Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по въззивна жалба от адв. Пламена Гаджонова - Ангелова, като пълномощник на С. Х. Т., против Решение № ..от 28.11.2013г. по гр. д. № .../2013г. по описа на РС Г. О.. Решението се обжалва в частта му, в която е уважена молбата на Г. Д. Х., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетната си дъщеря – И. Д. Д., против С. Т., с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Х. и И. Д., забранено му е да приближава пострадалите на местата им за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца и е отстранен от съвместно обитаваното с пострадалите жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3 за срок от шест месеца. С решението на Т. е наложена глоба в размер на 200 лв., като е осъден да заплати и разноски в полза на бюджета на съдебната власт. В жалбата се твърди, че пред първата инстанция не е установено конкретно психическо или физическо насилие. Развиват се подробни съображения, че осъщественото от Т. не може да бъде квалифицирано като домашно насилие. Процесуалният представител на жалбоподателя моли решението да бъде отменено, вместо което да отхвърли подадената молба. Алтернативно моли съда да намали периода на наложените мерки от 6 на 3 месеца. Претендира разноски. Жалбоподателят лично моли решението да бъде отменено, като поддържа изложеното от процесуалния си представител и твърди, че посоченото в молбата за защита от домашно насилие не отговаря на истината. Въззиваемата, чрез процесуалния си представител – адв. Славев, заема становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява акт на психическо насилие, осъществено от Т.. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Жалбоподателката лично поддържа становището на своя процесуален представител. Особеният представител на И. Д. – адв. Нина Велкова, развива подробни съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява да е извършено домашно насилие спрямо малолетното дете. Счита, че решението в тази му част е неправилно. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първостепенният съд е сезиран с молба по чл. 8, т. 1 и т. 3 ЗЗДН от Г. Д. Х. с правна квалификация по чл. 2 от същия закон. Молителката твърди, че с ответника Т. живеят в едно домакинство в собствения на Х. апартамент. Сочи, че около 10 дни преди подаване на молбата между нея и Т., в присъствието на малолетната И. Д., възникнал скандал, в който последният викал и заплашвал, че ще изхвърли Х. и семейството й от апартамента. Ответникът оспорва изцяло молбата с доводи, че не е упражнявал твърдяното насилие. Настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че предмет на настоящото производство е решение № ...от 28.11.2013г. по гр. д. № ..../2013г. по описа на РС Г. О., в частта му, в която е уважена молбата на Г. Д. Х., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетната И. Д. Д., против С. Т., като е прието, че същият е извършил домашно насилие спрямо молителката, изразяващо се в отправени викове, крясъци и закани, че ще изхвърли нея и семейството й от апартамента и спрямо малолетната й дъщеря – изразяващо се в извършването на тези действия пред нея. Решението се обжалва и в частта, в която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Х. и И. Д., забранено му е да приближава пострадалите на местата им за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца и е отстранен от съвместно обитаваното с пострадалите жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3 за срок от шест месеца, като му е наложена глоба в размер на 200 лв. и е осъден да заплати и разноски в полза на бюджета на съдебната власт. В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна между страните не се спори, а и от разпитаните по делото свидетели се установява, че Г. Х. и дъщеря й И. Д. за процесния период обитавали заедно с Т. едно жилище – апартамент в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3. Не е спорно, че Т. е чичо (брат на бащата) на Г. Х.. В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗНД са повторени твърденията от процесната молба за извършен акт на домашно насилие под формата на психическо такова, изразяващо се във викове и заплахи от страна на Т., че ще изгони Х. и семейството й от посочения апартамент. В дадени обяснения пред въззивната инстанция по реда на чл. 176 ГПК, Х. е потвърдила, че домашното насилие се е осъществило по описания в декларацията начин. За установяване на релевантни към спора обстоятелства пред първата инстанция е извършен разпит на свидетелите Д. П. Д. и С. Х. У.. От показанията на свидетеля Димитров (фактически съжител на Г. Х.) се установява, че Т. изнервял обстановката в жилището, говорел на висок тон. Установява се, че Т. се заканвал на Х. с думите „вие ще видите какво ще се случи, ще изхвърчите от тук”. Свидетелят е посочил, че Т. с начина си на говорене стресирал Х. и детето, което било неспокойно. От показанията на св. С. У. се установява, че Т. обитавал процесното жилище, но нямал никакви отношения с Х. и семейството й. Свидетелят е посочил, че Т. не би посегнал на никого. По делото са дадени обяснения от ответника – Т.. От тях се установява, че става дума за спор относно сделка между родителите му и Г. Х.. Посочил е, че не разговарял с Х. и семейството й. Дал е обяснения, че не е извършил претендираното от Х. домашно насилие. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е частично неправилно. Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Ответникът С. Т. е роднина по съребрена линия на Г. Х. и дъщеря й – И. Д.. С оглед правилата на чл. 75, ал. 2 СК, Т. е роднина по съребрена линия от трета степен на Г. Х. и роднина по съребрена линия от четвърта степен на И. Д.. При това положение той попада в кръга от лицата, които са годни субекти на домашно насилие – чл. 3, т. 6 ЗЗДН. Това изисква да се изследва въпросът дали той е осъществил спрямо молителката и дъщеря й акт на домашно насилие, в някоя от проявните му форми по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът следва да прецени дали наведените в молбата фактически твърдения за наличието на определено човешко поведение, след провеждане на съответното доказване, обективират или не акт на домашно насилие, който да е осъществен в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С оглед изложените по делото фактически твърдения съдът намира, че претендираната дата на извършване на домашно насилие попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Този факт се устанвоява от твърденията в молбата до съда, обясненията на Г. Х. и от свидетелските показания на Д. Д.. По делото се установява, че около 10 дни преди подаване на молбата за защита от домашно насилие, между молителката Х. и ответника Т. възникнал скандал, при който, в присъствието на малолетното дете на Х. – И. Д., Т. крещял и заплашвал Х. и семейството й, че ще ги изгони от жилището, в което живеят. Установява се, че скандалите между ответника и Х. са системни. Тези факти се установяват на първо място от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложена към молбата. Освен от декларацията тези факти се потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля Димитров, както и от обясненията, дадени от Г. Х. пред настоящата инстанция. Всички тези доказателства си кореспондират помежду си и са логични и последователни, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира. Освен това фактът, че между страните са налице множество скандали, придружени с крясъци, се потвърждава частично и от обясненията, дадени от ответника пред първата инстанция, в които той посочва, че е в лоши отношения с Г. Х.. Всички тези действия представляват домашно насилие под формата на психическа принуда. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия. Психическото насилие следва да бъде разглеждано, като пораждащо негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс. По своят интензитет действията на Т., изразяващи се в системни крясъци, викове и заплахи към Г. Х., са довели до негативни преживявания у постарадалата, изразяващи се в създаване на страхови представи, че ще бъде изгонена от собственото си жилище. В тази връзка настоящата инстация споделя доводите на районния съд, че така установеното поведение от Т. следва да се дефинира като форма на психическо и емоционално насилие, поради което на основание чл. 272 ГПК прераща към тази част от мотивите на решението. Установеният по делото психически натиск е достатъчен, за да може спрямо ответницата да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. От обсъдените по-горе доказателства се установява, че свидетел на скандалите е и малолетното дете И. Д., като от свидетелските показания на Димитров се установява, че детето е неспокойно в присъствието на Т.. Ето защо настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че е извършено домашно насилие и спрямо малолетната И. Д. (по арг. от чл. 2, ал. 2 ЗЗДН). Определените от първата инстанция мерки: „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие”, „забрана да приближава пострадалите на местата им за социални контакти и отдих”, „отстраняване от съвместно обитаваното с пострадалите жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3” и наложената глоба в минимален размер и според настоящият състав се явяват най – адекватни на установеното по делото поведение на ответника. Същите съответстват на интензитета психическото насилие, осъществявано от Т., в резултат на който между него и семейството на Х. е възникнала нетърпимост. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 е наложена с оглед факта, че по делото е установено домашно насилие, поради което на първо място извършителят следва да бъде задължен да се въздържа от такова. Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е задължителна при установяване на извършено домашно насилие от страна на молителя, поради което първата инстанция правилно я е определила, като с оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя извода, че глобата следва да е към минимума, определен в закона. Правилна е преценката на ГОРС, че за известен период от време следва да се ограничат контактите между Т. и семейството на Х.. Практическото приложение на този извод е намерило отражение в налагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя доводите на първата инстанция относно наложителността на посочените мерки, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща и към тази част от мотивите на решението. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първата инстанция относно продължителността на срока, за който следва да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. Продължителността, за която мярката се налага, се определя в зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и възпиращо въздействие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти. С оглед всички описани факти по делото, настоящият съдебен състав счита, че срокът определен от първата инстанция е завишен и следва да бъде намален на 3 месеца. Именно този срок може да повлияе предупредително и възпиращо върху Т.. Следва да се има предвид, че проявите му и условията, при които са извършени те, не се отличават с особена тежест. Наред с това отношенията между страните са обтегнати поради имотни и битови конфликти между тях, като именно те са предизвикали действията на Т.. Налага се извод, че с оглед тежестта на извършеното от него е достатъчно мерките да бъдат наложени на Т. за срок от 3 месеца. Решението в тази му част следва да бъде изменено. Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН тече от датата на постановяване на решението на районния съд, тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН). Ето защо решението следва да бъде изменено и в частта му, в която е постановено, че срокът започва да тече от влизане в законна сила на съдебното решение. При изменение на ±ъдебното решение и с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 5, изр. 2 ЗЗДН, следва да бъде издадена и нова заповед за защита. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде изменено в посочените части и потвърдено в останалата му част. При този изход на спора разноски на страните за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, а следва да останат за тяхна сметка. На основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН настоящото решение не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ, на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, решение № ...от 28.11.2013г. по гр.д. № .../2013г. по описа на Районен съд Г. О., в частите му относно срока от 6 месеца, за който съдът е наложил на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 мерки за защита на С. Х. Т., ЕГН *, с които му е забранено да приближава пострадалите Г. Д. Х., ЕГН * и И. Д. Д., ЕГН *, на местата им за социални контакти и отдих и е отстранен от съвместно обитаваното с пострадалите жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3 за срок от шест месеца, както и в частите му, в които е посочено, че срокът на мерките започва да тече от влизане в законна сила на съдебното решение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ срок от 3 месеца, през който се забранява С. Х. Т., ЕГН *, да приближава пострадалите Г. Д. Х., ЕГН * и И. Д. Д., ЕГН *, на местата им за социални контакти и отдих, считано от датата на постановяване на решение № ...от 28.11.2013г. по гр.д. № .../2013г. по описа на Районен съд Г. О. – 28.11.2013г. ОПРЕДЕЛЯ срок от 3 месеца, през който се отстранява С. Х. Т., ЕГН *, от съвместно обитаваното с Г. Д. Х., ЕГН * и И. Д. Д., ЕГН *, жилище, находящо се в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 55, . 2, А. 3, считано от датата на постановяване на решение № ...от 28.11.2013г. по гр.д. № .../2013г. по описа на Районен съд Г. О. – 28.11.2013г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № ...от 28.11.2013г. по гр.д. № .../2013г. по описа на Районен съд Г. О. в останалата му обжалвана част. Да се издаде, на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, нова заповед за защита, въз основа на настоящото съдебно решение. Издадената заповед за защита, заедно с преписите от настоящото съдебно решение, да се връчи на страните и на РУП Г. О.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |