Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
152 04 февруари
2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като
разгледа административно дело номер 2445
по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.Р.Р. от гр.Поморие, кв. „Свобода“ №27, против заповед №304з-414
от 17.11.2020 г. на началника на Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас,
с която на старши инспектор, началник група „Охранителна полиция“, сектор
„Охранителна полиция“, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, на основание чл.194, ал.2,
т.3; чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 9/ девет/ месеца и е предупреден, че при
извършване на друго нарушение по чл.200, ал.1 ЗМВР в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява
лично и чрез процесуалните си представители, поддържа сезиращата съда жалба. С
доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт.
Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът - началник на Районно
управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не е взел становище по жалбата. Представя административната
преписка по издаване на процесната заповед. Не ангажира други доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
От
представените в административната преписка доказателства се установява, че е
разпоредена проверка по повод постъпили жалби до директора на ОД МВР Бургас, от
собственика на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег***, живущ ***,
за това, че е осъществен тормоз срещу него и семейството му с ежедневни
посещения на посочения адрес от полицейски служители с искане да премества собствения
си лек автомобил, който паркира пред дома си/л.46-51 от делото/.
Данните
от проверката са обективирани в доклад с рег.№251р-30411 от 27.08.2020 г., от
който е видно, че ст. инспектор П.Р. многократно изпраща командировани
полицейски служители, изпълняващи задължения като автопатрул, подсигуряващ
техническото средство за репатриране на МПС на територията на община Несебър, с
разпореждане за отстраняване на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“,
рег***, паркиран в гр.Несебър, ул. „Бриз“№5, без да е оправомощен с нормативен
акт да осъществява контрол по ЗДвП; превишава своите правомощия, без основание;
самостоятелно взема решения за многократно изпращане на полицейски патрули с
разпореждане за вземане на отношение по отстраняване на лекия автомобил; не
уведомява ръководството на РУ Несебър за случая, като преценява, че заеманата
от него длъжност не го изисква и възпрепятства извършването на контрол от
началника на сектор „Охранителна полиция“, РУ Несебър. Поведението на Р. е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина - превишаване на
правомощия/чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР/ и неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди/чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР/, за което се налага дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца до една година/л.36-44 от делото/.
Със
заповед №304з-374 от 13.10.2020 г., началникът на РУ Несебър, ОД МВР Бургас,
във връзка с предварителните данни, отразени в цитирания доклад, е разпоредил,
на основание чл.205, ал.2 ЗМВР, проверка
на действията на ст. инспектор Р., за което да се изготви справка и е назначил
за това комисия/л.24 и 25 от делото/.
Констатациите
на последната са обективирани в справка с рег.№р-26519 от 23.10.2020 г.
Деянието на държавния служител е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР/неспазване на служебните
правомощия/ и е предложено за превишаване на правомощията/чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР/,
да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца
до една година/л.16-23 от делото/.
На 10.11.2020 г., на Р. е връчена покана за
запознаване със справката и даване на писмени обяснения по случая,
рег.№304р-26577/л.26 и 27 от делото/.
Жалбоподателят
е уведомен за констатациите и предложението на комисията на 11.11.2020 г./л. 23
от делото/.
По
повод справката на комисията, Р. е депозирал възражение с рег.№26895 от
13.11.2020 г., в което сочи, че констатациите са неправилни и незаконосъобразни
и не е съгласен с установените факти. Твърди, че е спазил всички разпоредби; не
е нарушил закона и не е превишил правата си/л.35 от делото/.
След
като са събрани и оценени всички доказателства по случая, взета е предвид
тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вина, цялостното поведение на държавния служител време на служба и писмените му
възражения с рег. №26895 от 13.11.2020 г. по описа на РУ Несебър,
дисциплинарното производство е приключило с издаване на процесната заповед, №304з-414
от 17.11.2020 г., с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.3; чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.5 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за
срок от 9 / девет / месеца и е предупреден, че при извършване на друго
нарушение по чл.200, ал.1 ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №304з-414 от 17.11.2020 г. е издадена от компетентен
орган-началника на РУ Несебър, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл.204, т.4 ЗМВР.
На
второ място, същата е издадена в предвидената от закона писмена
форма.
На
трето място обаче заповедта е издадена
при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон и
съображенията за това са следните:
В
рамките на проведеното дисциплинарно производство не е установено по
категоричен начин извършеното от Р.
