тъй като те не могат да встъпят,
или да заместят ответниците по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и така да защитят правата си.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, която решението по чл. 14, ал.4 от
ЗСПЗЗ създава, обхваща само притежанието на правото на собственост към момента
на образуване на ТКЗС.“ Тя не включва в пределите си правото на собственост към
настоящия момент. Дори да участват приобретателите, те не могат да противопоставят
9
възражение за придобивна давност, текла след възстановяване правото на собственост,
защото това не е предмета на спора. Не е предвидено и вписване на исковата молба по
иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова с предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не
се прекъсва давността на третите лица – частни правоприемници в хода на
производството и решението по този иск не съставлява сила на пресъдено нещо за тях,
респективно не ги обвързва.“
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че предявеният
положителен установителен иск за собственост следва да бъде уважен и ищецът
„Пайнер“ ООД да бъде признат за собственик на процесния имот като придобит по
давност.
По отношение на необжалвалите ответници решението на СГС е влязло в
законна сила. Същите не са се присъединили към жалбата на своите съсобственици и
тъй като не са необходими другари, по отношение на тях първоинстанционното
решение не подлежи на отмяна.
В частта, с която градският съд е отменил нотариалния акт, чрез който
ответниците се легитимират като собственици, решението следва да бъде потвърдено.
В отговора на въззивната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за
производството пред въззивната инстанция, но разноски не са документирани, поради
което съдът не присъжда такива.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 21
състав, постановено на 23.10.2020 г. по гр. дело № 11 102/2019 г., допълнено с решение
от 10.12.2020 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Л. П., Д. С .Л., Л. С. П., и
В. М. В. /наследник на И. Г. М./, че „ПАЙНЕР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Димитровград, бул. „Христо Ботев“ № 16, е собственик на
недвижим имот, придобит по силата на договор за продажба, сключен с нот. акт №
81, том VІ, рег. № 18270, дело № 961/2002 г. на нотариус В. Б. и давностно
владение, за който в полза на Р. Г. П., Е. Г. А., Е. Й. А., В. Й. А., И. Г. М. и А. Г. М. е
издаден нотариален акт № 084, том І, рег. № 2662, дело № 062 от 2019 г., а именно:
Поземлен имот, нанесен като нов обект в КККР съгласно приложената скица-
10
проект № 15-460722/27.05.2019 г. на АГКК, СГКК – гр. София, за изменение на КККР
за поземлен имот с идентификатор 68134.4089.785, а именно: проектен имот с
идентификатор 68134.4089.1032 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, Столична община, одобрени със заповед № РД-18-15 от 06.03.3009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1 796 кв.м. при съседи: проектен имот с
идентификатор 68134.4089.1031, поземлен имот с идентификатор 68134.4089.784;
поземлен имот с идентификатор 68134.4089.243; поземлен имот с идентификатор
68134.4089.246; поземлен имот с идентификатор 68134.4089.1033, като изменението в
кадастралната карта се състои в отнемането на площ от 1 796 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.4089.785, последно изменение със заповед № КД-14-22-
271/22.03.2013 г. на началника на СГКК – София, с адрес на поземления имот: град
София, район младост, ЖК „Младост 4“ с площ от 6 169 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, вид на собствеността: частна, който поземлен имот с идентификатор
68134.4089.1032 съгласно документ за собственост представлява поземлен имот – нива,
с площ от 1,5 дка в местността „Кютуклия“ /“Панчарски път“/ при стари съседи: от две
страни Б. Г., Ф. Д. М. и наследници на Т. А., съставляващ съгласно скица неурегулиран
поземлен имот с планоснимачен № 1320, в кв. 29 по плана на гр. София, местността
„Югоизточен град“, район 4, зона 5 по плана на град София, с площ по скица 1 864
кв.м. без сградите, построени в недвижимите имоти.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11