№ 102
гр. А., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100700 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „П.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от П.Д.Д. в качеството
на управител, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.С., против Г. Н. Н. с ЕГН **********
от гр. А., ***, с която се иска да бъде осъдена ответницата за сумата от 823, 14 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудов договор № 50 от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от исковата
молба до окончателното плащане, както и съдебно деловодни разноски по делото.
Поддържа се, че ответницата е работила в ищцовото дружество по силата на
трудов договор № 50 от 29.04.2021 г. на длъжността „продавач-консултант“ при
месечно трудово възнаграждение от 650 лева. Срокът за предизвестие за прекратяване
на трудовия договор е три месеца, уговорен в полза на работодателя – чл.10 от
договора. Въпреки това на 21.06.2021 г ответницата направила едностранно писмено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а при липса на
такова съгласие - с едномесечно писмено предизвестие. Ищецът не е дал съгласие, като
на 22.07.2021 г. ответникът преустановил своите трудови задължения и не се явил
повече на работа. След подаден сигнал в ДИТ Бургас от ответника за неизплащане на
трудовото възнаграждение, ищецът издал заповед № 42 от 27.07.2021 г. за
прекратяване на трудовия договор, която била изпратена на ответницата, но тя
отказала нейното получаване. Според ищцовата страна ответницата дължи 1 300 лева
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ в размер на две брутни
работни заплати за два месеца предвид уговорения срок за предизвестие от три месеца
в чл.10 от договора. Поради това, че на ответницата се дължи сума от 476, 86 лева за
трудово възнаграждение и обезщетение, то от ищцовото дружество е извършено
прихващане, поради което с настоящата искова претенция се претендира сумата до
размера от 823, 14 лева.
В законоустановения срок от ответницата е постъпил отговор по исковата молба,
1
с която се оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Поддържа се, че
не е налице твърдяната от ищцовото дружество хипотеза. Подала е молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и едва ако не бъде приета, то
да се счита за предизвестие по реда на чл.326, ал.1 от КТ, но без да посочва срока на
предизвестието. Подала молбата на 21.06.2021 г., но тя не биля заведена, нито й бил
върнат входиран екземпляр. След един месеца попитала какво се случва с
предизвестието, но й било отговорено, че няма да получи възнаграждение. Оказало се,
че ходи на работа без възнаграждение, поради което още на следващия ден -
22.07.2021 г. уведомила работодателя писмено, че прекратява трудовия си договор на
основание чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ едностранно по негова вина. Не тя, а всъщност
работодателят е прекратил договора без да изчака изтичането на предизвестието, при
това при вече подадено писмено изявление за прекратяване на договора по чл.327, ал.1,
т.2 и 3 от КТ. Колкото до неявяването на работа от нейна страна, това е било основание
за реализиране на дисциплинарна отговорност от страна на работодателя и евентуално
да прекрати договора на това основание. Поддържа се също, че от страна на
работодателя е налице недобросъвестно поведение и злоупотреба с право по смисъла
на чл.8 от КТ. Налице е опит да се направи така, че да не се заплати дължимата заплата
за месеците на предизвестие, както и да бъдат удържани под формата на обезщетение
за неспазено предизвестие. При това работодателят не е заплащал полагания
извънреден труд, условията на труд са били различни от договорените и си е позволил
да разпространи нейните лични данни онлайн, като с настоящото производство цели
единствено да я накаже за това, че си е потърсила правата.
Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Между ищцовото дружество в качеството на „работодател“ и ответницата като
„работник“ е сключен трудов договор № 050/29.04.2021 г. за длъжността “продавач-
консултант“. Договорът е сключен при условията на чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70 от
КТ – безсрочен трудов договор със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза
на работодателя. В т.10 от същия е записано, че при прекратяване на трудовия договор,
срокът на предизвестието е три месеца в полза на работодателя.
На 21.06.2021 г. ответницата е подала молба до работодателя, в която е
записано, че същата желае прекратяване на трудовото провоотношение със съгласие на
работодателя, посочвайки чл.325, т.1 от КТ. Ако молбата й не бъде приета, то същата
да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ.
На 27.07.2021 г. работодателят е издал Заповед № 042/27.07.2021 г., в която е
посочил, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.2 вр. ал.1 от
КТ, считано от 22.07.2021 г. Като причина за прекратяване на договора е записано
“едностранно писмено предизвестие от служителя, получено от работодателя на
2
21.06.2021 г. и преустановяване на трудовите задължения от страна на работника,
считано от 22.07.2021 г.“, както и че лицето дължи обезщетение за неспазено
предизвестие за срок от два месеца. Заповедта на работодателя не е обжалвана и е
влязла в сила.