нарушение, за което е му е наложено дисциплинарно наказание.
В
хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа
тезата, че спазил всички разпоредби; не е нарушил закона и не е превишил правата
си.
В
справка с рег.№р-26519 от 23.10.2020 г./л.16-23 от делото/, на която се
позовава в мотивите на процесната заповед дисциплинарно наказващият орган, се
сочи, че за периода 03.08.2020 г.-12.08.2020 г., старши инспектор П.Р.,
началник група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“, РУ
Несебър, ОД МВР Бургас, почти всеки ден, е изпращал командировани полицейски
служители, изпълняващи задължения като автопатрул, подсигуряващ техническо
средство за репатриране на МПС в община Несебър, с разпореждане за отстраняване
на лек автомобил „Дачия Сандеро“, рег***, паркиран на адрес-гр.Несебър, ул.
„Бриз“ №5. При посещения на посочената улица били констатирани и други
автомобили, но разпорежданията на Р. за отстраняване били свързани единствено и
само с цитирания автомобил. При извършени последващи проверки на адреса, не
били установени нарушения при паркирането на лекия автомобил. Сочи се също, че
ст. инспектор Р. не е уведомявал ръководството на РУ Несебър за случая, като е
преценял, че заеманата от него длъжност не го изисква; не е изготвял писмо до
община Несебър за съществуващия проблем и не е искал справка за постъпили по
този повод сигнали и жалби в общината и на РЦ 112; нямал правомощия, съгласно
заповед, рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, да
осъществява контролна дейност по ЗДвП; да издава фишове за налагане на глоби и
съставя АУАН по ЗДвП; изпращаните от него полицейски служители също нямали
правомощия по ЗДвП, поради което не е спазил и е превишил служебните си
правомощия, и затова, на основание чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР, следва да му бъде
наложено дисциплинарно наказания „порицание“.
Няма
спор, че от 10.11. 2017 г. старши инспектор Р. е назначен на длъжност началник група „Охрана на
обществения ред“, в сектор „Охранителна полиция“, Районно управление Несебър,
ОД МВР Бургас, т.е. същият е заемал ръководна длъжност с основни задължения да
организира, ръководи и контролира цялостната работа по охраната на обществения
ред, съобразно нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на
ръководството; планира и анализира работата на нарядите; да организира и лично
да участва и контролира изпълнението на
задачите на групата/виж типова длъжностна характеристика,л.83-85 от делото/.
При
сигнали за неправилно спрян автомобил на ул. „Бриз“№5, гр.Несебър/стар град/, с
ширина улицата, в тази част от 4 м., движението, по която се осъществява
двупосочно и е „обслужваща
улица“/осигурява достъп до домовете/, и същевременно свързва „събирателните“
улици „Крайбрежна“ и „Митрополитска“, по които се извършва комунално-битов
транспорт; и по която, в отсечката, граничеща с археологически обект с
национално значение „Ранновизантийски терми“ и църква „Свети Спас“, е забранено
паркирането, е следвало да се предприемат действия за отстраняване на
автомобила, тъй като, същият препятства преминаването на обслужващи чистотата и
търговските обекти, както и специализирани автомобили/линейки, пожарна и др./.
Ноторно
е, че Старият Несебър, е включен от ЮНЕСКО в списъка
на паметниците на Световното културно наследство и предвид особения статут на
града, при изготвяне на плана за организация на движение са съобразени
техническите параметри на улиците, опазване на архитектурните паметници на
културата, както и безопасността на живеещите там и гостите на града. С решение
на общинския съвет е въведен ограничителен режим за достъп на автомобили на
територията на стария град през летния туристически сезон-зареждането на
търговските обекти се осъществява за период от време, без право на паркиране,
като е забранено паркирането на МПС на територията на Стария град, освен на
определените за това места-паркинги и гаражи. На подателя на жалбите по повод
които е образувано дисциплинарното производство против Р., последният е
съдействал за осигуряване на място на паркинг, стопанисван от общината, в
близост до дома му, без заплащане на дължимата за това годишна такса. Същият не
е ползван от него и отново е спирал автомобила пред дома си на ул. „Бриз“ №4, с
ширина на улицата, в тази част около 4 м., което е препятствало преминаването и
разминаването на автомобили през летния сезон.
