№ 9409
гр. ......, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110120192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от ...... срещу И. М. М. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41896/2023г. на СРС, 169 състав, както следва:
сумата от 1999,20 лева, главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес гр. ....... за периода от м.05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната
лихва за забава от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 279,75 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.07.2023г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 14,49 лева – главница за периода м.06.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до окончателното изплащане
на вземането, и 3,01 лева – лихва за периода от 15.08.2020г. до 13.07.2023г.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Излага доводи, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и разпоредбите на
ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди, че ответника в
качеството му на собственик и ползвател на топлоснабдения имот е станал клиент
на топлоенергия по смисъла на ЗЕ. Навежда доводи, че в сградата, в която се
1
намира имота на ответника, се извършва дялово разпределение от .....
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
предявените искове. Заявява, че не оспорва извършената доставка на топлинна
енергия, поради което се протИ.поставя на допускането на поисканите от ищеца
експертизи. Оспорва твърденията на ищеца, че е собственик и ползвател на
процесния имот. Иска да бъдат представени доказателства за сумите, начислени по
месеци, както и фактури, които са издадени за тях. Оспорва, че не е представен
договор с ...., както и че уредите, с които се извършва измерването на топлинната
енергия не са сертифицирани. Прави възражение за погасителна давност.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач .... е изразило становище, че
при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени
относимите нормативни изисквания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№41896/2023г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия
за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая от
приетия като доказателства по делото заверен от страната препис от Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 28.01.1986г. се установява, че процесният апартамент на адрес гр. ....... е
придобит от ....., а от Удостоверение за родствени връзки изх.№ ........г. на ...., район
...... се установява, че същите са родители на И. М. М., като са починали преди
процесния период, както и че същият има брат – К. М. М.. Не са представени от
ответника доказателства да е направил отказ от наследство или да се е разпоредил
3
с имота, поради което съдът приема, че през процесния период е бил негов
собственик при квоти, съобразно чл.5 ЗН ½ за него и ½ за неговия брат. По
отношение ан К. М. е издаден изпълнителен лист в заповедното производство,
доколкото същият не е подал възражение в законоустановения срок. Ответникът
отговаря за ½ от начислените за имота задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
4
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач .....
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението
на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че в
имота няма отоплителни тела, поради което е начислявана само ТЕ за сградна
инсталация. В имота липсвало монтирано годно измервателно средство за топла
вода, поради което същата е начислявана съобразно нормативната уредба на база,
като видно от заключението на вещото лице е съобразено и отчетеното количество
от общия водомер.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата
от 4088,99 лева за доставена топлоенергия, след приспадане на изчислената сума за
връщане, резултат от изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че за периода
м.05.2020г. – м.10.2020г. не може да даде заключение, че общият топломер е бил
годно измервателно средство, но доколкото видно от таблица в отговора на задача
4 за този период ТЕ не е била начислявана, то същото не от значение за извода, че
изчислената от него сума отговаря на реалното потребление отчетено в сградата.
Не са оспорени представените по делото общи фактури, с които са начислени
сумите за потребена топлинна енергия, като от заключението на вещото лице се
установява, че дължимите суми за процесния период са 3998,39 лева главница за
5
ТЕ, 28,98 лева главница за дялово разпределение.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №180538.
Ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и
такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не е
ангажирал доказателства за извършени плащания. Искът се явява основателен в
пълния му предявен размер от 1999,20 лева главница за доставена ТЕ и 14,49 лева –
услуга дялово разпределение, установен като дължим от заключението на вещото
лице и съобразно квотата му – ½.
6
Ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност, но
настоящият съдебен състав го намира за частично основателно по следните
съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 26.07.2023г., съответно, вземанията на ищцовото
дружество за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
26.07.2020г. са погасени по давност. Погасени по давност се явяват вземанията за
м.05.2020г. и м.06.2020г. в общ размер от 174,46 лева. Погасени е и вземането за
дялово разпределение за м.06.2020г. в размер на 1,26 лева. Техният падеж е
настъпил след отпадане на действието на чл.3 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., поради което същият не е относим. Вземанията на ищеца за
останалия исков период – м.07.2020г. до м.04.2022г. за сумата от 1824,74 лева за ТЕ,
както и за периода м.07.2020г. – м.04.2022г. за сумата от 13,23 лева не са погасени
по давност и са дължими. До тези размери исковете са основателни.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ...........,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2
от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
7
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2021г. и 2022г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2021г., и 31.7.2022г., , а
45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2021г., респективно на 14.06.2022г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2021г.,
30.04.2022г.). При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след покана,
каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответника.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, в размер на 744,77 лева за исковото производство и в
размер на 56,77 лева за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част
8
от исковете. Същият е представил договор за правна защита и съдействие за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Съдът следва да
определи възнаграждението съобразно цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, като с оглед практиката на съдилищата, както и СЕС, не е
обвързан от минималните размери, определени в НМРАВ. Съдът намира, че следва
да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, като съобразно с отхвърлената част от
исковете на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер от 79,86 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ,
предявени от ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ....., срещу И.
М. М., ЕГН **********, с адрес гр. ......, ж.к. „...... 3“ бл........., че И. М. М. дължи
на „...... сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41896/2023г. на СРС, 169 състав, както
следва: 1824,74 лева, главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес гр. ....... за периода от м.07.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната
лихва за забава от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, и 13,23 лева – такса за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.07.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за начислена ТЕ за периода м.05.2020г. и м.06.2020г. в
общ размер от 174,46 лева и за такса дялово разпределение за м.06.2020г. в размер
на 1,26 лева като погасени по давност, както и искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 279,75
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.07.2023г. и 3,01 лева – лихва
за периода от 15.08.2020г. до 13.07.2023г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. М. М., ЕГН **********, да
заплати на ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ....., разноски по
делото в размер на 744,77 лева, както и разноски за заповедното производство в
размер на 56,77 лева.
9
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ......, ЕИК ...... да заплати на адв. С.
Й. Д., САК, адрес гр. ......, ул. „......, сумата в размер на 79,86 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И. М. М. безплатна
правна помощ в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на .... като трето лице – помагач на
страната на ответника.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №41896/2023г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10