РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. гр. Хасково, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200457 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ц. Д. Ц. от с. М. В., обл. Стара Загора, чрез
адв. Е. Ж. от АК – Стара Загора срещу Наказателно постановление № 23-
1253-000507 от 31.01.2023 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал.
1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания –
„Глоба” в размер на 1200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по
установяване на административно нарушение и съставяне на процесния
АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, поради несъответствие между фактическо и правно
формулиране на административнонаказателното обвинение. Оспорва и
1
отразените в съставения АУАН и в НП фактически твърдения, както и самото
нарушение, описано в санкционния акт, включително и въпросът относно
авторството на процесното деяние. Моли съда, обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител. В представено писмено становище от адв. Е. Ж.
от АК – Стара Загора заявява, че поддържа подадената жалба и развива
подробни и конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на
искането си за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - Началник – група в Сектор ПП
към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като
моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да
бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че
жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над
установения законов минимум.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.10.2022 г. в 13:23 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef движение на
лек автомобил марка ,,****”, модел ,,**” с регистрационен номер **** със
скорост от 97 км./ч. – над разрешената за движение в населено място – град
Хасково, бул. „Г. С. Р.“ до завод „****“, в посока център на град Хасково,
където било разположено техническото средство, насочено към град Д.град.
От направена Справка в АИС „Регистрация“, изготвена на 17.11.2022 г.
било установено, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на Ц. Д. Ц. от с.
М.В., обл. Стара Загора, като след изпращане на писмо от ОД на МВР –
2
Хасково, Сектор „ПП“ до Началника на СПП при ОД на МВР – Стара Загора
за установяване на водача, в случай, че не е собственикът, същият посочил
сам себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението
по пътищата с дата 20.12.2022 г. В приложената към писмото покана за
явяване в СПП при ОД на МВР – Хасково във връзка с образуваната преписка
№ ЕЦОН – 16758/29.10.2023 г. и след разясняване на последиците по чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, връчена му лично срещу подпис на 20.12.2022 г., същият вписал
искане, поради служебна ангажираност, препятстваща го да се яви в СПП при
ОД на МВР – Хасково, съставеният АУАН да бъде изпратен за предявяване в
ОД на МВР – Стара Загора. Въз основа на тези констатации, срещу
жалбоподателя, на 05.01.2023 г. бил съставен, от свид. Д. М. В., на длъжност
„***“ в СПП при ОД на МВР - Хасково, Акт за установяване на
административно нарушение серия АД, бл. № 025717 за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗдвП, след като било установено, че процесното нарушение било
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ № К 5075908, ЕФ
№ К 5206630 и ЕФ № К 5383795. Процесният АУАН бил съставен в отсъствие
на лицето, сочено като нарушител в него – Ц. Д. Ц.. След предявяването му на
дата 29.01.2023 г., актът за установяване на административно нарушение бил
подписан от жалбоподателя, а в графата за обяснения и възражения същият
вписал, че бил запознат със съдържанието му и нямал възражения. В
съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3
%, скорост от 94 км.ч., като реално измерената и фиксирана в снимков
материал с номер: 86876 скорост на движение на движение на процесното
превозно средство. Препис от акта за установяване на административно
нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата,
на която бил предявен – 29.01.2023 г., лично срещу подпис.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН
фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на
уреда грешка от 3% и също възприел реално измерена скорост на движение –
94 км/ч – превишение с 44 км/ч, както и че деянието било извършено в
условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ № К
5075908, ЕФ № К 5206630 и ЕФ № К 5383795 и на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил процесните административни наказания – „Глоба”
3
в размер на 1200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Видно от приложената справка за водач/нарушител, издадена на името
на Ц. Д. Ц., същият е многократно санкциониран за нарушения на правилата
за движение по пътищата, като според представената информация от ОД на
МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ и ОД на МВР – Стара Загора, Сектор
„Пътна полиция“ ЕФ № К 5075908 е влязъл в сила на 26.01.2022 г., ЕФ № К
5206630 е влязъл в сила на 26.01.2023 г., а ЕФ № К 5383795 – също на
26.01.2023 г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и приложения снимков материал с номер:
120CCEF/0086876 с техническо средство ARH CAM S1 № 120CCEF. Така
приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие
и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на
свидетели лица – Д. М. В. и Х. Г. М. за обстоятелствата, свързани действията
им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и
безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална
4
скорост в населено място от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 600 лв.,
а според ал. 5 на чл. 182 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4
- 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.. Следователно,
деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно
процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно
нарушение в отсъствие на жалбоподателя, след като са установени
предпоставките по ал. 2 на цитираната норма, а на същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която се е възползвал, вписвайки, че всъщност няма
такива. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му
на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити, като не е налице и твърдяното в жалбата
разминаване между формулираното фактическо и правно
административнонаказателно обвинение. Деянието, макар и лаконично, е
ясно описано откъм осъществените обективни признаци, включени в състава
на нарушение, които го характеризират от обективна страна, в това число и
квалифициращите признаци и е обезпечена както възможността
жалбоподателят да узнае въз основа на какви факти с цели ангажираното на
