РЕШЕНИЕ
№1486/19.7.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи юли
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2333 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Б.И.К. “ ЕООД, представлявано от Д.А.Д.,
против
Наказателно
постановление № 25-253416 / 02.05.2019г. на Изпълнителния
Директор
на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"
- Варна, с което на „Б.И.К. “ ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 1 600
лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
С жалбата на първо място се навеждат твърдения за некомпетентност на
актосъставителя, доколкото се твърди, че нарушението е допуснато в гр.Варна, а
същия е гл.инспектор в Д“ИТ“-Търговище.На следващо място се твърди, че в хода
на производството са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
касаещи описание на съставомерните признаци на
нарушението, като се сочи, че е налице само правен извод относно твърдяното
нарушение.Изложени са и съображения за това, че случаят следва да бъде приет за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Поради
това се иска отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Д. отново пледира постановлението да бъде отменено, като освен
изложените в жалбата съображения, изразява становище, че с оглед показанията на
актосъставителя е допуснато нарушение, различно от това, описано в
постановлението.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.Представена е и писмена
защита.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
18.03.2019г. служители на Д „ИТ”-
Търговище , една от които св. Н.К., в изпълнение на служебните си
задължения и по повод на постъпил сигнал, извършили проверка на „Б.И.К. “ ЕООД.Дружеството имало обект на територията
на гр.Търговище-склад за безалкохолни напитки, в промишлена зона, до „Мизия Милк“, а седалището му било в с.Тополи , общ.Варна.На
проверяващите на 18.03.2018г., а в последствие и на 15.04.2018г. били представени документи, сред които и
трудовите досиета на работници.При запознаване с тях св.К. установила, че
работодателят е сключил трудов договор № 0002 на 24.01.2018г. с работника Д.Д. .В договора било посочено, че Д. следва да изпълнява
длъжността „ шофьор, лекотоварен автомобил“, като уговореното трудово
възнаграждение било от 560лв.Било отразено, че работника е постъпил на работа
на 24.01.2018г., както и че е получил копие от договора и копие от
уведомлението до НАП.При проверка в ТД на НАП обаче се установило, че уведомление
за този договор не е било изпратено.Св.К. установила, че на 29.01.2018г. е
изпратено уведомление , което касаело трудов договор с Д., но от 29.01.2018г.,
за длъжността „ пласьор“, какъвто договор пък нямало.При проверка в трудовото
досие на работника свидетелката установила още, че на Д. е била връчена трудова
характеристика за длъжността „шофьор“, но не и за пласьор.Договорът на
работника бил прекратен със Заповед № 21/08.03.2019г. и уведомлението за това
било изпратено в ТД на НАП.За установеното при проверката бил изготвен
констативен протокол № ПР 1908539/16.04.2019г.
На
10.04.2019г. от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ била издадена Заповед №
3-0390, с която на св.К. било възложена в срок от 10.04.2019г. до 10.05.2019г.
териториална компетентност за извършване на проверка на „Б.И.К. “ ЕООД,
включително и за връчване на индивидуални административни актове, актове за установяване на административни нарушения,
постановления по реда на чл.405а от КТ и др.
На 16.04.2019г.
св.К. съставила против „Б.И.К. “
ЕООД акт за установяване на нарушение,
за това , че в качеството на работодател в тридневен срок от сключване на
трудов договор № 0002/24.01.2019г. с Д.Д. не е изпратил уведомление за това в съответната ТД на
НАП.Било прието, че нарушението е извършено на 29.01.2019г. в с.Тополи и
констатирано на 15.04.2019г. в гр.Търговище.То било квалифицирано като такова
по чл.62 ал.3 от КТ. При предявяването
на акта на представляващият дружеството
възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения , в които били наведени доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, както и
било посочено, че регистрацията на договора на 29.01.2019г. се дължала на
обективни причини.Били изложени съображения
и за това, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение било формулирано искане производството
да бъде прекратено, а в условията на евентуалност да бъде наложено наказание в
минималния размер, посочен в чл.415 „в“ от КТ.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 25 – 2503416 / 02.05.2019г. , с което изцяло
възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62 ал.3 от КТ и наложил на „Б.И.К. “ ЕООД наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1 600 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.Депозираните възражения
били разгледани и приети за неоснователни.Било изразено и становище, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и чл.415 „в“ от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Н.К.- свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелката подробно обясни , че
трудовия договор с работника от 24.01.2019г., за работа на длъжност „ шофьор“ не
е бил регистриран в НАП.Бил е регистриран договор от 29.01.2019г. за длъжност „
пласьор“ със същото лице, като такъв договор въобще не е бил представен в хода
на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на събраните по селото писмени и гласни
доказателства, както и от писмените доказателства по
административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна , поради което
и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление
№ 25-2503416 / 02.05.2019г.
