Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 5 от 12.3.2010г., постановено по гр. д. № 179/2009, Павликенският районен съд е прекратил брака, сключен между К. А. П. и Д. П. П., обявил е, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът К. А. П., постановил е семейното жилище да остане за ползване от Д. П. П., която след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име и е осъдил К. П. да заплати по сметка на РС - държавна такса в размер на 25 лева и разноски по делото в размер на 325 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство. Той обжалва решението в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване от съпругата и в частта за вината за непоправимото разстройство на брака. Моли в тази част решението да се отмени и ползването на семейното жилище да се предостави на него или за общо ползване. Ответницата по тази жалба я оспорва. Счита решението за правилно и законосъобразно. Твърди, че възможността да се сочат доказателства от ответника се е преклудирала с изпращането на отговора на исковата молба. При разглеждането на делото, настоящият съдебен състав взе предвид следн¯то: В исковата молба с правно основание чл. 49 от СК ищцата сочи, че е напуснала семейното жилище, тъй като отношенията са съпруга й са се влошили, същият постоянно я обиждал и заплашвал, ревнувал. Твърди ,че й е нанесен побой, за което има издадено медицинско удостоверение и съответно жалба до ПРС и образувано наказателно производство. Счита, че след тази раздяла двамата не поддържали никакви отношения, поради което бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид продължителната фактическа раздяла и отношението на съпруга към нея, включително и пред съпрузите на пълнолетните им дъщери. Моли съдът да прекрати брака, да обяви, че вина за разстройството на брака има ответникът, както и да постанови след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име. Иска да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. В отговора си ответникът е направил не е направил искане за предоставяне на жилището, а е заявил, че иска да се запазят семейните отношения, да се прекратят недоразуменията между съпрузите. ВТОС, след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна: Страните са сключили граждански брак на 22.8.1976г. ОбС с.Г. С. От брака си имат две пълнолетни дъщери. Представен е договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.П., а именно: апартамент №10 на ІV етаж на ул."К. и М."6, който е придобит по време на рака на 24.4.1991г. и представлява СИО. По делото са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетели Д. В., А. П. и разпитаният пред въззивната инстанция П. К. се установява, че от 26.7.2007г. страните са във фактическа раздяла. Представена е преписка до ПРП, в която се съдържа медицинско удостоверение на ответницата по жалба, предупредителен протокол , подписан от жалбоподателя. От разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява ,че страните често са се карали, ответникът е нагрубявал съпругата си, поради което същата е напуснала семейното жилище. Разпитаният свидетел К., техен съсед установява само факт, че същият не е присъствал и не чувал за конфликти в семейството. Същият не може да посочи факти, които да говорят за вина на съпругата в дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не се спори по делото, че семейното жилище представлява горепосоченият апартамент, който към момента се ползва от жалбоподателя. При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: ПРС изцяло се е съобразил с ППВС № 10/1971 г.,че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. Една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. В случая, е установена продължителна фактическа раздяла, довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След напускането на семейното жилище от ответницата по жалба, между съпрузите е прекъсната духовната връзка на взаимност и разбирателство, присъща за едно здраво семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота на другия. Съпрузите не полагат общи грижи за благополучието на семейството. Фактическата раздяла се е отразила пагубно върху брачните отношения и ги е разрушила. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. Ето защо, бракът трябва да бъде прекратен, като се допусне разводът между страните. Това е сторил ПРС. Фактите, изброени по-горе и приети от настоящата инстанция за доказани, сочат на виновно поведение у жалбоподателя. Макар ответницата по жалба да е напуснала семейното жилище, прекъснала е връзките със съпруга, което сочи на неизпълнение на основни, визирани в нормата на чл. 18 от СК/отм/, брачни задължения, поведението й не се явява укоримо с оглед установените между страните конфликтни отношения, базирани на наличието на агресия у съпруга, злоупотреба с алкохол. Поради което съдът намира ,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно досежно вината, тъй като твръдението за укоримо поведение на ответницата по жалба вкл. за наличието на любовни отношения е останало недоказано в процеса. По отношение ползването на семейното жилище съдът намира следното: няма спор ,че същото представлява СИО. При това положение и предвид обстоятелствата, че родените от брака деца са навършили пълнолетие, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, който е упражнил физическо насилие и морлано такова съдът намира, че няма основание същото да се предоставя за съвместно ползване. То трябва да бъде предоставено на ищцата. Освен този аргумент в посока на такъв извод е и факта, че жалбоподателят не е направил своевременнно искане за предоставяне на семейното жилище, тъй като с отговора същият следва да изчерпи всички свои възражения и искания, като тази възможност се преклудира с отговора. Възможността за сочене на доказателства се преклудира едва след изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК от ПРС и указване кой какви факти следва да доказва и за кои факти не се сочат доказателства. Въпреки направените искания за разноски пред въззивната инстаниця от ответник жалаб, такива не са направени по делото , поради което съдът не присъжда такива. Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да се потвърди Като на основание чл. 272 от ГПК ВТОС препраща и към мотивите на ПРС. Воден от горното, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 12.3.2010г., постановено по гр. д. № 179/2009г на П. районен съд. Решението, подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС. Председател: Членове : 1. 2. |