отговорността му, така и възможността за съдебен контрол, а въпросът за
обосноваността на отправените фактически твърдения е по същество. При
осъществяване на дължимата преценка от съда и относно спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно
наказателното производство със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени,
като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на
нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение, не е
нарушен и тримесечният давностен срок за съставяне на акта за установяване
5
на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на
нарушителя. Това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза, макар и
не в аспекта по чл. 34 ЗАНН, а в този, касаещ авторството. Отговорът на този
въпрос е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в
контекста на разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и
предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за
собственост на превозното средство, с което е извършено процесното
нарушение, станало на 29.10.2022 г. В тази справка по регистрационен номер
статусът е валиден, поради което този способ за установяване на собственика
и на потенциалния нарушител би могло да се приеме за надежден източник на
информация, който да постави по годен начин началния момент на срока по
чл. 34 от ЗАНН. Отделно, според възприетото виждане в Решение № 113 от
23.02.2022 г. на АдмС - Хасково по к.а.н.д. № 1142/2021 г., предвиденият 3
месечен срок следва да се съобразява от момента на откриване на нарушителя
и в конкретната хипотеза това следва да се приеме, че е станало след
подадена декларация от собственика автомобила от дата 20.12.2022 г., в която
като собственик на автомобила, същият посочва себе си като водач на
моторното превозното средство при осъществяване на процесното
управление, тоест като евентуален извършител на процесното деяние, поради
което този основен довод в подадената жалба и изразеното писмено
становище относно авторството и липсата на предоставена възможност да се
заяви нещо различно от приетото се явява неоснователен при анализа относно
процесуалната издържаност на действията на контролните органи. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като и тук съответно важи
изложеното относно съдържанието на процесния АУАН.
От материалноправна страна, фактическите констатации, изложени в
акта за установяване на административно нарушение, проверени
6
впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително
се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е
извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че
нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се
следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за
движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като
установеното превишаване на скоростта е между 41 и 50 км/ч. и в тези случаи
санкционната норма предвижда наказание – глоба в размер на 600 лева, но е
приет за осъществен и квалифициращият признак „системност“ по чл. 182, ал.
5 от ЗДвП и в конкретната хипотеза наред с наказанието глоба в съответния
двоен размер – в случая по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, се предвижда и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Същевременно,
законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени
предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба. По тази причина
в акта за установяване на административно нарушение са вписани свидетели,
които не са очевидци при извършване на нарушението, тъй като то е
установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е генерирала и
доказателства за неговото извършване, приобщени на основание чл. 189, ал.
15 от ЗДвП, като веществени доказателства. Именно тези доказателства са
все пак възприети от актосъставителя, макар и опосредено, като това
обстоятелство не променя предвидената в закона обвързваща доказателствена
сила на редовно съставените актове за установяване на административно
нарушение, след като се касае за възприятия за факти – преки или
опосредени, а не за преценка на актосъставителя. Както бе вече посочено,
след като не страда от пороци и въпреки, че актосъставителят не е възприел
пряко материализираните в него факти, а опосредено, след като е възприел
съдържанието на писмени и веществени доказателства, то в конкретната
хипотеза съдът прецени същите като достатъчни да обосноват твърденията в
процесния АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление, както
относно наличието на деяние, така и относно авторството.
Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата с предвиденото за
това нарушение Глоба” в размер на 600 лева, отмерен законосъобразно с
оглед конкретното превишаване на скоростта, а съответен на материалния
7
закон е и изводът на наказващия орган, че конкретното нарушение следва да
бъде квалифицирано, като системно по смисъла чл. 182, ал. 5 вр. § 6, т. 62 от
ПЗР на ЗДвП. Съгласно цитирания законов текст и даденото легално
разяснение, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В случая първият ЕФ за такова нарушение е
влязъл в сила на 26.01.2022 г., като на същата дата са влезли в сила и
останалите, тоест всички посочени електронни фишове - ЕФ № К 5075908,
ЕФ № К 5206630 и ЕФ № К 5383795, а настоящото, извършено на 29.10.2022
г., е пето поред нарушение в едногодишния срок от 26.01.2022 г., след като от
справката се установява, че влезли в сила на 25.10.2022 г. са електронни
фишове, издадени за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършени на:
11.05.2022 г.; 24.05.2022 г.; 06.07.2022 г. и 30.08.2022 г. Безспорно в случая е
налице квалифициращият признак системност по § 6, т. 62 от ПЗР от ЗДвП,
поради което освен предвидената в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
глоба от 600 лева в двоен размер, или 1200 лева, на жалбоподателя е
наложено и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП,
под която деянието обосновано с твърденията и доказателствата е подведено,
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като
не се констатира пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган
при индивидуализация на следващите се санкции.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП, като
правилно и законосъобразно - потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски по реда и на
основание чл. 63д от ЗАНН има единствено една от страните, която обаче не е
отправила искане за това, поради което за съда не съществува необходимост
да се произнася с изричен диспозитив по този въпрос, доколкото такъв се
дължи единствено при присъждане на претендирани разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-000507 от
8
31.01.2023 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9