На 11.08.2021 г. работодателят е предявил срещу работничката иск за заплащане
на обезщетение с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и цена 823, 14 лева, въз основа
на който е образувано настоящото гражданско дело.
Предявената искова претенция с правно основание чл.220 от КТ, за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 823, 14 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, е неоснователна, като съображенията са следните:
Последователната практика на ВКС, вкл. в решение № 175/2010 г. по гр.д. №
3022/08 г. ІІІ г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, приема, че съдът следва и
служебно да обяви недействителността на трудовия договор или негова клауза, но само
ако я констатира. При наличие на недействителен трудов договор или на отделни
клаузи от него всяка от страните по трудовото правоотношение имат правен интерес от
обявяване недействителността, като това може да стане в самостоятелен исков трудов
спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в
трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение,
както и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от
страните, когато констатира недействителност на трудовия договор. Тези посочени в
чл.74, ал.1 и ал.2 от КТ възможности произтичат от характера на основанията за
недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на
трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните
по него - решения № 581/2010 г. по гр.дело № 869/2009 г на ІV г.о. на ВКС.
Ето защо съдът служебно се занима с клаузата, обективирана в т.10 от
трудовия договор, в която е записано, че при прекратяване на трудовия договор, срокът
на предизвестие е три месеца в полза на работодателя, като намира, че клаузата е
недействителна. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов
договор действително може да бъде договорен за срок по-дълъг от 30 дни, но
принципът за равнопостановеност на страните по трудовото възнаграждение изисква
еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор.
Принципът на равнопостановеност на субектите, участващи в трудовите
правоотношения, като основен принцип предполага равни права и задължения на
участниците в трудовоправните отношения и възможност за равна защита на
накърнените им права и интереси. Този принцип не е спазен в разглеждания казус,
поради което и уговорената единствено в полза на работодателя клауза за по-дълъг
3
срок на предизвестието е недействителна и приложение следва да намери законовата
разпоредба на чл.326, ал.2 от КТ, според която ако не е договорено друго, то срокът на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Действително трудовият
договор между страните е уговорен със срок на изпитване по чл.70-71 от КТ, поради
което в рамките на времето, през което тече срока за изпитване, работодателят може да
се възползва от привилегията по чл.71 от КТ, но това ограничено със срок изключение
в полза на работодателя за прекратяване на договора без предизвестие не отменя
принципа на равнопоставеност между страните относно останалите съществени
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение по окончателния трудов
договор, който в случая е определен като безсрочен между страните. По този
безсрочен трудов договор с уговорката за предизвестие за срок по-дълъг от 30 дни
единствено в полза на работодателя според съда съществено се накърнява принципа на
равнопостановеност на участниците в трудовоправното отношение и то за сметка на
последователно приеманата в съдебната практика и доктрина по-слаба страна -
работника. Видно от данните по издадената от работодателя заповед
законоустановения срок от 30 дни е изтекъл, от което следва неоснователност на
исковата претенция с правно основание по чл.220, ал.1 от КТ, предявена от ищцовото
дружество в качеството на работодател по прекратения трудов договор.
Следва да се има предвид, че трудовият договор е прекратен от работодателя
с горепосочената заповед два месеца преди изтичане на уговорения срок за
предизвестие, за които два месеца именно се търси обезщетение за неспазено
предизвестие в настоящото производство. Данните относно така прекратения трудов
договор обосновават извод, че работникът фактически е лишен от възможността да
спази уговореното предизвестие за срок от три месеца за оставащите два месеца и е
поставен в ситуация на обективна невъзможност да се яви на работа до приключване на
срока на предизвестие. Действително данните по делото сочат, че работникът е
престанал да се явява на работа, но съдът приема за основателно възражението на
ответната страна, че това е основание за прекратяване на трудовия договор чрез
дисциплинарно уволнение, а не за прекратяване на трудовия договор от работодателя с
предизвестие както е формулирано прекратяването в издадената от работодателя
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и след това търсене на
отговорност от работника за неспазено предизвестие. Ето защо исковата претенция е
неоснователна и на това основание.
С оглед крайния резултат на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от
ответницата съдебно деловодни разноски в размер на 350 лева за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от П.Д.Д. в качеството на управител, със съдебен адрес
***, чрез адв. Г.С., против Г. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. А., ***, с който се иска да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 823, 14 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от два месеца за
прекратяване на трудов договор № 50 от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от П.Д.Д. в качеството на управител, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Г.С., да заплати на Г. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. А., ***, съдебно деловодни
разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5