В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели-собственик
на хотел и притежател на микробус за снабдяване на търговски обекти, пряко
засегнати от неправилното паркиране на автомобила на ул. „Бриз“ №5. Сочат, че е
невъзможно автомобилът да се отстрани чрез „паяка“ на общината, тъй като
улицата е много тясна и той не може да влезе там. / виж. л.167 и 168 от делото/.
Със заповед №1006 от 22.07.2020 г. на кмета на община Несебър е
възложено на полицейски служители в РУ Несебър осъществяване на необходимите
действия за проверка и контрол по спазване разпоредбите на Наредба №1 за осигуряване обществения ред,
спокойствието, сигурността на гражданите, за опазване на общинската
собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на
община Несебър. От началника на РУ Несебър изрично е разпоредено копие от
заповедта да се връчи на ст.инспектор Р. за изпълнение от служителите от група
„Охрана на обществения ред“, на която е началник/л.64 и 65 от делото/.
Не се установява и нарушение на заповед, рег.№8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, определяща длъжностни лица от
МВР за издаване на фишове за налагане на глоби, съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, издаване на наказателни
постановления, установяване употреба на алкохол с доказателствен анализатор и
контролна дейност по ЗДвП/л.90-91 от делото/.
Данните по делото сочат на изпълнение на вменените на
ст.инспектор Р. задължения с длъжностната характеристика за заеманата от него
позиция-началник група
„Охранителна полиция“, сектор „Охранителна полиция“, РУ Несебър, ОД МВР Бургас,
а именно да организира, ръководи и контролира цялостната работа по охраната на
обществения ред; да планира и анализира
работата на нарядите и да организира и лично да участва и контролира изпълнението на задачите на групата, каквото той е сторил.
При
тези установени обстоятелства, съдът намира, че поведението на жалбоподателя
неправилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР- превишаване на правомощия, за което, на основание чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР-
за неспазване на служебните правомощия, му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“. В случая инспектор Р. не е
извършил вмененото му нарушение, а добросъвестно е изпълнил служебните си
задължения.
Отделно
от това, процесната заповед не е надлежно мотивирана, съобразно изискванията на
чл.210, ал.1 ЗМВР и не е съобразена с
целта на закона. Нарушението не е
доказано в хипотезата на превишаване на правомощия.
Инспектор
Р. е запознат със справка, рег.№р-26519 от 23.10.2020 г., на 11.11.2020 г. и е
подал възражение, рег.№26895 от 13.11.2020 г. /л.35 от делото/, в което е
оспорил констатациите на назначената комисия. Нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР
задължава дисциплинарно наказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на
полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и
евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В конкретния
случай възраженията на Р. не са уважени и му е наложено дисциплинарното
наказание.
В нарушение
правилото на чл.206, ал.2 ЗМВР, при определяне на
наказанието не е обсъдена формата на вината на Р., тежестта на конкретно
установеното нарушение, дали от него са настъпили вредни последици, не е
обсъдено цялостното поведение на служителя по време на службата, в това число
липсва анализ на нарушенията, за които са му наложени преди това дисциплинарни
наказания.
По
естеството си нарушението, заради което е наказан Р., не попада в кръга на
тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага наказание
„уволнение”, изчерпателно изброени в
чл. 203, ал.1, т.2-15 ЗМВР, за които съобразно нормата на чл.207, ал.1 ЗМВР се
изисква нарочна заповед за образуване на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно наказващият орган е извършил процесуални действия за доказване на
дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като държавният служител е участвал
в административното производство, съгласно правата си по приложимия закон.
Спазено е изискването на чл.200, ал.2 ЗМВР,
наказанието е наложено за срок от девет месеца като държавният служител е
предупреден, че при извършване на друго нарушение в срока на наложеното
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Независимо от
последното, допуснатите нарушения на административнопроизовдствените правила и
материалния закон, налагат отмяна на заповедта.
При
този резултат и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват
направените по делото разноски общо в размер на 400.00/четиристотин/ лева,
представляващи 50.00/петдесет/ лева заплатена за производството държавна такса
и 350.00/триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №304з-414 от 17.11.2020 г. на
началника на Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, с която, на П.Р.Р.,
старши инспектор, началник група „Охранителна полиция“, сектор „Охранителна
полиция“, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, на основание чл.194, ал.2, т.3; чл.197,
ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 9/ девет/ месеца и е предупреден, че при извършване на
друго нарушение по чл.200, ал.1 ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да
заплати на П.Р.Р. от гр.Поморие, кв. „Свобода“ №27, разноски в размер на
400.00/четиристотин/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: