Р E Ш Е Н И Е
№
20.09.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1236
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Мобилтел” ЕАД твърди, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника И.Г.Д. било
образувано ч.гр.д №277/2018г. по описа на РС-Стара Загора. В рамките на
предвидения от законодателя 14-дневен срок постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което
обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове.
Ищцовото
дружество излага следните обстоятелства, от които произтичат вземанията
му:Твърди, че между него и ответника съществувал и валидно действал договор с
индивидуален потребителски номер М4375049 от дата 08.01.2015 г., с който на
ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер,
съгласно сключено Приложение, неразделна част от договора. Въз основа на горепосочения били
издадени следните фактури: фактура №*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане
27.01.2015 г. , за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.43 лева; фактура
№*********/12.02.2015 г. , с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 26.18 лева; фактура №*********/12.03.2015 г., с падеж на плащане
27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,06 лева; фактура
№*********/17.06.2015 г., с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период
от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г., с която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
668,85 лева. Ответникът не изпълнил задълженията си по посочените
фактури, като не изплатил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени
договорни услуги, което обусловило
правния интерес за ищеца да прекрати едностранно сключените с ответника
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. В случая, клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и
имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго.
Клаузата за неустойка фигурирала в подписаните Приложения в Раздел Отговорност
и гласяла: „Ако в рамките на първоначалния срок на Договора бъде прекратено
ползването на услуги при условията на това Приложение, както и в случай, че
Абонатът наруши по друг начин задълженията си, произтичащи от Договора или
Общите условия, Операторът има право да спре достъпа па Абоната до мрежата и/ти
да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси,
дължими от Абоната за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в Договора
срок." Основанието за прекратяване на договора следвало и от
27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че ищецът имал
право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния
договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно
чл. 54 от ОУ: „Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа па
абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.”, а съгласно т. 54,12 от Общите
условия: „Операторът едностранно
прекратява договора на абоната при забава на плащане продължила повече от 124
дни.” За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата па договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги кьм датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Претендираната сума в
размер на 719,52 лева представлявала сбор от предоставени на ответника
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори – М4375049 от дата 08.01.2015 г. в
размер на 50,67 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена
неустойка в размер на 668,85 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги М4375049 от дата 08.01.2015 г.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника И.Г.Д., че към него
съществува изискуемо вземане на „Мобилтел” ЕАД в размер на 719,52 лева, от които 50,67 лева незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор М4375049 от дата 08.01.2015 г., съгласно данъчна
фактура №*********/12.01.2015 г., данъчна фактура № *********/12.02.2015 г. и
данъчна фактура №*********/12.03.2015 г. и 668,85 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор М4375049 от дата
08.01.2015 г. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът И.Г.Д. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание,
ответникът признава дължимостта на сумата от 50.67 лева за далекосъобщителни
услуги, като заявява невъзможност да я плати поради изключително влошено
здравословно състояние и предстояща операция.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№ 277/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Мобилтел” ЕАД срещу И.Г.Д. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 50,67 лева за главница - незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор М4375049 от дата 08.01.2015 г. съгласно данъчна
фактура №*********/12.01.2015 г., данъчна фактура №*********/12.02.2015 г. и
данъчна фактура №*********/12.03.2015 г., ведно със законната лихва от
09.01.2018 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 668,85 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от дата
08.01.2015 г. съгласно данъчна фактура №*********/17.06.2015 г., за сумата от
14.07 лева – мораторна лихва за периода от 28.03.2015г. до 18.12.2017г., както
и за разноските по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 180 лева –
адвокатски хонорар. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Мобилтел” ЕАД е предявило против И.Г.Д. установителен иск за
вземанията си по издадената заповед за изпълнение. С влязло в законна
сила определение № 1174 от
27.04.2018г., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството
по делото частично по отношение на иска за мораторна лихва в размер на 14,07
лева, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска и относно тази сума е
обезсилил издадената заповед по чл. 410 ГПК ч. гр. д.№ 277/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
По делото е представен договор за далекосъобщителни услуги от 08.01.2015
г., ведно с Приложения 1, 2, и 3 към него, сключен между „Мобилтел” ЕАД и И.Г.Д.,
за срок от 24 месеца, подписването на който не се оспорва от ответника, макар
номера на договора да е различен от посочения от ищеца.
По делото е представена данъчна фактура №*********/12.01.2015 г., издадена
от ищеца, с получател ответника, в която е отразено, за отчетен период на
потребление от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г. че дължимата сума за предоставени
далекосъобщителни услуги е 24.43 лева, с падеж на плащане 27.01.2015 г.
По делото е представена данъчна фактура №*********/12.02.2015 г.,
издадена от ищеца, с получател ответника, в която е отразено, за отчетен период
на потребление от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., че дължимата сума за
предоставени далекосъобщителни услуги е 26.18 лева, с падеж на плащане
27.02.2015 г.,
По делото е представена данъчна фактура №*********/12.03.2015 г.,
издадена от ищеца, с получател ответника, в която е отразено, за отчетен период
на потребление от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., че дължимата сума за предоставени
далекосъобщителни услуги е 0,06 лева, с падеж на плащане 27.03.2015 г.
Общата сума за предоставени далекосъобщителни услуги по трите фактури
възлиза на 50.67 лева, дължимостта на която се признава от ответника в съдебно
заседание.
По делото е представена и данъчна фактура №*********/17.06.2015 г., с
падеж на плащане 17.06.2015 г., в която е начислена неустойка в размер на
523,44 лева и в размер на 145,41 лева или общо сумата от 668,85 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представените писмени доказателства /договор за мобилни услуги, ведно с
приложенията към него и данъчни фактури за далекосъобщителни услуги/ преценени
в съвкупност с направеното признание на ответника в съдебно заседание за
дължимостта на сумата от 50,67 лева за ползвани от него далекосъобщителни
услуги по представения от ищеца договор по делото и за неплащане на тази сума,
съдът намира за основателен и доказан предявения иск за установяване на
вземането от 50,67 лева - незаплатени
далекосъобщителни услуга по договор от дата 08.01.2015 г. съгласно данъчна
фактура №*********/12.01.2015 г., данъчна фактура №*********/12.02.2015 г. и
данъчна фактура №*********/12.03.2015 г. и като такъв следва да бъде уважен.
Изложените от ответника причини – тежко здравословно състояние не са основание
за освобождаване от плащане.
Ищецът наред с неплатената главница, претендира в настоящото производство
и неустойка в размер на 668,85 лева за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги на основание чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор (непредставени по делото) и на основание чл. 7.3.1 от Приложение 1 към
договора (л. 29 от делото). Видно от чл. 7.3.1 от Приложение 1 към
договора ако в рамките на
първоначалния срок на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен
Договора, Операторът има право да прекрати договора, както и/или да получи
неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за съответната СИМ карта
до изтичане на посочения в договора срок.
По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
прекратяване на договора да е достигнало до ответника, поради което искът за заплащане на неустойка се явява
неоснователен.
Въпреки
извода за недължимост на претендираната неустойка поради липса на доказателства
за прекратяване на договора между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита
клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2
от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори,
че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, предвид което мобилните
оператори бяха задължени да предприемат промяна в тази насока. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
и др.
Предвид гореизложеното, искът за признаване
съществуването на вземане на ищеца за главница в размер на 50,67 лева - за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор от
дата 08.01.2015 г. съгласно данъчна фактура №*********/12.01.2015 г., данъчна
фактура №*********/12.02.2015 г. и данъчна фактура №*********/12.03.2015 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 09.01.2018 г. следва да бъде уважен
изцяло, а искът за установяване на съществуването на вземането на ищеца за неустойка в размер на 668,85 лева за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга от дата
08.01.2015 г. съгласно данъчна фактура №*********/17.06.2015 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 14,16 лева, съразмерно с уважената
част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 14,16 лева, съразмерно с уважената
част от искове. Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което
такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.Д., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, в размер на 50,67 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
дата 08.01.2015 г. съгласно данъчна фактура №*********/12.01.2015 г., данъчна
фактура №*********/12.02.2015 г. и данъчна фактура №*********/12.03.2015 г.,
ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 277 / 2018 г. по
описа на PC – Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, против И.Г.Д.,
ЕГН **********,***, иск за установяване на вземането на „МОБИЛТЕЛ”
ЕАД за сумата в размер на 668,85 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от дата
08.01.2015 г. съгласно данъчна фактура №*********/17.06.2015 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 277 / 2018 г.
по описа на PC – Стара Загора,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на МОБИЛТЕЛ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, сумата от 14,16 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 14,16 лева - разноски по
ч.гр.д. № 277 / 2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: