Р Е Ш Е Н И Е
№ 38/ 07.02.2023 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 679/2022 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от З.И.К.-С. ***,
подадена чрез адв. М. П. - ВАК срещу Решение №71/06.10.2022 г., постановено по
анд № 67/2022 г. по описа на
Районен съд - Балчик. Касаторът намира оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения относно
приложението на чл.28 от ЗАНН и обстоятелството, че липсват мотиви за неговото
приложение както в НП, така и в постановеното от въззивния съд решение. Твърди
се, че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Релевират се
доводи, че позоваването в НП на норма, уреждаща правомощията на Министъра на здравеопазването
е такава с оперативен характер, а не материалноправна норма, която да е
нарушена. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – РЗИ Добрич, чрез своя процесуален
представител юриск. Д. Великова оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения за правилност и законосъобразност на решението и моли същото да
бъде потвърдено. Претендират се разноските по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение
е правилно и законосъобразно,
поради което и моли,
да се потвърди решението на районния съд.
Административният съд, след като извърши проверка на
обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил
Наказателно постановление №14 от 12.03.2021 г., издадено от
директора на РЗИ
Добрич, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на З.И.К.-С. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.63, ал.34 от ЗЗ. С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на свидетелите - очевидци – П. С. Г. и О. Л. С. кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и
с писмените доказателства по делото, съдът приел за установено, че при извършена
проверка на 20.11.2020 г., във връзка с постъпил сигнал в РЗИ Добрич се установява,
че З.С. като отговорно лице – фелдшер в СУ „Христо Смирненски“ с. Оброчище не
носи защитно средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място, с
което е нарушила задължителните противоепидемични мерки, въведени със Заповед
№РД-01-353/22.06.2020 г. и т.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра
на здравеопазването. При извършената служебна
проверка не
е констатирал и нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не са констатирани и съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават НП до степен,
налагаща отмяната му. Прието е, че правилно е определен размера на наложената
глоба, с оглед личността на нарушителя. Районния съд е приел и че процесното деяние не представлява маловажен случай,
по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните, с разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, обществени отношения. По изложените съображения, съдът потвърдил наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира оспореното решение за валидно, допустимо и
правилно.
Според относимата към случая разпоредба на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
На основание горната разпоредба, със Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването в т.7, са били въведени противоепидемични мерки на територията
на страната,
като
е въведено и задължение за всички лица, които се намират
в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (Изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
При така установеното, съдът намира за правилни изводите
на районния съд, че лицето е нарушило задължението си да носи защитна маска за
лице на закрито обществено място, въведено с акт на министъра на
здравеопазването.
Правилни са и изводите на районния съд, че деянието не
съставлява маловажен случай, тъй като не е с по -ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения, респ. неоснователни са
възраженията на касатора за наличие на условията за прилагане на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, за описаното в НП
нарушение, и като е стигнал до този извод, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
При
този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РЗИ–Добрич следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение
за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71/06.10.2022 г., постановено по
анд № 67/2022 г. по описа на
Районен съд - Балчик.
ОСЪЖДА З.И.К.-С. ЕГН **********
*** , да заплати на РЗИ - Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) разноски
по делото пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.