е издадено от компетентен орган- от Изпълнителния Директор
на ИА“
ГИТ“-София на основание чл.416 ал.5 от КТ.Актът също е съставен от компетентно
лице, доколкото на св.К. е била възложена съответната териториална
компетентност със Заповед № 3-0390/10.04.2019г. на Изпълнителния директор на
„ГИТ“, копие от която е приложено по преписката.Съгласно Устройствения
правилник на „ГИТ“ изпълнителния директор ръководи дирекцията и на основание
чл.6 ал.2 т.14 определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по
труда.В случая такава компетентност е била възложена на св.К. , поради което и
същата е била оправомощена да ангажира отговорността
на дружеството със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, независимо че същото е
извършено в с.Тополи, общ.Варна.Поради това съдът намира, че възраженията,
касаещи компетентността на актосъставителя и наказващият орган са
неоснователни.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички
минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като наказанието е индивидуализирано.Депозираните след предявяване
на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни, с което
наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства- показанията на св. К. и от съдържанието на административно
наказателната преписка- копие от трудов договор, копия от ведомости,
уведомления и др., по безспорен начин се установява, че на 24.01.2019г. между „Б.И.К.“ ЕООД и Д.Д.
е бил сключен трудов договор № 0002, с който работника е бил назначен на работа
в дружеството на длъжност „ шофьор“.Безспорно е също така, че уведомление за
този договор не е било изпратено в ТД на НАП нито в законоустановения срок,
нито след това.Било е изпратено уведомление за договор от 29.01.2019г. за
длъжност „ пласьор“, какъвто въобще не е бил сключван с работника.Разпоредбата
на чл.62 ал.3 от КТ предвижда, че в тридневен срок от сключването на трудовия договор , работодателят е длъжен
да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.В случая това
задължение не е било изпълнено.Съобразно приложените по преписката
доказателства, включително и обясненията на представляващият дружеството, може
да се направи извод, че с подаването на уведомление за трудов договор от
29.01.2019г. за длъжност „ пласьор“, какъвто не е бил сключван, е бил направен
опит да се „ заобиколи“ разпоредбата на чл.62 ал. 4 от КТ, според която след
изтичане на срока по ал.3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само
след влязло в сила задължително
предписание от контролните органи на ИТ.В случая в приложения по преписката договор № 0002/
24.01.2019г. изрично е посочено, че работника
е постъпил на работа на 24.01.2019г., като обстоятелството, че същият е
получил трудово възнаграждение само за два отработени дни през м.01.2019г., не
води до извод, че нарушението не е допуснато.На работника е била връчена
длъжността характеристика за длъжност „ шофьор“ , на която той се е подписал, а
не такава за длъжност „ пласьор“.Дори да се приеме, че работника се е явил на
работа на 29.01.2019г., така както се сочи в писмените обяснения на
представляващият дружеството, то не е имало никаква пречка това обстоятелство
да се отрази в подписания от него трудов договор или да се изготви нов с
правилната дата и съответната длъжност.След като това не е било направено и в
договора от 24.01.2019г. е налице изрично ръкописно вписване, че работника е
постъпил на работа именно на 24.01.2019г., съдът намира, че от страна на
работодателя е допуснато нарушение на чл.62 ал.3 от КТ, тъй като в тридневен
срок от сключване на договора, а именно до 28.01.2019г. включително, той не е
подал уведомление за него в ТД на НАП.Поради това съдът намира , че описаното в
акта и постановлението нарушение безспорно е било допуснато.
Правилно
наказващият орган е приел, че в случая отношенията между Др.Д. и „ Б.И.К.” ЕООД
са между „ работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Б.И.К.”
ЕООД
в качеството му на работодател. чрез налагане на
"имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай
и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.62 ал.3 от
КТ независимо от тяхното отстраняване
, не са маловажни съгласно чл.415
„в” ал.2 от КТ. Следва да се отбележи,
че и самото нарушение не е било отстранено, доколкото до ТД на НАП е било
изпратено уведомление за договор, какъвто въобще не е бил сключван между
работодателя и работника. С оглед
обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.62
ал.3 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият
орган е наложил на „ Б.И.К.”
ЕООД „ имуществена санкция” в размер
на 1 600лв.Съдът
обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения
на различни законови разпоредби, обективирини в
протокола за извършена проверка, но по делото няма данни работодателя да е бил
санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване
на настоящото нарушение.Поради това и съдът намира, че следва да
намали размера на наложената санкция от 1 600лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това
наказание е съответно на извършеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 25-253416 / 02.05.2019г. на Изпълнителния
Директор
на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"
- Варна, с което на „Би Иси Къмпани “ ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция"
в размер на 1 600 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „Имуществена санкция” от 1 600лв. на 1 500лв./ хиляда и
петстотин лева/ .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: