№ 6789
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в заКито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110139331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „С“ ООД срещу К. Й. Х. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски Кедит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за неустойка и за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането се основават на нищожни клаузи, поради което заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Съгласно договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата
на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: поръчител или банкова гаранция. На основание чл. 6, ал. 2, при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по чл. 6, ал. 1 от
договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 533,64 лв.
Неустойката се заплаща на равни части от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
Уговорката в чл. 6.2 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка за
1
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като Кедиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на Кедитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като Кедитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конКетното неизпълнение.
Съгласно тарифа на „С“ ООД, при забава в плащането погасителна вноска
заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи за извънсъдебно събиране
на вземането. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй
като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование поКива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя Кедиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона
функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на неустоечната клауза и клаузата, предвиждаща
заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането, обуславя
неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва:
255,68 лв., представляваща неустойка, 30 лв., представляваща разходи за извънсъдебно
2
събиране на задължението, поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените
части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 22771/05.07.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 255,68 лв., представляваща неустойка; 30 лв., представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3