№ 6771
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110138039 по описа за 2022 година
Ищецът „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е предявил иск за
признаване за установено, че ответникът П. А. Г., ЕГН **********, адрес гр. София, .....
дължи сумата от 4 002.00 лева главница за потребена в. за имота му на горепосочения адрес
за период от 03.04.2019 г. до 01.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2022 г.
до изплащане на вземането, присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12318/22 г. на СРС, 72 състав. Ищецът твърди, че за процесния
период между него и ответника е съществувало правоотношение свързано с предоставяне
на ВиК услуги, при приложими общи условия на ищеца като оператор на ВиК услуги.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по силата на тези общи условия като
собственик на имот в гр. София, ..... за който са издадени фактури за дължима, но неплатена
потребена и отведена в.. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията. Сочи,
че п.л заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу
която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се
установят вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва да е потребител на ВиК услугите, както и предоставянето им в посочените
количества и стойност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1, т.2 от
ДР на ЗРВКУ. В тежест на ищцовата страна е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно -
валидно възникнало договорно отношение с ответника за пр.жба на ВиК услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника като собственик на имота, изпълнение
1
на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта
до докаже, че е платил.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира искът за неоснователен.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като мер.вно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност.
Т.е. облигационната връзка по предоставяне на ВиК услугите възниква само при
определените от закона предпоставки и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
По делото обаче няма надлежни доказателства от какво произтича качеството на ответника
на потребител на ВиК услуги като насрещна страна по правоотношението с предмет
предоставянето им. Не са ангажирани доказателства за реализирането на правно основание
за придобиване правото на собственост от ответника върху имота. Представената справка от
АВ не е документ за собственост, тъй като не удостоверява реализирането на правно
основание за придобиване на вещно право върху имот. При приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема, че ищецът не установи с ответника да е възникнало правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги и той да отговаря за заплащане на стойността им.
2
Отделно от горното, по делото не е доказано и предоставянето на ВиК услуги в
претендираните количества и стойност, тъй като поради невнасяне на депозита от ищеца, не
е изготвена допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Това е пречка съдът да прецени
/при установяване на горните обстоятелства/ доставени ли са и на каква стойност ВиК
услуги.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.
Относно разноските:
С оглед изх. на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът ма право на платените разноски за адвокатска
защита в заповедното и исковото производство – по 1000 лв., които следва да се присъдят в
цялост предвид липсата на своевременни възражения от ищеца.
Воден от горното съдъто
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
...., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът П. А. Г., ЕГН **********, адрес гр. София, ..... дължи сумата от 4 002.00 лева
главница за потребена в. за имота му на горепосочения адрес за период от 03.04.2019 г. до
01.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането,
присъдено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12318/22 г. на СРС, 72 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3