РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 123
гр. Пловдив, 15.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 2179 по
описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Д.В.А.,ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-169/19.06.2019г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-292/11.04.2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б,ал.2 от КСО.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на ТП на НОИ са зачели положения
от него стаж за периода 14.04.1980г.- 06.02.1983г. като „шофьор“ в бригада
„Механизация-шофьори“ в НПСК Пловдив, която е в областта на селското стопанство.
Твърденията са, че стажът, положен от жалбоподателя на посочената длъжност,
следва да бъде зачетен като труд от втора категория на основание разпоредбата
на т.66и,изр.2 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм.
/ПКТП/. В този смисъл жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.69б,ал.2
от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и неправилно
същата е отказана. В тази насока жалбоподателят счита, че общият трудов стаж
посочен в Образец УП 3 с изх. № 89/29.11.2005г. е коректно посочен, а именно:
12 години, 10 месеца и 16 дни при условията на втора категория труд. На следващо място, жалбоподателят
счита, че неправилно не е отразен в процесното
решение стажът от „Електромонтаж и строителство
инженеринг" ООД - Пловдив /бившо Електромнотажно управление-Пловдив/. В тази насока се
поддържа, че съгласно представеният Образец УП 3 с изх.№ 95 от 22.11.2005г. от
дружеството е нанесен трудов стаж равен на 02 години, 01 месец и 09 дни, като изрично е записано, че същият е от
втора категория труд. На следващо място жалбоподателят
счита, че в обжалваното решение не са изложени и мотиви, защо административния
орган е зачел трудовият стаж в „Коко и Син Лимитед" ООД, като такъв от трета категория, а не от
втора категория, както е записано в трудовата книжка. В тази насока се
поддържа, че от представените на съда Образец УП 2 и страница 16-17 от Трудова
книжка № 0005 през периода от 13.10.2015г. до 31.10.2015г./14 работни дни/ жалбоподателят
е заемал длъжността „шофьор“ международни превози, на непълен работен ден - 4
часа, който стаж е изрично записан, че е от втора категория. По тези и по подробно изложени в жалбата
съображения, се иска отмяна на Решение №
2153-15-169/19.06.2019г. на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдиви връщане на преписката с указания за правилно приложение на закона от
органите ТП на НОИ – гр.Пловдив. Претендира се присъждане и на сторените
по делото разноски.
3.Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
съдържащи се в оспорения административен
акт и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален
срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-6949/12.12.2018г.,
с което А. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст /ОСВ/ на основание чл.69б от КСО.
Съгласно
приложените надлежно оформени документи на А. е зачетен стаж по категории,
както следва :
При
условията на втора категория труд общо 12 г. 01 м. 15 дни (за времето от
06.01.1978 г. до 28.01.1980 г. на длъжност „автомонтьор" при осигурител „Електромонтаж и строителство инженеринг“ ООД и от
07.02.1983 г. до 01.03.1993 г. на длъжност „монтьор МПС" при осигурител
НПСК Пловдив), при
условията на трета категория труд общо 22 г. 03 м. 02 дни, или общ стаж
съгласно чл. 104 КСО превърнат към трета категория труд 37 г. 04 м. 28 дни.
Към
заявлението за пенсиониране А. е приложил Трудова книжка № 574/16.07.1975 г. и
образец УП 3 № 89/29.11.2005 г., в които е оформен стаж за периода от
14.04.1980 г. до 01.03.1993 г. от осигурител ОФ АХМСС Първенец.
Съгласно
вписванията в трудовата книжка за времето от 14.04.1980г. до 06.02.1983 г. А. е
заемал длъжността „шофьор", а за времето от 07.02.1983 г. до 01.03.1993 г.
- „монтьор МПС". В колона 2 на трудовата книжка е посочено, че дейността
на фирмата е селско стопанство. Не е направено предложение за категорията труд.
Съгласно
отразеното в образец УП 3 № 89/29.11.2005г. за целия период А. е заемало
длъжност „монтьор на МПС". В образец УПЗ № 89/29.11.2005г. е направено
предложение длъжността да се зачете по условията на втора категория труд по т.
66и от ПКТ отм.
Установено
е, че сигурителят ОФ АХМСС Първенец е с прекратена
дейност. Същият е предал документите на съхранение в ООА при ТП на НОИ-Пловдив.
С
оглед правилното категоризиране на стажа и уточняване на констатираните
различия между двата документа за стаж за периода от 14.04.1980 г. до
01.03.1993 г. по отношение на длъжността на лицето от страна на органите на ТП
на НОИ-Пловдив е изпратено писмо до отдел ООА при ТП на НОИ Пловдив. Цел на
проверката е установяване заеманата длъжност от А. за периода от 14.04.1980 г.
до 06.02.1983 г., както и вида и товароподемността на управлявания автомобил, в
случай, че същият е заемал длъжност „шофьор".
Съгласно
Уведомително писмо изх. № 1042-15-242#1/20.02.2019 г. за периода от 04.1980 г.
до 02.1990 г. длъжността на лицето е била „шофьор" в бригада
„Механизация-шофьори". В наличните първични документи, предадени от
осигурителя, а именно разплащателни ведомости, няма данни за вида и
товароподемността на управлявания автомобил.
Прието
е, че към жалбата си А. не е приложил други първични документи в подкрепа на
искането си стажът за претендирания период да се
зачете по условията на втора категория труд.
Като
се е позовал на нормите на т. 53а от ПКТП отм. и т. 66и от ПКТ отм. административния
орган е приел, че няма достатъчно данни, въз основа на които да бъде формиран
извод, че стажът за периода от 14.04.1980 г. до 06.02.1983 г., за който в
трудовата книжка е посочено, че лицето е заемало длъжността „шофьор",
следва да бъде зачетен при условията на втора категория труд, поради което
същият следва да бъде зачетен като стаж при условията на трета категория труд
при преценката на право на пенсия.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил спорното
Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-292/11.04.2019 г., с което е отказано отпускане на исканата от А. пенсия,
с мотива, че не е изпълнено условието на
чл.69б, ал. 2 от КСО за придобит стаж от втора категория не по-малко от 15
години.
6.
Този резултат е обжалван от А. пред горестоящия
в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-169/19.06.2019г. е
потвърдил оспореното разпореждане.
Обоснован е извод на решаващия орган
за законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност
на жалбата на А..
7.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Р.С.М.. Същият заявява, че Д.А. е постъпил на работа малко по-късно от него - две,
три години след него в СП „Механизация“ - Първенец. Това е фирма към селското
стопанство, която обслужвала машините по земеделските земи. А. постъпил на
работа, някъде към 1980 година. Работил
като шофьор на подвижна работилница. С тези подвижни работилници ходили по
блоковете, където ремонтирали машините, селскостопански машини и инвентари - К
- 700, булдозери, ЮМЗ-та. Работата била такава, че всичко се извършвало по
блоковете на НПК - Пловдив. Ремонтирали машините, с които се извършвало оран и
всякакъв вид мелиоративна дейност в селското стопанство. Д. А. управлявал подвижна работилница, с която
ходили по блоковете и ремонтирали машините за селскостопанската техника. Свидетелят
е напуснал 1989 година, а А. е напуснал
малко след него - една, две години, не може да каже с точност.
8. В хода на
съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, прието без заявени резерви от страните. Заключението на вещото лице
се свежда до следното :
1. Подробно
в раздел III
- ти ти на заключението вещото лице е записало през периода 14.04.1980 г.-
01.03.1993г., какви длъжности е заемал жалбоподателя, в кои звена и отрасли,
функциите и характера на извършваната от жалбоподателя работа и записите в
разплащателните ведомости.
2. Ако
се приеме, че положеният от жалбоподателя Д.В.А. за периода 14.04.1980г. -
06.02.1983г. труд с продължителност 02 год. 09 мес.
23 дни е положен в отрасъл „селско стопанство", както е посочено в
Трудовата книжка № 574/16.07.1975 г. и труда, се счита в кръга на
механизаторите, тъй като длъжността е записана във ведомостта „Механизация -
шофьори" и същият е технически персонал обслужвал механизаторите в
селското стопанство, то осигурителният стаж би следвало да се зачете положен в
условията на втора категория труд съгласно чл.66"и" ПКТП отм.
3. Осигурителният стаж на жалбоподателя за
периода 23.04.2004г —28.02.2006 г. е зачетен при преценяване правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69"Б" КСО и правилно
категоризиран , като положен в условията на трета категория труд.
4. Издаденото Удостоверение обр.УП-3 №89/29.11.2005 г. от „АХМСС"-ЕАД - с.Първенец
отговаря на утвърдения образец и както се вижда от самото удостоверение същото
е попълнено върху формуляр и съдържа необходимите реквизити.
5. Ако се приеме, че положеният от
жалбоподателя Д.В.А. за периода 14.04.1980г.-06.02.1983г. труд с
продължителност 02 год. 09 мес. 23 дни е положен в
отрасъл „селско стопанство" и същият е технически персонал обслужвал
механизаторите в селското стопанство, то осигурителният стаж би следвало да се
зачете положен в условията на втора категория труд съгласно чл.66"и"
ПКТП/отм/
При
тези условия общия осигурителен стаж положен в условията на втора категория
труд подробно описан в таблицата в раздел III - ти на заключението се установява на
14 год. 11 мес. 08 дни. /
6. При условията подробно обяснени в
таблицата при отговора по т.5 в раздел III – ти от констативно-съобразителната
част на заключението, общия осигурителен стаж положен в условията на трета
категория труд на Д.В.А. е 19 год. 05 мес. 09 дни.
7. Общият осигурителен стаж на Д.В.А.
съгласно чл.104 от КСО е 38 год. 01 мес. 12 дни.
8. Към 12.12.2018
г. сборът от осигурителен стаж и възраст не е равен на 100, а сбора е 99 год.
11 мес. 18 дни и жалбоподателят Д.В.А. не е придобил
право на пенсия по условията на чл.69 "Б" ал2 от КСО.
9. Към датата на подаване на Заявлението
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 „б"
ал.2 от КСО 12.12.2018г. Д.В.А. има навършени 61 год.
10 мес. 06 дни, тоест има минимално изискуемата
посочена в разпоредбата възраст 58 години и 2 месеца.
9.В хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя са представени и са приобщени към доказателствения
материал по делото Удостоверение обр.УП-2 от „Коко и Син Лимитед“ ООД с изх.№
20151032 от 31.10.2015г. и Удостоверение за разред № 66 на Д.В.А..
ІV. За правото:
10. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В
случая процесните административни актове са не само
валидни, но и законосъобразни. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че
фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се
констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта,
която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива.
11. Спорът по делото е от правен характер,
като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като
спора се концентрира във въпроса, налице
ли са предпоставките на чл.69б,ал.2 от КСО за придобиване право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя, и по-конкретно, като
каква категория труд следва да бъде
зачетен осигурителният му стаж за длъжността "шофьор"
в бригада „Механизация- шофьори“ в НПСК
- Пловдив, за времето от 14.04.1980г. до
06.02.1983г. в (за
които жалбоподателката претендира втора категория по
т. 66и от раздел четвърти ПКТП отм.).
12.
Според становището на
ответния административен орган в тази насока, осигурителният стаж на
жалбоподателя положен на въпросната длъжност при посочения осигурител, не следва
да се приема, като такъв при условията на втора категория труд, съгласно т.66и от
раздел четвърти от ПКТП /отм./, а като такъв при условията на трета категория, поради
липсата на необходимата пълнота от доказателства, даващи основание за
категоризиране на труда при условията на т.66и от раздел четвърти от
ПКТП/отм./, а именно, че липсват доказателства за вида и товароподемността на
управлявания автомобил.
Обратно разбира се е становището на
жалбоподателя, която поддържа, че са налице достатъчно доказателства, които
преценени в тяхната съвкупност дават основание да се приеме, че трудът на
жалбоподателя положен на посочената длъжност за процесния
период, следва да се категоризира като такъв от втора категория, съгласно т.66и
от раздел четвърти от ПКТП/отм./
В
случая становището на административния орган относно категорията на положения
от жалбоподателя труд е неправилно - наложило се е от неправилно тълкуване и
прилагане но относимите норми на ПКТП отм. и
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила- чл.35 от АПК и чл. 36, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от АПК, като събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност дават основание да се
приеме, че трудът на жалбоподателя, положен на посочената длъжност за спорния
период, следва да се категоризира като такъв от втора категория, съгласно т.66и
от раздел четвърти от ПКТП отм.
13. С оглед разрешаването на текущия административноправен
спор, ще следва в случая на първо място да бъдат съобразени следните нормативни
разпоредби от ППКТП, понастоящем отменен но действал през процесния
период, когато е положен спорния трудов стаж.
Съгласно
т.52б, раздел втори на ПКТП отм., трудът на работещите непосредствено в
селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици е от втора
категория труд.
Съгласно
т. 66и от раздел четвърти от ПКТП отм. по условията на втора категория следва
да бъде зачетен трудът на механизаторите в селското стопанство, към които се
отнасят и шофьорите на бордови автомобили, специализиран товарен автомобил и
автомобил за гориво-смазочни материали.
В
тази насока следва да се посочи още и това, че категоризирането на труда при
пенсиониране се извършва от ТП на НОИ
въз основа на трудова книжка или удостоверения за трудов стаж, при съобразяване
с разпоредбите на ПКТП/отм./ и НКТП. Документите в обсъжданата насока се
издават от съответното предприятие - осигурител, въз основа на първичната
отчетна документация, установяваща конкретния характер и условия при които е
полаган труд в предприятия, цехове, обекти или работни места.
Как
изложеното до тук се съотнася към конкретиката ан настоящия спор?
14.От събраните по делото гласни доказателствени средства
безспорно се установява, че през спорния период от 14.04.1980г. до 06.02.1983г.
жалбоподателят е работил като „шофьор" в бригада „Механизация-шофьори“, която
е в областта на селското стопанство, в какъвто смисъл е и направения запис в Трудова
книжка № 574/16.07.1975 г. Съгласно т.52б, раздел втори на отменения ПКТП,
трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като
механизатори и бригадни механици е от втора категория труд. Разпоредбата на т.66и,
изр.2 от раздел четвърти на ПКТП, приложена във връзка с чл.16, ал.2, т.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, причислява към втора категория
труда на механизаторите в селското стопанство. При тези текстови редакции в
съдебната практика е възприето тълкуването, че в кръга на механизаторите по
т.52б от ПКТП се включват непосредствено заетите в производството на
селскостопанска продукция - трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и
пр., а в кръга на механизаторите по т.66и - обслужващият селскостопанското
производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите
шофьори. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика / Решение № 5204 от
08.05.2008г. на ВАС по адм.д. № 1441/2008г., IV о.;
Решение № 9774 от 11.07.2014г. на ВАС по адм.д. №
5948/2014г., VI о; Решение № 7085 от 23.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№ 2335/2013г., VI о /.
За
да откажат отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя
органите на ТП на НОИ гр.Пловдив са приели, че стажът за периода от 14.04.1980г. - 06.02.1983г.
следва да се зачете от трета категория, тъй като няма данни за вида и
товароподемността на управяният от жалбоподателя автомобил.
В съдебната практика /включително и посочената по-горе/ се е наложило
разбирането, че вида на управляваната селскостопанска техника е ирелевантен,
както е и без значение товароподемността й, тъй като товароподемността е
релевантен въпрос в хипотезата на т.53а от ПКТП, която разпоредба обаче е
неприложима, защото водещото при определяне на приложимата правна норма е
фактът, че в случая отрасъла и дейността, в която е работил жалбоподателя като "шофьор" е
селското стопанство. От представените и приети писмени доказателства, в това
число и Трудова книжка № 574/16.07.1975 г. е безспорно установено, че през този
период жалбоподателят е работил в бригада „Механизация-шофьори“ в отрасъл
селско стопанство.
Собраните по делото писмени и гласни
доказателства безпротиворечиво сочат, че работата на А.
през спорния период, е била на длъжност „шофьор" - управлявал е подвижна
работилница, което се потвърждана и от показанията на свидетеля М., които съдът крадитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си и с останалия доказателствен материал. В
допълнение, като индиция относно обстоятелството, че
жалбоподателят е ремонтирал машините на полето се потвърждава и от печатът
положен в трудовата книжка за защитения „разряд 6-ти по специалност
монтьор" през същия спорен период, в какъвто смисъл е и представеното по делото Удостоверение за разред № 66. Видно
е от положените печати в трудовата книжка, че А. постепенно е преминал в 6-ти
разряд, като преди това е имал 4-ти и 5-ти разряд по специалност „монтьор"
/стр.10, стр.11 от Трудова книжка № 574/ 16.07.1975 г..
В
изложения смисъл е и т.2 от заключението на вещото лице по приетата съдебно -
икономическа експертиза, която настоящия съдебен
състав кредитира, като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в
необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са
необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат. Вещото лице е категорично в заключението си,
че полаганият от жалбоподателя труд в периода от 14.04.1980г. до 06.02.1983г.,
се счита в кръга на механизаторите, длъжността е във ведомостта „Механизация-шофьори"
и същия е технически персонал обслужващ механизаторите в селското стопанство.
Ето
защо, в случая следва да се приеме, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност
"шофьор"
в бригада „Механизация - шофьори“ в НПСК
- Пловдив, за времето от 14.04.1980г. до
06.02.1983г., следва да
се зачете като труд от трета категория по т. 66 от раздел четвърти от ПКТП
/отм./
15. Независмо
от горното обаче, правилно в случая е становището на органите на ТП на НОИ, че изискванията
на чл.69б,ал.2 от КСО (в
приложимата редакция към датата на подаване на заявлението) не са изпълнени по отношение на
жалбоподателя, поради което на същия не следва да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Цитираната разпоредба предвижда, че право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2018 г. мъжете придобиват
при навършена възраст 58 години и 02 месеца, придобит осигурителен стаж от
втора категория труд, най – малко 15 години и сбор от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100, и които не са придобили
право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в
от КСО.
Следователно правото на пенсия по чл.69б,ал.2
от КСО възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: осигурителен
стаж с определена в текста продължителност при условията на втора категория
труд, възраст, и определен сбор от стажа и възрастта.
Не съществува спор между страните по
делото, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО, а именно - 12.12.2018г. Д.В.А. е
имал навършени 61 год. 10 мес. 06 дни, тоест е имал минимално изискуемата възраст от 58
години и 02 месеца.
В
конкретната хипотеза, обаче общо
зачетеният стаж на А., от втора категория, при зачитане на спорния стаж за
периода от 14.04.1980г. до 06.02.1983г. с продължителност 02 години 09
месеца 23 дни, възлиза на 14 години 11
месеца 08 дни (при признат от осигурителните органи стаж от втора
категория 12 години 01 месеца 15 дни), поради което и в случая не са
изпълнени изискванията на чл.69б,ал.2 от КСО за положен 15 години стаж от втора
категория. При това положение, общия осигурителен стаж, положен в условията на
трета категория труд на Д.В.А. е 19 год. 05 месеца 09 дни. Общият осигурителен
стаж на А. превърнат към трета категория съгласно чл.104 от КСО е 38 год. 01 мес. 12 дни. Следователно към датата на подаване на
заявлението - 12.12.2018 г. сборът от осигурителен
стаж и възраст на А. не е равен на 100,
а сбора е 99 год. 11 мес. 18 дни и жалбоподателят Д.В.А.
не е придобил право на пенсия по условията на чл.69 б, ал.2 от КСО. Впрочем,
изцяло в изложения смисъл са и експертните изводи на вещото лице по т.5 от
приетата и неоспорена съдебно- икономическа експертиза.
16. Не следва да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че неправилно в
органите на ТП на НОИ - гр.Пловдив и вещото лице са зачели стажът от втора
категория, съгласно т.66г от ПКТП/отм/ положен като
„автомонтьор“ в „Електромонтаж
и строителство инженеринг" ООД - Пловдив /бившо Електромнотажно управление-Пловдив/ за времето от
06.01.1978г. – 28.01.1980г. като такъв с продължителност 02 години 00 месеца и 22дни,
вместо с продължителност 02 години 01
месец и 09 дни, както това е посочено в
Удостоверение обр. УП-3 № 95 от 22.11.2005г.,
респективно с продължителност 02 години 01 месец и 02 дни, както това е посочено
в Трудова книжка № 574/16.07.1975 г.
По отношение на въпросния осигурителен стаж
в периода от 06.01.1978г. – 28.01.1980г., положен от жалбоподателя като
„автомонтьор“ в „Електромонтаж
и строителство инженеринг" ООД - Пловдив /бившо Електромнотажно управление-Пловдив/, зачетен в размер на 02
години 00 месеца и 22 дни, приложение намира разпоредбата на чл. 9 КСО, в която
са разписани правилата досежно редът за зачитане на
осигурителен стаж в различните хипотези. Същите са детайлизирани в Раздел V
"Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход"
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадена по силата на
законовата делегация на нормата на чл. 9, ал. 11 КСО. Във връзка с
разминаването на данните, правилно е приложена нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж
се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, както това е
сторено от органите на ТП на НОИ- гр.Пловдив и правилно е възприето и от вещото
лице по приетата съдебно-икономическа експретиза при
определяне на продължителността на осигурителния стаж за посочения период.
17. По отношение на доводите на жалбоподателя,
че неправилно административния орган е зачел трудовият стаж на жалбоподателя,
положен в „Коко и Син Лимитед"
ООД, като такъв от трета категория, а не от втора категория, както е записано в
трудовата книжка, следва да се посочи следното: Видно от записите на страница
16-17 от Трудова книжка № 0005 през периода от 13.10.2015г. до 31.10.2015г./14
работни дни/ жалбоподателят е заемал длъжността „шофьор“ международни превози,
на непълен работен ден - 4 часа, който стаж е изрично записан, че е от втора
категория.В този смисъл в представеното в хода на съдебното производство
Удостоверение обр УП-2 с изх.№ 20151032/31.0.2015г.,
издадено от „Коко и Син Лиметед„
ООД е посочено, че за този период жалбоподателят е заемал длъжността „шофьор“
на товарен автомобил, международни превози.
Действително
съгласно чл. 2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране„
от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. Съгласно чл.4 от Инструкция № 13 от
31.10.2000 г. за прилагане на наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране осигурителният стаж на лица, работещи по повече от един трудов
договор с един или повече работодатели, се зачита от по-благоприятната
категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното
дневно работно време при условията на тази категория. Размерът на
осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо категорията труд на
всяка длъжност поотделно. Осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор
за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако
работят не по-малко от половината от законоустановеното
дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на
осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд. Съответно,съгласно
КСО, когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се
зачита пропорционално на законоустановеното рабтно време, т.е с оглед посочените норми стажът в „Коко и Син Лимитед" ООД следва
да се приеме, че е 00 годин, 00 месеца и 07 дни.
Предложението
за категоризация на труда,като такъв от втора категория обаче направено от
осигурителя не е обвързващо при определяне на категорията на положения труд. В
случая следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е данни и не са ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя, вкл. и първични документи,договори и пр., че въпросният
стаж следва да бъде зачетен като такъв от втора категория (както
се поддържа от жалбоподателя), а не от трета категория (както
са приели органите на ТП на НОИ Пловдив), в т.ч не са ангажирани каквито и да е
доказателства относно вида и товароподемността на управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил, като релевантно обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл. 2,
т.25 от НКТП .В този смисъл правлно органите на ТП на
НОИ Пловдив са приели, обсъждания стаж като такъв от трета категория.
Но
дори и в случая обсъждания стаж от 00 години 00 месеца и 07 дни за периода 13.10.2015г. до 31.10.2015г. да
се приеме като такъв от втора категория, то в случая общо зачетеният стаж на А.,
от втора категория, при зачитане на спорния стаж за периода от 13.10.2015г. до 31.10.2015г.
възлиза на 14 години 11 месеца 15 дни (при признат стаж от втора категория за периода 14.04.198г.
– 06.02.1983г. с продължителност 02 години 09 месеца 23 дни и признат от осигурителните органи
стаж от втора категория 12 години 01 месеца 15 дни), поради което и в случая отново не са
изпълнени изискванията на чл.69б,ал.2 от КСО за положен 15 години стаж от втора
категория, съответно сборът от осигурителен стаж и възраст отново не е 100 точки,
а сбора е 99 години 11 месеца 27 дни, поради което и по този начин не са налице
всички кумулативни предпоставки на 69б,ал.2 от КСО за отпускане ан лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
18. Изложеното по - горе обосновава извода, в случая за
жалбоподателя не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж най -
малко 15 години от втора категория труд, поради което и по този начин не са налице
всички кумулативни предпоставки на 69б,ал.2 от КСО, обосноваващи правото му на
пенсия и правилно с обжалваното Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-292/11.04.2019г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с решението на Ръководителя на ТП на НОИ
гр.Пловдив, му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.69б,ал.2 от КСО.
19. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V.За разноските :
20. При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда
на този кодекс),
същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.А.,ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-169/19.06.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-292/11.04.2019г., издадено от
Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на А. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл.69б,ал.2 от КСО.
ОСЪЖДА Д.В.А.,ЕГН **********
*** да заплати на Национален
осигурителен институт - гр.София,
сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: